Не минава ден, в който наследниците на Иван
Костов да не потвърдят нагледно защо като попитали радио Ереван кое е
най-лошото на комунизма, то моментално отговорило: “Това, което идва
след него.” Извън черния хумор от началото на този кабинет техните
министри или нищо не правят или творят гаф след гаф, който други трябва
да поправят. Това, че още навремето бившият преподавател по марксистка
политикономия си плю на физиономията и изпепели илюзиите на повече от
милион избиратели, очевидно не е било достатъчно. Днешните му
последователи със същата дебелашка демагогия са на път да отблъснат и
малкото десни, все още вярващи в синята идея.
Първо, техният министър на правосъдието се провали. Биеше се в гърдите, че ще реформира съдебната система и че трябва само да се приеме това, което е подготвил, но днес се оказа, че нищо не е подготвил. За сметка на това – към Брюксел са летели донос след донос. И когато бе хванат натясно, предпочете да се измъкне по терлици, за да рути отвън това, което не успя отвътре.
Другият им министър реши, че вместо бързо да въведе елетронната здравна карта, по-важно е да снеме пръстови отпечатъци от българските граждани. И когато остро му възразиха не само на тази, но и на други идеи, той отвърна с обиди “скотове”, “популация”, “идиоти”, “ще има бой с пръчки”, “мръсници”, “долна сган”, “михлюзи”. А по време на вота на недоверие срещу правителството заради сгрешената здравна реформа, вместо да си вземат поука и се опитат да вразумят министъра си, новоизлюпените опозиционери, (но шизофренно останали негови съратници), водени от Кънев, налудничаво обявиха, че вотът бил инспириран едва ли не от управляващите, за да прикрият критиките на Брюксел към съдебната реформа.
Също като в приказката за крадеца, който викал дръжте крадеца.
Но номерът им едва ли ще мине. На конспиративните им измислици едва ли някой ще повярва. Грижа на управляващите е да решат докога ще търпят това безобразие. Страната ни има нужда от стабилно управление. И как ще бъде постигнато никак не е без значение. Защото цената се плаща не от безотговорните политици, а от тези, които са се излъгали да гласуват за тях.
Първо, техният министър на правосъдието се провали. Биеше се в гърдите, че ще реформира съдебната система и че трябва само да се приеме това, което е подготвил, но днес се оказа, че нищо не е подготвил. За сметка на това – към Брюксел са летели донос след донос. И когато бе хванат натясно, предпочете да се измъкне по терлици, за да рути отвън това, което не успя отвътре.
Другият им министър реши, че вместо бързо да въведе елетронната здравна карта, по-важно е да снеме пръстови отпечатъци от българските граждани. И когато остро му възразиха не само на тази, но и на други идеи, той отвърна с обиди “скотове”, “популация”, “идиоти”, “ще има бой с пръчки”, “мръсници”, “долна сган”, “михлюзи”. А по време на вота на недоверие срещу правителството заради сгрешената здравна реформа, вместо да си вземат поука и се опитат да вразумят министъра си, новоизлюпените опозиционери, (но шизофренно останали негови съратници), водени от Кънев, налудничаво обявиха, че вотът бил инспириран едва ли не от управляващите, за да прикрият критиките на Брюксел към съдебната реформа.
Също като в приказката за крадеца, който викал дръжте крадеца.
Но номерът им едва ли ще мине. На конспиративните им измислици едва ли някой ще повярва. Грижа на управляващите е да решат докога ще търпят това безобразие. Страната ни има нужда от стабилно управление. И как ще бъде постигнато никак не е без значение. Защото цената се плаща не от безотговорните политици, а от тези, които са се излъгали да гласуват за тях.
