Общо показвания

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Обезкостяване на сините по костовски

„Искаме да ви държим далече от миризмите на кухнята, в която се прави политиката”, каза непринудено Иван Костов в понеделник по повод на преговорите със СДС за подновяване на споразумението за Синя коалиция на предстоящите президентски и местни избори.
Всъщност той иска нещо много просто от сините и то се заключава в следната кратка история: Седи си един на пейка с много тъжна физиономия. Идва при него друг и му казва:
„Защо си толкова тъжен? Какво е станало?” „Седни, ще ти разкажа.”
Мъжът сяда. „Проблемът е, че пейката е прясно боядисана…”
За разлика от предишния път по време на дебата (състоял се този път в синята централа) как да се структурира споразумението, Командира бил подозрително консенсусен, нямал дори нищо против да се види първо какви са възможностите за коалиции по места и чак тогава да се решава какво да се прави. (Припомням, че преди около десетина дни, по време на срещата в централата на ДСБ, той настоял Синята коалиция да е задължителна и по места. Дори менторски дал срок една седмица на сините да се съгласят с него.)
Този път не само че не се е стигнало до крайно решение, а такова ще започне да се разглежда след 15 март нататък, когато в двете централи ще дойдат проучванията по места за вече сформираните и възможните предизборни коалиции.
С тази привидна сговорчивост Костов обезоръжил СДС, които цяла седмица се готвеха да му дадат отпор. Но това не значи, че той е готов да пренебрегне личните си цели в името на някакви химерни бъдещи победи. Съвсем прагматично бившият преподавател по марксистка политикономия по живковски се снишава, за да получи най-важното – споразумението. След това за него ще е по-лесно да изхвърли с таен анекс към него неудобните кандидати и да сложи свои протежета с марката на СДС. Паметливи членове на сегашното синьо ръководство твърдят, че

и досега не са виждали онзи анекс,

с който бяха изпързаляни от Командира и Мартин Димитров.
Нека да видим какви са последните договорки. Принципно ръководствата на двете партии се разбраха, че вместо едно споразумение могат да бъдат направени три – за обща кандидатпрезидентска двойка, за общо явяване на местните избори в провинцията и отделно споразумение за местните избори в София. Сините са си оставили и една допълнителна вратичка - че чак след 15 април ще решат окончателно как ще действат.
Но веднага ще попитаме какви са гаранциите, че няма да има тайни анекси. Това на съвместната сбирка на „Раковски” 134 никой не се е сетил да пита, а още по-малко да пресече тази възможност със специален текст в официалния договор.
Също така много интересно е да се отбележи, че има поне пет кандидатури на сините за президент – Надежда Нейнски, Петър Стоянов, Румен Христов, Димо Гяуров и Найден Зеленогорски. А от ДСБ си мълчат, не предлагат нито една. За сметка на това вече пуснаха в обръщение имената на две кандидатури за кмет на София – на бившия шеф на НСС и лидер на партията в столицата ген. Атанас Атанасов и на д-р Петър Москов.
Тука уловките са две: първата е, че Командира е готов „великодушно” да отстъпи престижната кандидатпрезидентска кандидатура на сините за сметка на ключовото място на столичен кмет. Втората уловка още сега показва колко е ефективна. В СДС-София са категорично против генерала, докторът им се вижда по-приемлив. Всъщност истинският кандидат на бившия премиер не е контраразузнавачът, а любимецът му Москов. Само че Командира не иска да се кара с Атанасов, чиито интриги и заплетени връзки в тайните служби са му необходими.
Затова ще остави сините сами да извадят кестените, а той ще употреби любимата си фраза: „Е, след като те го искат, аз не мога да се противя.”
Сега е моментът да посочим и главната цел, която Командира преследва с тази нова „дружеска прегръдка” –

