Общо показвания

понеделник, 14 февруари 2011 г.

Индексът на ядрения шантаж

Едно писмо, което после се оказа, че било за домашна циркулация в руската компания "Росатом", "изненадващо" изтече в медиите миналата седмица и предизвика лека суматоха сред заинтересованите среди. Никак не е случайно обаче, че контролираното пускане на документа последва едни разсъждения на държавния глава, които някои шеговито нарекоха "17 мига от пролетта". Истината е, че свързването на посланията на Ловеца с двете имена със съветския сериал за разузнавача Щирлиц също не e случайно. Не за друго, а заради прозиращото лобиране в тях за руския проект.
Дори беглият поглед върху статията на държавния ни глава потвърждава съмненията за поети, неизвестни засега, ангажименти към руснаците, които той иска да бъдат решени още до края на мандата му. В

помпозното обявяване на идеите му като "алтернативни"

има препратки и към политическия му проект АБВ, който също е заявка за възможността бившият голям брат да разчита и в бъдеще на него. Никак не беше случайно и внезапното посещение на Първанов в централата на БСП, той иска следващият президент да е негово протеже, за да може да продължи енергийната му политиката. (По време на десетгодишното си президентстване човекът с харамийския псевдоним е доказал как ловко може да дърпа конците на назначения от него лидер на БСП. Ще отбележим обаче, че днес не можем да твърдим, че това ще продължи.
Всъщност очевидно е, че обитателят на "Дондуков" 2 губи контрол над нервите си. Защото от 17-те изложени тези 15 са си азбучни истини. Какво означава например "да се направят връзки" или "да се повиши енергийната ефективност". Дрън-дрън, то друго не може да се направи, но да не изброяваме всички демагогии.
Не можем да бъдем заблудени и че данданията е, за да се скрие болката му и най-вече зависимостта му към проектите "АЕЦ "Белене" и "Южен поток". Дори визуално се вижда в статията, че на тези теми е отделено най-много място. Има, разбира се, връзка между тези проекти и вменените приоритети по конституция на държавния ни глава да се грижи за националната сигурност и външната ни политика. Но пряката му намеса и намеците, отправени преди време, че би могъл да помогне за намаляването на цената на АЕЦ "Белене", предизвикват същите асоциации, както когато наблюдавахме Иван Костов как прави лицеви опори или тича с букет цветя към военната болница, за да пожелае бързо оздравяване на човека, за когото преди това твърдеше, че е от подземието. Няма да пропуснем

да припомним и онази паметна записка,

публикувана в президентския сайт, от която се вижда, че Ловеца поема ангажименти пред Владимир Путин, на които няма право. И за която в публикуваните наскоро документи в "Уикилийкс" тогавашната американска посланичка Нанси Макълдауни казва, че сделката за АЕЦ "Белене" "смърди". Тя заявява, че договорилите се при Първанов искат да ускорят строителството:"Когато българите говорят за АЕЦ "Белене", все повече го правят шепнешком. Веднага изскачат проблеми със забавянето на строежа, финансови трудности, непрозрачни пазарлъци и съпровождащи сделки, руско влияние, интереси на политици със силни връзки и енергийни олигарси", пише посланик Нанси Макълдауни.
Затова тя препоръчва следващото българско правителство бързо да се заеме с проекта, да се отговори на международните стандарти за сигурност и качество, а експерти на МААЕ и Евроатом да инспектират обекта. Случилото се през миналата седмица само потвърждава колко са верни изложените още по онова време опасения. Като добавим към това и признанието на Първанов, направено в тезата му за аеца, че „механизмът на индексация на цената е по-работещ” и ако се приеме ЕС-27, „биха се спестили 1 млрд. евро”, не можем да не се запитаме какво би се случило с този милиард евро, ако сегашните управляващи не се бяха опънали и сляпо бяха продължили договорките на предишните участници в разговорите. Така че, меко казано, като странни ще определим въдичките, пускани от някогашния почитател на Милошевич.
Нека сега да се върнем към публикацията във френския вестник „Трибюн”, така разбунила духовете. В нея съвсем ясно се казва, че „Росатом”обмисля изтегляне от проекта за АЕЦ „Белене”. В писмото, което е типичен пример за тестване на реакции и в немалка степен показва как се извиват ръце, обаче съвсем ясно се вижда, че

