Повече от 20 души, членове на Националния координационен съвет на СДС, се събират на 21 март 1991 г. уж за да решат коя дата да предложат за предстоящите парламентарни избори, но всъщност всички през цялото време обсъждат друго – работата на комисията „ Георги Тамбуев”, която се очаква да освети агенти на бившите тайни служби, част от които ще са в редиците на съюза. Вижда се краят на Великото народно събрание, правителството е на Андрей Луканов, президент е Желю Желев, а лидер на СДС Филип Димитров. Сините са изнервени, защото вече имат горчивия опит с Петър Берон, разкрит като агент Бончо.
Лидерът им Филип Димитров всеки момент ще получи имената на хората от СДС, които ще бъдат разкрити. Една част от членовете на НКС, както и представителят на КТ „Подкрепа” - д-р Бойко Пройчев, са за това, всичко да се сложи на масата, включително да се стигне до даване на съд на висшия ешелон от Държавна сигурност.
Специално са посочени имената на шефовете - Григор Шопов, дългогодишен началник на ДС, и бившите вътрешни министри Димитър Стоянов и Георги Танев. Революционният патос обаче бързо отстъпва на нерадостните констатации, че досиетата са под абсолютен контрол от хората на ДС и на червената партия и че те могат да унищожават, но и да вадят от тях избирателно информация, с която ловко да манипулират както общественото мнение, така и зависимите от агентурното си минало политици. Според някои от участниците в сбирката най-много щели да пострадат точно десните, дори съществувала опасност цели сини организации да се разпуснат, защото гъмжели от инфилтрирани агенти на ДС. Поради страха от предполагаемия катарзис те обсъждат и предложението на президента Желев
досиетата да бъдат замразени за 25 години
Аргументите обаче срещу тази теза са, че заключването на тайните няма как да спре теча и спекулациите, които умело се използват от бившата комунистическа партия за всяване на смут в редиците на опозицията.
Последвалите събития и половинчатите решения, както и всичко, което се случва днес, показват нелицеприятния факт за наличието на отгледана опозиция, която е трябвало просто да съдейства за мирното превръщане на червената върхушка в новата буржоазия. За благодарност всички, които са помогнали това да се случи, получават своя пай. А тези, които са се опитали да попречат, просто са били отстранявани и днес имената им са забравени.
Само че ние не припомняме тази сбирка от зората на демокрацията, за да покажем колко безпомощна и зависима е била демократичната ни опозиция, а за да отбележим голямата разлика с днешните събития. Ако тогава СДС е бил в партер, както образно се изразява един от участниците в това заседание, и сините лидери не са имали възможност да променят статуквото, то днес личи, че управляващите искат да решат този въпрос веднъж завинаги. Те знаят, че ако не продължат битката с Октопода, ги чака не само нерадостно бъдеще, но и това на практика ще означава, че посткомунизмът ще продължи. Видя се каква канонада от флашки последва обявяването на посланиците агенти на бившата ДС.
Вижда се също как червено-синята мъгла се обединява
за да върне старите и насадени от кукловодите правила на политическата игра. Атаката не е само срещу тези, които искат да изхвърлят Октопода и техните марионетки, а и срещу избирателите, които трябва да загубят вярата си, че могат сами да определят съдбата си и да живеят достоен живот.
Истината е, че времето за промени започва да изтича фатално. Тактиката на бавене и разрушаване е добре позната както на обитателя на „Дондуков” 2, по-известен като Ловеца с двете имена, така и на бившия преподавател по марксистка политикономия Иван Костов, който еднакво добре може да бъде кандидат и на сините и на червените. Неслучайно го посочват от АБВ като евентуален министър в едно правителство на „Националното спасение”. Ще припомним по този повод как през същата тази 1991 г., когато Костов е финансов министър на червения Андрей Луканов, витиевато иска подкрепата на Филип Димитров: „Не изпадайте в положението
комунистите да имитират, че подкрепят правителството
а вие да работите срещу него", казва Командира. А Филип Димитров приема това за чиста монета и дори хока своите, че не дават рамо на техния министър. Още тогава всъщност си е проличало голямото влияние, което е имал Командира върху бъдещия премиер Филип Димитров. Последвалите събития, особено около свалянето на първото демократично избрано правителство, доказаха това фатално влияние.
Няма да се спираме подробно и на ужасяващата грешка, допусната точно от управлението на Костов, когато при пълно мнозинство в парламента те не решиха веднъж завинаги въпроса за досиетата. Не само това, но и скриха и досието на сегашния президент, разбира се. Затова не бива да се учудваме, че според изнесените от комисията на Евтим Костадинов данни, че 27 от посланиците, сътрудници и офицери на Държавна сигурност, са назначени през управленския мандат на Иван Костов (1999-2001), а още 34 са преназначени от синьото правителство.
Сегашният Флашгейт дава идеалната възможност на управляващите бързо да завършат онази част от битката с криминалния преход, свързана с осветяването на зависимостите. Неслучайно при откриването във вторник (08.02.) на сградата, в която се пази вече архивът на Държавна сигурност, сегашният шеф на комисията Евтим Костадинов каза, че има възможност светкавично да се обявят още 10 посланици агенти на бившите тайни служби, ако падне параграф 12 от закона. Този параграф, вкаран минути преди да се приеме законът в пленарната зала (6 декември 2006 г.), забранява да се установява принадлежност към комунистическите служби на всеки, който след 16 юли 1991 г. заема ръководен пост в служба "Военна информация" към Министерството на отбраната и в Националната разузнавателна служба.
Управляващите са убедени, че
този параграф е като кръпка към закона и пречи да бъдат разкрити
видни кукловоди. Срещу това има голяма съпротива от страна на ръководството на Националната разузнавателна служба, която вече е дала отрицателно становище, както съобщи вчера депутатът Красимир Ципов от ГЕРБ.
За разлика от контролираната от президента НРС мнението на военния министър Аню Ангелов е друго. Той няма нищо против да бъдат разкрити бившите от ДС в служба „Военна информация”. От комисията „Костадинов” също са на мнение, че картите трябва да се сложат на масата. В момента се умува какво точно решение да се предложи. Според неофициална информация ще бъдат засегнати около 50 души, но те наистина ще са ключови фигури и скандалът ще е много голям. Има напрежение сред членовете на вътрешната комисия, всички лагери се готвят за сражение, но очакванията са да продължат радикалните действия. Членове на ръководството на ГЕРБ обсъждат и вкарването на закони, с които да вземат НРС и НСО от президента и да ги предадат на правителството. Обмисля се също и евентуалното закриване на ДАНС, тъй като близо половината от състава бил от хора на бившите управляващи. Заради неяснотите заседанието на вътрешната комисия, което трябваше да се състои днес и на него да се прочетат становищата на НРС и на служба „Военна информация” за махането на параграф 12 от закона за досиетата, се отлага. Но според депутати, членове на ГЕРБ, това не означавало бавене на топката, а по-скоро намиране на хард варианти като изброените по-горе допълнителни законодателни промени.
Това, което е най-сигурно, е, че инициативата не е вече в ръцете на Столетницата, както беше в началото на 90-те години. И ако промените се осъществят, няма начин да не бъдат върнати и онези близо милион десни избиратели, които отказаха да дадат подкрепата си за съмнителни каузи и най-вече за стари муцуни.
