С дъх на нафталин

Политици, пряко свързани с криминалния преход, отново се опитват да седнат на трапезата на властта. Те не крият намеренията си, “своевременно” отправят оферти към ГЕРБ, партията, която според проучванията на обществените нагласи, се очаква да получи най-висок процент на извънредните избори на 5 октомври. За тях няма идеологически различия, готови са да бъдат приети като сини, центристи, червени и дори като върли националисти, стига да получат доверието на достатъчен брой избиратели, за да преминат бариерата и се озоват в новия парламент. Няма как, освен с политическо лицемерие, зад което прозира готовност за сътрудничество, да си обясним думите на президента Георги Първанов (2002-2012), че води най-ожесточената битка с Бойко Борисов и ГЕРБ, но същевременно неговото движение АБВ е отворено и наляво, и надясно. По същия начин Меглена Кунева (Движение “България на гражданите”) и Иван Костов (неформален лидер на ДСБ) забравиха предишни изказвания и плонжираха на ГЕРБ. Бившата еврокомисарка (известна като Мадам Yes заради сервилността си в Брюксел, а у нас - като Червената кукувица заради връзките си с комунистическата номенклатура), убедено твърди напоследък, че ГЕРБ е “фактор и че е най-голямата партия вдясно”, с която нейната партия трябва да си сътрудничи (всъщност да управлява), както това станало в Германия. Костов, който навремето определяше лидера на ГЕРБ като подземен бос, после му носеше цветя и бонбони в болницата, след това го заплашваше със “златното ключе”, а напоследък заявяваше, че може да се управлява с ГЕРБ, но без Борисов, сега е готов на всичко, включително и на краткосрочен парламент, само ДСБ (чрез Реформаторския блок) да е в бъдещото управление на страната. “Трябва да се подкрепи управление на ГЕРБ и да му предадем реформаторски облик”, категоричен е той. Кой знае защо Кунева и Костов нямат съмнения, че коалицията им ще влезе в следващия парламент въпреки явните лидерски противоречия и ожесточената съпротива на местния актив срещу спуснатите им парашутисти за водачи на листите.

И тримата политици търсят общност в усилията си да спечелят ГЕРБ

чрез елиминирането на други възможни участници

При Първанов е обяснима непоносимостта му към левицата не само заради опитите му да превземе лявото пространство, но и заради личната му неприязън към лидерите й, които безцеремонно го изхвърлиха от партията. Но е необяснима враждебността му към движението, с чиито гласове на два пъти стана президент. Неуместни са и опитите му да персонализира сегашната политическа криза с посочването на измислени диригенти на БСП. Използването на изтъркани мантри и търсенето на виновници за всички външни и вътрешни беди е срамно упражнение за бивш президент с десетгодишно ключово участие в прехода. Смешно е да се представя като бъдещ спасител на нацията, след толкова много доказателства за неуспешни негови проекти – като този с “Големия шлем” (където потънаха над милиард лева пари на данъкоплатците) и разкритията за зависимостите му като агент Гоце.

Бихме могли да коментираме подробно и кукувичите яйца на Кунева (закриването на два ядрени блока), които скъпо изплащат и нейните избиратели. Но няма да го направим не само заради популярността на общата негативна оценка за делата й, но преди всичко заради

яркия шамар, който получи Мадам Yes от десницата

с преференциалното й изхвърляне от първото място на листата за евроизборите.

“Лабораторният човек” Костов също размахва плашила в желанието си да спечели предна позиция за благоволението на Борисов. Друг е въпросът, че самопровъзгласилите се за нови “стари лица” си правят сметките без да са наясно какъв ще е резултатът на изборите и дали той няма да предпостави участието на всички парламентарно представени сили в бъдещо коалиционно правителство.

Гротескни са и напъните на тримата да се правят на прогностици и най-вече да чертаят бъдещите действия на следващото управление. Нищо ново не ни казва бившият преподавател по комунистическа политикономия с препоръките си наесен да има кабинет на националното съгласие, управляващ с приета от всички програма. Това е вече обсъждано на срещите при президента и

претоплените манджи, които Костов ни сервира

не могат да го превърнат в поредния спасител на нацията. Той вече имаше тази възможност, но се провали безсрамно. Вместо да помогне за създаването на средна класа по време на своето управление (1997-2001 г.), той направи всичко възможно да я унищожи. За сметка на това остави червените барони не само да запазят икономическия монопол, но и да го превърнат в незаобиколим фактор, пряко свързан със всяко следващо управление. Не разкри досието на Първанов и с действията си по-късно му помогна да стане президент. Кунева пък работеше като експерт в неговото правителство. Особено нагло е да твърди, че “точните” му прогнози можело да бъдат ценност само във “висококултурно общество и да нямат стойност в едно варварско общество”.
Ще кажем направо – нека не се прави днес нито на вода ненапита, нито на жертва. Фактите говорят друго – че негови жертви станаха десетки хиляди български граждани, загубили работните си места заради осъществените от неговото управление РМД-та, потърпевши са и днес всички живеещи в страната ни от скъпия ток, който трябва да плащат заради наложените от него две централи в Марица изток.

