Общо показвания

неделя, 7 август 2011 г.

Бананите на Командира

Quidquid id est, timeo Danaos et dona ferentes. - „Както и да е, аз се страхувам от данайците, дори и когато поднасят дарове” – е написал древноримският поет Публий Вергилий Марон (Publius Vergilius Maro; 70–19 пр.Н.е.). Той има предвид Троянския кон, който древните гърци измайсторили, за да превземат Троя след десетгодишна обсада. Конят бил от дърво, а вътре в него него се скрили войници, водени от Одисей. Останалата част от войската дала вид че се оттегля, но всъщност се скрила с корабите си зад близкия остров Тенедос. Троянците приели коня като дар, убедени от един гръцки шпионин, въпреки предупрежденията на пророците Лаокоон и Касандра. Докато щастливите троянци празнували в опиянение вдигането на обсадата, войниците тихо излизат от коня и отварят портите на града. Гръцката войска влиза в Троя и го превзема. Градът е плячкосан, мъжете са убити, а жените са взети за робини.
Тази тактика е любима за лидера на ДСБ Иван Костов. Затова не бива да се учудваме, когато премиерът Бойко Борисов припомни онази паметна среща между двамата:
„Защо Костов ме излъга, защо вдигна ръка срещу мен оня ден? Нали помните как дойде при мен с цветя и банани, когато бях в болницата преди изборите? Какво ми каза тогава? Ние сме зад теб. А сега иска свалянето ми. Не харесвали Цветанов. Ние всички му ги казахме грешките на Цветанов, но и той свърши много работа....”
Тук е уместно да припомним и едно обилно с хвалебствия изказване от 2009 г. на съпредседателя на Синята коалиция, в което изразява безрезервна подкрепа към вътрешния министър и поощрява спецакциите. Не сме забравили и как само преди година Командира в желанието си да направи няколко лицеви опори пред управляващите изтърси в пленарната зала опасната глупост, че пред свободата предпочита сигурността и ще подкрепи промени в законодателството, даващи допълнителна власт на вътрешния министър и ведомството му.
Няма да коментираме общата негативна реакция на тези думи на Костов, ще кажем само, че този, който предпочита сигурността пред свободата, в крайна сметка ще загуби и двете.
Тука е хубаво да припомним и сегашните обвинения на Командира към министъра:
"Това е провалил се човек, защото правозащитните органи са в момента, виждате в какво състояние, разпали война със съда, не можем да влезнем в Шенген. В България няма спечелени дела срещу босовете на организираната престъпност, няма и обвинения, всичките обвинения, доколкото ги имаше, паднаха".
Абсолютно разбираем е невъздържаният му тон, като се има предвид, че точно Цветанов припомни някои мрачни страници от управлението на бившият син премиер:
„С подкрепата и мълчаливото съгласие на управляващите от правителството на Иван Костов Константин Димитров-Самоковеца е успял да се издигне от портиер до контрабандист № 1. Никой не може да влезе и да стане лидер в тази сфера, ако няма протекцията на съответните институции и то на най-високо ниво в държавното управление. Освен Косьо Самоковеца всички останали престъпни лидери, които се доразвиха, без да бъдат засегнати и от управлението на БСП. Георги Илиев, братята Маргини, Иван Тодоров-Доктора, Илия Павлов, това бяха хората, които тогава минаха в сферата на белия бизнес. И никой не потърси как и защо те се прехвърлят в легалната сфера.”
Но нека се върнем отново на поучителния мит за Троянския кон. Защото съвременният прочит на римската сентенция, обобщила с едно изречение извода от Троянската война,

ще ни доведе до смисъла на думата доверие

То е израз на добрите намерения на някого – порядъчност, благоразположение, съзнателност, професионализъм. Това всъщност е, което липсва в бившия преподавател по марксистка политикономия, промивал мозъците на студентите по времето на Тато.
Разбира се, в дъното на поведението му и сегашната му ярост не е нищо друго, освен това, че не бе допуснат Костовият троянски кон до трапезата на властта. И че блъфът за златното ключе, което Синята коалиция държала, не мина.
Това, което е притеснително, е, че възпитаникът на училището от забранения руски град Кременчуг продължава успешно опитите си да превзема отвътре СДС, въпреки че го напусна с омерзение през 2004 г., след като преди това близо две години гузно мълча за загубата на изборите през 2001 г.
По този повод е уместно да припомним на любителя на сините теменужки, че когато става лидер на СДС през 1995 г., той дори не е член на съюза и се налага по време на избора Стефан Софиянски и Едвин Сугарев да

