Разразилата се пушилка с новите учебни програми
на просветното министерство и последвалата (по искане на премиера )
оставка на министъра на образованието са нагледен пример на народната
мъдрост защо каруцата не бива да се слага пред коня. Видя се също, че не
може да се работи на парче и като стане гафът, той да се поправя с нови
прибързани решения, които да задълбочат кашата.
Децата не могат да наваксват - това, което ще получат, докато растат в училището, ще е за цял живот. Има си нормативни документи, по които се работи – за съдържанието на учебниците, за учебната среда, за учителското съсловие. Ще напомним, че има и закони, които трябва да се спазват. Като например Законът за нормативните актове, който задължава винаги да се прави оценка на въздействието. Т.е.преди да се предприеме каквото и да било, то трябва да бъде не само добре подготвено, но и добре обсъдено и проверено в реална среда.
В противен случай, скандалът рано или късно избухва. Общественият натиск става значителен и политиците са тези, които първи се поддават на суматохата. Цената обаче не се плаща от тях, а от децата, учителите и родителите. И съвсем логично възниква въпросът след като народните представители са избрани, за да защитават обществения интерес, защо не са го направили, когато е трябвало, а единствено, за да върнат обратно дявола в бутилката.
Всъщност, това, което трябва да направят е така да усъвършенстват приетия вече закон, че да може той наистина да проработи и да не дава повод за прехвърляне на топката и създаване на благоприятна за демагогия среда във вреда децата.
Има и още нещо. Продължилите с месеци боричкания в Реформаторския блок, кой да смени техния министър също не вдъхват оптимизъм. Те само засилват съмненията, че целта е “усвояването” на отпуснатите за първи път от Евросъюза повече от милиард лева за образование. Затова новият министър трябва да обявява публично всеки един лев от тези пари къде ще отиде. Но преди това трябва да бъдат загърбени политическите спекулации и най-вече нездравото псевдопатриотарство, за да се направят базисни учебни програми, върху които през годините само да се надгражда, без да се създават условия за нови сътресения.
Децата не могат да наваксват - това, което ще получат, докато растат в училището, ще е за цял живот. Има си нормативни документи, по които се работи – за съдържанието на учебниците, за учебната среда, за учителското съсловие. Ще напомним, че има и закони, които трябва да се спазват. Като например Законът за нормативните актове, който задължава винаги да се прави оценка на въздействието. Т.е.преди да се предприеме каквото и да било, то трябва да бъде не само добре подготвено, но и добре обсъдено и проверено в реална среда.
В противен случай, скандалът рано или късно избухва. Общественият натиск става значителен и политиците са тези, които първи се поддават на суматохата. Цената обаче не се плаща от тях, а от децата, учителите и родителите. И съвсем логично възниква въпросът след като народните представители са избрани, за да защитават обществения интерес, защо не са го направили, когато е трябвало, а единствено, за да върнат обратно дявола в бутилката.
Всъщност, това, което трябва да направят е така да усъвършенстват приетия вече закон, че да може той наистина да проработи и да не дава повод за прехвърляне на топката и създаване на благоприятна за демагогия среда във вреда децата.
Има и още нещо. Продължилите с месеци боричкания в Реформаторския блок, кой да смени техния министър също не вдъхват оптимизъм. Те само засилват съмненията, че целта е “усвояването” на отпуснатите за първи път от Евросъюза повече от милиард лева за образование. Затова новият министър трябва да обявява публично всеки един лев от тези пари къде ще отиде. Но преди това трябва да бъдат загърбени политическите спекулации и най-вече нездравото псевдопатриотарство, за да се направят базисни учебни програми, върху които през годините само да се надгражда, без да се създават условия за нови сътресения.
