Общо показвания

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Кандидат-президентски интриги вдясно

Синята коалиция е на кръстопът и с неясно бъдеще след като във вторник (15.02.) двете ръководства не се разбраха дали да са заедно на предстоящите президентски и местни избори. По време на регулярна среща между лидерите, домакин на която този път бе централата на ДСБ, Иван Костов изненадал сините с предложението да бъдат задължени местните ръководства да издигнат общи кандидати за кметове и съветници. Вместо да започнат обсъждането на общи номинации за президент и вицепрезидент, коалиционните партньори настояли в ново споразумение между двете партии да бъде включено задължителното партниране в номинациите за местната власт. Шокирани от офертата, председателят на СДС Мартин Димитров и заместниците му не били единни, една част нямали нищо против предложението на Командира, друга част обаче смятали, че трябвало да се върви към по-широки коалиции, включително към подкрепа на управляващите от ГЕРБ. Освен това уставът на СДС позволява тази възможност, което правело местните ръководства на сините автономни в избора си. В крайна сметка синьото ръководство успяло да се измъкне от фронталния опит на Командира да им извие ръцете и постави в зависимост. Извоюваната отсрочка обаче е само до следващия понеделник, когато те трябва да се съгласят с лидера на ДСБ или всяка една от партиите ще тръгне по своя си път.

На пръв поглед би трябвало да става точно обратното.

ДСБ би следвало да приема предложенията на по-големия брат, ако се вземе предвид съотношението на силите в парламентарната група, където сините имат 10 депутати, а ДСБ само 5. Това обаче отдавна не е така. Костов командва парада в парламентарната група. Вече е очевидно, че поне четирима сини депутати, винаги са на страната на лидера на ДСБ и не се съобразяват нито с решенията на НИС на СДС, нито с мнението на лидера си Мартин Димитров. Това се видя най-ярко по време на поискания от управляващите вот на доверие. Предложението на синия лидер бе парламентарната група на Синята коалиция да не участва във вота и така да покажат от една страна, че не са съгласни с това, което прави правителството, но от друга страна, с отсъствието си от залата, да ги подпомогнат като намалят кворума. Това обаче било отхвърлено и било прието предложението на Костов да се въздържат. След вътрешно гласуване в Синята коалиция, четирима сини депутати подкрепили Командира и така бе прието неговото предложение.
Така че случващото се в СДС не е радостно. Сините са изправени пред поредното разцепление, ако не се съобразят със желанието на бившия преподавател по марксистка политикономия. От друга страна, ако синият лидер се заиграе с Костов, тутакси ще му бъде обявена война от влиятелната софийска организация на СДС. Известно е, че в столичния общински съвет синя коалиция няма. Съветниците на ДСБ демонстрират на практика какво означава червено синята мъгла, като гласуват в един отбър със общинарите на БСП.
Според участник във сбирката във вторник от ДСБ дума не обелили за евентуални техни кандидати за президент. В същото време шефът на изборния щаб на СДС Боби Марков потвърди, че една от кандидатурите им е Надежда Михайлова. Тя вече е номинирана от няколко районни организации в столицата, според секретаря на столичните седесари Личо Гогов. Бившата синя лидерка, а сега евродепутат, е единствената засега синя кандидатура, която освен твърди подръжници обира и периферен електорат. Има обаче

нещо твърде съмнително в контролираното пускане

на информация за нейното номиниране. Уж всички са за Надежда, но всъщност и Командира и Мартин искат да я прецакат. Ако за бившия син премиер е ясно защо недолюбва Надежда, то за лидера на СДС няма обяснение. Всъщност интригата трябва да се търси в другите номинирани. Които все още не са обявени. И това не е случайно. Единият от тях е бившият шеф на разузнаването Димо Гяуров, който не иска и да чуе за бившата синя външна министърка. Скрит кандидат е и бившия президент Петър Стоянов, който може да се окаже големият коз не само Синята коалиция. Отдавна е ясно обаче негативното отношение към него на командирския екип.
А играта на Костов е прозрачна. И тя е да бъде максимално попречено на който и да е десен кандидат, за да бъдат улеснени червените и най-вече Октопода да запазят статуквото. Трябва ли да припомняме Костов

каква добра услуга направи на червените

за преизбирането на Георги Първанов с предизвестено неубедителния бивш конституционен съдия Неделчо Беронов, който сините издигнаха като кандидат за „Дондуков” 2.
Няма ли нещо съмнително и в сегашното прибързано обявяване на сините за опозиция на иначе сродната партия по линия на европейската десница. Как да си обясним думите му „Не съм с Бойко в един отбор”, след онези лицеви опори и букета с цветя, който занесе във военната болница. Очевидно е, че насреща си имаме човек, който като гумените човечета умело се клати във всички посоки. Ясно е, че този ход е единствено в услуга на амбициозния, но ялов засега, президентски проект „АБВ”. Разговорите в централата на ДСБ удивително съвпаднаха и с разходката на Ловеца с двете имена до „Позитано” 20. И с обсъждането там на личния му кандидат за президент Ивайло Калфин.
Ще отбележим и още нещо –

Командира няма нищо против и своята номинация.

Той я отрича засега, но вратичката за „народния” избор е отворена. Той, разбира се, е наясно колко е обичан заради золумите и съглашателството с червените по време на неговото управление. Но е готов да се жертва в полза на червено-синята мъгла така, както го е правел досега. Колко е удобно Първанов да плаши Костов с отваряне на икономическите досиета на прехода, а той пък да го нарича „Гоце”... И какво от това, бихме запитали. Само, че точно такава е дългогодишната им игра и тя не е за подценяване.
А какво да кажем за готвеното майсторско разпиляване на гласове в дясно. Веднага ще запитаме има ли разлика между целите, които преследва Командира и тези на РЗС, например. Ще замълчим засега за тази странна на пръв поглед любов. Но ще оставим да видим, след като станат официални сините номинации, как Яне ще реагира на тях. Отсега можем да предвидим, че близостта им ще се потвърди.
Със сигурност може да отбележим и друго. И то е, че за разлика от предишни години, когато

добре отработеното запазване на статуквото

правеше червено-синята мъгла сигурният краен победител, сега нервността и броженията, започнали вдясно, показват, че има Горски, който може да изгони безцеремонно правещите се на партизани играчи отляво и отдясно. Вижда се краят на 20- годишното политическо бракониерстване. Видя се също, че флашдансът и димките, които се превърнаха в бомби, не са достатъчни. Сега идва ред на рафинираното мошеничество. То обаче няма как да мине, защото кукловодите от ДС вече са осветени и техните марионетки, каквото и да направят, няма как да излъжат избирателите отново.