Президентските и местните избори тази есен са бурето с барут за лидерските постове в партиите на червено-синята мъгла. Резултатът от тях ще е катализаторът за промените, които може да се случат, но може и да заглъхнат, преди да са започнали, както стана след провала на старите партии на последните парламентарни избори. Тогава в Столетницата пред угрозата за арести, резултат от многобройните разследвания, започнали за тяхното управление, се снишиха по живковски и зачакаха (както много пъти са го правили) да отмине бурята. Имаше известни напъни да бъде принуден лидерът им Сергей Станишев да сдаде властта, но на заговорниците така им трепереше за кожите им, че предпочетоха да оцеляват поединично, отколкото да се обединят и да осветят лидерските си амбиции. Но сега, след като се видя, че управляващите имат проблем с правосъдната система и на практика няма опасност от раирани костюми за основните играчи от „Позитано” 20, вече
няма пречки да се плетат интриги и готвят комплоти,
в това число и за лидерския пост, ако перифразираме един от любимите изрази на бивш лидер на БСП.
След парламентарните избори двамата десни съпредседатели на Синята коалиция Мартин Димитров и Иван Костов така се бяха самозабравили в желанието си да се настанят на масата на победителите, че в главите им се въртяха само златни ключета, лицеви опори и цветя, които лично поднасяха във военната болница на човека от подземието, както го наричаха доскоро. Ентусиазмът им обаче бързо се изпари, след като се оказа, че правителството ще е на малцинството, но с неочакваната и обидна за Синята коалиция подкрепа от партия, която не само че не е член на Европейската народна партия, но се е прочула както с драстичните си антисемитски изяви (с показното имитиране на Фюрера и Дучето), но и с обидни провокации на изповядващите други религии малцинства у нас.
Така че ще бъде грешка, ако не се отбележат различните писти, по които се движеха старите партии. Докато червените бяха боксовата круша, която трябваше да понесе всички удари срещу управлението на тройната коалиция, то десните увиснаха между властта и опозицията и като че ли дълго не можеха да оценят нерадостния факт, че няма да се облажат. Но в партийните низини на БСП и в Синята коалиция, най-вече в провинцията, бързо разбраха: едните - какво се случва, като те изхвърлят от управлението и сладките обществени поръчки секнат, а другите - че продължилата дълго суша няма да свърши, а напротив, ще продължи, при това неизвестно колко дълго. Това предизвика първото акумулиране на недоволство към нехаещите за съдбата им партийни елити. Паралелно с недоволството започнаха да се появяват младите, които разбраха, че наближават четиридесетте, а „чугуните” в партиите им нямат никакво намерение да им отстъпят постовете по подобие на престарелия елит от времената на бившия соцлагер.
Въпрос на време вече беше този глух тътен в партийните редици да се насочи в правилната посока и
в подходящия момент да поразчисти Авгиевите обори
на върхушката.
Но нека караме поред. В дъното на суматохата в червения лагер около номинациите за президент са тънките сметки какво ще се случи в Столетницата, след като се види какъв ще е резултатът още след първия тур на изборите на 23 октомври тази есен. Само няколко дни преди посочването на кандидата за държавен глава от червеното политбюро броят на мераклиите достига вече 50. Сред тях са Татовата щерка, президентската съпруга, видни олигарси. Откъдето и да погледнеш тази сборна група, първото нещо, което идва наум, е, че е останала някаква емоционална обвързаност със старата комунистическа партия. Но това е само привидно, както всичко останало в тази партияОт друга страна, напрежението, което идва от многобройните недостатъци на фаворитите като Ивайло Калфин, Янаки Стоилов и Костадин Паскалев, както и притеснително камуфлажният характер на други кандидати, подсказват, че нито лидерът им Станишев, нито останалите „големи” в партията ги е особено грижа какво точно ще се случи. Ако те трябваше да действат като истински партийци, нямаше да се колебаят да издигнат чисто партийна кандидатура, най-малкото за да консолидират партията и да отклонят вниманието на ламтящите за постове независимо от съмнителните възможности за успех. Вместо това
случващото се в БСП удивително прилича на лов на риба
