Ефектът на бежанското домино

Поредната грешна стъпка с  елиминирането на България, Румъния и Хърватия от обсега на създадената на 1 март Агенция за контрол на външните граници на Евросъюза само ще засили ефекта на доминото в  бежанската криза. Не случайно нашите евродепутати организираха веднага форум в Брюксел със засегнатите страни, за да се противопоставят на това решение. Агенцията трябва да заработи до месец най-късно, ще охранява само шенгенските граници и целта на европарламентаристите от региона е да не бъдат дискриминирани. 

Ситуацията ще се нагорещи още повече заради предстоящото окончателно затваряне на македоно-гръцката граница и опасността и Гърция (след Турция) да се превърне в гето за бежанци. За да не се допусне това, се очаква нашата страна да подкрепи искането на Турция на предстоящата среща на върха на 6 и 7 март спешно да получи обещаната помощ от два милиарда евро, а също така да се намери общо решение и за Гърция, което да не затваря границите и.

Перспективата не е много радостна, като се има предвид, че още преди година и половина беше приет плана “Юнкер” от 17 точки за решаване на бежанския проблем и до днес нито една от тях не е изпълнена. Да не говорим, че всички решения бяха спорни, като сегашното, насочено и срещу нашата страна. Например миналогодишното решение кораби на Алианса да пазят границите на Италия, само пренасочи бежанците към гръцките острови, а от там по Балканския път пак към Европа. Резултатът се видя - щурмът на македонската граница, използването на гранати със задушлив газ, показват нагледно колко лесно бунтът може да се разрастне и да се стигне до жертви.

Затова ако на предстоящата среща на върха не се вземат прагматични решения, които да дадат шанс за излизане от кризата, а водещите страни продължат капсулирането в Шенгенското пространство, последиците не само за региона, но и за страната ни ще бъдат невъобразими.

Блокадата и лъжливите овчарчета

Не е здравословна радостта, че блокадата на гръцката граница бе вдигната. Съмненията остават. Действията на фермерите през близо четиредесетте дни стачка бяха като в приказката за лъжливото овчарче. Дано следващият път като решат да се гневят, да се преместят пред гръцкия парламент, може да се поучат от българския опит.

Остава открит открит и въпросът – кой ще плати за загубите на превозвачи, търговци, работодатели, хотелиери и т.н. От Брюксел, където има компенсаторни фондове, почти в прав текст казаха сами да се оправяме. Излиза, че преминаването на бежанци през нашите граници е и европроблем, а загубите от блокадата са единствено двустранен проблем. 

Затова всички ангажирани със скандала институции трябва да продължат усилията за да пратят този дългогодишен проблем в историята. Така както се случи преди петнадесетина години с визовия режим. Никой няма полза от нови “железни завеси”, нито от “студени войни”. На всички им светна, че свободното предвижване е шанс за
раздвижване на закъсалите икономики на двете страни.
 
Не бързото забравяне на случилото се, а сключването на двустранно споразумение на базата на международните договорености, е вярното решение. А претърпелите загуби да потърсят правата си, в гръцки съдилища и в Брюксел, за да получат съответните компенсации. На нашите еврочиновниците трябва да им бъде показано по подобаващ начин, че е добре да забравят двойния аршин и да се държат с балканските страни като с равностойни партньори, без които няма как да съществува единна Европа.

Опасен развой на мигрантската криза

От пръв поглед се вижда, че решението на Сърбия  от понеделник, 22 януари, да пропуска мигранти, пътуващи само през гръцко-македонската граница, а останалите да връща, е неизгодно за страната ни. И само ще задълбочи кризата. Единствено добро е посланието – имигриращите да избират Западния път, ако искат да нямат неприятности. Но това не означава, че потокът автоматично ще се пренасочи. Не за друго, а заради огромното струпване на мигранти в Турция и по-лесния път по суша през страната ни. Пристигнали веднъж у нас, на търсещите убежище към богатия Запад, ще им трябва време, за да намерят “правилния път”. От друга страна върнатите от сръбската граница също ще са допълнителна грижа. Те веднъж са “изчезнали” и обявени за издирване, защото нелегално напускат лагерите, а сега ще се “появят” отново. Трафикантите също  ще създадат допълнителни проблеми в търсенето на нови пътища.