Очевидна е гузността в сегашното поведение на Костов

не само заради лъжливото сравнение с пенсията на жена му или партийните пари, но и заради възможните нови разкрития за негови зависимости с олигархията.

Изводът, който може да се направи за отношението на тримата към българските граждани, чието доверие те отново искат да получат, е като на равина в онзи еврейски виц за това какво трябва да се направи с парите, дадени за благотворителност: “Ние оставяме тези решения на Бог – убедено твърдял равинът. - Хвърляме парите във въздуха и каквото трябва да се отдели за бедните - той го взима, каквото падне на земята - остава за рабанута...”

Този път едва ли избирателите ще повярват на “проповедите им” и няма повече да ги оставят да живеят на техен гръб.

Реформатори парашутисти

Обявените водачи на листи на Реформаторския блок предизвикаха впечатляваща вълна от недоволство. Срещу близо половината от тях се обявиха не само недоволни местни лидери (затова, че са били пренебрегнати), но и цели организации, както и популярни имена от протестите срещу кабинета „Орешарски”. Това, че на първите места са се подредили лидерите на коалицията, не е изненада. Те вече го направиха по време на евроизборите. Основният извод от този ход бе, че се видя с изместването на бившата еврокомисарка (известна и като Мадам Yes от Брюксел), колко е мимолетна дружбата между взаимноизключващи се политически субекти, събрали се, за да търсят реванш чрез механичен избор на гласове. По-същественото е, че не си взеха поуки от катастрофалния резултат и очевидно са решили да го повторят. Само ще посочим, че Корман Исмаилов от Народна партия „Свобода и достойнство” (НПСД) е успял да осигури в Кърджали и областта не повече от 100 гласа за реформаторите сред етническите турци. (Общият резултат на коалицията е най-висок в областния град - 2,64%, а в останалите селища той е под един процент). Кой знае защо Радан Кънев, Божидар Лукарски, Кунева и компания са решили и сега да го сложат за водач на листа точно в Кърджали. А освен него са поставили и други трима в Разград (Мюйессер Солак), Силистра (Касим Дал), Търговище (Орхан Исмаилов). И трите града са известни като бастиони на ДПС, няма случай за пробив в тях, напротив - движението е увеличавало там депутатското си представителство.

Но вместо да се стремят към прецизиране на листите, реформаторите смаяха симпатизантите си с

водачи парашутисти, чиито назначения дразнят

със съмнението за купуване на мястото. Най-драстичен е случаят с водача на листата в Хасково – Станислав Иванов (от квотата на ДСБ), син на кмета Георги Иванов, разследван за далавери от спецпрокуратурата и ДАНС. Срещу него скочиха не само местните сини организации, но и от Пловдив и други градове. В допълнение ще припомним, че и без натрапени лица партиите от Реформаторския блок успяха да изкарат само 2,8 % от гласовете на избирателите в Хасково и региона на последните избори, което е показателно за тежестта на коалицията.

И на други места има подобни изненади. Например първоначално във Велико Търново пряко волята на местните десебари беше спуснат за водач кметът на Свищов Станислав Благов, който бе шеф на предизборния щаб на противниковата партия „Синьо единство” и близък със скандалния ректор на СА ”Д. А. Ценов” Величко Адамов. Заради гафа и очертаващите се лоши последици в последния миг Благов бе оттеглен и на негово място за водач беше сложен социалният педагог и преподавател в Нов български университет Иван К. Иванов, който е родом от Велико Търново.

На този фон никак не ни изненада фактът, че

Радан Кънев точно като онзи съветски герой Матросов

се хвърли с голи гърди да защитава избраниците с текст в блога си, носещ претенциозното заглавие „Защо листите на Блока предизвикаха медийна буря и кога се кара на дълги светлини” . В него той атакува някакви анонимни политически врагове, които саботирали реформаторите:
„Разбирам този писък - десетилетия те караха на дълги срещу гражданите на България, срещу предприемачите, срещу независимите хора. Сега, като им присветнаха дългите насреща, викат. Не е нужно да викат. Време е да изгасят дългите, когато срещу тях има друга кола”.

Ще подчертаем - надигналото се недоволство заради листите 

идва не от политическите им противници и от широката общественост (която отдавна се е разочаровала от някогашната десница), а от верните избиратели. Но очевидно поради някакво раздвоение на личността 

Кънев решава, че недоволството идва не от своите, а от враговете.