поемат политическата отговорност

за да се приеме кандидатурата му, за което по-късно той мечешки им се отблагодарява. Хубаво е да се припомни как бъдещият премиер изчезна в най-важния момент на януарския бунт през 1997 г. и в СДС настана суматоха, защото не знаеха какво точно да направят в деня, когато парламентът бе атакуван. Костов бе против уличните шествия и се наложи дълго да бъде увещаван, преди да излезе на улицата, облечен с онази тужурка. Точно той бе и човекът, който в най-критичния за България момент се колебаеше дали президентът да върне проектокабинета на БСП, или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Жан Виденов.
Днес тактиката на Командира срещу СДС е да го цепи отвътре. Неслучайно миналата седмица цялата синя организация на район „Приморски” във Варна обяви, че няма да подкрепи кандидата на ДСБ за кмет. Причината е, че вътрешните избори в морската столица бяха спечелени с помощта на корпоративния вот, умело организиран от хората на Костов. Интересно е да се отбележи, че след тази измама сините бяха взели решение да се явят заедно с други партии на изборите (ОДС и ВМРО),

но в последния момент решиха да се отметнат и

предпочетоха бананите на политическия милиционер
Защото няма как по друг начин да си обясним отстъпката, направена от сините, и за необявената още официално листа на кандидати за общински съветници. „Отворената опция”, с която Костов се опита да замъгли пълната си доминация, със сигурност допълнително е подразнила варненските седесари, за да стигнат до това драстично решение, и дори да заплашат, че над 80 членове на организацията могат да хвърлят партийните си книжки.
Само ще споменем, че по същия начин лидерът на ДСБ държи и парламентарната група на коалицията. Вярно е, че депутатът от СДС Лъчезар Тошев (който единствен не се появи на гласуването и на практика не подкрепи отрицателния вот срещу управляващите) внесе предложение за промяна на правилника в Народното събрание, с което да се даде възможност 9 депутати да могат да образуват парламентарна група (точно колкото имат СДС), но това няма да стресне Командира, тъй като

той държи най-малко трима седесари на каишка

чрез които успява да прокарва всички решения в групата, въпреки Мартин Димитров.
Истината е, че Костов вече доминира в трите големи града – София, Пловдив и Варна, и с това поставя под съмнение съществуването на СДС, който винаги ги е смятал за свои крепости.
Има и една друга, по-голяма цел на Костов, която засега остава скрита. Тя пролича като подтекст от думите му, казани в новия офис на Синята коалиция във Варна, че голямата политическа задача пред техния кандидат оттук нататък е да стигне до балотажа с досегашния кмет Кирил Йорданов. Разтълкувано това означава, че трябва да бъде постигнат такъв резултат в трите големи града, че Костов да бъде балансьорът и да държи бъдещите кметове, а оттам и бизнеса в ръцете си. Всъщност - да може да си подхвърля топката с БСП, както го направи по време на последния вот срещу управляващите. Точно това е истинската негова цел – да се възстанови статуквото на червено-синята мъгла и криминалния преход.
По този повод специално за Мартин Димитров ще разкажем следния свързан с бананите виц.
Блондинка отива на преглед при гинеколог:
- Докторе, бременна съм в третия месец, а нямам корем.
Докторът:
- Портокали ядете ли?
- Не, а трябва ли?
- Трябва!
След три месеца блондинката отново е на преглед.
- Докторе, вече съм в шестия месец, а още нямам корем.
- Банани ядете ли?
- Не, а трябва ли?
- Трябва!
След три месеца блондинката пак е на преглед.
- Докторе, вече ще раждам, а корем нямам.
- Абе вие секс правите ли?
- Не, а трябва ли?