Преливане от пусто в празно

Има един виц: Голяма тълпа, скупчена в центъра на един площад. Чува се глъчка, всеки се бута да види какво става.
“Какво става?” - пита един прищълец. 
“Нищо.” 
“А тогава защо всички се бутат да видят?” 
Тутакси му отговорили:
 “Всеки иска да се увери лично”.
Точно в това дойде да се увери и „елитът“ на ДСБ на днешното национално събрание. А Радан Кънев даде всичко от себе си да не ги разочарова. 
Патетичността, с която заяви, че няма да поиска мандат да напусне и разруши Реформаторския блок, но щял да го върне там, където му е мястото, даде тласък на показателно дребнавия извод, че не си заслужавало заради двадесетина работни места в парламента и двеста в цялата страна, да са в разкрачено положение. Но това вече се променяло, били стъпили здраво на десния бряг, можело да се погрижат и останалите партии да тръгнат в правия път. Следвайки логиката на думите си, Кънев обвини управляващите, че се превърнали в бюро на труда и че използвали това. 
Всъщност думите му бяха плач за уреждане на още свои, както направи с близките си от неговата адвокатска кантора. Няма да го коментираме, но ще запитаме мисли ли, че с подобна двойнственост ще излъже коалиционните си партньори, след като никой от властимащите в ДСБ, начело с министъра на здравеопазването, не иска да изтърве облагите. Не случайно и от залата, само неколцина откликнаха на запитването му дали искат да напуснат коалицията.
После дрънкането продължи - положението в държавата било ужасно, избирателите не вярвали вече в народното представителство. Но как да повярват на депутатите на ДСБ, сред които и лидерът им, като на тях и през ум не им минава, че биха могли да напуснат парламента. Нали се видя, че нищо не се случи, когато техният правосъден министър и лидерът им се фръцнаха и обявиха че стават опозиция. Никой не се разбунтува, нямаше промяна в обществените нагласи. Единствено дясната върхушка сред самонареклите се реформатори подскочи като ужилена, защото не искаше да напуска трапезата на властта. Как ще иска, като отсега е ясно, че късметът едва ли ще ги споходи отново. И ще има да се облизват дълги години извън властта, както се случи с Иван Костов, след поучителния крах през 2001 г. На пръв поглед излиза, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено, след като възпитаникът му Кънев е тръгнал по неговите стъпки...

Има обаче една малка, но съществена разлика между ученик и учител. И тя е в майсторството на Кънев нищо да не прави. Затова всички трябва да бъдат спокойни. И вълкът ще е сит и агнето ще е цяло.

Влади и еколозите

Осъществяването на идеята едно младо момче да види залеза на вр Мусала, въпреки инвалидната количка, с която се придвижва, съвпадна с дискусията дали да се строят нови съоръжения в национални паркове. 34-годишният Влади Гюров претърпява инцидент на 11 септември 2000 г., вследствие на който получава счупване на гръбначния стълб. Това го превръща в инвалид завинаги. Въпреки това Гюров продължава да спортува, като самия той изрежда, тенис, баскетбол, колоездене.
 
Няма да коментираме и защо демонстрираният от младежа висок дух има връзка и с писмото на легендарните български спортисти за спирането на псевдоекологичния рекет. Но ще отбележим екипа от приятели, съмишленици и планински спасители, помогнали това да се случи. Не за друго, а защото рискът, който поеха, не е случаен. За едни от тях е част от ежедневието, за други – вероятно поредното предизвикателство. Но общото е любовта им към природата. И стремежът тя да бъде достъпна за всички. Тях  едва ли някой би си позволил да ги упрекне, че с действията си увреждат националния парк. Със сигурност те обичат и пазят природата повече от сребролюбците.
 
Но има една съществена разлика. И тя е, че Влади и тези които го качиха на върха, не само че обичат и ценят природата, но за тях човекът е този, за когото трябва да се погрижат. Нека тези, които забравиха това в името не на екологични, а на лични интереси, да се поучат от тази победа на човешкия дух. И да направят така, че планините да бъдат достъпни до всички.

Кой вади горещите кестени

Когато прокуратурата реагира, както се случи със започналото скандално  разрушаване на сграда паметник на културата в Пловдив, това остава между другото. Всички гръмогласно се обвиняват кой е допуснал това, законно ли е, протестъри се държат за ръце и скандират срещу безобразието. Но без намесата на магистратите, едва ли щеше някой да спре собственика, още повече, че първото нещо, което се разбра, е абсурдът сградата да не е паметник на културата.