Живеенето в измислен свят си има своето клинично обяснение, но не ни е работа да обясним на кой бряг се намира Кънев, макар че няма да е трудно да го сторим. Ще припомним обаче, че неговият патрон Иван Костов беше премиер четири години, сините имаха свой президент и пълно мнозинство в парламента. Но не направиха нищо, за да възтържествува демокрацията, а точно обратното – върхушката им влезе в колаборация с кукловодите на прехода и затвърди тяхната икономическа власт, за сметка на

сините избиратели, които бяха брутално ограбени

чрез РМД (работническо мениджърската приватизация), която с право бе наречена „разбойническа”.

За да не остане по-назад в простотиите от своя конкурент за поста шеф на реформаторите, лидерът на СДС Божидар Лукарски хвърли бомбастичното твърдение, че Реформаторският блок не бил дясна формация:
„Който си мисли, че Реформаторският блок е десен, е спал през цялото време на преговорите. Той е дясноцентристка формация, която събира както дясно... и прогресивно мислещите центристи”, декларира той...

Тутакси и на него ще му припомним една повратна декларация на Националния съвет на СДС от 2012 г, която не е отменена. В нея се казва буквално следното: 
„Не вярваме в обединението на партийни абревиатури, а в обединението на хората с граждански позиции, цели и идеи. Призоваваме всички съмишленици, обезверени, разочаровани или обидени през годините, да се съберем, защото го дължим на себе си и на България. България има нужда от стабилна, традиционна дясна политическа сила, която на основата на своя натрупан в годините опит да даде нов старт на добрите дни за българската демокрация. Нека отново дадем шанс на всички поколения да сбъднат своите мечти и надежди за достойна и просперираща България, в която всички граждани намират своя път към успеха.”

Ще кажем направо – Лукарски може да не си дава сметка какви щети е нанесъл на СДС с лековатото си изявление, но със сигурност може да твърдим, че с него не дава шанс на десните избиратели. Същото прави и Кънев. 
„Червената кукувица” Кунева, както и останалите лидери, които изведнъж станаха „центристи” няма да коментираме. Но е жалко, когато уж новите лица на десницата се държат като лоши копия на бившите й лидери, които я провалиха и чиито конци продължават да се дърпат от кукловодите на криминалния преход.

Звън на сребърници

Изненадите вдясно станаха всекидневие. По непредсказуемост на изявите си кандидатът за лидер на Реформаторския блок Радан Кънев е на път да достигне безспорния лидер в това отношение - Бойко Борисов. Ще кажем направо - провалилият се пазарлък за листите между реформаторте и партията на "Зелените", гарниран с разкрития за ценоразпис, едва ли ще мотивира не само техните симпатизанти, но и тези, които търсят промяна. А публичното му огласяване е само поредната брънка от нелицеприятни новини за представящите се като „морален стожер” на демокрацията нови лица.

Преди това деморализиращо за избирателите беше да научат, че парите на ДСБ и на нейния вече задкулисен лидер Костов се намират в поставената под надзор КТБ. А лъжите, в които се оплете и продължава да се оплита по този повод политическият милиционер от Драгалевци, със сигурност ще доведат до поредния отлив на гласуващи за тях. Не че не знаем за двойния аршин, практикуван от него – бой по олигарси и кукловоди на прехода, но задкулисно договаряне с тях, предимно за лично облагодетелстване.

По-интересното в случая не са подробностите от скандалите, 

а реакциите на сегашния лидер Радан Кънев и останалите шефове на партии в коалицията. Кънев не само че си призна за парите в КТБ, но и по стар комунистически обичай, за да отклони вниманието от истинския виновник, уволни партийния ковчежник, който съвестно е изпълнявал нареждания отгоре. В случая с исканите от Зелените пари Кънев пак не отрича, а съвсем  откровено заявява, че плащането е задължително. Сякаш няма законов ред, по който става финансирането, а, напротив - фокусира вниманието върху това, което повечето хора си мислят: че има партии, които превръщат изборната кампания в добър бизнес, а лидерите им 

действат за себе си на принципа „ден година храни”

И това се случва преди още да е започнала същинската кампания, след която Кънев и компания се надяват да имат 40 депутати и да държат „златното ключе” за следващото управление. Напразни илюзии. Само ще ги попитаме защо по време на широко рекламираните срещи в провинцията пускат снимки в мрежата и в медите само на себе си на трибуната, а не на „пълната” зала. Отговорът не е сложен – защото ще се види, че освен неколцината стари седесари и журналисти няма никой друг. Е как си представят, че ще имат толкова депутати? Сигурни сме, че ако минат бариерата, което става все по-невероятно, ще се радват така, както се радваха на единия депутат в Европарламента, макар че преди това бяха сигурни, че ще имат четирима.

