Общо показвания

петък, 7 април 2006 г.

Не в Рим, а на Римската стена

Да се приберат международните паспорти на десните лидери

Трябва да се забрани на десните ли-дери да пътуват при сродни партии вчужбина.
Полза никаква.
Само голямаизлагация.
Как е възможно да имаш заместник-председател на Европейската народнапартия и да не го подкрепиш за преиз-бирането му, макар да знаеш, че шансовете му са малки.
Както направи Бат Петьо с доскоро близката до сърцето му Надежда.
Какъв ужас - да използвашвсички връзки и познанства, за да не я подкрепят и приятелски настроените известни политици от сродните партии.
При това с конгениалния аргумент - ако тя останела на висшия пост,щяла да предизвика ново разцепление в партията.
Сякаш то не е факт. Че дори си има вече и два пресцентъра - наСДС и на Дясна алтернатива. А всъщност има ли значение вече колко СДС-та ще има.
Поне от кумова срама Стоянов трябваше да даде рамо на Надежда.
За да не става конфузът още по-голям - Надето да получава подкрепата на Мозер и Пра-матарски.
Кой ще повярва на десните, че могатда издигнат обща кандидатура за президент дори когато лидерите им се снимат заедно за спомен във вечния град.Та те от пет години не са сядали на една маса и ще се мразят до смърт.
И дори да имат свой кандидат-президент, ще гледат да се прецакат взаимно.
Представете си например той да се казва Петър Стоянов и да е издигнат лично от Иван Костов.
Какво ли си мислят и в европарламента, когато десните представители
никога не сядат един до друг, дори демонстративно се избягват в кулоарите.
А когато си говорят с колегите евродепутати, умишлено се загърбват един
друг, та всички да разберат, че не се траят.
Очевидно е, че западните лидери не
са вчерашни и скоро ще потърсят други по-сговорчиви хора, които да им
вадят горещите кестени на Балканите.
Но за да не се разчита отново на Големия брат, по-добре да се сложи край
на това безобразие.
Вместо в Рим десните да се срещат вече само на пазара
на Римската стена.
Тука поне си ги
знаем колко струват.
А най-добре е да обявят, че разпускат
партийките си.
Преди да получат по-
редния шамар от разочарованите си из-
биратели.

7 април 2006
"168 часа"