Истинските лица на реформаторите

Уж всичко се подреди вдясно след скандално подадената оставка на лидера на ДСБ Радан Кънев и после оттеглена заради примамливото предложение да оглави Реформаторския блок. За броeни дни обаче се оказа, че това е поредният син балон. Той се спука в мига, в който Меглена Кунева, досегашно лице на коалицията, (но по-известна като „червената кукувица” сред десните избиратели и като Мадам Yes от брюкселския й период), реши да вземе отношение по случващото се напоследък там. Оказа се, че зад демонстрираното през миналата седмица привидно единство сред ръководния елит на реформаторите ври и кипи. Първо партийният заместник на Кунева в движение „България на гражданите” (ДБГ) съобщи, че хора от Гражданския съвет се самопредлагат за кандидат-депутати. След него шефката му размаха пръст, че има споразумение, което тя се надява да запази баланса между партиите и Гражданския съвет, „защото една част от Гражданския съвет наистина вече много ясно казаха, че искат да участват в листи, и то на много избираеми места. „Госпожата също така почти в прав текст определи Кънев като непредвидим политик. Но това също не е новина, като се има предвид, че той първо скочи срещу позицията на реформаторите, изказана при президента, че трябва да се подкрепи бюджетът. След това си подаде оставката, после пък предизвика конгрес, на който да стане председател на същата коалиция, на която малко преди това отказа да е говорител. И действията му през цялото време бяха явно или тайно подкрепяни от лица на Гражданския съвет.

По-същественото в случая е, че Кънев демонстрира

доминираща позиция на ДСБ над останалите партии. Това например може да не се забелязва от сегашния елит в СДС, който със сигурност се е спазарил за водещите места в листите с лидера на ДСБ, но със сигурност дразни редовите седесари. Те няма да допуснат подобно високомерно отношение. Започналите реални, а не мними оставки (Ивайло Панев – шеф на СДС-София, Марио Топчийски – шеф на предизборния щаб на сините), подсказват, че сегашното синьо ръководство няма здрава почва и може лесно да бъде отстранено. Кунева дава отпор и на намерението Реформаторският блок да се превърне в единен политически субект преди изборите. Същевременно тя плонжира в краката на ГЕРБ и заявява, че е готова на всичко, за да има следизборна коалиция с тях. Истината е, че и 

двете заявки на Мадам Yes са лицемерни, защото целят единствено личното й оцеляване.

В първия случай да запази лидерството си в коалицията, а във втория – да получи бъдещи индулгенции от евентуалните нови управляващи. Факт е, че Иван Костов би бил щастлив, ако може да прехвърли „кукувицата” в гнездото на ГЕРБ. Там обаче още при предишното си управление показаха, че не се връзват нито от данайски поднесените им цветя и бонбони, нито пък ги впечатляват лицевите опори.

Между другото, Костов получи нов удар през седмицата, след като се разкри, че в КТБ не е само пенсията на жена му, а освен нея има над милион депозит плюс получени от близките му необосновано завишени хонорари. Денис Тюркмен, зет на убития през 2003 г. Фатик, съобщи, че друг също вече покойник – Косьо Самоковеца, вместо да се „отчита” на „работодателите” си, започнал по времето на синьото управление да праща парите другаде. Според Тюркмен ставало дума за 1000 долара умножено по 50. „Това беше печалбата за седмица, която сигурно е отивала при Костов. Нямаше никаква пропаганда. Не винаги отчитахме данъците до стотинка, но тогава масово не се плащаше”, казва още той.

По този повод не може да подминем и оперетъчната задявка

с Костов на провалилата се вече на доста избори Кунева. В желанието си да спечели точки лично пред лидера на ГЕРБ тя гръмко обявява за безсмислено да се поставя условие на ГЕРБ кой да бъде премиер в собственото му правителство. „Това ми напомня на изказванията на г-н Иван Костов в предния парламент, че ГЕРБ е нещо хубаво, но без Бойко Борисов. Всяка партия има правото да си избира своя лидер”, откровено плонжира в Командирски стил госпожата.

Очевидно е, че тя подозира бившия лидер на ДСБ, че дърпа конците на Кънев. И че всъщност Костов иска да я пререди и седне вместо нея на масата на победителите, така както го направи на евроизборите. Ако има нещо, което впечатлява от цялата пушилка с традиционните червени нюанси вдясно, е бягството от реалността и неистовото желание за връщане във властта. То минава дори в известна самоирония, макар и с фалшив популистки блясък. Тя е нещо като черешка в тортата на

поредната изява на изпадащата във все по-голяма изолация

бивша еврокомисарка. Според нея хората у нас живеят в перманентно шоу без публика, защото са се оттеглили. Нейният извод е следният: „Всички ние гледаме комедията, но участваме в трагедията.”

Писателят Олдъс Хъксли може и да е бил прав, когато е написал това, но цитирането му от Кунева е префърцунено и няма нищо общо с нашата посткомунистическа народопсихология. В случая далеч по-поучително би изглеждал хуморът в следната перифраза: „Многото сватби вдясно не са нищо друго освен трагическа развръзка на комедията”. Добрата новина е, че тази комерсиална коалиция, подобно на синята, скоро ще приключи. Лошата е, че печалбата няма да е за десницата, а за кукловодите на криминалния преход.