Излиза, че когато става дума за съдебна реформа, прокурорите са тези, които пречат тя да се осъществи, но когато те си вършат работата, това си е в реда на нещата. Не, че не е. В конкретния случай е очевидно, че чиновници са проявили престъпна небрежност, защото всички тютюневи складове в района са паметници на културата. Срамно е, че това се случва в град, обявен да бъде Европейска столица на културата през 2019 г. А след Стария град, Капана, бившите тютюневи складове са следващия културен проект, който трябва да се осъществи дотогава. И как така, когато са разбрали в края на миналия месец, че белята ще се стане, бюрократите са се рамърдали да проверяват документацията. Вина имат и протестърите, които са готови с часове да висят пред съдебната палата, а реагират след дъжд качулка, както се видя в Пловдив. Двата документа, единият от които явно с измамно съдържание, можеше да бъдат разкрити своевременно от претендиращите за будност съвести.

Затова нека да спрат с горкия плач. Няма невинни в този скандал. Още от зората на демокрацията, когато започна разграбването. По-добре да млъкнат и оставят магистратите да си свършат работата. Не бихме се учудили, ако се окаже, че тази схема  е прилагана и в други случаи. И ако това бъде разкрито, всички да получат подобаващи наказания.

Ще очакваме с интерес продължението. 

Защото може след като шумът утихне, всичко да бъде заметено, както се е случвало много пъти досега.

Ефектът на бежанското домино

Поредната грешна стъпка с  елиминирането на България, Румъния и Хърватия от обсега на създадената на 1 март Агенция за контрол на външните граници на Евросъюза само ще засили ефекта на доминото в  бежанската криза. Не случайно нашите евродепутати организираха веднага форум в Брюксел със засегнатите страни, за да се противопоставят на това решение. Агенцията трябва да заработи до месец най-късно, ще охранява само шенгенските граници и целта на европарламентаристите от региона е да не бъдат дискриминирани. 

Ситуацията ще се нагорещи още повече заради предстоящото окончателно затваряне на македоно-гръцката граница и опасността и Гърция (след Турция) да се превърне в гето за бежанци. За да не се допусне това, се очаква нашата страна да подкрепи искането на Турция на предстоящата среща на върха на 6 и 7 март спешно да получи обещаната помощ от два милиарда евро, а също така да се намери общо решение и за Гърция, което да не затваря границите и.

Перспективата не е много радостна, като се има предвид, че още преди година и половина беше приет плана “Юнкер” от 17 точки за решаване на бежанския проблем и до днес нито една от тях не е изпълнена. Да не говорим, че всички решения бяха спорни, като сегашното, насочено и срещу нашата страна. Например миналогодишното решение кораби на Алианса да пазят границите на Италия, само пренасочи бежанците към гръцките острови, а от там по Балканския път пак към Европа. Резултатът се видя - щурмът на македонската граница, използването на гранати със задушлив газ, показват нагледно колко лесно бунтът може да се разрастне и да се стигне до жертви.

Затова ако на предстоящата среща на върха не се вземат прагматични решения, които да дадат шанс за излизане от кризата, а водещите страни продължат капсулирането в Шенгенското пространство, последиците не само за региона, но и за страната ни ще бъдат невъобразими.

Блокадата и лъжливите овчарчета

Не е здравословна радостта, че блокадата на гръцката граница бе вдигната. Съмненията остават. Действията на фермерите през близо четиредесетте дни стачка бяха като в приказката за лъжливото овчарче. Дано следващият път като решат да се гневят, да се преместят пред гръцкия парламент, може да се поучат от българския опит.

Остава открит открит и въпросът – кой ще плати за загубите на превозвачи, търговци, работодатели, хотелиери и т.н. От Брюксел, където има компенсаторни фондове, почти в прав текст казаха сами да се оправяме. Излиза, че преминаването на бежанци през нашите граници е и европроблем, а загубите от блокадата са единствено двустранен проблем. 

Затова всички ангажирани със скандала институции трябва да продължат усилията за да пратят този дългогодишен проблем в историята. Така както се случи преди петнадесетина години с визовия режим. Никой няма полза от нови “железни завеси”, нито от “студени войни”. На всички им светна, че свободното предвижване е шанс за
раздвижване на закъсалите икономики на двете страни.
 
