Ще видим дали ще бъде внесен нов вот на недоверие към правителството тази седмица, както се заканва опозицията през последните дни. Всъщност няма да е нещо необичайно, тъй като лидерът на БСП Сергей Станишев обеща (веднага след като Конституционният съд даде възможност да има поредица от вотове) това да се прави непрекъснато, докато кабинетът падне. Още през юни, буквално на следващия ден след предизвестения неуспех на опозицията срещу управляващите, от партията с фантомно присъствие в парламента „Ред, законност и справедливост” обявиха, че вече са готови да събират подписи и че вотът ще е за “провала на правителството в политиката за противопоставяне на корупцията, контрабандата, наркотрафика, организираната и битовата престъпност и неприемането на Република България в шенгенското пространство. Също така и за злоупотреба с власт и недопустимо вмешателство в съдебната система”. От РЗС конкретно обвиниха вътрешния министър: „Присъствието на Цветан Цветанов в изпълнителната власт е реална заплаха за националната сигурност, която може да прерасне в бедствие за демокрацията, особено оттук нататък, когато той реално влезе в ролята си на председател на предизборния щаб на ГЕРБ.”
Тогава това предложение на РЗС бе отминато с мълчание от партиите на червено–синята мъгла. Но само две седмици по-късно съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов и лидерът на БСП Сергей Станишев дружно запяха същата песен. Командира съобщи дори датата на внасянето на новия вот на недоверие: „В Народното събрание се готви вот на недоверие за правителството на г-н Бойко Борисов и шансът вотът на недоверие да не бъде за цялостна политика, а да бъде за политиката на сигурност, за която отговаря г-н Цветанов, е доста по-голям. Най-вероятно ще бъде внесен около 15-и и вероятно ще бъде за политиката в сектора за сигурност, ще бъде за полицейското насилие, за потъпкването на човешки права…”, заяви човекът, който
по времето на Тато промиваше мозъците на студентите
като преподавател по марксистка политикономия. Интересно е да се отбележи витиеватият начин на Костовото искане да бъде отстранен Цветанов. Според Командира те (от Синята коалиция) били заинтересувани борбата срещу престъпността да успее и затова я подкрепяли. Дори „всичко, което конкретно върши МВР, разкрити истински престъпления, със силни доказателства, ние подкрепяме, разбира се, безусловно…” Но заради новите обстоятелства, възникнали около министъра, те повече не можели да го подкрепят.
Няма да припомняме отново кого той наричаше „човекът от подземието”, зад кого надничаше от едни плакати и как припкаше с букет цветя във Военна болница, угрижен за здравето на същия човек… Само ще споделим за конкретния случай как преди година Костов бе сред най-горещите привърженици на политиката на Цветан Цветанов. В пленарната зала председателят на ДСБ дори заяви, че пред свободата предпочита сигурността, за да подкрепи промени в законодателството, даващи допълнителна власт на вътрешния министър и ведомството му. Няма да се спираме и на това колко негативна бе реакцията тогава на тези думи на любителя на сините теменужки. Само ще отбележим небезизвестната истина, че
който предпочита сигурността пред свободата,
в крайна сметка губи и сигурността, и свободата си.
Ще пропуснем също така тезата, която Костов застъпи в началото на януари месец, когато се вихреше компроматната война с флашки. Само ще го попитаме какво е имал предвид тогава, като е твърдял, че на правителството е обявена война и че пряката цел на атаката е то да бъде дестабилизирано, за да се „повлияе на ключови решения, свързани пряко с руските интереси у нас”.
Ще го попитаме също така дали днешните му действия нямат нещо общо с времето, когато е бил на обучение в руския затворен град Кременчуг. Няма да коментираме и конкретните имена на хора, които тогава той намеси и ги свърза с главите на Октопода. Защото ако днес Татовият политически милиционер е заедно с тях в един отбор срещу управляващите, то това само ще потвърди общоизвестните факти около неговото правителство, когато той като премиер затвърди олигархичния модел на управление, създаден от червената номенклатура и бившите тайни служби. А какво да кажем за досиетата, които Костов се кле по време на митингите (на които се скандираше „Кой не скача е червен”), че ще разкрие. Но не го направи и сега лъсна, че от „Дондуков” 2, през външно министерство, до други ключови институции, свързани пряко с НАТО, гъмжи от бивши служители на
ДС, някои от които са завършили и школи на КГБ.
Не сме забравили и фалиралия банков сектор, в който (както правилно бе отбелязано) не бе направено нищо, за да бъдат върнати парите на вложителите,
нито пък да бъдат наказани виновните
А точно напротив - той така бе преразпределен по време на Костовото управление, че даде хляб на престъпния свят да участва активно във вътрешните войни, възникнали от новите ситуации в тази система.