Изобщо няма да коментираме наглото поведение на Костов, който напоследък се изявява като бъдещ спасител на КТБ и с лека ръка сипе обвинения към държавата. Само ще му кажем, че при капитализма вината е персонална и обвиненията са персонални. Заплахи от рода на „ще ги кажа, ако те (разбирай държавата) не ми върнат милионите (за които първоначално излъгах, че не са милиони, а само пенсията на жена ми)”, издават единствено колко е бесен за това, че се е прецакал, грубо казано. И какво нахалство - настоява държавната намеса да е в промяна на вече установените банкови правила. Това 

на практика означава да се вземат пари от данъкоплатците, за да се върнат милионите на група вложители. 

Всъщност за да получи своето, Костов няма нищо против да бъде бръкнато в джоба на българите...  Само си представете по времето на соца дали бившият преподавател по политикономия би могъл да си позволи да хвърли подобни обвинения срещу държавата. Но със сигурност би унищожил някой дребен чиновник, чеховски герой. Всъщност сегашните заплахи в бъдеще време, отправени от Костов, не са нищо друго освен

опит за шантаж и

готовност за преговори със задкулисието

Той го прави от години. И изобщо да не се изявява като кандидат  за спасител на банки. Известно е, че финансовите пирамиди набраха скорост и разцъфтяха  в зората на демокрацията точно по времето, когато той беше финансов министър в две правителства. И не направи нищо, за да спре надуването на балона на първата банкова криза, която ограби и унищожи спестяванията на българите. А по-късно, по време на неговото премиерстване, с номера РМД (работническо-мениджърски дружества) ги лиши и от работните им места.

От лидерите на Реформаторския блок не може да не ни впечатли мълчанието на Меглена Кунева сред  натрапчивия звън на сребърници вдясно. След като преди седмица плонжира на ГЕРБ, сега тя очаква, че дивотиите на Кънев ще й осигурят възможност скоро да си върне лидерската позиция. И в подходящия момент ще може да поведе реформаторите като чисто и неопетнено лице. Няма как да се случи.  Най-много да снесе някъде поредните кукувичи яйца и да отблъсне нова голяма група избиратели.

Известната от Брюксел Мадам Yes вече даде пример как ще действа, като заяви, че няма нищо общо с онази декларация на реформаторите, отхвърляща лидери на ГЕРБ като евентуални премиер и министри.

Но и това няма да донесе ползи за десницата. Напротив, прогнозите са нерадостни, защото все още не е започнала същинската кампания, а и листите не са окончателно подредени.

Другото, което вече е сигурно, е, че новите лидери на реформаторите се провалиха в очите на обществеността. Те доказаха, че са лоши копия на техните предшественици и не могат да представляват дясномислещите българи.

Насън и наяве вдясно

Последните изяви на лидери от Реформаторския блок са меко казано смущаващи. С тях Радан Кънев (ДСБ), Меглена Кунева (ДБГ) и Божидар Лукарски (СДС) сякаш водят състезание помежду си кой повече избиратели може да отблъсне. Кънев вероятно си мисли, че като подаде оставка, тя не се приеме и дори му предложат за компенсация да го направят шеф на коалицията, това ще ентусиазира десните избиратели и те ще хукнат към урните, вместо да си останат за пореден път вкъщи, както повечето от тях правят от години. Възможно е също така да си вярва, че като размаха пръст на лидерите на ГЕРБ и им каже да не очакват отново да заемат ръководните постове в бъдещото правителство, с това ще пренасочи гласовете им към себе си. Кунева пък така е плонжирала в краката на герберите, че сигурно вече си представя как снася червени яйца в гнездото им. Лукарски уж се кандидатира за лидер на реформаторите, но публично смята Радан за по-добрия кандидат...Неадекватността му бележи връх със заповедния тон, с който иска от вътрешния министър отстраняването на цял списък с полицейски шефове. Първо, синият лидер въобще не е специалист по проблемите на сигурността (какъвто безспорно е министърът), че да казва как тази система може да се подобри, и второ, вероятно си мисли, че вдясно са забравили как Йордан Бакалов (който е член на СДС) беше низвергнат от сините редици от сегашната върхушка на "Раковски" 134  и обречен на забрава.

Ще кажем направо – подобна неадекватност вдясно

може да прави инициаторите си самодостатъчни, но тя не е

здравословна за автентичната десница

Можем да стигнем и по-далеч в разсъжденията си за психичното състояние на тези лидери. Но ще оставим това на специалисти като д-р Николай Михайлов, които никога не подминават такива интересни клинични случаи.

