Общо показвания

понеделник, 7 март 2011 г.

"Дизайнери" с малки мустачки

Със сигурност има не малко хора, които биха искали червените и кафявите лагери на смъртта, възродителният процес и редица други престъпления срещу човечеството да прашасват някъде в историята и виновниците за тях да се размиват в нелеп фарс, както се случи миналата седмица, когато на митинг в София се появи двойник на Адолф Хитлер. Нека по този повод да припомним как само преди дни един от модните дизайнери в света Джон Галиано бе изритан от „Диор” заради антисемитски и расистки обиди. Във видео, излъчено в интернет, ясно се вижда как британският дизайнер казва на жена в кафене: „Аз обичам Хитлер….Хора като вас трябва да са умрели“. След думите за Хитлер жената била чута да казва: „О, Боже“, след което попитала Галиано какъв му е проблемът. Той отговорил: „С теб ли? Ти си грозна“. И макар че светкавично дизайнерът се извини, „Диор” показаха неговата колекция без него, а босовете декларираха, че било „ужасно болезнено” да видят името на Диор „да се свързва с позорните изявления, приписани на неин дизайнер, колкото и брилянтен да е той".
Представихме тези два случая по повод на появилите се интерпретации у нас на актуални законопроекти, някои от които се обсъждаха, а други предстои да бъдат приети или отхвърлени в пленарната зала. В единия, който мина безпроблемно на първо четене, но някак си остана незабелязан, се

посочват като престъпления подобни на пръв поглед непринудени прояви.

В предложени от правителството изменения и допълнения на Наказателния кодекс се предлага в параграф 10, чл. 162 да се направят две изменения. Според първото „който чрез слово, печат или други средства за масово осведомяване, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност, етническа принадлежност или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание”. Според втората промяна „който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия, политически убеждения или всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.”
Миналата седмица Синята коалиция внесе отделен законопроект, в който се конкретизират историческите събития, характеризиращи тези престъпления, и се персонифицират лицата, които са заплашени от тези санкции. Това са масовите убийства на българско население по време на Априлското въстание през 1876 г.; комунистическите, националсоциалистическите и фашистките режими; геноцидът, провеждан от националсоциалистическите режими срещу хората с еврейски произход в Европа (холокост); съществуването на националсоциалистическите лагери на смъртта и различните форми на масово избиване на етнически и социални групи, включително газови камери, маршове на смъртта и команди за изтребление; целенасоченото изтребление на голяма част от политическите, икономически и интелектуални елити на страните, поставени под комунистическа, националсоциалистическа или фашистка тоталитарна власт. Като лица, които могат да попаднат под ударите на закона, са посочени тези, които в качеството си на учители, преподаватели или лектори

се опитват да отричат, оправдават или омаловажават тези престъпления.

Идеята е тази конкретика да бъде добавена към приетия вече правителствен законопроект. А целта е повече от ясна - да се въведат наказателни санкции срещу поругаването на значими събития в най-новата ни история. Веднага ще отбележим, че такива законови разпоредби има в почти всички водещи европейски страни и те в никакъв случай не ограничават свободата на изразяване на мнение, гарантирана от чл. 10 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като ограничението, което се въвежда с този законопроект, се отнася до лица, които не изобщо, а само от преподавателските си позиции или чрез проявите им в медиите отричат, омаловажават или оправдават извършени престъпления от тоталитарните режими или по време на Априлското въстание от 1876 г.
При това санкцията се налага само когато деянието е извършено в това им качество. Предвидено е освобождаване от отговорност на лицето, ако съответната проява е последвана от обосноваване на несъстоятелността на тези твърдения.
Една от допълнителните промени в НК , за които ще се настоява, е
да няма давност
както и да бъдат изброени 11 състава на престъпления срещу човечеството, посочени в ратифицирания от България през 2002 г. Римски статут на Международния наказателен съд. С това ще се даде възможност да бъдат наказани виновниците за възродителния процес и комунистическите лагери на смъртта. В момента това не може да стане, тъй като в НК са изброени като престъпления само военните и геноцидът. А едно решение на Конституционния съд от 1992 г. отваря вратичка в тълкуването на чл. 5 от конституцията, който гласи, че ратифицираните договори стават част от вътрешното ни законодателство. Според тълкуването наказателните разпоредби не могат да действат по друг начин освен да поясняват вече съществуващи такива в Наказателния кодекс. Това означава, че ако те не са изрично вписани в НК, ратифицираните конвенции не могат да бъдат приложени. И това е една от причините например да са затлачени престъпления, довели до

прогонването на стотици хиляди наши сънародници

от режима на Тодор Живков. Много интересно е да се отбележи, че при първия опит да бъде прокаран такъв законопроект (17.02.) от пленарната зала отсъстваха съпредседателите на Синята коалиция Иван Костов и Мартин Димитров. Излиза, че сините внасят проектозакона, но лидерите им не присъстват, когато той трябва да се гласува. И това не е прецедент, като се вземат предвид последните гласувания на СДС и ДСБ в парламента заедно с червената опозиция. В конкретния случай проявеният двоен стандарт прибавя още един акцент към вече установените многобройни зависимости на десните с криминалния преход.
И не е нужно сините дизайнери да носят мустачки, за да лъснат тези от тях, които са рожба на кукловодите. Достатъчно е да се вслушаме в думите на Командира, казани в събота (5.03.), че хората у нас били останали с посткомунистическо съзнание и че „никой не протегна ръка към тези хора, никой не ги изведе, не ги спаси, не им помогна да намерят нови опори в живота си”. За да ни светне колко фалшиво звучат те, казани от него. Всъщност ето как стоят нещата: Слиза Господ на земята. Придружава го апостол Павел. Вижда на полето - мъж оре, целият облян в пот, а конете теглят плуга едва. „Какво им е?”, пита Господ. Апостол Павел: „Ти каза: Хлябът ваш насъщни ще добивате с пот на лице?” „Та аз само се пошегувах!” Продължават нататък и чуват диви женски крясъци. „Какво е това?” Павел: „Ти каза: И вашите деца ще се раждат в мъки!”„Ох, шегувах се, шегувах се!...” Вървят по-нататък и виждат Командира, усмихнат до ушите, целия в злато, маха им приветливо: „А този кой е?” Павел: „Това е този, който се досети, че ти се шегуваш!”
Така че,

когато отново се появи онзи с малките мустачки,

трябва тутакси да се досетим кой е и този, който знае, че това не е случайно. И с него първо да се справим, ако искаме да приключим веднъж завинаги с онези, за които бяха създадени международните трибунали.