Няма как да пропуснем и Косьо Самоковеца, който бе портиер в х-л „Самоков” в Боровец и бе „правилно” забелязан по време на онези пищни семинари на сините там от хората на Командира. И бе превърнат в най-добрия картофопроизводител сред контрабандния свят…
Така че сега каквото и да каже Костов, няма как да му повярваме. И днешните му врътки никак не ни учудват. Те са така характерни за статуквото на криминалния преход. Най-убедителното доказателство за това каква е оценката за тях е
отливът на близо милион и половина избиратели
от подкрепата на синия лъв.
Но това няма значение за хора като Костов. Когато обаче той усети, че някъде нещо се пропуква, първи гледа да се вклини и да помогне в рушенето - не за друго, а защото знае, че винаги това може да се оцени от онези, които дърпат конците.
При това той знае как да облече в подходящата словесна форма случващото се. Ето с какво задоволство например той коментира неприетия в петък (8 юли) закон за конфискация на престъпно придобито имущество: „Този закон не мина не защото е дадена заповед, а защото независимите депутати, всичките, гласуваха срещу него. В този смисъл вероятно от едната и от другата страна е имало отсъстващи депутати. Но дори всички депутати теоретично да бяха в залата, ако независимите гласуват срещу даден законопроект, както се случи, той не минава. И в този смисъл изолацията на ГЕРБ получи много сериозно доказателство.”
Точно този неминал закон дава онова самочувствие на червено-синята мъгла, че
разклатеното статукво ще бъде възстановено
Не случайно веднага след изявленията на Костов те бяха последвани от лидера на БСП. “През юли със сигурност ще има вот на недоверие”, заяви Станишев в събота (9 юли). Той потвърди, че ще бъдат инициатори и подкрепящи и че ще сложат своите подписи под всеки вот, който може да доведе до консолидация на опозицията и до сваляне на това правителство.
„Още когато обявявахме нашите позиции по вот на недоверие, казахме, че има две теми, две сфери, където има крещящ провал на правителството. Едната са антикризисните мерки и техният провал, дори на самите проекти на правителството, на плановете на кабинета, които са приети с подписа на г-н Борисов. Втората е сферата на сигурността, правосъдието и вътрешния ред, защото всички виждаме и полицейщината, и нарушаването на гражданските права, и липсата на конкретни, видими резултати в борбата с престъпността и провала за Шенген”, заяви той. Според лидера на БСП „за първи път от 2000 година се отлага за неопределено време една национална цел, която България е заявила. Правителството е декларирало, че е първи приоритет, и трябваше март тази година да бъдем членове на шенгенското пространство.” По думите му социалистите вадели разговори с всички парламентарни групи, които се заявявали като опозиционни.
Цялата дандания обаче прилича на буря в чаша вода. Защото все още няма яснота дали Синята коалиция и „Атака” са станали опозиционни партии. Освен това всеки път като се заговори за вот на недоверие, се
появяват нови независими депутати
които обикновено гласуват с управляващото мнозинство. Тази правопропорционална зависимост започва да става симптоматична. И е показател до каква степен кабинетът е успял да гарантира своята сигурност. Не бива да се подценява и това, което се случва напоследък както вдясно, така и вляво. Синята коалиция никак не е единна. Видя се, че един от нейните депутати подкрепи в петък закона за конфискация на престъпно придобито имущество.
Освен това по време на предишни вотове сините винаги са се въздържали или не са участвали в гласуването, което на практика си е чиста подкрепа за правителството. Червените са уж единни, но там играта е по-друга - в партията им се води битка между стари и млади. Примерът, който даде в столицата кандидатът им за кмет Георги Кадиев, като сложи в листата за общински съветници предимно млади хора, вече се разпростира и в страната. Станишев не е на загуба от това, защото той много пъти е сърбал попарата на старите играчи. Но тази вътрешна битка в червените редици в крайна сметка е в полза на управляващите, които нямат нужда от силна опозиция.
Всъщност всички в опозицията приличат на онзи крокодил, който се появил от водата пред рибаря и го попитал: „Кълве ли, кълве ли?” „Не”, леко се стреснал рибарят, който бил забравил, че лови риба в река, гъмжаща от крокодили. „Ами тогава защо не влезеш да се изкъпеш?”, попитал леко изнервен крокодилът. Засега обаче всеки си знае мястото и никой не е толкова залупен, че да се хване на евтини трикове.
