Те отново са по-важни от гласа на народа
Няма по-лошо отполитическатаглухота.
Десните лидери, вместо да посипятглавите си с пепел и да заявят публично,че вече не стават за водачи и да се оттеглят, се държат, сякаш са победители.
Причината за непонятната им радост е, че с апаратни
хватки са си гарантирали собственото си политическо оцеляване.
Изобщо не ги интересува, че милиони не гласуваха, защото отдавна не могат да ги понасят.
"Какво да се прави, като десните вБългария сме 10%" - нагло се оправдаваКомандира.
На следващите избори, като останат 3%, сигурно пак ще каже същото.
Добрата новина е, че ако това се случи, ще трябва да си ходи при теменужката в Драгалевци.
Лошата е, че дотогава ще извършиоще дивотии.
Те вече започнаха.
Щом усетиха, че някой заплашва статуквото им, десните лидери скочиха като един. И извадиха брадвите.
Първа на другарски съд бе изправенаМария Капон заради гафа є с шефа наЕНП, който призова да се гласува зачервения Георги Първанов.
След товаКомандира подгони зам.-шефа на ПГ наДСБ Димитър Абаджиев, защото не искал да полива повече цветето на Костов.
Накрая ги последва и Петър Стоянов, който във вторник отказа да връща в партията си изгонените от Костов, защото можело напролет да му спретнат
преврат.
Какво впечатляващо единодействие!
Ако бяха така сплотени, когато избира-
ха кандидат за президент, сега вече щя-
ха да го имат.
Явно е, че с общия кандидат те са искали единствено да се прецакат един друг, така че само един да оцелее и да сложи ръка на десния електорат.
Истината е, че избирателите нито им вярват, нито ги искат. И как ще им вярват, след като нито Иван си каза, нито Петър затвори фабриката за илюзии.
Но дойде денят "Х". И вече няма значение какво ще каже Командира.
А фабриката за илюзии фалира.
Десните лидери се превърнаха във фикуси на Първанов.
Каквато всъщност им е била отредената роля.
Колко жалко!
4 ноември 2006
"168 часа"
