Общо показвания

понеделник, 28 юли 2014 г.

Новите предизвикателства

Две събития през отминалата седмица – оставката на правителството и отговорът на въпроса “Кой?”, прибраха преднамерено изпуснатия дух обратно в бутилката, но изправиха политическата класа пред нови предизвикателства. Това, което е ясно засега, е, че кукловодите на прехода са изпратени в задънена улица, а техните политически ментета и протестъри са обезоръжени. Те, разбира се, все още са на крилете на еуфорията от “победата”, но тепърва ще разберат, че няма как да се включат в политическата игра само с демагогията на взаимнозключващи се, объркващи избирателя послания или с песни и танци по жълтите павета. Има и още по-лоша новина за тях – тя е, че в обществото се изгради трайно недоверие към тях, защото лъснаха връзките им със задкулисието и тинк-танковете, скрити зад сянката на НПО-та с “демократични” цели. На фона на недоимъка на хората и всекидневната битка за хляба се оказа, че те добре осребряват пушилката, която вдигаха в продължение на повече от година. А това няма как да им бъде простено. Както няма да бъде простено на онези политици, които се опитваха през цялото време да яхнат протестите, за да постигнат своя реванш. Затова не трябва да се учудваме, че бившата опозиция от ГЕРБ, както и БСП смениха тона. Но докато едните започнаха да демонстрират разум, другите продължиха да затъват в блатото на изборния неуспех от последните избори. Няма да коментираме защо ГЕРБ започнаха да търсят съгласие, а червените се превърнаха в неконструктивна опозиция, напомняща за партизанските им години. Изводът, който може да се направи по този повод, е, че шансът е в съобразяването с реалностите, минаващ през добронамереното политическото общуване и спешното договаряне на националните приоритети. Не е нужно да се правят спекулации и подклаждане на ново противопоставяне. Под вола няма теле - “сближаването” между ГЕРБ и ДПС е единствено заради обществената полза. И можем да го характеризираме със следния поучителен разговор, приписван на двама световни политици:

Когато Голда Меир била министър-председател, много се старала да накара Хенри Кисинджър да даде на Израел приоритет във външната политика. Той й изпратил писмо: “Бих искал да Ви информирам, че аз съм, първо, американски гражданин, второ - външен министър на САЩ, и трето - евреин.” А тя му отговорила: “В Израел четем от дясно на ляво...” Така че това, което трябва да ръководи нашите политици, е народното благополучие. Но преди това трябва да се стъпи на онзи надпис на фасадата на Народното събрание - “Съединението прави силата”. Резултатът от евроизборите и благоразумният отказ да се продължи една вече нереална политическа ситуация ни дават основание да се надяваме, че може да се осъществи плавна промяна на изчерпания политически модел. Тези от политиците, които са се превърнали в символ на криминалния преход, би трябвало да осъзнаят, че само оттеглянето от политическата сцена би ги спасило от изхвърлянето им на политическото бунище.

Това няма как да стане с обличането на овчите кожи на привидното съгласие, нито пък със смяната на партийни лидери с подходящи кукли на конци

Отстъпването на крачка назад, (но не с цел снишаване докато мине бурята , както се изразяваше бай Тошо, и разгръщането на реваншизъм след изборите наесен), е точната политика. Нашата конституция, стига да се спазва, дава достатъчно гаранции, за осъществяването на желания плавен преход. Не трябва де се съмняваме, че и водещите политически партии имат ресурс, за

да не допуснат издънки 

Както е известно, като част от националното съгласие за решаването на кризата, ДПС вече предложи създаването на национален борд, който да движи въпросите, свързани с усвояването на европарите. Идеята е този борд да работи независимо от това кой ще е на власт. За да се случи това, трябва да се осъществят реформите в здравеопазването, образованието, ВиК сектора, транспорт и регионална политика, да се приеме нов закон за обществените поръчки и такъв за еврофондовете. Решение трябва да се постигне и по отношение на парите за общините.

Като основна причина се сочи това, което се случва в момента с усвояването на средствата от еврофондовете за изминалия програмен период и забавянето на споразумението с ЕС за новия. Във всички програми има проблеми, има рискове от загуба на средства. И това, искат не искат, политиците трябва да го решат.

Същественото в случая е, че те вече имат поле за взаимодействие

И то ще е част от рамката на бъдещите споразумения. А защо не и на обща коалиционна политика.

Търсенето на приемливи пътища обаче не трябва да заблуждава и успокоява обществеността, че ще има лесни решения. Преди всичко трябва да има ясно съзнание, че усилията на едните неизбежно са свързани с жертви и от тези, които дават гласовете си.

По същественото в случая е, че хората не трябва повече да се подвеждат от машите на кукловодите. Самонареклите се “умни и красиви” няма да мирясат. Те знаят че техният хляб зависи единствено от мътната вода, в която кукловдите най-лесно

могат да уловят рибите, гарантиращи им връщането на статуквото

Ако фалиралите икономически кръгове не бъдат изхвърлени от политическия живот, те ще продължат намесата си в него. Не за друго, а защото нямат друг избор. Що се отнася до “протестърите”, те са по-малка грижа. Видя се, че лесно стават плячка на едни или други политически интереси, а това неизбежно ги дискредитира. Затова обществеността не трябва в никакъв случай да се надява, че простата смяна на една власт с друга власт, ще им реши проблемите.

Всъщност, на ход отново е политическата класа, сега е моментът тя да се върне на висотата на нейния избор. От нея зависи дали ще даде възможност да се осъществи новия политически път, или ще продължи затлачването,  което всички виждат - не решава проблемите на хората.