в мътна вода. Никаква външна показност и многобройни вътрешни интриги. В цялата игра, разбира се, е включена и апаратната машина. Малък пример ще дадем по този повод. Само през последните дни номинирането на бившия външен министър Ивайло Калфин започва да става масово. Според познавача от кухнята на „Позитано” 20 това е сигурен признак, че той е кандидатът на лидера. И не само на него, разбира се. Дори ако трябва да бъдем по-точни, Станишев първоначално пробваше с кандидатурата на Меглена Кунева, но сега е решил да пусне на пързалката един от създателите на президентския проект АБВ. Доста прозрачно е накъде ще се насочат ударите от евентуалното неизбиране на Калфин. От друга страна, ако той се класира на втория тур, а по-късно и победи, успехът му може да бъде присвоен от всички, които не искат да се променя партийното статукво. Ще отбележим също, че Станишев достатъчно добре владее партията си в момента, видя се колко ловко изчака да оттече създадената с гръм и трясък формация АБВ и как, без да вдига шум, използва провала й, за да държи всички „отцепници” в шах.Специално трябва да се отбележи и успехът, който кандидатът за столичен кмет Георги Кадиев направи, като прокара своя листа от млади хора. Ако някой си мисли, че този успех не е и успех на самия Станишев, много се лъже. Той има нужда от тези млади хора много повече, отколкото от чугунените глави, които винаги са работели в полза на статуквото на криминалния преходСега с конгреса на 23 юли, който ще утвърди всички кандидатури, се изчерпва лимитът за свикване на най-висшия партиен форум. Което означава, че възможностите след изборите за нов конгрес тази година са ограничени. Макар че не пречи той да се свика извънредно. Прогнозите са, каквото и да се случи, дори да има тежка загуба, което е малко вероятно, конгресът да бъде през пролетта на 2012 г. Дотогава Станишев ще има достатъчно време да прецени какво точно иска да прави – дали да продължи да ръководи партията, или да предпочете пост в чужбина и да се отдаде на семейството си.
Не така радостни и ясни са бъднините вдясно.
Макар че там не цари суматоха, никой не застрашава постовете на Мартин Димитров и Иван Костов. Това, разбира се, е привидно. Първо, защото Синята коалиция е пред разпадСДС смятат исканията за доминиращи позиции на ДСБ в подредбата на листите в София, Варна и Пловдив за прекомерни и неприемливи. Истината за това, какво ще се случи в този брак по сметка, ще лъсне много скоро – на 10 юли, когато трябва да приключат преговорите и да станат ясни листите. Във Варна например СДС готви голямо дясно обединение, което да праща ДСБ самостоятелно да се яви на изборите, ако не успеят да се договорят и не спрат с рекета си. Това пък, което всички видяха на вътрешните избори в София, е, че в ДСБ не става вече така, както е наредил Командира. А пък в СДС една малка група така е окупирала властта, че допусна при почти сигурна победа да загуби избора за градоначалник.
Отсега е ясно, че приближените до Костов ще берат ядове заради това, че се опитаха да стъжнят живота на младия и сполучлив кандидат за градоначалник Прошко Прошков. Първи най-вероятно ще го отнесе лидерът на ДСБ-София о.з. ген. Атанас Атанасов. При следващото общо събрание в столицата се очаква той да бъде сменен, тъй като 19 от общо 24 организации на ДСБ са против него.
Атаката на младите е толкова мощна,
че като нищо може да го отнесе и Костов. Видя се, а и той самият го признава, че в ДСБ има доста млади хора, които не само не му отстъпват, но имат в международни институции далеч по-добра репутация от него. Да не говорим за обвързаностите на Командира с комунистическото минало, каквито младите лидери нямат.
По отношение на Мартин Димитров отсега има различни спекулации около името на Румен Христов, който не е само кандидат за президент, но и негов заместник в партията. Според едни от тях Христов е сложен за кандидат, за да бъде „изпържен”, така че повече да не мисли да седне на стола на Мартин. Според други обаче крайната цел била отстраняването на синия лидер. Нито едното, нито другото е вярно. В момента няма сериозна алтернатива на Мартин за поста му. Това, което се очаква да се случи, е подмладяването на софийската синя организация. Със сигурност там ще има напрежение, което на този етап само ще се подклажда до изборите. Истината е, че е дошъл моментът не само на възрастова подмяна, но и на мисленето. Което неизбежно ще се отрази и на досегашното статукво. По този повод ще припомним на всички, които имат тайни и явни амбиции към лидерските постове, притчата за двата вълка. Стар индианец чероки разказва на своя внук, че в душите на хората се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.Внукът се замислил за момент и след това попитал:„И кой вълк побеждава?” „Този, когото нахраниш”, отговорил старият чероки.
