Изводът, който може да се направи от втория цикъл разговори между ГЕРБ и партии, които биха участвали или подкрепили бъдещото правителство, е търсенето на формула за стабилно управление. Не случайно от спечелилата изборите партия се твърди, че по-лошо от предсрочните избори е нестабилно управление. Затова в края на седмицата ГЕРБ поиска от “Патриотичния фронт” да участва в кабинета, макар че по време на преговорите се разбраха да получат само подкрепата им. А от срещата между Бойко Борисов и Михаил Миков в неделя можем да направим заключението, че бъдещите управници ще следват принципите за консенсусни решения, договорени при президента още в края на мандата на предишното управление. На този етап нито в ГЕРБ, нито в БСП очакват, че може да се стигне до широка коалиция между двете парти – съотношението на силите е драстично, а и общия брой от 123 депутати не дава гаранции за стабилност. Но доброто взаимодействие между ГЕРБ и водещи партии като ДПС дава възможности за общи решения по ключови за излизане от кризата въпроси. Фактът, че разговорите са конструктивни, след тях няма изцепки, а обща загриженост, вдъхва надежда за управление, което може да надхвърли очакванията ни.
Разбира се, не трябва да забравяме любовта към пируети на Борисов. Склонността му към обрати винаги трябва да се калкулира. В нередки случаи трябва да се разбира точно обратното на това, което той казва. Популизмът му обаче е притиснат от недостатъчния брой депутати, които има ГЕРБ и това го прави зависим.
Затова трябва да приемем, че в на пръв поглед изненадващото търсене на други участници в правителството, освен Реформаторския блок, прозира известна несигурност в тяхното присъствие в бъдещия кабинет. Това недоверие е показателно за досегашните шикалкавения на реформаторите, както и с прибързания опит да налагат “калинки” на ключови постове още при служебния кабинет, което не се нрави на герберите. Те едва ли приемат сенчестото присъствие на един от двигателите на десницата – уж пенсиониралия се политик Иван Костов.
Особено подозрително е неговото мълчание напоследък
което е в пълен синхрон с плонжа към ГЕРБ, който реформаторите направиха миналата седмица. По подобен начин лаборантът от Драгалевци носеше бонбони в болницата на Борисов, а после направи всичко за свалянето му от власт, подкрепяйки в парламента опозиционната и тогава БСП. Затова първоначално лансираната формула “правителство на малцинството” изглежда вече неприемлива за ГЕРБ.
От друга страна търсенето на повече пряко ангажирани с управлението означава, че съставянето на кабинет се отдалечава във времето и той може да се очаква най-рано в средата на следващия месец. Но в случая по-добре да се бърза бавно, отколкото да се окаже, че някои от реформаторите отново си въобразяват, че държат “златно ключе”. Стремежът за реванш на тъмносините и демонстрираната от тях безскрупулност дори спрямо своите при подреждането на листите, битките помежду им, изразени в куп подмолни номера, са нещо, което тревожи Борисов. Затова той не може да не търси сигурност чрез открити дебати с доказалите се през годините БСП и ДПС.
Факт е, че ГЕРБ смениха политическото си поведение
от тотално противопоставяне в миналия парламент на търсене на диалогичност. Разбира се, този нов начин на водене на политика би следвало да се потвърди още в началото на новия парламент, чиито заседания започват през тази седмица. Но отсега е сигурно, че друг път няма и всяко преминаване на границите на политическата търпимост би хвърлило страната в поредната безпътица. Особено внимателни спрямо обществените тегоби би следвало да бъдат действията на бъдещото правителство. Но нека да видим първо как ще завършат преговорите. Във всеки случай опциите на Борисов са достатъчни, за да може да постави част от реформаторите в лицето на ДСБ и СДС на мястото им.
Накрая нека се спрем на варианта “Програмен кабинет”, за който спомена вчера лидерът на ГЕРБ. Борисов поиска по този повод, а и заради налагащите се спешни законодателни действия на народните представители, среща между лидерите на парламентарно представените политически сили. Ще отбележим, че в конституцията няма такава процедура програмно правителство. Там ясно са разписани отговорностите – мандатът последователно се възлага на първата, при отказ на втората и след това на посочена от държавния глава още една от парламентарно представените политически сили. При провал
държавният глава насрочва нови парламентарни избори
От БСП вече казаха, че ще върнат мандата, ако є бъде връчен. Това означава, че ако ГЕРБ се откаже от съставянето на правителство, мандатът по съставянето може да бъде поет от ДПС, реформаторите, патриотите, „Атака” или АБВ. За да не се стигне до избори, някоя от тези сили трябва да поеме отговорността за съставяне на правителство, което точно поради тази причина съвсем условно може да се нарече програмно.
