Общо показвания

четвъртък, 25 август 2011 г.

Кандидат-президенти шарани


Два месеца преди президентските избори кампанията на кандидатите е толкова тиха и незабележима, че все едно, че няма такава. И това не е само заради все още виртуалния кандидат на ГЕРБ. А най-вече заради тяхната неувереност в крайния резултат, дължаща се на несигурната партийна и обществена подкрепа, редица неприемливи биографични факти, както и на възможните юридически пречки, които да ги изхвърлят с гръм и трясък зад борда на политическия живот. Всеки един от тях е притиснат и от кукловодите на криминалния преход. Те, както винаги, са си направили добре сметката не само да излязат максимално сухи от евентуалната загуба, но и да спечелят достатъчно, че да запазят статуквото си на недосегаеми. А пък, ако пасиансът им излезе, още по-добре: ще могат смело да посегнат към баницата на властта. С последния вот на недоверие към управляващите червено-синята мъгла показа, че няма скрупули и винаги може да се съюзи, за да седне пак на държавната трапеза.
21 партии и шест инициативни комитета подадоха заявления в Централната избирателна комисия за участие в президентските избори до 17,00 часа във вторник (23.08.), когато изтече крайният срок.
„11 от партиите ще бъдат обсъдени, ще бъдат регистрирани и ще изчакаме до няколко дни, когато ще бъде върната проверката от ГРАО в МРРБ за резултатите от проверката на подписката. Ако те не отговарят на изискванията на закона и са подкрепени от по-малко от 7 хиляди избиратели, регистрацията на партията ще бъде анулирана с решение на ЦИК”, съобщи говорителят на ЦИК Бисер Троянов.
Специално внимание обръщаме на тези подробности, съобщени от Троянов, защото всъщност предизборната битка вече е започнала и въпрос на време е да станем свидетели на скандал около някои от водещите кандидати.
Веднага ще припомним схватката, която се разрази при регистрацията на инициативния комитет, издигнал Меглена Кунева за кандидат-президент. Първоначално ЦИК отказа да приеме документите с аргумента, че това могат да правят само партиите и коалициите, които ще участват в местните избори. Документацията за президентския вот щяла да се приема от 5 август. Щабът на Кунева веднага се възползва от суматохата и бяха внесени две жалби във Върховния административен съд. Интересно е да се отбележи, че за да се запази ритъмът на конфликта, магистратите от ВАС реагираха с подобаваща бързина, само два дни по-късно бе насрочено заседание и жалбите бяха отхвърлени. Така Кунева регистрира първата си загуба.
Изводите, които могат да се направят, са няколко, но най-същественият е, че цялата операция изглеждаше като опит за отклоняване на вниманието от все още неразрешения проблем, свързан с Кунева, който може да нажежи страстите още в началото на есенния политически сезон. "Кандидатът на гражданите", за каквато се смята бившата еврокомисарка , няма как да избегне

прекия сблъсък със статуквото на партиите

Никак не е случайно и не без основания, разбира се, е намерението на лидера на „Атака” Волен Сидеров (който също е кандидат за държавен глава) да прати кандидатурата на Кунева в Конституционния съд заради съмнения за правото й да участва в надпреварата за „Дондуков” 2 наесен.
Атакистът вече заяви, че ще инициира подписка в парламента, за да сезира магистратите, които да се произнесат по въпроса. За това трябва да се подпишат най-малко 48 депутати. „Кунева не би трябвало да участва на тези избори, тъй като не отговаря на конституционното изискване да е живяла през последните пет години в България”, твърди Сидеров.
Според него от април 2010 г. тя е политически съветник на вицепрезидента на Европейската комисия по транспорта Сийм Калас, но там тя не е пратена от държавата ни. По думите му няма как, заемайки тази длъжност, през последната година тя да е прекарала повече от шест месеца в България.
В чл. 93 на Конституцията е записано:
(1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон.
(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.
Необходима е проверка, която да докаже, че Кунева е живяла последните 5 години в България. Има формалности, които не могат и не трябва да бъдат пренебрегвани, а е необходимо да бъде сезиран Конституционният съд.
Това означава, че от кандидата за президент се изисква едновременно да отговаря на 4 условия - лицето да е български гражданин по рождение, да има навършени 40 години, да отговаря на условията за избиране на народен представител и същевременно да е живял последните 5 години в България.
Никъде в Конституцията не е вписан текст, който да посочва, че е възможно лицето да работи в орган на ЕС извън страната, което пък е свързано с изискването лицето да е живяло в последните 5 години у нас.
Има вече и едно решение на КС по темата - РЕШЕНИЕ № 3 от 8 февруари 2001 г. по конституционно дело №16 от 2000 г., съдия докладчик Маргарита Златарева (Обн., ДВ, бр. 15 от 16.02.2001):
"...Съдът приема за пребиваване в страната по смисъла на чл. 93, ал. 2 от Конституцията и престоят в чужбина за времето, в което български граждани са изпратени там от българската държава...
С оглед изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията Конституционният съд
РЕШИ:
Български гражданин, кандидат за президент, "е живял последните пет години в страната" по смисъла на чл. 93, ал. 2 от Конституцията, когато фактически и трайно е пребивавал на територията на страната през повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на избора.
За живеене в страната по смисъла на чл. 93, ал. 2 от Конституцията се приема и престоят в чужбина за времето, в което български гражданин е изпратен там от българската държава."

