Общо показвания

понеделник, 21 март 2011 г.

За кожата на една вълчица

Димката, която пусна чрез закритата сбирка на „Алтернатива за българско Възраждане” вчера, едва ли може да прикрие истинските амбиции на нейния патрон Георги Първанов да си върне лидерския пост в БСП, а оттам ръководната роля в едно бъдещо управление на страната. Ходовете, които предприема за постигането на тази цел обаче са странни, издаващи несигурност и обърканост. След като гръмко се афишира като неформален лидер при обявяването й на 11 ноември миналата година, подозрително всички следващи сбирки на инициативата бяха засекретени. Това в тесен смисъл предизвика силно недоволство на „Позитано” 20, където дори се стигна на Изпълнително бюро да се искат обяснения от участниците в една такава среща в Правец. В по-широк смисъл тайнствеността около случващото се на тези сбирки ни подсказва, че

ще се разчита на двойната игра

за постигането на тази цел, нещо характерно за човека, който бе разкрит, че има две имена.Съвсем наскоро например, когато бе запитан по време на последния съвет по национална сигурност „Емил Кюлев ли е човекът, който изкупи банките, които всъщност бяха след фалирането на банковата система 1995-1996 г. и когато всъщност бяха разпределени финансовите потоци в определени лица, които бяха толерирани от политическите партии? Емил Кюлев не беше ли ваш съветник като президент?", Първанов категорично отговаря: „Не е бил никога”. Дори се сърди, че му се натяква, след като било публично опровергано.Но в края на миналата седмица бе оповестена от „Уикилийкс” грама от София на бившия американски посланик Джеймс Пардю, в която подробно се разказва за организираната престъпност в страната ни, взаимодействието й с политиката и икономическите придобивки на групировките, както и основните играчи в тях. В прав текст се казва, че през 2001 г.

„Кюлев подпомогна и финансирането на успешната президентска кампания

на лидера на БСП Георги Първанов”. И вместо да си замълчат, както го направиха, когато по гледаната от милиони тв зрители в Германия ZDF Първанов бе посочен не само като сътрудник на бившите тайни служби, но и като човек, който пази посланиците агенти на ДС, от пресцентъра на „Дондуков” 2, заявиха, че написаното от Пардю е „изрезки от стари вестници”.
А какво да кажем за вялото изявление на държавния глава по повод на започването на операцията на ООН за свалянето на терористичния режим на Муамар Кадафи? Със сигурност то едва ли ще остане незабелязано както от партньорите от НАТО, така и от бившия голям брат, реверанс към когото е посланието. Разбираемо е, че след като

през 90-те години публично си осъждал бомбардировките на НАТО

срещу друг диктатор, сега няма как да стане така явно, още повече че страната ни е член на алианса. Но може да размаха пръст, че при изпълнението на резоюцията на ООН се надява, че „ще защитят цивилното население и няма да бъдат допуснати жертви”. Няма да коментираме и нелепото му заявление, че страната ни не трябва да участва в операцията, тъй като не само той, но и повечето българи са наясно, че нашите самолети не са съвместими като управление с тези на алианса. Трябва обаче да обърнем внимание не само на закъснялата с няколко седмици реакция, но и на прозиращото му

нежелание да каже това, което в действителност мисли.

Затова има и толкова двусмисленост, граничеща със шикалкавене в това изявление. То, както и повечето негови изяви, се прави не само за да прикрие идейната му несъстоятелност, но и безличността му. Но нека се върнем към АБВ От страх да не забъркат неформалния лидер в нещо, което противоречи на задълженията му на държавен глава, участниците във вчерашната сбирка се задоволиха да притоплят манджите, които БСП ни сервира напоследък за актуалната ситуация в страната. Всичко, което съобщи евродепутатът Ивайло Калфин - и за равнището на безработицата, и за тенденциите в икономиката и бюджетната политика на страната, не е новина. Всеки петък във времето на парламентарния контрол тези теми присъстват във въпросите на Столетницата. Би било новина, ако Калфин, чието име се спряга и като кандидатура на държавния глава за негов заместник, беше обявил, че ще подкрепят протестите, които лидерът на БСП обеща да оглави. Когато Калфин говори за това, че „вносът е замрял”, дали няма да изпадне в конфуз като научи, че

най-големите вносители са пряко или косвено свързани с БСП

Или пък когато споменава, че големите чуждестранни инвеститори се изнасят или въздържат, сигурно и през ум не му минава, че батакът бе създаден точно по време на тяхното управление.Очевидно е, че на това поле неформалният лидер на АБВ няма как да се мери дори със Сергей Станишев, защото той винаги ще е с едни гърди пред него не само заради това, че разполага с апаратен ресурс, но заради по-голямата подвижност, както и за възможността да ползва значително по-популярни и ефективни трибуни.Затова не трябва да се учудваме, че истинските намерения на Първанов са свързани с възкачването му отново на „Позитано” 20. Според неговото близко обкръжение АБВ трябвало само да подгрее обстановката до степен, че веднага след евентуалния провал на БСП на изборите и изтичането на президентския мандат

Първанов да се очертае като естествения лидер

който ще изведе отново партията във властта. Всички тези сметки обаче може да се окажат балон. Знае се добре какво се случи с предишни президенти, които по един или друг начин проявяваха политически амбиции. Това, разбира се, за Столетницата може и да не важи, както вероятно няма никакво значение законно ли е отстрелял архара Първанов. Още по-маловажно е дали вълчицата Зорница, която отглежда в Бояна, има или няма регистрация в Софийската РИОСВ. Голяма работа, че е нарушен законът за защита на животните. Дори двете имена на ловеца, както се видя, не предизвикват никакви възражения в любимата му партия. Но едва ли червените имат някаква международна перспектива с Първанов като лидер. Всъщност те нямат никакъв шанс дори и сред европейската левица. Видя се как остро реагираха в Германия за това, че им е натресен посланик бивш агент на ДС.Всъщност в БСП, където още от времето на Тато има добри традиции по отношение на бивши партийни величия, едва ли ще се оставят човекът с харамийския псевдоним да им подложи такава динена кора. За всеки случай образно ще покажем накъде иска да заведе любимата си партия:Първанов си купил мотор и решил да повози Станишев. Качил 100 и го попитал :„Страх ли те е?” „Не” - отвърнал лидерът на БСП. Първанов натиснал газта, качил на 200 и пак пита:„Страх ли те е ?” „Не” - отговорил Сергей. Когато вдигнал 300, пак задал въпроса си:„Страх ли те е, бе, Сергейчо?” „Не, не ме е!...” – категоричен бил Станишев. На 400: „А, сега?” „Не, не ме е страх“ – съвсем спокойно отвърнал червеният лидер. Когато скоростта станала 500, Първанов нервно викнал: „Айде де, не те ли е страх!?” „Не бе, не ме е страх.” Тогава обитателят на „Дондуков” 2 със същия спокоен глас, с който отговарял Сергей, изплюл камъчето: „А като разбереш, че нямам спирачки? ...”