Общо показвания

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Сини и червени рибки в тигана на вота

Третият вот на недоверия към правителството на ГЕРБ може би нямаше да бъде забелязан, ако на него не се случиха няколко будещи тревога политически схватки. Ако те можеха да бъда квалифицирани като ганьовска партизанщина, едва ли щяха да ни впечатлят. Но отправянето на открити антиислямистки нападки в сградата, на която е записано „Съединението прави силата”, при това в дните на трагедията в Норвегия, не може да не ни притеснят. Защото точно такава етническа омраза е вдъхновила масовия убиец Андерш Брейвик. И в страна като нашата, която има поуки от възродителния процес, когато стотици хиляди наши сънародници бяха прокудени от домовете им, няма как това да бъде търпяно. Защото същите хора по същия начин проповядват антисемитизъм и расова омраза. Очевидно инцидентите по време на тържествата в Батак и софийската Баня Башъ не са вразумили някои политици. Защото изрази като „гаджали”, „антибългарска политика” и др., които бяха изречени от зам.-председател на парламента със сигурност ще бъдат много добре отразени в докладите за този вот на недоверие от представителите на страните, които ние днес наричаме партньорски и те едва ли ще станат без последствия. Това че управляващите се дистанцираха и си осигуриха достатъчно мнозинство, за да управляват самостоятелно и без подкрепата на националистите е похвално. Буди недоумение обаче пасивната реакция на БСП и Синята коалиция. Лидерите на двете партии си затвориха очите, вместо да реагират светкавично на този опасен прецедент. Тука не става въпрос за глупостите, които бяха надрънкани, че едва ли не нашата страна е единствената в Европа, в която има толкова много джамии, а за основни принципи на демокрация, в която иначе се кълнят и отляво и от дясно. В такива моменти си личи и колко е здрава спойката на червено-синята мъгла. Ако за лидери, като Иван Костов заиграването с мракобесни сили, е част от играта, то за младите Сергей Станишев и Мартин Димитров няма никакво оправдание.

Те трябваше да пресекат лично това безобразие.

Ако се вгледаме по-внимателно в случващото се, можем да стигнем и до още по-неприятния извод, че лидерите на представените в парламента традиционните български партии, до такава степен са обзети от решаването на вътрешните си проблеми, че пропускайки покрай ушите си подобни инциденти, може един ден да се окажат първите жертви на фашизма. Истината е, че вотът за опозицията, СДС и ДСБ бе предназначен за вътрешна консумация. Всички бяха наясно, че той няма да мине. Но трябваше да се разиграе циркът с надуването на мускули.(Твърде любопитна бе позицията на ДПС, които с напускането на залата, оставиха червените и сините да се пържат в собствената си нежна прегръдка.) Така съвсем ясно пролича колко са безпомощни като самостоятелни играчи и едните и другите. Както и че с чужда пита можеш да спекулираш известно време, но това няма да е достатъчно, защото този който я държи, може в крайна сметка да реши друго. Затова бяха много учудващи някои изхвърляния на лидера на БСП Сергей Станишев (чест му прави, че той единствен от лидерите остана докрая в залата), с които се опитваше да внуши, че едва ли не от БСП зависи кой ще е бъдещият президент. Също така изненадващо за иначе премерения червен политик прозвучаха (при това на няколко пъти) думите му за „купените независими депутати”. Затова и не бихме се учудили, ако наистина той бъде даден на комисията по парламентарна етика. Ще отбележим също, че атаката на червените срещу правителството бе много слаба и дребнава. Причината е, че няма как тези, които участваха във властта преди ГЕРБ в продължение на десетилетие, да

могат да се измъкнат от клопката на собствените си бакии

Не случайно управляващите, без дори да чакат обвинения, ги атакуваха точно в тази посока:
„Абсурдното тук в случая е, че точно вие, които 20 години създавахте организирана престъпност, създавахте кръгове и кръгчета на корупция, съсипвахте държавността, искате това нещо да го оправим за две години", заяви още в началото на дебата председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев. „Четох, че БСП вече е готова да управлява държавата. Хора вижте, лесно е да яхнеш едно конче и да препускаш с него, друго е да го отгледаш, да го изправиш на крака и тогава да го яхнеш", обясни още Велчев. Той се обърна към представителите на левицата с думите да изчакат да изправят това конче на крака и тогава да бързат да го яхнат.
Още по странно бе поведението на лидера на СДС Мартин Димитров, който си личеше, че

