Общо показвания

понеделник, 14 март 2011 г.

ДС в спалнята на Мария Терезия

„Има един такъв термин, който съм прочел - за духовната Санстефанска България. Ние десетилетия наред сме се стремили да постигнем санстефанските граници във формалния смисъл на думата. Истината е, че е много по-важна духовната общност помежду ни”, заяви без капка свян президентът Георги Първанов на среща с българската общност по време на посещението си миналата седмица в Австрия.
Интересно защо във Виена пропусна да каже това, което каза на 3 март - че никой европейски доклад не е важен колкото завета на предците ни…

Всъщност не трябва да ни учудва този зле прикрит национализъм

като се имат предвид възродителните му намерения, оповестени в политическия проект АБВ. Не е нужно да припомняме на обитателя на „Дондуков” 2, че в Кърджали още помнят как в началото на прехода предвождаше националистически митинги на ОКЗНИ. За тези, които са забравили, ще припомним, че съкращението означава “Общонароден комитет за защита на националните интереси”, а митингуващите разнасяха ковчези и инсценираха погребения на българската демокрация. На лозунгите пишеше „Позор за продажниците на България” и „Не искаме нов Кипър”. Първанов беше говорител на ОКЗНИ, през 1990 г. е техен кандидат за депутат във Великото народно събрание, а през 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в 37-ия парламент.
Днес за никого не е тайна, че

тази организация бе създадена в лабораториите на ДС.

Не ни изненадва и активното участие на Първанов тогава, като се има предвид, че бе разкрита от комисията по досиетата принадлежността му към репресивната тайна служба на бившия комунистически режим. Ще отбележим само факта, че мухлясалите комсомолски патриотари са глухи за едни други думи, казани от Апостола: “Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение”.
Можеше дори виенският изблик на държавния глава да мине между капките заради инерцията на десетгодишното му живуркане на този пост, ако не беше един друг впечатляващ въпрос, който му бе зададен. Със сигурност човекът с харамийския псевдоним не е очаквал така директно да бъде попитан в австрийската столица кога ще отзове посланиците, сътрудници на бившата ДС. Затова и отговорът му е толкова неадекватен:
„…ъ, ние правим пресконференция, която би трябвало да ви представи онова, което сме обсъждали във Виена… Но мога да ви съобщя с готовност тук и сега, че

където и да ходя по Европа и по света,

аз чувам хубави работи за българските посланици. И за мен това е критерият за оценка на тяхната работа. Благодаря!”
Президентът е така ошашавен от въпроса, че отговорът му съдържа откровена лъжа. Според справка в сайта на държавния глава той не е бил на официално или неофициално посещение в чужбина след 14 декември 2010 г., когато комисията по досиетата обяви списъка с агентите на ДС сред дипломатите. Това означава, че той не е посещавал страни от Европейския съюз, където да „чува добри отзиви” за посланиците агенти на ДС.

Всъщност едно е да си на лов за архари,

но съвсем друго е да се правиш на ни лук ял, ни лук мирисал във Виена, любимо място за дворцови интриги и срещи на тайни агенти.
Конкретното място на конфузната сценка също не е избрано случайно -– тя се разиграва в двореца „Хофбург” в спалнята на императрицата Мария Терезия, където за нейно удобство дори стрелките на часовника се движат обратно.
И това не е всичко, бедите на Първанов не свършват. Ден по-късно следва нов шамар. Една от двете най-популярни обществени телевизии на Германия ZDF излъчва репортаж от София, в който

с неприкрит сарказъм се констатира,

че въпреки падането на Желязната завеса много страни от бившия Източен блок все още се борят със своето нечисто минало. Държавна сигурност е разформирована след промяната там, но много от официалните или неофициални сътрудници на тайната полиция се настаняват на добри позиции в политиката.
Сред тях са и много посланици, които са действали в миналото като агенти и доносници. Милиони немски зрители виждат как мънка държавният глава, опитвайки се да отговори на неудобния въпрос за посланиците, а ние пък не можем да останем безразлични към отправеното не само към Ловеца с двете имена обвинение, че в 35 държави вече с погнуса отвръщат нос от елитните български дипломати. Посланиците в Лондон или в Берлин са работили по-рано като шпиони. Нито един от тях не се е върнал доброволно в страната си след разкритията. Но българското правителство е с вързани ръце. Посланиците са в компетентността на президента.

Той обаче от месеци отказва да ги отзове

Тук е уместно да припомним, че на 23 декември 2010 г. Министерският съвет се обърна с официално искане към държавния глава за подписване на укази за отзоваването на посланиците с агентурно минало, но и до днес Първанов не е отговорил официално. В началото на януари парламентарното представените партии, без БСП, подкрепиха отзоваването на посланиците агенти със специална декларация, която президентът също пренебрегна.
От излъчения по ZDF репортаж няма как и на най-непредубедените
да не им светне, че държавният глава на една натовска страна е толкова обвързан с бившия репресивен апарат, че е готов със зъби и нокти да брани наложеното от него статукво на криминалния преход.
Затова с подобаваща сериозност трябва да се отнесем и към казаното пак там, във Виена, че
ще запази неутралитет на предстоящите президентски избори, освен по думите му, ако “ситуацията не стане достатъчно сложна и драматична”.

Очевиден е двойният аршин.

С едното си име Ловеца се представя пред избирателите, а с другото - пред кукловодите. Не трябва да има съмнение, че той няма да зареже нито АБВ, нито пък ще се откаже от възможността директно да се върне на бял кон на „Позитано” 20. Президентските 12 идеи за развитието на българското училище, както и посещението в партийната централа, са достатъчно убедителни факти в подкрепа на неговия сценарии. Друг е въпросът, че преди да дава акъл на учителите, трябва да отговори

къде е бил по време на учителската стачка

и защо тогава не им даде рамо. Също така
той не може да отговори
защо чак сега се сети за своите съпартийци, а не през 10-те години на президентстване, когато гледаше надменно на тях от прозорците на „Дондуков” 2.
В заключение ще разкажем една история за човека с харамийския псевдоним, за която се твърди, че е виц. Но след всичко, което се случи през тези 20 г., ние твърдим, че е самата истина. При едно от неговите посещения в Брюксел го попитали как в България се изразходват техните пари. Той тутакси отговорил:
„Ами ние имаме една песен: "Комунистите родината изграждат, комсомолците след тях вървят, пионери, пионери..." И така по-голямата част ще дадем на комунистите, по-малката на комсомолците и каквото остане, е за пионерите.” В Брюксел зяпнали: „ Ама нали вече няма такива неща?!” „ Нещата ги няма, но хората са си все същите!”, невъзмутимо отговорил Ловеца.