На лов за избиратели

Започна голямото предизборно ухажване на избирателите. Засега то е под формата на предложения за коалиционно партньорство. Но по стар български обичай, описан от Алеко Константинов, на финала няма да има политика, а сити за един ден, много излъгани, че и една дузина набити.
Отсега се вижда, че популизмът и демагогията ще са водещи. И зад обещаваното бляскаво бъдеще се крият нечисти намерения. Но може ли да бъде друго, след като зад раменете на кандидатите надничат едни и същи компрометирани в криминалния преход стари муцуни. Които разчитат на късата памет, както и на напудрени, с помощта на модерните социални мрежи, стари и опашати лъжи.
Миналата седмица в петък (12.08.) след заседание на Националния партиен съвет от СДС обявиха, че ще съставят широка дясна коалиция за участие в президентските избори, а партиите, които ще влязат в нея, ще станат ясни след приключване на регистрацията на политическите сили в ЦИК.
Лидерът на „Ред, законност, справедливост” Яне Янев пък в събота покани в предизборната кампания на партията си разочарованите от ДПС. Той заяви с присъщата му самоувереност, че в част от Лудогорието - общините Лозница, Исперих и Самуил - смята да издигне именно такива кандидатури за кметове, които ще се явят като представители на неговата гражданска квота.
По този повод е

уместно да припомним, че само преди месец социалистите

в Кърджали обявиха подобни намерения, като декларираха, че ще участват на предстоящите местни избори в рамките на широка политическа и гражданска коалиция. Формированието, което готвели, щяло да бъде от нов, нетрадиционен тип и ще включва както партии от левия спектър, така и гражданска квота – представители на обществеността в Кърджали, които не са обвързани с политически формации и имат изграден висок авторитет. Новото обединение ще се нарича Коалиция за Кърджали. Тя щяла да участва със самостоятелна листа за общински съветници и в нея ще има граждански кандидатури и номинации на БСП и коалиционните й партньори.
Но какво всъщност се крие зад подобни, засега хаотично хвърлени в пространството, намерения на партийните централи.
Вдясно основата на тези коалиции ще са СДС и ДСБ, уточни синият лидер Мартин Димитров. В някои градове коалицията вече дори била разширена. Димитров не каза имена на бъдещите партньори. Това направи кандидатът на Синята коалиция за президент Румен Христов. Той заяви, че Националният съвет е упълномощил партийното ръководство да преговаря с други десни партии. По думите му сред формациите, с които ще се търси партньорство, е обединението ОДС. Това не е изненада, защото преди няколко седмици лидерите на новото обединение посетиха „Раковски” 134, където заявиха тези намерения. Ще припомним, че в ОДС са отлюспили се от СДС партии (заради несъгласие с провежданата от тогавашния лидер Иван Костов политика) като съюз „Радикали” на бившия вицепремиер от правителството на Иван Костов - Евгений Бакърджиев, ССД на Стефан Софиянски, Демократическата партия на Александър Праматарски, "Гергьовден" на Любен Дилов, клуб "Сенатор", БЗНС, БЗНС "Никола Петков", сдружение "Земеделско движение" и БНД.
По-любопитното е, че веднага след официално изразените позиции на сините Бакърджиев коментира със скептицизъм решението за широка дясна коалиция в средата на август като "сериозно закъсняло".
Такъв скептицизъм, съвсем очаквано, изразиха и от партията на Командира. Единственото обяснение за тази игра е, че

сините използват люспите като плашило

срещу намеренията на бившия преподавател по марксистка политикономия от времето на Тато да диктува правилата на играта в Синята коалиция като намърда повече свои хора в общинските листи. И то не само в трите големи града – София, Пловдив и Варна, - но и навсякъде другаде в страната. Видя се, че Костов действа безцеремонно и е готов на сделки и със Столетницата, както всъщност го направи не само по време на последния вот на недоверие към управляващите, но и в редица предхождащи съвместни акции на червено-синята мъгла, каквото например беше общото размахване на заплахата от зърнена криза в началото на тази година. Бързо забравена, разбира се, както многото им популистки номера, създадени от кукловодите на прехода. Всъщност изводът, който може да се направи, е, че целта на Костов е да си осигури достатъчен брой съветници, с които по места да играят заедно с червените срещу управляващата сродна народна партия.
На този фон поведението на младия син лидер не изглежда никак стабилно. То не може да бъде и друго, след като се

