Насън и наяве вдясно

Последните изяви на лидери от Реформаторския блок са меко казано смущаващи. С тях Радан Кънев (ДСБ), Меглена Кунева (ДБГ) и Божидар Лукарски (СДС) сякаш водят състезание помежду си кой повече избиратели може да отблъсне. Кънев вероятно си мисли, че като подаде оставка, тя не се приеме и дори му предложат за компенсация да го направят шеф на коалицията, това ще ентусиазира десните избиратели и те ще хукнат към урните, вместо да си останат за пореден път вкъщи, както повечето от тях правят от години. Възможно е също така да си вярва, че като размаха пръст на лидерите на ГЕРБ и им каже да не очакват отново да заемат ръководните постове в бъдещото правителство, с това ще пренасочи гласовете им към себе си. Кунева пък така е плонжирала в краката на герберите, че сигурно вече си представя как снася червени яйца в гнездото им. Лукарски уж се кандидатира за лидер на реформаторите, но публично смята Радан за по-добрия кандидат...Неадекватността му бележи връх със заповедния тон, с който иска от вътрешния министър отстраняването на цял списък с полицейски шефове. Първо, синият лидер въобще не е специалист по проблемите на сигурността (какъвто безспорно е министърът), че да казва как тази система може да се подобри, и второ, вероятно си мисли, че вдясно са забравили как Йордан Бакалов (който е член на СДС) беше низвергнат от сините редици от сегашната върхушка на "Раковски" 134  и обречен на забрава.

Ще кажем направо – подобна неадекватност вдясно

може да прави инициаторите си самодостатъчни, но тя не е

здравословна за автентичната десница

Можем да стигнем и по-далеч в разсъжденията си за психичното състояние на тези лидери. Но ще оставим това на специалисти като д-р Николай Михайлов, които никога не подминават такива интересни клинични случаи.

Само ще споменем фактите. А те са нелицеприятни. Кънев може да твърди колкото си иска, че ще имат най-малко 40 депутати, но резултатите от евроизборите, които досега не са променени от новите социологични проучвания, показват, че вдясно са един файтон хора и нямат шанс да минат бариерата. Разбира се, това не би попречило инициирането на разговори за участие в бъдещото управление на страната. Но може да стане единствено и безусловно само след изборите.

И то при желание от страна на тези, които ще могат да съставят правителство. А това, дали победителите ще имат тази възможност, е съвсем отделна тема.

Затова подобни изяви ни се струват

налудничави и издават единствено болни амбиции

Проблемът им има и друго измерение. С действията си тримата правят всичко възможно да създадат впечатлението в широката общественост, че старата десница се ръководи от банда клоуни, които искат да я превърнат в посмешище. Избирателят днес не е онзи, който в зората на демокрацията гласуваше за синята идея и нямаше значение кой я представлява. Борците за демокрация се оказаха обикновени крадци, ловко забогатели  на техен гръб. И което е по-лошо –

вършили са всичко под диктовката на кукловодите на

криминалния преход

Няма да припомняме отново кой и как се възползва от масовата приватизация по време на дясното управление в края на миналия и началото на днешния век. Или пък защо бяха подписани дългосрочни договори за скъпия ток с две американски централи,  който ние им плащаме от години. Няма да броим и парите на Иван Костов в затворената КТБ, които се свеждаха само до пенсията на жена му, но впоследствие набъбнаха над милион. Изобщо няма да обясняваме отново как бяха затворени преждевременно два ядрени блока с помощта на печално известната Мадам Yes, която подозрително дълго време днес оставят

да снася червени яйца в кошницата на традиционната десница

Смущаващо е и когато Кънев непрекъснато се бие в гърдите и заявява, че е готов да поведе битка за лидерството вдясно. Подобно намерение има нещо общо с вождизма на Костов, но няма нищо общо с демокрацията. Но и това не бива да ни учудва – кой здравомислещ би тръгнал да напуска сините редици, само защото Командира е поискал това. Дори смело можем да кажем, че би трябвало да е абсурдно да се случи в наши дни. Особено след разкритията за двойната игра в полза на задкулисието на пенсионирания политически милиционер от Драгалевци.

За съжаление жалките сцени вдясно не ни окуражават. Поведението им на орел, рак и щука изглежда предварително калкулирано от манипулаторите на прехода. На кукловодите не им трябва консолидирана десница, нито пък партия, която да има пълно мнозинство, с което да застраши тяхното статукво.

Нека накрая цитираме „фундаменталния” откъс от реформаторската декларация: „За постигане на политическите си цели ние ще се стремим при съставянето на правителство, в което позициите на министър-председател, финансов и вътрешен министър да се заемат от политици с безупречна репутация, които не са заемали тези позиции в миналото”.

И ще завършим с непринудения коментар на един блогър по този повод:

„Ако утре си дам гласа за РБ и не получа упоменатото в декларацията, кого да съдя за измама?”