Не бързото забравяне на случилото се, а сключването на двустранно споразумение на базата на международните договорености, е вярното решение. А претърпелите загуби да потърсят правата си, в гръцки съдилища и в Брюксел, за да получат съответните компенсации. На нашите еврочиновниците трябва да им бъде показано по подобаващ начин, че е добре да забравят двойния аршин и да се държат с балканските страни като с равностойни партньори, без които няма как да съществува единна Европа.

Опасен развой на мигрантската криза

От пръв поглед се вижда, че решението на Сърбия  от понеделник, 22 януари, да пропуска мигранти, пътуващи само през гръцко-македонската граница, а останалите да връща, е неизгодно за страната ни. И само ще задълбочи кризата. Единствено добро е посланието – имигриращите да избират Западния път, ако искат да нямат неприятности. Но това не означава, че потокът автоматично ще се пренасочи. Не за друго, а заради огромното струпване на мигранти в Турция и по-лесния път по суша през страната ни. Пристигнали веднъж у нас, на търсещите убежище към богатия Запад, ще им трябва време, за да намерят “правилния път”. От друга страна върнатите от сръбската граница също ще са допълнителна грижа. Те веднъж са “изчезнали” и обявени за издирване, защото нелегално напускат лагерите, а сега ще се “появят” отново. Трафикантите също  ще създадат допълнителни проблеми в търсенето на нови пътища.

Единият извод е, че едноличното решение на нашите съседи показва пожелателния характер на общите действия. Всяка страна сама ще трябва да се оправя. Така както бяхме първи в строителството на стената по границата с Турция, така сега сами ще трябва да си решим проблема. А това означава, че трябва да се вземат ответни мерки. Те включват преди всичко прагматични разговори със сърбите. Междувременно стената трябва спешно да бъде завършена, МВР  да затегне граничния контрол, а борбата с трафикантите  да стане безкомпромисна.

Другият извод - управляващите да си дадат сметка, че това което се случва, е първата стъпка към превръщането на страната ни в буферна зона и емигрантско гето. Което би било най-мрачния сценарий за нас. А това не бива да се допуска.

Цената на безотговорността

Не минава ден, в който наследниците на Иван Костов да не потвърдят нагледно защо като попитали радио Ереван кое е най-лошото на комунизма, то моментално отговорило: “Това, което идва след него.” Извън черния хумор от началото на този кабинет техните министри или нищо не правят или творят гаф след гаф, който други трябва да поправят. Това, че още навремето бившият преподавател по марксистка политикономия си плю на физиономията и изпепели илюзиите на повече от милион избиратели, очевидно не е било достатъчно. Днешните му последователи със същата дебелашка демагогия са на път да отблъснат и малкото десни, все още вярващи в синята идея.
Първо, техният министър на правосъдието се провали. Биеше се в гърдите, че ще реформира съдебната система и че трябва само да се приеме това, което е подготвил, но днес се оказа, че нищо не е подготвил. За сметка на това – към Брюксел са летели донос след донос. И когато бе хванат натясно, предпочете да се измъкне по терлици, за да рути отвън това, което не успя отвътре.
Другият им министър реши, че вместо бързо да въведе елетронната здравна карта, по-важно е да снеме пръстови отпечатъци от българските граждани. И когато остро му възразиха не само на тази, но и на други идеи, той отвърна с обиди “скотове”, “популация”, “идиоти”, “ще има бой с пръчки”, “мръсници”, “долна сган”, “михлюзи”. А по време на вота на недоверие срещу правителството заради сгрешената здравна реформа, вместо да си вземат поука и се опитат да вразумят министъра си, новоизлюпените опозиционери, (но шизофренно останали негови съратници),  водени от Кънев, налудничаво обявиха, че вотът бил инспириран едва ли не от управляващите, за да прикрият критиките на Брюксел към съдебната реформа.
Също като в приказката за крадеца, който викал дръжте крадеца.
Но номерът им едва ли ще мине. На конспиративните им измислици едва ли някой ще повярва. Грижа на управляващите е да решат докога ще търпят това безобразие. Страната ни има нужда от стабилно управление. И как ще бъде постигнато никак не е без значение. Защото цената се плаща не от безотговорните политици, а от тези, които са се излъгали да гласуват за тях.