тя е да бъде окончателно унищожено СДС

И на негово място да се пръкне като птицата Феникс най-после истинската Синя коалиция под едноличното лидерство на политическия милиционер от времето на Живков.
Костов точно е преценил, че условията за постигането на това са много добри. СДС е доста нестабилен и не праволинеен в намеренията си по места. Сините особено в столицата отдавна танцуват с ГЕРБ. В Русе те вече имат споразумение с ВМРО. А в Благоевград с малкия коалиционен партньор от БЗНС на Анастасия Мозер имат 8 съветници, докато ДСБ и СДС нито един. Тази несигурност дава възможност на Костов чрез готвените споразумения да вкара сините в допълнителен режим на напрежение и боричкания, за да може по-лесно да ги преметне на последната права в подреждането на листите, с което на практика ще приключи синята партия. Но той ще си гарантира своите места както в София, така и в провинцията. След тези избори неколцината останали сини, искат не искат, ще трябва да се присламчат към Командира.
И това няма да учуди нито Мартин, нито онези сини депутати, които и сега гласуват като депутати от ДСБ, а не от СДС. Защото
те отдавна обслужват Костов и са се договорили да му сервират
партията на тепсия.
Но да се върнем и към едни други изявления, направени от човека, който по едно време правеше лицеви опори, след това се появи на плакат като сянка зад гърба на човека, за когото казваше, че е от подземието. По-късно пък му занесе огромен букет във военната болница, за да засвидетелства верността си. Е, вижда се колко е верен. Но това ще оставим на избирателите. Само ще кажем по повод неговите твърдения, че назначението на Елеонора Николова в БОРКОР е назначение на Октопода, че нашата памет не е толкова къса. Тя се простира доста назад във времето. Можем да припомним какви статии пишеше по времето на соца сегашният борец за капиталистическата правда. И как един от тези икономисти на Запада, които той с ленински плам яростно оборваше, стана Нобелов лауреат. Можем да припомним и какво разказват свидетели за негови срещи с покойния Андрей Луканов, както и за това как придума Филип Димитров да поиска вот на доверие, а в същото време тайно договаряше с червените участието си като финансов министър и в следващото правителство. Няма да се спираме на подаръците, които направи на бившите комунисти с приватизационните сделки по време на неговото управление. Но ще припомним, че Елеонора Николова сигурно щеше още да адвокатства в Русе, ако

той не я бе посочил лично при онова гостуване в Русе

на „Българския Великден” през 2001 година. Николова вече беше впечатлила Костов, като успешно защити в съда и измъкна от скандала с „Хлебна мая” бившия председател на СДС Юлиян Гарелов. По време на онова посещение тя го изненадала с печелившата инициатива „Професионалисти за просперитет на Русе”. С тази формула, още докато лидер на сините бе Костов, тя стана кмет на Русе след частични избори за мястото на станалия министър Димитър Калчев.
По отношение на скандалите в службите пък не можем да разберем защо точно Костов се опитва да ни прави на луди. Не сме забравили какво се случваше по време на неговото управление с тях и как бяха използвани по всяко време за репресии както срещу своите, така и срещу политическите противници. Затова днес например не трябва да се учудваме, че във Варна десница няма. Неслучайно бившият шеф на НСС Иван Чобанов нарича скандалите в службите от онова време „гвоздеи в програмата”. И много точно определя като политическа поръчка онзи доклад за синята корупция на тогавашния шеф на контраразузнавачите Атанас Атанасов,

след който си заминаха една дузина сини министри

И до ден-днешен Командира говори с недомлъвки за него, Атанасов се бие в гърдите, че е бил прав, а в СДС-София не искат и да чуят за него.
Разбира се, днес, когато слушаме с какви лакърдии иска да ни преметне Командира, няма да възкликнем като професор Вучков: „Слушаме и не вярваме на ушите си!...” Защото двойните стандарти, които той прилага, са ни добре известни. Бихме могли да се забавляваме и като цитираме Мърфи за него: „За да успееш в политиката, е нужна искреност. Научиш ли се да я имитираш, вече си успял.”

Само че неговото шарлатанство никак не е забавно

както не може да ни радва, че точно по неговото управление бе скрита папката „Гоце” и не бяха отворени досиетата. Затова Командира, меко казано, е цинично да хвърля обвинения за когото и да било.
Всъщност днешното политическото поведение на бившия син премиер се изразява в следното: „Не си ми давал никаква делва, освен това тя беше пукната и няма да ти я върна, защото вчера я продадох.” То е много характерно за несвободните хора. (Ще оставим други да се занимават с пребиваването му в школата на КГБ в Кременчуг.) Но няма как да му простим и затова, че в продължение на четири години неговото правителство задушаваше и рекетираше бизнеса. Особено опасни и съмнителни са демонстрираните от него християнски добродетели. Та той все още не е простил на народа си за това, че му отне властта и няма никакво намерение да му я върне. Затова и няма да му повярваме, когато казва: „Народът не е толкова манипулируем, колкото политиците си мислят.” И ще му напомним, ненатрапчиво, разбира се, библейската притча: „Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.”