Заедно двамата можеше да спечелят отраз
ЗАЩО си играха на котка и мишка, а не се прегърнаха още в самото начало.
Двамата заедно щяха да спечелят отраз.
Вече няма съмнение - Георги Първанов и Неделчо Беронов са правилната кандидатпрезидентска двойка.
Как не се решиха по-рано червените и тъмносините да си стиснат публично ръцете, а не под тезгяха.
Така щеше да е почестно към избирателите.
Пък и нямашеда има нужда да бъдат изкарвани мюрета, за да може един да спечели.
Бай Неделчо е истинският избор наПърванов.
За какво му е мундир за вице на Първанов, нали е главнокомандващ.
Както навремето българо-съветската дружба беше за народа като слънцето ивъздуха, така двамата не могат един без друг.
Единият майстор на по-литическите пируети, другият - винаги готов да ги смекчи с юридически хватки, като арбитър между държавния глава и вечно недоволния електорат.
Може ли истинският опонент да примигва благо насреща, когато безочливо се твърди, че "тройната коалиция" вкарала България в НАТО и ЕС.
И че митингите на червените не били противалианса.
А доносниците се делят на лоши и добри.
Нека попитат дали е възможно някой
с псевдоним от бившата ГДР днес да
заема каквато и да било държавна
служба там.
Защо ли бай Неделчо проспа писмото
до Милошевич и помощите за БСП от
иракския диктатор?
Ясно е защо.
Както е сигурно защо
президентът не иска дебат с Волен Си-
деров, а бай Неделчо - с колегата си
конституционен съдия Георги Марков.
Докога ще ни омайва синьо-червена-
та мъгла.
Жалко за Неделчо Беронов.
Също като Светослав Гаврийски той ще бъде
употребен от Иван Костов и след това
забравен.
Жалко и за Първанов, щото
веднъж съгласил ли си се да имаш
псевдоним, няма как да си върнеш
истинското име.
"Но нека гледаме на нещата по един
реалистичен, градивен начин. Стават
хубави работи, има неща...", както оби-
чаше да казва царят, когато го питаха
очакват ли се промени в държавата.
20 - 26 октомври 2006
"168 часа"
