Изпиране на миналото вдясно

Решението на реформаторите да имат общ лидер  и да се премине към учредяването на единен политически субект изненада неприятно старите седесари и сектантите, фенове на Иван Костов, от ДСБ. И едните, и другите никога няма да приемат закриването на двете формации в името на нещо ново. Това вероятно ще коства и постовете на Божидар Лукарски (СДС) и Радан Кънев (ДСБ) , както и персоналното им зачеркване от листите от избирателите  чрез преференциалния вот. Напълно е възможно по този повод реформаторите за пореден път да не се класират в парламента.

Ако се поставим обаче на мястото на реформаторските лидери, ще видим, че те имат интерес да изперат нерадостното минало (особено катастрофалните резултати напоследък) и да се опитат да възкръснат като птицата феникс. По всичко личи, че те са направили калкулации на механичния сбор от гласовете, които всяка партия от коалицията би донесла, провели са нови социологични проучвания за рейтинга им напоследък и са решили, че влизането им в новия парламент е в кърпа вързано – най-малкото лидерите им влизат, като се има предвид как се бяха подредили на първи позиции за евровота. И това за тях е напълно достатъчно. Вярно, няма да държат „златното ключе”, както навремето се надяваше Мартин Димитров, но с послушание все нещо ще изкрънкат от политическата баница. Също така вероятно част от лидерите си мислят, че

така ще загърбят носещите лош имидж


Меглена Кунева и Иван Костов. Ще могат най-после да се откъснат от влиянието им и ще се утвърдят като нови лица, а не като техни протежета.

Напразни илюзии. Нека си живеят с хипотезите. Фактите говорят друго. Ако се вземе резултатът от евроизборите, реформаторите нямат шанс да се класират в новия парламент. Разнопосочните им позиции напоследък по отношение на бъдещото сътрудничество с ГЕРБ, играта на „иди си, ела си” на лидера на ДСБ  Кънев, неясната им позиция към служебния кабинет и отказа на диалог с други партии вдясно със сигурност ще се отразят негативно.

По отношение на единния политически субект ще кажем направо – отдавна Костов иска да закрие провалилата се формация ДСБ и да яхне задкулисно нещо ново. Кунева също не е вчерашна. Набелязана като „червена кукувица”, по-известна в Брюксел като Мадам Yes и претърпяла крах чрез преференциалния вот на евроизборите, тя също няма да има нищо против да се скрие на сянка и кротко да изчака да мине между капките и влезе в следващия парламент  под чадъра на нова дясна формация.

Проблемът е, че

десният избирател вече не се лъже лесно


По отношение на двойния аршин в „автентична десница” си има традиции. Едно говорят, друго им е в главите, а в крайна сметка вършат трето. В повечето случаи то няма нищо общо с обществения интерес. Затова те изгубиха избирателите си. И

със сигурност ще продължат да ги губят, ако продължат да шикалкавят, за да прикрият користните си цели. Евтиният популизъм няма да доведе до дивиденти – нито с  нови „лицеви опори”, нито с носене на цветя и бонбони.  Прав е бившият здравен  министър от кабинета „Костов” Илко

Семерджиев, като

определя новите лидери не като реформатори, а като консуматори


Всъщност трябва да се запомни какво твърди Кънев – че ще имат 500 000 гласа, което значи „поне 40 народни представители”.  Като отчетем неговата емоционалност – триумфа му като единствен кандидат за общ лидер, предхождан преди това от кризата с мнимата му оставка,  може да приемем, че реалният според него резултат би бил 20 депутати.

Но и това не е постижимо, защото разрухата сред реформаторите е в ход. И от еуфорията на лидерите им, както и от „тънките” задкулисни сметки няма полза.  За съжаление лутането между вятърните мелници на Дон Кихот и наследения от попечителите им популизъм ще ги превърне в лесни за отстрелване мишени от страна на големите партии в предстоящата предизборна кампания. А и нищо чудно да се превърнат в техни донори за гласове.

Друго подхранващо недоверието ни в реформаторите е нежеланието им да се поучат от направените грешки през последните години – особено откакто са заедно. Някои от лидерите им може би си мислят, че е забравено как се прецакваха един друг – и по отношение на финансите, и по отношение на листите.

Има един еврейски виц, от който десните биха могли да се поучат:

Нов учител забелязва, че всички дразнят малкия Моше и го наричат глупак. В междучасието ги пита защо правят така.

- Защото е глупак, господине, ако му предложим 2 лева или 5 лева, винаги избира 2-та лева, ето вижте.

Предлагат на детето 2 и 5 и то избира 2.

- Миличък, наистина ли не знаеш, че 5 лева са повече от 2?

- Разбира се, че знам, господине.

- Защо тогава винаги вземаш двата лева?

- Защото ако избера 5-те лева, те ще престанат да ми дават пари.

Радан Кънев и компания откровено искат максимума. Но няма кой да им го даде дори един път.