Единият извод е, че едноличното решение на нашите съседи показва пожелателния характер на общите действия. Всяка страна сама ще трябва да се оправя. Така както бяхме първи в строителството на стената по границата с Турция, така сега сами ще трябва да си решим проблема. А това означава, че трябва да се вземат ответни мерки. Те включват преди всичко прагматични разговори със сърбите. Междувременно стената трябва спешно да бъде завършена, МВР  да затегне граничния контрол, а борбата с трафикантите  да стане безкомпромисна.

Другият извод - управляващите да си дадат сметка, че това което се случва, е първата стъпка към превръщането на страната ни в буферна зона и емигрантско гето. Което би било най-мрачния сценарий за нас. А това не бива да се допуска.

Цената на безотговорността

Не минава ден, в който наследниците на Иван Костов да не потвърдят нагледно защо като попитали радио Ереван кое е най-лошото на комунизма, то моментално отговорило: “Това, което идва след него.” Извън черния хумор от началото на този кабинет техните министри или нищо не правят или творят гаф след гаф, който други трябва да поправят. Това, че още навремето бившият преподавател по марксистка политикономия си плю на физиономията и изпепели илюзиите на повече от милион избиратели, очевидно не е било достатъчно. Днешните му последователи със същата дебелашка демагогия са на път да отблъснат и малкото десни, все още вярващи в синята идея.
Първо, техният министър на правосъдието се провали. Биеше се в гърдите, че ще реформира съдебната система и че трябва само да се приеме това, което е подготвил, но днес се оказа, че нищо не е подготвил. За сметка на това – към Брюксел са летели донос след донос. И когато бе хванат натясно, предпочете да се измъкне по терлици, за да рути отвън това, което не успя отвътре.
Другият им министър реши, че вместо бързо да въведе елетронната здравна карта, по-важно е да снеме пръстови отпечатъци от българските граждани. И когато остро му възразиха не само на тази, но и на други идеи, той отвърна с обиди “скотове”, “популация”, “идиоти”, “ще има бой с пръчки”, “мръсници”, “долна сган”, “михлюзи”. А по време на вота на недоверие срещу правителството заради сгрешената здравна реформа, вместо да си вземат поука и се опитат да вразумят министъра си, новоизлюпените опозиционери, (но шизофренно останали негови съратници),  водени от Кънев, налудничаво обявиха, че вотът бил инспириран едва ли не от управляващите, за да прикрият критиките на Брюксел към съдебната реформа.
Също като в приказката за крадеца, който викал дръжте крадеца.
Но номерът им едва ли ще мине. На конспиративните им измислици едва ли някой ще повярва. Грижа на управляващите е да решат докога ще търпят това безобразие. Страната ни има нужда от стабилно управление. И как ще бъде постигнато никак не е без значение. Защото цената се плаща не от безотговорните политици, а от тези, които са се излъгали да гласуват за тях.

Опасното безочие на един бивш лидер

Един самозван бивш лидер все още не си дава сметка в каква каша забърка страната ни и в немалка степен заплаши националната й сигурност. Улисан в собствената си самовлюбеност той и неколцината негови съратници-отцепници дори не забелязаха смъртта на двете бежанки и осакатяващите измръзвания на други десетина, преминали в див студ границата ни с Турция. Вместо да се сепнат, да осмислят трагедията, да си дадат сметка, че е можело много да направят и след като не са направили да напуснат бързо политиката. За съжаление поради липса на морал и с характерна безочливост те продължават да провокират напрежение между две не само съседни, но и членки на НАТО страни. И това не е всичко, защото една от невидимите техни цели е да провокират етнически конфликт, какъвто е нямало от “Голямата екскурзия” по времето на Тато. А това е достатъчен повод компетентните органи да реагират. За да не се окаже, че в родния парламент законно избуява проислямистка клетка.

