Общо показвания

сряда, 30 март 2011 г.

Предизвестената двойственост на президента

Още преди повече от година, когато военният министър Аню Ангелов почна да вади „скелетите от гардероба”, стана ясно, че е настъпил здраво върховния главнокомандващ Георги Първанов. Генералът заяви в прав текст тогава, че на държавния глава ще му се наложи да дава обяснения по някои военни афери, като уточни, че става дума за “нещо повече от административни нарушения” и че е имало “нещо като касичка”, от която са се разпределяли получени комисиони.
С публикация отговор в сайта на Министерството на отбраната на президентските критики, отправени му във „Фейсбук”, министърът разширява обхвата на обвиненията, като припомня как 102 млн. лв. от предвидените в бюджета средства за второто полугодие на 2009 година бяха авансово изтеглени и похарчени от кабинета на тройната коалиция още през първото полугодие. При това тези средства, предвидени за международни операции и мисии, за осигуряване на Българската армия и за обезпечаване на задължения по международни договори, са били насочени не към бойни способности, а са похарчени за закупуване на апартаменти и обзавеждане.
„Неразбираемо е защо към онзи момент господин президентът няма отношение към средствата за бойни способности от този период. Произволното харчене на ресурси бе на път да доведе системата на отбраната до колапс”, заявява министърът.
Ангелов лаконично обяснява, че авгиевите обори, за които обитателят на „Дондуков“ 2 си е затварял очите, се наложило министерството да изрива близо година и половина
„Именно ние предоговорихме неизгодните договори, спряхме източването на отбранителните ресурси, стабилизирахме бюджета за отбрана, което стана включително и чрез въвеждането на някои рестрикции и прилагането на непопулярни мерки. Командирите ще станат значително по-самостоятелни от 1 юли 2011 година, което ще им даде възможност по-бързо да решават въпроси по непосредственото осигуряване на войските, но и да носят отговорност за целесъобразността на разходването на предоставените им бюджети”, обяснява военният министър.
Всъщност Аню Ангелов обвинява държавния глава, че като си правел оглушки за това, че

парите за тяхната физическа защита са били отклонявани,

е изправил пред сериозен риск нашите военнослужещи зад граница. С този ход министърът разкрива двойнствеността на човека с двете имена. Нека си припомним как само преди дни Първанов апелира участието ни в Либия да се случва само при гаранция за сигурността на съответния контингент и на всеки отделен български войник…
Няма да пренебрегнем и позицията му за кланетата, организирани от Кадафи, и нееднозначното му отношение към нашето участие там като страна членка на алианса. В продължение на седмици човекът с харамийския псевдоним показваше защо навремето е участвал в митингите против НАТО и е подкрепял режима на Милошевич.
Държавният глава категорично се обявяваше против участието ни във военните действия и предлагаше единствено хуманитарна подкрепа. От два дни той обърна позицията си на 180 градуса и вече настоява за намеса на нашите военни в Либия. Не случайно по повод и на тази двойнственост военният министър подхвърли вчера, че се надява в

НАТО да не прочетат написаното от Първанов във „Фейсбук”

Само ще отбележим, че в статията "Алтернативи в развитието на отбранителната политика" Първанов критикува и самото военно ведомство, че през последните месеци в него последователно се налагала линия за подценяване на заплахите за сигурността, особено що се отнася до рисковете в нашия и в съседни региони. Министър Ангелов знае, че написаното в социалната мрежа няма стойността на официална позиция на Първанов. Но пък от друга страна дава възможност на министъра да иронизира държавния глава и за това, че най-вероятно се изказва не като върховен главнокомандващ, а като патрон на неговата политическа формация АБВ. Истината е точно обратната на това, за което говори Първанов. Не е учудващо, че той забравя за своята 10-годишна отговорност и днес се изказва като страничен наблюдател. По-горе стана ясно, че в друго отношение

той никак не е бил безразличен към случващото се в армията

Но за да отхвърлим и тези негови обвинения, ще отбележим, че генерал Ангелов направи нещо, което никой министър преди него не се осмели да направи - интегрира Министерството на отбраната и Генералния щаб, като премахна многобройни дублиращи се звена, силно намали персонала от високоплатени офицери и чиновници, опрости командването, икономиса пари за заплати (въпреки огромните обезщетения) и ги насочи към войската. Една от

най-опасните заигравки на Първанов е тази със страховете на хората.

Тъй като той вече си е променил позицията и вече подкрепя действията на НАТО в Либия, за да се измъкне от евентуалната отговорност, обвинява настоящия министър на отбраната за това, че си е извоювал правото да изпраща български военнослужещи в мисии и операции в чужбина. Генералът обаче не е вчерашен и тутакси му отговаря„Нека българските граждани знаят, че на министъра на отбраната е дадено право да изпраща български военнослужещи зад граница за дейности, които нямат политико-военен характер. След последните промени Законът за отбраната и въоръжените сили дава на министъра на отбраната възможност да изпраща за съвместни учения и подготовка зад граница до 600 военнослужещи именно с оглед да се даде възможност да участват цели щатни подразделения – батальони, за което уж пледира и Георги Първанов.” Министърът обяснява и защо не се принизява ролята на Народното събрание, тъй като при съмнение относно характера на изпращането и използването на въоръжени сили извън територията на страната народните избраници задължително се произнасят.Като размахва плашилото на хорските страхове, бившият антинатовец и настоящ държавен глава вече два мандата

няма как и да скрие неискреността на последната си позиция

за Либия Защото цената на подкрепата не е заради стратегическия избор и последвалите от това задължения да участваме в такъв тип конфликти, а заради ценностите на демокрацията. Държавният глава косвено се опитва да внуши, че участието ни е едва ли не по принуда и очевидно няма сетива да разбере, че битката с терористичните режими е всъщност битка за демокрацията. Има и още нещо, което му придаваше известна значимост. Но сега, заради изтичащото му време, действията му стават прибързани и лъсва колко е кухо и пусто личностното му присъствие. Но най-лошото е зле прикритото му самочувствие на богат човек, при това толкова самовлюбен, че това със сигурност ще му изиграе лоша шега, когато разбере, че е изоставен от тези, които сега го венцехвалят.