Общо показвания

петък, 15 септември 2006 г.

Синьо-червената мъгла пак се спусна

Затова да не се чудят, ако Сидеров спечели.

Лъсна нежната дружба между Командира и Гоце.
Както е казал народът - старата любов ръжда не хваща.
Иван Костов и Георги Първанов се готвят за обща битка - този път срещу атакиста Волен Сидеров.
На десните и през ум не им минава, че бай Неделчо може да стигне до балотаж и вече ус-лужливо се навеждат на държавният глава.
Червените не отказват любовното послание и председателят на Конституционния съд вече не им евраг.
В общ сговор сини и червени пускат срещу националиста плеяда популисти - генсека на БКП и Коминтерна Владимир Спасов, кандидата на левите патриотиген. Любен Петров, "просветения" националист проф. Григор Велев, "бунтаря" Петър Берон, агента Николай.
За да не е скучно и да има шоу - търкулват на пързалката и Митьо Пищова.
Вече няма съмнение: синьо-червенатамъгла пак се спусна.
Не може да бъде друго.
Още предидесет години Командира свойски нарече Първанов "нашият човек в БСП".
Тогава някои си помислиха, че се шегува.
Но се оказа, че било самата истина.
От времето на Тато двамата са си в един отбор.
Няма защо да се чудим.
След като политически милиционер и бивш кандидат-член на БКП като Костов стана лидер на десницата и неин премиер, защо президентът Първанов, напоследък станал по-известен като войвода,да не си запази поста.
Дали онеправданите пак ще бъдат преметнати.
И ще повярват ли отново на социалния президент.
Едва ли.
Хиляди българи, живеещи в селата, не спят нощем от страх в очакване да
бъдат ограбени и дори убити от безчин-
стващите банди крадци. Кой да ги
спре, след като от дясно и от ляво
ухажват бандитите. Та нали от техния
вот зависи изборът.
Вместо управляващите да ги озаптят и да ги накарат да
си плащат тока, отиват при тях с жълтиците.
И нехаят за жертвите.
Но този път може да сбъркат.
Няма как да бъдат излъгани набралите толкова страх.
Нито с пари ще бъдат купени, нито с кебапчета и бира.
Те са многократно повече от тези, на които ще им се плати, за да гласуват правилно.
За съжаление паметта на политиците
е къса.
Командира забрави как бе пометен през 2001 г.
Първанов не иска да си спомня, че е президент единствено
заради вота срещу Стоянов.
И двамата май не си дават сметка, че изборите се
решават от тези, на които нищо друго
не им е останало, освен да гласуват против.

"168 часа"
15 септември 2006