Спомняте ли си как в началото на разказа „Андрешко” героят на Елин Пелин вдъхва оптимизъм на онзи, който по-късно ще зареже в блатото: „Ей го селото - хе, под горичката там! Виждаш ли? Като прехвърлим оня баир, ниския..." И обещава, че ще стигнат „рано”, а по-късно, когато го изоставя, още по-убедително му обещава: „Утре рано-рано аз ще дойда....”
Точно такава е любимата хватка на андрешковците на прехода, които днес отново пускат пипалата си към властта.
Затова никак не се учудихме, когато обитателят на „Дондуков” 2 в петък, 4.02 (забележителната дата, защото точно на нея той и Николай Добрев върнаха мандата на червеното управление през 1997 година), заяви следното
за затихналия му политически проект АБВ:
„Буквално в следващите ден-два отново ще чуете. Както виждате, ние тихо и кротко формираме своите алтернативи. Преди една седмица се появи нашата позиция, тези петнадесет алтернативни идеи за науката. Разбрах, че едва ли не ние сме преписали от стратегията на правителството.
Всеки може да направи справка с всичко онова, което съм казал и написал от 2002 година насам, и тогава може би ще стане ясно кой от кого е преписвал. Разбира се, аз нямам съмнения, че доктор Борисов е открил науката, но все пак в аналите, в писаните неща, а може би и в хрониките на ефирните медии се пазят много от позициите, които аз съм изразявал.”
Изобщо няма да коментираме кой и с чия помощ преди 10 ноември 1989 г. се беше запътил да става доктор на историческите науки, но по-късно, поради стеклите се нови обстоятелства, бе пренасочен от кукловодите към Общонародния комитет за защита на националните интереси там да направи своя политически докторат. Няма да обсъждаме и алтернатива на кого беше този комитет, защото все още не са забравени онези стотици хиляди наши сънародници, които бяха прокудени от родината им. Дори няма да се спираме и на онова прочуто писмо до Милошевич, нито пък на онази тъмна афера „петрол срещу храни” със Саддам Хюсеин. Но ще прибавим към тази сметка и факта от онзи ден как уж хвалейки заслугите на Николай Добрев за сдаването на червената власт тогава,
се опита всъщност да ги припише на себе си.
И същевременно по андрешковски се подигра с хилядите, които протестираха 40 дни по площадите. Както се присмя и на „лидерите на революцията”, с които по-късно тайно пак седнаха на една маса и започнаха да си делят баницата на властта.
Но да се върнем към обещаното от Ловеца с двете имена развитие на проекта АБВ. Изобщо не ни се наложи да чакаме дълго.
Още на следващия ден (5.02.) човекът, който заяви още преди създаването на пропрезидентското движение, че „Първанов трябва да бъде негов гуру”, съобщи какъв е сценарият.
Лидерът на Обединения блок на труда Кръстьо Петков декларира, че има готов резервен икономически екип, който трябва да смени сегашния, за да не се стигне до предсрочни парламентарни избори. И това е този на Иван Костов, който вече е прилагал антикризисна стратегия през 1997-1999 г. Като изход от кризата Петков посочи варианта съставяне на втори кабинет в рамките на сегашния мандат:„Той не трябва да бъде еднопартиен, а да се основава на по-широка основа и да промени икономическия екип, който в момента е най-слабото звено на правителството. Ако този вариант не се реализира в разумен срок, аз съм почти сигурен, че темата предсрочни избори със служебно правителство ще стане актуална”, заяви Петков.
Нека сега да свържем „политическия стриптийз”, за който говори бившият синдикалист, с „пошлостта”, за която пък подчертава Иван Костов, и всичко идва на мястото си -
пак се опитват да ни излъжат,
криейки се зад червено-синята мъгла
„Разликата ни с ГЕРБ е европейската ценностна система, в която всеки човек е важен. Важно е достойнството на всеки”, твърди Командира. По думите му, за да си запази достойнството, Цветанов трябва да вземе компетентен специалист, а не да съди хората.
„Какво е това - някаква санитарка видяла бебето да мърда. Каква санитарка? Това е пълно опошляване на нещата. Това е тържество на пошлостта”, продължава той и подчертава, че “цялото управление на ГЕРБ се срива в тази пошлост”.
Това, което обаче най-силно притеснявало бившия премиер, бил полицейският произвол. Според него борбата с престъпността трябвало да бъде със силата на закона и институциите, а не с подслушване. Закачили са 20 000, а покрай тях още сигурно слушат 200 000 души и в края на годината ще са подслушали половината България, посочва лидерът на ДСБ. И в заключение с известно самодоволство твърди, че „сините” са се превърнали в основен противник на ГЕРБ във властта.
Е, разбира се, че цитираните марионетки на прехода разчитат или на измамното преразказване на събитията, или на късата памет на избирателите. Ама ние
не сме забравили, какво се случваше
преди едни местни избори във Варна по време на управлението на бившия преподавател по марксистка политиконоимия
А и хората в града не са забравили как действаха униформените. Известно е и какъв бе печалният резултат на изборите и на колко хиляди километра забегна тогавашният любим областен управител на Командира. Факт е, че повече от десетилетия след тогавашния погром седесарите във Варна се броят на пръсти...
А когато с лека ръка днес той твърди, че е опозиция на управляващите, можем да замълчим за лицевите опори, но ще припомним как се втурна с букет цветя да пожелае бързо оздравяване на човека, за когото малко преди това твърдеше, че е от подземието.
Наистина тези хора така са си плюли на физиономиите, че отдавна няма какво да губят в морално отношение. Затова и така открито си подхвърлят топката.
Много ни е интересно
каква точно опозиция са „сините”
след като няма решение за това на партийните им централи. Ще попитаме също защо лидерът на СДС продължава да е шеф на Икономическата комисия в парламента и не се е оттеглил още и защо тяхната група съветници в софийската община гласува различно от тази на ДСБ. Има ли всъщност Синя коалиция, или това си е просто личната партия на Командира!?...
Но нека не се вживяваме толкова много, защото червено-синята мъгла не се е засилила чак толкова много към властта. И едните, и другите са свикнали тя да им бъде
поднасяна на тепсия от кукловодите
То както и да го погледнеш, освен думи и декларации и смешното гласуване „въздържал се” няма какво друго да очакваш от Ловеца и Командира.
Дори „скандалните” им разкрития не ни впечатляват. Не за друго, а защото те просто ги използват за допълнителна пушилка в мъгла.
Това обаче, което ги очаква, е онази тишина, която се възцарява в края на същия разказ. И която нито затихващите вопли на чиновника, нито бързащият към статуквото хитрец могат да избегнат.
