Бесове в червено

Номерът с фалшивата червена книжка на Стефан Софиянски отново е на мода. Всъщност в Столетницата съвсем го удариха през просото. Така отприщиха въображението си, че започнаха да застигат с бързи крачки недостижимия засега Барон Мюнхаузен от партията, която е по-известна като „Ред, законност и Държавна сигурност”. Но не трябва да се учудваме, защото отдавна от „Позитано” 20 си признаха, че са участвали в бабуването им и дори нескрито се радват на отрочето си.
Например как можем да коментираме думите на техния кандидат за държавен глава, казани преди един ден, че „Бойко Борисов ще си промени мнението и ще се кандидатира за президент. Това пък поставя редица въпроси, свързани с изпълнителната власт”. Убедени сме, че Ивайло Калфин не е интригант и никога няма да си позволи да изрече подобна дивотия. Но тя е присъща за манипулаторите от червената централа. Затова оставяме на евродепутата и бивш външен министър да си прави изводите - дали ще се довери на себе си в предизборната кампания, или ще остави на кукловодите от криминалния преход да му дърпат конците.
Знае се също така, че още преди да бъде номиниран Калфин, червените лидери разполагаха със социологическо проучване, според което той не можеше да стигне до балотаж за президентския пост. Сега това вече официално се потвърждава. При това положение тактиката на Калфин би трябвало да бъде друга и

в никакъв случай не бива да си служи със шарлатании.


Ще си позволим да кажем още и че никак не му отива да си пъха носа в икономиката, особено като се знае, че президентските правомощия у нас са почти нулеви в тази област. Затова и доста развеселяващо звучат следните му твърдения: “Финансовият министър, изглежда, го е напекло повече слънцето. Той беше в Бургас наскоро и мисля, че това му се е отразило. Абсолютно несериозно е да сравнява българската с американската икономика”, каза Калфин. За да бъде още по убедителен, той поясни, че държавата има все още неразплатени към бизнеса 400 милиона лева и невърнат ДДС около 800 млн. лв. и че е грешна политиката на замразяване на доходите, която свила вътрешния пазар. Нищо ново под слънцето, само напудрени думи, които няма как да привлекат избирателя, за да гласува в негова полза. Друг е въпросът дали това не е целта на големите играчи в БСП и извън нея – да редят собствения си пъзел, за сметка на пожертвания вече Калфин.
Разбира се, кандидатът за държавен глава на Столетницата е бледа точица на фона на

развихрилото се червено въображение,

напомнящо ни за годините на Тато, когато непрекъснато ни се обещаваше светло бъдеще. Няма как да не напомним за коалицията ГАД (ГЕРБ, „Атака” и ДПС), която според депутатката от “Коалиция за България” Мая Манолова се е родила, за да спечели предстоящите избори. С такава невинност тя заяви, че никога не е очаквала, че “Атака” и ДПС могат да са партньори, при това само дни след като се състоя инициираният от движението вот на недоверие към управляващите, че съвсем естествено бе за се запитаме чии олигархични интереси са в дъното на подобни изяви. Но нека си припомним какво по-точно каза тя: “За спечелването на следващите избори явно е възможно всичко”. Според нея е много странно как формациите гласуват синхрон, при все че Бойко Борисов бе обявил, че няма да се коалира с ДПС.
А какво да кажем за онази сензация, сътворена от друга червена депутатка, която

размаха един въпросник

и заяви, че ГЕРБ, които контролирали всички официални инфосистеми в държавата, щели да събират още данни чрез него. Самото представяне на тази псевдоновина още тогава показваше безсмислието и не случайно бързо се разкри като манипулация – оказа се, че този лист се отнася за друга държава и че въпросите са копирани едно към едно и подхвърлени, за да се вържат наивниците.
Хубаво е винаги в такива случаи както Калфин, така и Меглена Плугчиева, която размаха компромата, да помислят първо за щетите, които нанасят на себе си. Причината е, че в повечето случаи се оказва, че не управляващите са в дъното на такива интриги, а заинтересованите среди в собствените им партии. Няма как да пропуснем и червено-синята мъгла, която Мая Манолова винаги пропуска (не само поради личните й симпатии и към синия цвят).
Много бързо се забрави как през януари

БСП охотно подхвана една извадена от нафталина хватка

от лидера на ДСБ Иван Костов, че в страната ни предстои зърнена криза. Странното в случая беше, че Командира изложи тази теза по време на поискания от управляващите вот на доверие, бързо си затрая, след като разбра, че няма да му се вържат, и остави червените да затънат в блатото й. Тогава лидерът на БСП Сергей Станишев не разбра, че това е игра на червените мандарини в негов ущърб.
А какво да кажем за интригите около последния вот на недоверие, за който Столетницата и бившият преподавател по марксистка политикономия се договориха преди още той да е иницииран от ДПС. Зад тази несекваща дружба се крие не само желанието взаимно да си помогнат във връщането на властта, но и да разчистят пътя си от неудобните вътрешни играчи. Защото няма как освен с това да си обясним вкарването на СДС

в поредния капан на враждебност

спрямо сродната партия ГЕРБ. И това не се обяснява само с онази отлично описана негова арогантност от бившата посланичка на САЩ у нас Ейвис Боулън в грамата от 8 май 1997 г., в която тя казва още за него, че е авторитарен и непредсказуем. А най-вече с онези зависимости между червени и сини, започнали още по времето на бившия комунистически режим и отлично развити в 20-годишния криминален преход.
Ако трябва да определим с една дума казаното от посланичката, ще употребим думата гьонсуратлък. Затова и не трябва да се учудваме на опашатите лъжи, с които ни облъчват. По този повод ще разкажем следния виц за предишното управление. Тогавашният премиер Станишев решил да види как живеят обикновените хора и се поразходил. Срещнал малко момче и го попитал: „Къде е баща ти?”
„Не видяхте ли новото ауди последен модел, което мина покрай вас. Отиде на работа.” „А майка ти?”„Ето я там, качва се на другото ауди кабрио, за да иде на пазар.” „А кой е вкъщи?” „Баба, гледа сериали в 3D на новата ни плазма." Видимо доволен от чутото, Станишев казал:
„Виждаш ли, момче, за всичко това трябва да сте благодарни на мен!”
Момчето тутакси заразяло премиера и се провикнало към къщи: „Бабо, чичо от Америка си е дошъл!”
Това не е краят на историята. Ако сменим Станишев с Иван Костов, ще видим, че елементът на изненадата няма да го има при Командира. Защото ако детето беше почнало да отговаря по същия начин по време на неговото управление, още при първите думи, отправени към другаря Костов, всеки ще се сети, че става дума за чичото от Америка.