Само ще споменем фактите. А те са нелицеприятни. Кънев може да твърди колкото си иска, че ще имат най-малко 40 депутати, но резултатите от евроизборите, които досега не са променени от новите социологични проучвания, показват, че вдясно са един файтон хора и нямат шанс да минат бариерата. Разбира се, това не би попречило инициирането на разговори за участие в бъдещото управление на страната. Но може да стане единствено и безусловно само след изборите.

И то при желание от страна на тези, които ще могат да съставят правителство. А това, дали победителите ще имат тази възможност, е съвсем отделна тема.

Затова подобни изяви ни се струват

налудничави и издават единствено болни амбиции

Проблемът им има и друго измерение. С действията си тримата правят всичко възможно да създадат впечатлението в широката общественост, че старата десница се ръководи от банда клоуни, които искат да я превърнат в посмешище. Избирателят днес не е онзи, който в зората на демокрацията гласуваше за синята идея и нямаше значение кой я представлява. Борците за демокрация се оказаха обикновени крадци, ловко забогатели  на техен гръб. И което е по-лошо –

вършили са всичко под диктовката на кукловодите на

криминалния преход

Няма да припомняме отново кой и как се възползва от масовата приватизация по време на дясното управление в края на миналия и началото на днешния век. Или пък защо бяха подписани дългосрочни договори за скъпия ток с две американски централи,  който ние им плащаме от години. Няма да броим и парите на Иван Костов в затворената КТБ, които се свеждаха само до пенсията на жена му, но впоследствие набъбнаха над милион. Изобщо няма да обясняваме отново как бяха затворени преждевременно два ядрени блока с помощта на печално известната Мадам Yes, която подозрително дълго време днес оставят

да снася червени яйца в кошницата на традиционната десница

Смущаващо е и когато Кънев непрекъснато се бие в гърдите и заявява, че е готов да поведе битка за лидерството вдясно. Подобно намерение има нещо общо с вождизма на Костов, но няма нищо общо с демокрацията. Но и това не бива да ни учудва – кой здравомислещ би тръгнал да напуска сините редици, само защото Командира е поискал това. Дори смело можем да кажем, че би трябвало да е абсурдно да се случи в наши дни. Особено след разкритията за двойната игра в полза на задкулисието на пенсионирания политически милиционер от Драгалевци.

За съжаление жалките сцени вдясно не ни окуражават. Поведението им на орел, рак и щука изглежда предварително калкулирано от манипулаторите на прехода. На кукловодите не им трябва консолидирана десница, нито пък партия, която да има пълно мнозинство, с което да застраши тяхното статукво.

Нека накрая цитираме „фундаменталния” откъс от реформаторската декларация: „За постигане на политическите си цели ние ще се стремим при съставянето на правителство, в което позициите на министър-председател, финансов и вътрешен министър да се заемат от политици с безупречна репутация, които не са заемали тези позиции в миналото”.

И ще завършим с непринудения коментар на един блогър по този повод:

„Ако утре си дам гласа за РБ и не получа упоменатото в декларацията, кого да съдя за измама?”

Истинските лица на реформаторите

Уж всичко се подреди вдясно след скандално подадената оставка на лидера на ДСБ Радан Кънев и после оттеглена заради примамливото предложение да оглави Реформаторския блок. За броeни дни обаче се оказа, че това е поредният син балон. Той се спука в мига, в който Меглена Кунева, досегашно лице на коалицията, (но по-известна като „червената кукувица” сред десните избиратели и като Мадам Yes от брюкселския й период), реши да вземе отношение по случващото се напоследък там. Оказа се, че зад демонстрираното през миналата седмица привидно единство сред ръководния елит на реформаторите ври и кипи. Първо партийният заместник на Кунева в движение „България на гражданите” (ДБГ) съобщи, че хора от Гражданския съвет се самопредлагат за кандидат-депутати. След него шефката му размаха пръст, че има споразумение, което тя се надява да запази баланса между партиите и Гражданския съвет, „защото една част от Гражданския съвет наистина вече много ясно казаха, че искат да участват в листи, и то на много избираеми места. „Госпожата също така почти в прав текст определи Кънев като непредвидим политик. Но това също не е новина, като се има предвид, че той първо скочи срещу позицията на реформаторите, изказана при президента, че трябва да се подкрепи бюджетът. След това си подаде оставката, после пък предизвика конгрес, на който да стане председател на същата коалиция, на която малко преди това отказа да е говорител. И действията му през цялото време бяха явно или тайно подкрепяни от лица на Гражданския съвет.