предлаганата цена на централата е непосилно голяма

и загробваща поколения българи. В писмото някак мимоходом се отбелязва, че 30% от АЕЦ-а струва 2 милиарда евро, което веднага ни показва, че офертата е около 6,7 млрд. евро. Като прибавим към това разходите по инфраструктурата, ще излезе, че тя ще легне на данъкоплатците общо с 10 млрд. евро. Ще пропуснем някои техни твърдения, че проектът бил „най-конкурентен”. Ще завършим с кредита, който охотно искат да ни отпуснат.
Наивно звучат и предупрежденията на руснаците, че централата трябва да се построи едва ли не светкавично, защото това щяло да гарантира продажбите на ток. Сякаш, ако съседните страни завършат своите централи една или две години по-късно, няма да се откажат тутакси от доставките на нашия ток…
По отношение на неустойките ще кажем, че документацията на проекта все още

няма одобрение, за да има някакви претенции

Затова и българската позиция, която бе неизбежна след писмото, също изглежда не по-малко твърда от тази на руснаците и никак не е обнадеждаваща за лобиста Първанов. Финансовият министър потвърди, че предложената цена от 9 млрд. евро е висока. По думите му България ще трябва да плаща много дълго време този тип енергия и тя ще бъде твърде скъпа за страната. За нас нормалната цена е около 5 милиарда евро, каза той и уточни, че от ноември миналата година двете страни са в доста интензивни преговори по въпроса и до март руснаците трябва да представят своите разчети, за да се сравнят с нашите. Според министъра, ако цената е тази, която иска България, ще може да се реализира проектът при вече заявен инвеститорски интерес не само от руски, но и от западноевропейски компании, които ще поемат голяма част от разплащането. По отношение на неустойките финансовият министър съобщи, че ние също бихме могли да предявим претенции, тъй като руската страна не изпълнявала много от предварителните договорки. Енергийният ни министър пък директно определи писмото като „поредната руска партенка”.
Тук има една любопитна подробност, която също не бива да се пропуска.
По време на среща в енергийното ведомство нашият представител попитал осигурените от Русия „европейски” инвеститори в АЕЦ „Белене” какъв дял искат да купят в централата. Руснаците не само че не отговорили, но и се обидили, защото им било дадено да разберат, че така не се водят преговори. Сякаш не знаят, че когато се лансират проекти, трябва да се знае какво точно се предлага… Тука няма да се занимаваме с някои шашми, които ни се предлагаха, свързани с консултанта, както и с възможността да бъде създадено общо руско-българско енергийно дружество по подобие на онова, което бе създадено по времето на премиерството на Андрей Луканов. Ще отбележим само, че дори частично да бъде свалена цената на АЕЦ,
основният въпрос, кой ще инвестира в проекта, остава. Този въпрос е много остър,

защото ще се иска прозрачност на инвеститора

който освен това трябва да е западен и под контрола на Брюксел. Така че приемливата за нас цена от 5 млрд. евро също може да се окаже доста условна, ако няма западни гаранции за проекта. А по досегашни данни такива още не са се появили.
Това не означава, че този проект трябва да се спре тутакси. Но със сигурност означава поне две неща, че Октоподът не спи и че по стара традиция си работи за чужди интереси. Само че май са проспали това, че бившият голям брат също се е променил. И че има интерес да работи по новите правила. А затова му трябват други играчи, различни от онези, в чиито глави кънтят все още залповете на „Аврора”.