Часове преди внасянето на поредния вот на недоверие към правителството няма яснота как Синята коалиция ще участва в него. От заканите, отправени от съпредседателя й Иван Костов, до реалните действия, като включване в подписката и натискане на бутоните в пленарната зала, има голяма разлика. По-скоро синият балон може да се пукне, преди още всички да видят, че Командира никога не е надничал зад гърба на човека, за когото навремето твърдеше, че е от подземието, после, като му замириса на много пари, реши, че лесно може да го преметне с един поднесен букет във военната болница, а днес, след като е наясно, че няма да се облажи от сегашната софра, отново наднича – но зад гърбовете на червените лидери, където всъщност винаги си е бил. А там е не само заради промиването на студентските мозъци по времето на Тато, не и заради статиите в партийния орган „Работническо дело”, нито пък заради громенето на американски икономисти, които по-късно получиха нобелови награди, а преди всичко
заради правилното му участие в криминалния преход
под диктовката на кукловодите му.
Затова няма как по друг начин да си обясним агресивността на лидера на ДСБ, която през последните дни върна езика му отпреди парламентарните избори, освен със съвсем логичната възможност десният балон да се пукне и всяка от двете партии в Синята коалиция да тръгне по свой си път. Това е, което с поведението си Татовият политически милиционер иска да прикрие и което видимо го притеснява. Защото няма нищо по-лошо за Октопода да остане извън борда на политическия живот.
Но можеше ли да се очаква друго, след като в продължение на близо половин година вдясно си играят на котка и мишка и се опитват да прикрият очевидната несъстоятелност на тази коалиция. Човекът, който днес говори за „мутренски рекет”, през цялото време дърпаше за опашката Синия лъв, мислейки си, че ще надхитри младия Мартин Димитров, така както го направи, за да може да влезе в този парламент. Няма да се спираме на баталиите, разиграли се сред този файтон хора, за да бъдат излъчени кандидати за президент и за столичен кмет. Но ще разгледаме детайлно как след тези първични избори и с наближаването на крайния срок за регистрация на кандидатите и листите Костов отново рекетира сините, за да осигури политическото си бъдеще чрез пряко участие в местната власт.
Не е тайна как всъщност се пазари Командира. Първо пуска слух, както например в медийното пространство се говори, че в София иска процентното участие в листата за общински съветници да е 2 към 1 в полза на ДСБ. А във Варна да е 3 към 1. (Със сигурност може да отбележим, че част от този рекет е и пребиваването му в морската столица този уикенд.) След това, като седнат двата преговарящи екипа, от ДСБ говорят за всичко друго само не и за своите искания. И така се бави топката, докато някой не направи грешния ход, чак тогава Командира поставя истинските си искания.
В СДС обаче не са вчерашни.
Някогашният Мавъртинчо отново е Мартин Димитров. Не случайно под негово давление сините в София нанесоха първия удар, искайки първични избори. По време на предишния вот в продължение на десетки часове Костов се опитваше да наложи своя модел на поведение, но накрая се съгласи с този на Мартин. Сега сините отново предприеха атака, без да чакат поредния командирски номер.
В четвъртък (14.07.) - само ден преди Костов да почне да сипе огън и жупел от парламентарната трибуна, на „Раковски” 134 бяха поканени няколко десни партии, обединени под името ОДС. Там те заявиха готовност да подкрепят Румен Христов като кандидат за президент и скръцнаха със зъби на ДСБ, заявявайки, че вицето не трябва да бъде посочено от хората на Костов, а от синия кандидат за президент, с което показаха, че може да има Синя коалиция без лидера на ДСБ.