По-същественото в случая е, че Кънев демонстрира

доминираща позиция на ДСБ над останалите партии. Това например може да не се забелязва от сегашния елит в СДС, който със сигурност се е спазарил за водещите места в листите с лидера на ДСБ, но със сигурност дразни редовите седесари. Те няма да допуснат подобно високомерно отношение. Започналите реални, а не мними оставки (Ивайло Панев – шеф на СДС-София, Марио Топчийски – шеф на предизборния щаб на сините), подсказват, че сегашното синьо ръководство няма здрава почва и може лесно да бъде отстранено. Кунева дава отпор и на намерението Реформаторският блок да се превърне в единен политически субект преди изборите. Същевременно тя плонжира в краката на ГЕРБ и заявява, че е готова на всичко, за да има следизборна коалиция с тях. Истината е, че и 

двете заявки на Мадам Yes са лицемерни, защото целят единствено личното й оцеляване.

В първия случай да запази лидерството си в коалицията, а във втория – да получи бъдещи индулгенции от евентуалните нови управляващи. Факт е, че Иван Костов би бил щастлив, ако може да прехвърли „кукувицата” в гнездото на ГЕРБ. Там обаче още при предишното си управление показаха, че не се връзват нито от данайски поднесените им цветя и бонбони, нито пък ги впечатляват лицевите опори.

Между другото, Костов получи нов удар през седмицата, след като се разкри, че в КТБ не е само пенсията на жена му, а освен нея има над милион депозит плюс получени от близките му необосновано завишени хонорари. Денис Тюркмен, зет на убития през 2003 г. Фатик, съобщи, че друг също вече покойник – Косьо Самоковеца, вместо да се „отчита” на „работодателите” си, започнал по времето на синьото управление да праща парите другаде. Според Тюркмен ставало дума за 1000 долара умножено по 50. „Това беше печалбата за седмица, която сигурно е отивала при Костов. Нямаше никаква пропаганда. Не винаги отчитахме данъците до стотинка, но тогава масово не се плащаше”, казва още той.

По този повод не може да подминем и оперетъчната задявка

с Костов на провалилата се вече на доста избори Кунева. В желанието си да спечели точки лично пред лидера на ГЕРБ тя гръмко обявява за безсмислено да се поставя условие на ГЕРБ кой да бъде премиер в собственото му правителство. „Това ми напомня на изказванията на г-н Иван Костов в предния парламент, че ГЕРБ е нещо хубаво, но без Бойко Борисов. Всяка партия има правото да си избира своя лидер”, откровено плонжира в Командирски стил госпожата.

Очевидно е, че тя подозира бившия лидер на ДСБ, че дърпа конците на Кънев. И че всъщност Костов иска да я пререди и седне вместо нея на масата на победителите, така както го направи на евроизборите. Ако има нещо, което впечатлява от цялата пушилка с традиционните червени нюанси вдясно, е бягството от реалността и неистовото желание за връщане във властта. То минава дори в известна самоирония, макар и с фалшив популистки блясък. Тя е нещо като черешка в тортата на

поредната изява на изпадащата във все по-голяма изолация

бивша еврокомисарка. Според нея хората у нас живеят в перманентно шоу без публика, защото са се оттеглили. Нейният извод е следният: „Всички ние гледаме комедията, но участваме в трагедията.”

Писателят Олдъс Хъксли може и да е бил прав, когато е написал това, но цитирането му от Кунева е префърцунено и няма нищо общо с нашата посткомунистическа народопсихология. В случая далеч по-поучително би изглеждал хуморът в следната перифраза: „Многото сватби вдясно не са нищо друго освен трагическа развръзка на комедията”. Добрата новина е, че тази комерсиална коалиция, подобно на синята, скоро ще приключи. Лошата е, че печалбата няма да е за десницата, а за кукловодите на криминалния преход.

Изпиране на миналото вдясно

Решението на реформаторите да имат общ лидер  и да се премине към учредяването на единен политически субект изненада неприятно старите седесари и сектантите, фенове на Иван Костов, от ДСБ. И едните, и другите никога няма да приемат закриването на двете формации в името на нещо ново. Това вероятно ще коства и постовете на Божидар Лукарски (СДС) и Радан Кънев (ДСБ) , както и персоналното им зачеркване от листите от избирателите  чрез преференциалния вот. Напълно е възможно по този повод реформаторите за пореден път да не се класират в парламента.

