Всичко идва на мястото си. С всеки изминал ден става все по-ясно какво означава червено-синя мъгла. Бившият преподавател по марксистка политикономия от времето на Тато започва да показва истинската си същност. Не случайно тогава е писал срещу американски Нобелови лауреати и е давал ценни насоки на Столетницата с програмни статии в „Работническо дело”. Истината е, че винаги е бил петата колона на червените вдясно. И е получил подобаващо възнаграждение за услугите, които им е правел. Затова ще оставим настрани този път „Сапио”, „Балкан” и прочие..., както той предлага. Не е нужно да се обсъждат очевидни неща, както и защо не е получил заслужено наказание за тези гигантски далавери. Това не може да стане без чадър от кукловодите на криминалния преход.
Така че не трябва да се учудваме на сегашната му позиция за вота на недоверие срещу управляващите. Затова ще отбележим само как лъсна неговата дребнавост - колко е заядлив и злопаметен. Но след като е тръгнал по този път, убедени сме, че получи каквото му се полага. Но не от тези, които дърпат конците, а от избирателите, които отдавна са му показали червен картон. Защото поведението му е като на онази злобна госпожа, която в желанието си да оскърби казва: „Ако ви бях жена, щях да ви сипя отрова в кафето”. Но получава достоен отговор: „Ако ви бях мъж, щях да го изпия”...