"Регистрацията на Меглена Кунева е висяща"

убеден е и юристът конституционалист Георги Близнашки. Интересно е да се отбележи, че мнението на свързания с БСП Близнашки не е повлияло на лидера на БСП Сергей Станишев, който заяви, че те няма да оспорват кандидатурата на Кунева. Това означава, че между червените и Кунева има договорки. Те може да са единствено в евентуалното преливане на гласове към кандидата, който ще се класира на втория тур на изборите. Това, от друга страна, потвърждава факта, че Кунева е резервната (най-малко като гласове) патица на „Позитано” 20.
По отношение на Калфин също се изразяват съмнения, които визират неговото евродепутатство и отсъствието му от страната.
Тук истината е по-различна и пак най-вече свързана с евентуалното взаимодействие с Кунева: още преди да бъде номинирана кандидатурата на бившия външен министър, в БСП имаше брожения заради неговото ренегатство, по-късно ситуацията се влоши още повече, след като тайно проучване на червените, малко преди да бъде гласувана, показа, че Калфин не стига до балотаж.
Въпреки това обаче той беше посочен от „Позитано” 20 за техния кандидат- -президент. Това само засилва съмненията, че и той е „патица”, която служи на определени среди, които чрез неговото избиране или проваляне искат да постигнат предварително набелязани цели.
Съвсем мимоходом ще обърнем внимание и на други две кандидатури – на Румен Христов от Синята коалиция и на Атанас Семов от РЗС. Ако се вярва на думите на лидера на СДС Мартин Димитров,
Христов е бъдещият президент на страната
Само че веднага задаваме въпроса защо Иван Костов си мълчи. Командира е известен с това, че като му замирише на победа, тутакси се нарежда в първите редици и по стар комунистически обичай започва да громи враговете, чиято съдба всъщност вече е предначертана.
Само ще припомним как се скри, когато през зимата на 1997 г. бе атакуван парламентът и се появи с тужурката чак когато разбра, че победата му е в кърпа вързана.
Що се отнася до Атанас Семов, фактът, че цъфна на билбордове, от които заплашва с уволнение, вече сам по себе си го прави оперетен герой. Но не бива да се пренебрегват някои изисквания, които той отправи към съперниците си да разкрият биографични подробности. Със сигурност това може да се приеме като предупреждение, че има данни за тях, които могат да бъдат огласени чрез вече познатите ни флашки.
В момента обаче тихите стъпки на кандидатите няма как да ни радват. Надхитрянето предстои. Истината е, че може да бъде и с неочакван край като в следния рибарски виц:
Усмихнат до уши рибар дърпа към брега на язовира току-що уловена голяма риба. Пристига пазачът: „Бракониерстваме а!?...” Човекът не губи самообладание: ”Ама чакай сега, това не е риболов!”
„А какво е?”
„Ами нещо като игра с домашен любимец!”
„Моля!?...”
„Тоя шаран съм си го опитомявал няколко години. Вече е така дресиран, че като дойда до брега и свирна, той идва насам и после двамата се разхождаме - той - във водата, аз - по брега... Искаш ли да ти покажа?”
„Хайде покажи!”
Бракониерът хвърля рибата в езерото и се усмихва широко на пазача. Той му виква:
„Е, хайде де, свирни да видим дали шаранът ще дойде при теб.”
„Какъв шаран?”