Ако се поставим обаче на мястото на реформаторските лидери, ще видим, че те имат интерес да изперат нерадостното минало (особено катастрофалните резултати напоследък) и да се опитат да възкръснат като птицата феникс. По всичко личи, че те са направили калкулации на механичния сбор от гласовете, които всяка партия от коалицията би донесла, провели са нови социологични проучвания за рейтинга им напоследък и са решили, че влизането им в новия парламент е в кърпа вързано – най-малкото лидерите им влизат, като се има предвид как се бяха подредили на първи позиции за евровота. И това за тях е напълно достатъчно. Вярно, няма да държат „златното ключе”, както навремето се надяваше Мартин Димитров, но с послушание все нещо ще изкрънкат от политическата баница. Също така вероятно част от лидерите си мислят, че

така ще загърбят носещите лош имидж


Меглена Кунева и Иван Костов. Ще могат най-после да се откъснат от влиянието им и ще се утвърдят като нови лица, а не като техни протежета.

Напразни илюзии. Нека си живеят с хипотезите. Фактите говорят друго. Ако се вземе резултатът от евроизборите, реформаторите нямат шанс да се класират в новия парламент. Разнопосочните им позиции напоследък по отношение на бъдещото сътрудничество с ГЕРБ, играта на „иди си, ела си” на лидера на ДСБ  Кънев, неясната им позиция към служебния кабинет и отказа на диалог с други партии вдясно със сигурност ще се отразят негативно.

По отношение на единния политически субект ще кажем направо – отдавна Костов иска да закрие провалилата се формация ДСБ и да яхне задкулисно нещо ново. Кунева също не е вчерашна. Набелязана като „червена кукувица”, по-известна в Брюксел като Мадам Yes и претърпяла крах чрез преференциалния вот на евроизборите, тя също няма да има нищо против да се скрие на сянка и кротко да изчака да мине между капките и влезе в следващия парламент  под чадъра на нова дясна формация.

Проблемът е, че

десният избирател вече не се лъже лесно


По отношение на двойния аршин в „автентична десница” си има традиции. Едно говорят, друго им е в главите, а в крайна сметка вършат трето. В повечето случаи то няма нищо общо с обществения интерес. Затова те изгубиха избирателите си. И

със сигурност ще продължат да ги губят, ако продължат да шикалкавят, за да прикрият користните си цели. Евтиният популизъм няма да доведе до дивиденти – нито с  нови „лицеви опори”, нито с носене на цветя и бонбони.  Прав е бившият здравен  министър от кабинета „Костов” Илко

Семерджиев, като

определя новите лидери не като реформатори, а като консуматори


Всъщност трябва да се запомни какво твърди Кънев – че ще имат 500 000 гласа, което значи „поне 40 народни представители”.  Като отчетем неговата емоционалност – триумфа му като единствен кандидат за общ лидер, предхождан преди това от кризата с мнимата му оставка,  може да приемем, че реалният според него резултат би бил 20 депутати.

Но и това не е постижимо, защото разрухата сред реформаторите е в ход. И от еуфорията на лидерите им, както и от „тънките” задкулисни сметки няма полза.  За съжаление лутането между вятърните мелници на Дон Кихот и наследения от попечителите им популизъм ще ги превърне в лесни за отстрелване мишени от страна на големите партии в предстоящата предизборна кампания. А и нищо чудно да се превърнат в техни донори за гласове.

Друго подхранващо недоверието ни в реформаторите е нежеланието им да се поучат от направените грешки през последните години – особено откакто са заедно. Някои от лидерите им може би си мислят, че е забравено как се прецакваха един друг – и по отношение на финансите, и по отношение на листите.

Има един еврейски виц, от който десните биха могли да се поучат:

Нов учител забелязва, че всички дразнят малкия Моше и го наричат глупак. В междучасието ги пита защо правят така.

- Защото е глупак, господине, ако му предложим 2 лева или 5 лева, винаги избира 2-та лева, ето вижте.

Предлагат на детето 2 и 5 и то избира 2.

- Миличък, наистина ли не знаеш, че 5 лева са повече от 2?

- Разбира се, че знам, господине.

- Защо тогава винаги вземаш двата лева?

- Защото ако избера 5-те лева, те ще престанат да ми дават пари.

Радан Кънев и компания откровено искат максимума. Но няма кой да им го даде дори един път.

