Общо показвания

четвъртък, 23 ноември 2006 г.

Приказка за двете сини бабки

Ако сега не се оттеглят, десните лидери ще трябва да се маскират, за да излизат на улиците

Както е тръгнало, заради дивотиите, които вършат вдясно, сините "лидери" няма да смеят да си покажат носа навън.
И ще трябва да се маскират, за да не ги застигне народната любов.
От години насам все се цепят и отлюспват.
Вместо да потънат в земята от срам и се скрият завинаги, си правят партийки - джуджета. За да си останат лидери. И да продължат да ни занимават със себе си.
Изобщо не им пука, че загубиха близо три милиона избиратели.
Този път няма как да им се размине.
С шутове ще бъдат изгонени.
И ще падне голям смях, когато излязат от мишите си дупки след години, за да разберат все още ли ги мрази народът.
Ето какво ще се случи.Излиза Иван Костов от къщата си в Драгалевци и тръгва да слиза към центъра. Дегизиран като жена - с перука, тъмни очила и грим. Още на първата будка за вестници вижда баба, която почва да го гледа втренчено."Леле, май още ме помнят", стряска се Костов и се опитва да мине бързо покрай нея, преди да го е разпознала. В този момент чува гласа "Костов, кажи си!"Командира хуква, едва не се пребива заради токчетата, на които се е качил."Олеле - вика си той, - щом това бабе ме разкри, всеки ще ме разпознае." И бързо се шмугнал вкъщи.
Ама нали си е перде, след като се освестил, си рекъл: май трябва да се маскирам по-добре.На следващия ден още повече се забулил - само дето фередже не сложил."Ако пак бъда разкрит, ще остана завинаги при теменужката", решил той и излязъл отново на улицата.
Но минавайки покрай бабето, то пак извикало:"Костов, кажи си!"Той пак се направил на глух, рекъл си - тая може и да не е в ред, и се опитал да продължи. Но бабата безмилостно извикала: "Костов, не се прави на луд, ами си кажи!"
Премалял от страх, Командира се обърнал и хукнал отново към къщи.
Но още преди да стигне, размислил, върнал се и я попитал:"Бабо, кажи ми, моля те, как ме позна с тези очила и тази забрадка?"
"Е как няма да те позная бе, нали аз съм Петър Стоянов", ухилила се бабата.

23 ноември 2006
"168 часа"