Костов бе неприятно изненадан
и с твърдението на представителите на ОДС, че са сключили споразумение с ДПС, защото не можело да бъдат спечелени президентските избори без участието на движението. На практика излиза, че колкото и да се дърпа от прякото си участие в червено-синята мъглалидерът на ДСБ няма как да обясни защо не подписва вота на недоверие заедно с тях. И защо е цялото шикалкавене, след като някъде се готвят коалиционни споразумения с тях. Естествено, че това е част от „набутването”, от което той няма как да избяга. Не е възможно по друг начин, освен с участието му в задкулисни договорки, да обясни защо е гласувал срещу управляващата сродна народна партия. Затова и не трябва да има съмнение кой всъщност е човекът, който обича винаги да осчетоводява подкрепата или неподкрепата си. Дори няма да коментираме твърденията му, изречени от парламентарната трибуна в петък, че ДСБ никога не се пазари. Когато ги изрече, дори
най-приближените му депутати в залата се подсмихваха.
Само че неговите номерца няма как да ни зарадват - не само заради загубата на близо милион и половина десни избиратели, но и заради все по-откровено демонстрираната връзка с тези, чйито генномодифициран продукт е.Само за сравнение за това как Командира се върти според изгодата, ще цитираме съботните му думи по отношение на вътрешния министър: „Този човек замени справедливостта, реда, основан на закона, или поне се опитва да го замени с ред, основан на страха. Той малтретира всичко около себе си. Той се е самозабравил. И като се е самозабравил, той става много опасен. Той е опасен преди всичко за ГЕРБ. Но те ще го разберат след изборите.” И ще ги сравним с казаното преди година от председателя на ДСБ в пленарната зала, че пред свободата предпочита сигурността и ще подкрепи промени в законодателството, даващи допълнителна власт на вътрешния министър и ведомството му. Няма да се спираме и на това колко негативна бе реакцията тогава на тези думи на Костов, защото този, който предпочита сигурността пред свободата, в крайна сметка ще загуби и двете. Ще попитаме само лидера на ДСБ кое е истинското му лице. Знаем, че няма да ни отговори, защото той просто няма лице, а само маски.На нас обаче ни е значително по-интересно как ще реагира на Костовите провокации лидерът на СДС Мартин Димитров. Той успя да наложи своите виждания по време на предишния вот. Съвсем сигурно е, че синият лидер няма да сложи подписа си под искането за сегашния вот. Съмняваме се, че и ще гласува против сегашното правителство. Проблемът му е, че няма как да бъде избегнато отношението към кабинета. То може да бъде само
или подкрепа, или гласуване „против”.
Демонстративното неучастие в предишния вот всъщност си бе подкрепа за управляващитеи това се разбра от всички. Вероятно и сега Димитров ще измисли друг подход, но и той, както и да се въртят и сучат вдясно, не може да бъде тълкуван по друг начин освен със „за” или „против”. Големият проблем на младия син лидер не е дори и в самото гласуване. Проблемът му се казва Иван Костов. И няма как да бъде избегнат без челен сблъсък между двамата, колкото и позиционно да тупат топката в момента. Нито Мартин вярва вече на Командира, нито той в него. И причината за това отдавна е известна. И тя е в този, който обича да полива сините теменужки.Накрая искаме да се върнем отново към яростните думи, изпуснати от лидера на ДСБ през последните дни. Като ги слуша, някой може да си помисли, че тази еуфория е заради хаоса, който му се привижда от евентуалното сваляне на властта. Със сигурност тази тръпка в него я има, тя е пропорционална и на дребнавостта, с която обича да напада недолюбвани политици и най-вече такива, които лично го засягат. Но не това е цялата истина. В дъното е онази мургава хитрост, която много прилича на крокодилските сълзи, излели се, когато рибарят хванал влечугото. „Пусни ме и ще ти изпълня три желания”, замолил се крокодилът.Рибарят, понеже бил наивен, като повечето излъгани от Октопода избиратели, го пуснал и крокодилът забързал да се вмъкне надълбоко. Рибарят се стреснал и подвикнал:„Чакай, а желанията!?”„Аз да не съм златната рибка!”, бил лаконичният отговор.