Новите предизвикателства

Две събития през отминалата седмица – оставката на правителството и отговорът на въпроса “Кой?”, прибраха преднамерено изпуснатия дух обратно в бутилката, но изправиха политическата класа пред нови предизвикателства. Това, което е ясно засега, е, че кукловодите на прехода са изпратени в задънена улица, а техните политически ментета и протестъри са обезоръжени. Те, разбира се, все още са на крилете на еуфорията от “победата”, но тепърва ще разберат, че няма как да се включат в политическата игра само с демагогията на взаимнозключващи се, объркващи избирателя послания или с песни и танци по жълтите павета. Има и още по-лоша новина за тях – тя е, че в обществото се изгради трайно недоверие към тях, защото лъснаха връзките им със задкулисието и тинк-танковете, скрити зад сянката на НПО-та с “демократични” цели. На фона на недоимъка на хората и всекидневната битка за хляба се оказа, че те добре осребряват пушилката, която вдигаха в продължение на повече от година. А това няма как да им бъде простено. Както няма да бъде простено на онези политици, които се опитваха през цялото време да яхнат протестите, за да постигнат своя реванш. Затова не трябва да се учудваме, че бившата опозиция от ГЕРБ, както и БСП смениха тона. Но докато едните започнаха да демонстрират разум, другите продължиха да затъват в блатото на изборния неуспех от последните избори. Няма да коментираме защо ГЕРБ започнаха да търсят съгласие, а червените се превърнаха в неконструктивна опозиция, напомняща за партизанските им години. Изводът, който може да се направи по този повод, е, че шансът е в съобразяването с реалностите, минаващ през добронамереното политическото общуване и спешното договаряне на националните приоритети. Не е нужно да се правят спекулации и подклаждане на ново противопоставяне. Под вола няма теле - “сближаването” между ГЕРБ и ДПС е единствено заради обществената полза. И можем да го характеризираме със следния поучителен разговор, приписван на двама световни политици:

Когато Голда Меир била министър-председател, много се старала да накара Хенри Кисинджър да даде на Израел приоритет във външната политика. Той й изпратил писмо: “Бих искал да Ви информирам, че аз съм, първо, американски гражданин, второ - външен министър на САЩ, и трето - евреин.” А тя му отговорила: “В Израел четем от дясно на ляво...” Така че това, което трябва да ръководи нашите политици, е народното благополучие. Но преди това трябва да се стъпи на онзи надпис на фасадата на Народното събрание - “Съединението прави силата”. Резултатът от евроизборите и благоразумният отказ да се продължи една вече нереална политическа ситуация ни дават основание да се надяваме, че може да се осъществи плавна промяна на изчерпания политически модел. Тези от политиците, които са се превърнали в символ на криминалния преход, би трябвало да осъзнаят, че само оттеглянето от политическата сцена би ги спасило от изхвърлянето им на политическото бунище.

Това няма как да стане с обличането на овчите кожи на привидното съгласие, нито пък със смяната на партийни лидери с подходящи кукли на конци

Отстъпването на крачка назад, (но не с цел снишаване докато мине бурята , както се изразяваше бай Тошо, и разгръщането на реваншизъм след изборите наесен), е точната политика. Нашата конституция, стига да се спазва, дава достатъчно гаранции, за осъществяването на желания плавен преход. Не трябва де се съмняваме, че и водещите политически партии имат ресурс, за

да не допуснат издънки 

Както е известно, като част от националното съгласие за решаването на кризата, ДПС вече предложи създаването на национален борд, който да движи въпросите, свързани с усвояването на европарите. Идеята е този борд да работи независимо от това кой ще е на власт. За да се случи това, трябва да се осъществят реформите в здравеопазването, образованието, ВиК сектора, транспорт и регионална политика, да се приеме нов закон за обществените поръчки и такъв за еврофондовете. Решение трябва да се постигне и по отношение на парите за общините.

Като основна причина се сочи това, което се случва в момента с усвояването на средствата от еврофондовете за изминалия програмен период и забавянето на споразумението с ЕС за новия. Във всички програми има проблеми, има рискове от загуба на средства. И това, искат не искат, политиците трябва да го решат.

Същественото в случая е, че те вече имат поле за взаимодействие

И то ще е част от рамката на бъдещите споразумения. А защо не и на обща коалиционна политика.

Търсенето на приемливи пътища обаче не трябва да заблуждава и успокоява обществеността, че ще има лесни решения. Преди всичко трябва да има ясно съзнание, че усилията на едните неизбежно са свързани с жертви и от тези, които дават гласовете си.

По същественото в случая е, че хората не трябва повече да се подвеждат от машите на кукловодите. Самонареклите се “умни и красиви” няма да мирясат. Те знаят че техният хляб зависи единствено от мътната вода, в която кукловдите най-лесно

могат да уловят рибите, гарантиращи им връщането на статуквото

Ако фалиралите икономически кръгове не бъдат изхвърлени от политическия живот, те ще продължат намесата си в него. Не за друго, а защото нямат друг избор. Що се отнася до “протестърите”, те са по-малка грижа. Видя се, че лесно стават плячка на едни или други политически интереси, а това неизбежно ги дискредитира. Затова обществеността не трябва в никакъв случай да се надява, че простата смяна на една власт с друга власт, ще им реши проблемите.

Всъщност, на ход отново е политическата класа, сега е моментът тя да се върне на висотата на нейния избор. От нея зависи дали ще даде възможност да се осъществи новия политически път, или ще продължи затлачването,  което всички виждат - не решава проблемите на хората.