Флиртът между БСП и Синята коалиция е на път да прерасне в Отечествен фронт по желание на партията майка. Още днес по време на дебатите на поредния вот с предизвестен край ще се види дали десните, в частност сините, ще пристъпят отново устава си, където съвсем ясно е записано, че червената партия е единствената, с която не могат да си партнират.
Всъщност нищо необичайно няма в хода на червения лидер Сергей Станишев. Той показва преди всичко на своите кой командва парада, и чак след това на десните, че тяхното съществуване минава през явното и не дотам явното сътрудничество, образно определено през годините като червено-синя мъгла. (Нещо, което бившият преподавател по марксистка политикономия Иван Костов добре знае и затова предвидливо не е записал в документите на ДСБ, че Столетницата им е главния враг.)
„Ако днес не потърсим съюз върху основата на широкото убеждение, че демокрацията е в опасност, утре може да е късно”, каза пред конгреса на БСП в събота (23.07) Станишев. Той призова съпартийците си за пълна мобилизация и диалог и партньорство с всички демократично мислещи хора и сили."Знам какви ще бъдат коментарите: социалистите пак предлагат Отечествен фронт, нека го нарекат както им е удобно, не бива да имаме претенции нито за името, нито за лидерството", поясни той.
Станишев предупреди своите, че е важно да разберат, че над страната е надвиснала грозна опасност, която трябва да бъде пресечена. България няма да се измъкне от дупката, ако демократичните партии се борят всяка сама за себе си, а трябва да мислим за национално спасение, каза Станишев, а съпартийците му разчетоха призива като подадена ръка към десницата.
Един минискандал на червения конгрес също е показателен за
тактиката на червения лидер да затвърждава позициите си,
с оглед на бъдещите атаки към него и поста му след изборите тази есен. Червената депутатка Ваня Добрева поиска БСП да поеме отговорност за прехода. Според нея това щяло да им даде възможност да очистят партията от тъмните години в края на миналия век и да наложат техния кандидат за президент Ивайло Калфин.
Думите на Добрева накараха Георги Пирински да поиска дебат с нея. Той се обяви категорично против дейците на партията да бъдат заклеймявани като конспиратори на т. нар. криминален преход. “Има много по-важни неща от това да раздухваме дебат, който днес не ни е нужен”, отсече Пирински. Това накара пък Добрева да вземе отново думата: “Докато не си изясним кои сме, нямаме бъдеще. Не си мислете, че някой ще ни възприеме сериозно, ако си позволяваме да отминаваме определен исторически период”, настоя тя и предизвика одобрителните ръкопляскания на по-младите членове на БСП.
Така че двата теста на Станишев никак не са случайни, те дават знак, че той
няма никакво намерение да отстъпва лидерския пост,
напротив, смята да
премине в контранастъпление след изборите
и да се освободи от всички, които имат апетити към ръководната роля на червената партия.
Нека сега разгледаме по-подробно предложението на Станишев за нов Отечествен фронт, като го свържем с дебата по днешния вот на недоверие към правителството. Със сигурност другарската ръка, протегната вдясно, цели да засили броженията в Синята коалиция. И двамата лидери там са наясно, че опълчването срещу братска народна партия може да им изиграе лоша шега. И вместо дивиденти за бъдещо връщане на тяхната коалиция във властта след управлението на ГЕРБ всъщност да бъде само трамплин към връщането на червените в управлението отново.
Мекият натиск на предложеното приятелство от червените е правопропорционален на загубата на доверие на сините сред десните избиратели.
Костов, като един от играчите на криминалния преход,
много добре знае, че този баланс не бива да бъде нарушаван, защото петимата му депутати са ясно доказателство за нерадостното бъдеще, което го очаква.
Затова той публично ще бяга като опарен от гушването с червените
Забелязали ли сте например, че Командира не обелва нито дума за този съвместен комплот. Фразеологията му през последните дни е насочена единствено срещу управляващите и в заблуждаващи своите действия. Няма сега да припомняме как с неговата логистична помощ падна първото демократично правителство на Филип Димитров (1991 - 1992 г.) и каква пътека направи, за да може да остане финансов министър и в отечественофронтовското правителство на Любен Беров.
Няма голяма промяна 20 г. по-късно в двойствения подход на Костов. Когато атакува вътрешния министър, днес той го прави с такъв хъс, сякаш винаги е бил враг с него:
„Този човек замени справедливостта, реда, основан на закона, или поне се опитва да го замени с ред, основан на страха. Той малтретира всичко около себе си. Той се е самозабравил. И като се е самозабравил, той става много опасен. Той е опасен преди всичко за ГЕРБ. Но те ще го разберат след изборите.”
Но ние не сме забравили как само преди година председателят на ДСБ в желанието си да се наведе на управляващите изтърси в пленарната зала опасната глупост, че
пред свободата предпочита сигурността
и ще подкрепи промени в законодателството, даващи допълнителна власт на вътрешния министър и ведомството му. Няма да се спираме и на това колко негативна бе реакцията тогава на тези думи на Костов, защото този, който предпочита сигурността пред свободата, в крайна сметка ще загуби и двете. Няма да питаме лидера на ДСБ кое е истинското му лице, защото то е ясно.
Ще се спрем обаче на една негова цел - да превземе отвътре СДС, и затова може да си затвори очите за котвата, която му слагат от Столетницата пред прекрасната възможност да асимилира синия лъв. Предизвикателството си заслужава, още повече че Мартин Димитров през последните няколко месеца се опитва да се еманципира и да задава дневния ред на коалицията. Командира с голямо любопитство наблюдава и засилва вътрешните боричкания на сините по отношение на предстоящия вот на недоверие.
Наистина в СДС не са единни за това трябва ли да натиснат бутоните в пленарната зала срещу кабинета. Миналия вторник Националният съвет на партията след драматични сблъсъци взе решение да се гласува против. С което наруши устава. Срещу това решение се обявиха няколко мощни провинциални организации плюс влиятелното СДС - София. Сини депутати също казаха недвусмислено, че
не приемат ролята на червените марионетки
И е напълно възможно те да бойкотират гласуването. Така че ОФ може да бъде пробит още преди да е създаден. А управляващите да получат допълнителна подкрепа освен гарантираната им вече от „Атака” и независимите народни избраници.
Лидерът на СДС е не по-малко несигурен и разколебан. Причината е, че той беше обещал СДС да участва във вот срещу кабинета единствено ако бъде подписан договорът за строителството на АЕЦ „Белене”. Такъв договор няма, а Димитров се кани да гласува противно на това, което е обещал.
Съвсем ясно се вижда как младият лидер попада отново в менгемето
на Костов, откъдето няма измъкване, ако не предприеме драстични мерки. Защото ако Димитров не приеме играта на Командира, напълно е възможно лидерският му пост да бъде поставен под съмнение след изборите, а самата му партия да се разцепи по места и вместо с ДСБ сините да редят листи с други партии вдясно.
Накрая, понеже лъжите на някои влъхви на прехода ни идват в повече, а днес е дебатът по вота на недоверие, а сме убедени, че ще се лъже двойно повече, ще припомним притчата за митаря и фарисея, които влезли в храма да се помолят. Фарисеят застанал напред в храма и се молел така: "Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, що придобивам" (Лука 18:11). С една дума фарисеят изброил добродетелите, които притежавал.
Зад него стоял митарят. Той освен греховете си нищо друго не донесъл в божия храм. Стоял с отпусната ниско глава, удрял се в гърдите и викал: "Боже, бъди милостив към мене, грешника!" (Лука 18:13). Ето и заключението на Спасителя: "Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лука 18:14).