Ситуацията през последната седмица се утежни допълнително след като в събота сръбският вицепремиер Ивица Дачич обяви, че до десет дни ще избухне бежанска криза на Балканите. Причината е решението на Австрия да ограничи приема на бежанци. По този повод той твърдо заяви, че страната му няма да позволи този проблем да се решава чрез оставането на мигрантите в региона. Властите във Виена от своя страна са организирали среща на 24-ти февруари между министрите на външните и вътрешните работи на страните, които сформират т.нар Балкански маршрут за мигрантите.
Гърция, другата гранична на България страна е заплашена от Евросъюза с процедура, ако до три месеца не овладее контрола на границите си.
На този фон реакцията на нашите управляващи политици не е еднозначна. Причината е, че както можем да станем газоразпределителен център заради стратегическото си положение на Балканите, така можем да бъдем обект нападки от всички страни, както не веднъж се е случвало в историята ни. Затова политиката ни към нашите съседи трябва да бъде добронамерена, както страната ни показа като се въздържа в гласуването на наказателната процедура срещу Гърция на Евросъюза. 
Също така, вместо от вътрешното ведомство голословно да твърдят, че по-добре от това границата ни не може да се пази, да се продължи по енергично със строителството на оградата, както и да се засилят контактите на създадените групи за решаване на проблеми с южните ни съседи. Ако трябва това да се осъществи и на по-високо ниво. Но преди всичко трябва безкомпромисно да се покаже на отцепниците, създали поредната партия менте и които се опитват да застрашат етническия мир, че в суверенна страна като нашата, това няма да се толерира, нито пък ще бъде разменна монета в отношенията ни с други държави.

Смърт с лице на трафикант

Трагичната смърт на двете бежанки от Афганистан и тежките измръзвания на още десетина други, преминали нелегално границата ни, развенча някои спекулации. Първо, че едва ли не повечето са терористи или в най-добрия случай са бягащи от бедността. Второ - че нашите граничари са намерили начин допълнително да припечелват като стават съучастници с каналджиите и ако някой не си плати, стрелят на месо. Няма да преразказваме усилията, хвърлени от тях, както и от лекарските екипи за спасяването на бегълците. Ще спестим и разказите на жените за жестокостите на талибаните.

Ще отбележим обаче, че това не е първата смърт от измръзване по нашите граници. Всяка зима загиват бежанци в планинските погранични райони на страната ни със Сърбия. Няма съмнение, че тези хора са решени на всичко, за да се доберат до по-сигурните европейски страни.И са готови да платят цената на незаконното придвижване. Затова напливът от бежанци е един от основните политически проблеми на Европа. Границите трудно се пазят, включително и на нашата страна, където строителството на стената не е завършило.

Положителна новина за европейската сигурност са мерките на нашите институции по регистрирането и отсяването на съмнителните мигранти с последвало тяхното депортиране. Но очевидно това не е достатъчно, защото третият извод, който налага трагичния инцидент е, че каналджиите успяват да се измъкнат и малцина са заловините при епизодичните акции на МВР, най-вече в столицата. Всички страдат за нелепата смърт на двете млади жени. Но въпросът трафикантите ще получат ли заслуженото остава висящ. А той е този, който своевременно трябва да се реши.

За каруцата и коня

Разразилата се пушилка с новите учебни програми на просветното министерство и последвалата (по искане на премиера ) оставка на министъра на образованието са нагледен пример на народната мъдрост защо каруцата не бива да се слага пред коня. Видя се също, че не може да се работи на парче и като стане гафът, той да се поправя с нови прибързани решения, които да задълбочат кашата. 
Децата не могат да наваксват - това, което ще получат, докато растат в училището, ще е за цял живот. Има си нормативни документи, по които се работи – за съдържанието на учебниците, за учебната среда, за учителското съсловие. Ще напомним, че има и закони, които трябва да се спазват. Като например Законът за нормативните актове, който задължава винаги да се прави оценка на въздействието. Т.е.преди да се предприеме каквото и да било, то трябва да бъде не само добре подготвено, но и добре обсъдено и проверено в реална среда.
В противен случай, скандалът рано или късно избухва. Общественият натиск става значителен и политиците са тези, които първи се поддават на суматохата. Цената обаче не се плаща от тях, а от децата, учителите и родителите. И съвсем логично възниква въпросът  след като народните представители са избрани, за да защитават обществения интерес, защо не са го направили, когато е трябвало, а единствено, за да върнат обратно дявола в бутилката.
Всъщност, това, което трябва да направят е така да усъвършенстват приетия вече закон, че да може той наистина да проработи и да не дава повод за прехвърляне на топката и създаване на благоприятна за демагогия среда във вреда децата.
Има и още нещо. Продължилите с месеци боричкания в Реформаторския блок, кой да смени техния министър също не вдъхват оптимизъм. Те само засилват съмненията, че целта е “усвояването” на отпуснатите за първи път  от Евросъюза повече от милиард лева за образование. Затова новият министър трябва да обявява публично всеки един лев от тези пари къде ще отиде. Но преди това трябва да бъдат загърбени политическите спекулации и най-вече нездравото псевдопатриотарство, за да се направят базисни учебни програми, върху които през годините само да се надгражда, без да се създават условия за нови сътресения.