вътрешно не е убеден в правотата на действията си

Както е известно преди да се стигне до решението за подкрепа на вота в СДС имаше драматичен дебат. Редица влиятелни организации като софийската, старазагорската, ловешката и др. се противопоставиха на това решение с аргумента че в партийните документи се забранява сътрудничеството с БСП. Другият им довод бе капанът на Командира, в който щеше да падне отново Мартин заради този вот. Видя се и по време на самото гласуване, че един от сините депутати (Лъчезар Тошев, който открито заяви по време на заседанието на Националния съвет на СДС (19.07), че е против сътрудничеството с червените) изобщо не се появи в залата, с което на практика подкрепи управляващите. Според сини депутати правилното решение за този вот на Синята коалиция е било само двамата лидери (или единият от тях) да гласуват знаково срещу правителството, а депутатите да се въздържат.
За да покаже, че все пак действат конструктивно, Димитров заяви, че от СДС

ще подкрепят вота, но не за да падне правителството.

„Причината за гласуването ни е необходимостта от мерки", обясни съпредседателят на Синята коалиция. СДС очаква след този вот кабинетът да представи пътна карта на дълго отлаганата модернизация на МВР, ограничаване на приложението на СРС. Да се установят всички знакови кадри на БСП от управлението в сектор Сигурност, да се предприемат специални мерки за справяне с контрабандата на цигари и истинско реформиране на съдебната система, включително нов ВСС, избран по прозрачен начин.
Интересно е да се отбележи, че по управляващите проявиха готовност да се съобразят с предложените от сините мерки, въпреки гласуването.
Що се отнася до лидера на ДСБ Иван Костов, той

заслужено си получи червената лентичка.

„Подаръкът” даде независимият депутат депутат Тодор Великов. По думите му Костов е променил коренно позицията си по време на управлението на ГЕРБ и сегашното му поведение е недостойно.
„Донесъл съм червена лентичка. Подарявам я на Иван Костов. Да се присъедини там, откъдето е произлязъл“, отсече Великов, след което остави символът на Столетницата на банката на Костов.
Освен с червената лентичка, Великов изнесе факти, с които постави под съмнение сегашното поведение на Костов. Той прочете негово изказване от 2009 година от което стана ясно, че тогава лидерът на ДСБ е изразил безрезервна подкрепа към министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и поощрява спецакциите, заради които пък сега му иска оставката.
Но тези факти никой не учудиха, защото словесните еквилибристики на Командира, които недвусмислено изразяват неговата двойнствена същност, не са от вчера. Те просто са част от криминалния преход, който сега той отчаяно подкрепя, за да може да оцелее. Не случайно Великов му каза:
„Аз съм в Народното събрание не да реанимирам някой, а за да го пенсионирам.”
Това обаче никак не трогна бившият преподавател по марксистка политикномия, дори напротив той обяви следващата си цел – да направи така, че ГЕРБ и БСП да управляват заедно един ден. Той даде за пример, как по време на управлението на царя, десните са гласували заедно с червените срещу него, но след това НДСВ направило коалиционно управление с БСП. Проблемът на Командира е в това, че той може да си мисли, че

Мартин отново му е в кърпа вързан

но това да не се окаже така, защото се знае, че сините не са взели решение, нито пък са се договорили за кметските листи в трите големи града - София Пловдив и Варна. Имаше една знакова среща с новото дясно обединение ОДС в централата на сините на „Раковски” 134. Тя бе едно предупреждение към Командира, че Синя коалиция може да има и без ДСБ. Тука няма как да не припомним, че сините хем носят десебарите на гръб, хем онези искат да получат и секснаслади. Също като в онзи виц за синята рибка: Както си плували волно в морето, Киркор казал: „Гарабед, за да не се морим и си плуваме по-дълго, нека направим кооперация. Ти ще махаш с ръцете, а аз ще те хвана през кръста и ще ритам с краката. „Добре", зарадвал се Гарабед на находчивостта на приятеля си. По едно време Гарабед изохкал и викнал на Киркор: „Да се пуснем за малко, че една рибка ми влезе отзад. А Киркор му викнал: „Плувай, плувай, не е рибка".
Не случайно припомняме отново тази история на синия лидер. Всъщност тя се отнася и за червения Станишев, защото и там се готвят да го прецакат. Така че вместо да трупат черни точки с безсмислени вотове, които след това ще бъдат използвани срещу тях, по-добре е младите в двете партии да се обединят и да изхвърлят старите влъхви на бунището, преди да бъдат яхнати от тях за пореден път.