хвана на въдицата на драгалевския рибар

и игра срещу правителството. Единствено като шикалкавене можем да определим изявлението му, че коалициите с ГЕРБ са изключение и това, че почти няма такива, не е случайно. "Искаме ГЕРБ да понесат отговорността за своето управление и един от начините е да се явят сами и да отговорят за своите действия и бездействия за тези две години управление", коментира Димитров.
Но

синият лидер си мълчи за онези коалиции с БСП,

които имат по места и които със сигурност ще се повторят, че дори ще се появят подобни и другаде.
Нека припомним как председателят на общинския съвет в Свищов Андрей Захариев, който бе заснет да танцува заедно с Величко Адамов, ректора на университета там, се извини на седесарите, като им каза: „Искаме вашето извинение за това, че се налага по прагматични причини да гласуваме заедно с БСП”.
„Не е изключено БСП в Монтана да подкрепи сегашния син кмет Златко Живков за нов мандат на предстоящите избори”, заяви пък лидерът на червените в града Емил Константинов. "Досега Живков е издиган от широка дясна коалиция, но много от нашите членове и симпатизанти са гласували за него. Така че където народът, там и ние", обясни намеренията си Константинов. Няма да пропуснем и дружбата на сини и червени във варненския район „Одесос”, където през 2007 г. БСП предпочете десен кандидат пред човек на ГЕРБ. Партията застана зад Таня Василева, издигната от широка дясна коалиция от СДС, ДСБ, НДСВ и др. В община Марица БСП и СДС управляват заедно. В другата пловдивска община - Садово, червените също подкрепяха доскорошния кмет Марин Йосифов, който беше свален преди няколко месеца заради далавери.
Тези тайни сдружения, за които сините предпочитат да мълчат, показват истинската страна на политиката,

където интересите са над принципите

Няма да се задълбочаваме на намеренията на Янев да получи етнически гласове. Ще споменем само как преди предишните парламентарни избори, след като той занесе в ДАНС папка с документи, свързани с разпространението на ислямския фундаментализъм у нас, рано една сутрин бяха арестувани кметът на община Гърмен Ахмед Башев и един учител от с. Рибново. Споменаваме тази случка и заради това, че късата памет на политиците може да минава някъде, но едва ли ще мине там, където хората са се опарили. Развеселяващо бе да се види и чуе как само преди два дни лидерът на ДСБ Иван Костов, без да му мигне окото, заяви, че не помни за колко е продаден Нефтохим.
Тутакси му помагаме да вдигне амнезията, като му напомняме, че рафинерията бе продадена в края на 1999 г. за малко над 101 милиона долара. За сравнение ще съобщим, че днес тя плаща по 200 млн. данъци на година на държавата. Почти сме сигурни, че Командира

не си спомня и за авикомпания „Балкан” и за Косьо Самоковеца.

Но понеже ловът е тънка работа, а избирателите тази есен едва ли ще се държат като обречен дивеч, ще разкажем на всички образно хватката, с която искат да ни изработят: „Влиза един в ресторанта и поръчва бутилка водка на келнера. После само поглежда шишето и моли да му сменят бутилката водка с бутилка коняк. Когато му я носят, той я изпива и тръгва да си ходи в прекрасно настроение. Келнерът го пресреща на вратата: „Господине, не сте платили коняка.” „Но нали за него ви дадох бутилка водка...” „Не сте платили и нея.” „Но аз не съм я пил”, невъзмутимо отсякъл клиентът.