В най-новата ни история има такъв прецедент. Но той се случи след падането на правителството на Филип Димитров без да се стига до избори. Тогава с подкрепата на ДПС и БСП бе съставено експертно правителство, оглавявано от Любен Беров, което просъществува от декември 1992 до октомври 1994 г. (всъщност доизкара мандата на парламента). Така че има възможности за такъв тип правителство, но някой трябва да поеме отговорността и последствията. В тази връзка този вариант е възможен. Но е малко вероятен. Новите избори също не са приемлив вариант, и то не само от финансова гледна точка. По-вероятно е Борисов да оглави правителство на очертаващата се тройна коалиция, но при разписани правила, които да не допускат преждевременното му сваляне заради неразбории. Най-вероятно през следващата седмица ще се пишат тези договорености. Кой ще спечели в крайна сметка е трудно да се каже, но със сигурност правителство ще има.
Търсенето на съгласие и подкрепа за предстоящите тежки решения на бъдещото правителство е засега най-добрата новина от първата седмица на преговори между победилата на изборите ГЕРБ и представители на останалите седем партии, класирали се в новия парламент. Впечатляваща беше и твърдостта на лидера им Бойко Борисов, който категорично заяви, че няма да допусне етническо напрежение, нито противопоставяне между отделните партии, каквото се е случвало през последните години. Той визираше неуспеха при разговорите с Реформаторския блок, които с мнимия призив да се приключи със статуквото поискаха да наложат познатия ни от близкото минало и безславно провалил се Командирски модел на диктат. Което те доказаха още преди да седнат на трапезата на властта с безцеремонното наложеното от тях назначение на приятелката на лидера на СДС Божидар Лукарски за шеф на Агенцията за българите в чужбина. Всъщност с този рецидив се оказа, че
претенциите на Реформаторския блок са
поредната димка
с която те заблуждават избирателите си. Първо прецакаха активистите си в провинцията със спуснатите отгоре предизборни листи, след това се опитаха да хитруват помежду си на върха с отказа да бъде избран Радан Кънев за общ шеф на коалицията и с номера на преференциите, а след изборите дотам се самозабравиха, че си въобразиха - както през 2009-а, че държат “златното ключе”.
Това че номерът няма да мине е ясно. Възниква обаче въпросът дали не искат да вкарат ГЕРБ в коловоза на статуквото, да останат опозиция или директно да се отиде на нови избори. От конспиративна гледна точка такъв ход изглежда добър и лесно осъществим. Но като се има предвид
доказаният
неистов стремеж към властта на реформаторите
начинът, по който Лукарски заяви, че битката с ГЕРБ била трик, както и последвалите слагачески изказвания на други лидери, че всичко било наред и щели да управляват заедно, независимо от провала на първия кръг разговори, става ясно, че са готови да се избият помежду си за подхвърления къшей.
С това задачата по създаването на бъдещо управление от първата политическа сила не става по-лесна. Но от друга страна
демонстрираната толерантност от страна на ГЕРБ
по отношение на водещите политически сили дава възможност за решения, които да не зависят от необходимото формално мнозинство и търсенето на механичен сбор на всяка цена. Тоест като спазват договорените още преди месеци принципи за постигане на национално съгласие по основни приоритети и пристъпване към плавен преход и нов стил на управление, победителите на изборите имат много възможности за създаване кабинет, който да реши кризисните проблеми и да започне изпълнението на неизбежните реформи в ключови сектори като здравеопазването, енергетиката, съдебната система и др.
В тази връзка настоящото поведение на реформаторите в преговорите е като на безпилотен самолет, който всеки момент е готов да ги торпилира. И всички са наясно,
че се управлява от Драгалевци
Такъв тип изнудване е видимо неприемлив. С контрапродуктивността си той ни напомня за отминали времена, които направиха прехода криминален. Истината е, че днешната маска на Реформаторите отдавна е свалена. Избирателите им дадоха малък шанс, който те засега не оправдават, защото продължават да робуват на собствените си амбиции. Ако можеха да осмислят резултата от изборите, първото, което трябваше да отчетат, е че
обещаваха
40 депутати, но имат
само половината
Необходимо беше да са по-внимателни и към призивите за етническа толерантност. За съжаление обсебеността от очакваната власт разкри истинското им лице на дребни кариеристи и безскрупулни демагози. Действията им са на хора, за които комерсиалността е водеща. И това може да им изиграе лоша шега на предстоящия тази седмица втори кръг на преговорите. От ГЕРБ вече показаха как безцеремонно могат да отсвирят безпринципно действащи партии. Фактът, че в разговорите отново ще участват водещи политически сили, показва, че дразнещото кръжене на реформаторския дрон може да завърши с катастрофа.
Изводът за поведението на реформаторите, който може да се направи, е че върхушката им нито мисли за партията си, нито за държавата.
Те знаят, че коалицията им не е сигурна, а и че местата им в ръководствата са временни, затова бързат да се пазарят, макар и на дребно, като с онова назначение в Агенцията за българите в чужбина. Изобщо не ги интересува колко негативен ще е отзвукът сред техните избиратели.
На практика със всяко действие напоследък те
доказват, че са част от статуквото, срещу което уж се борят.
Едва ли би могло да е и другояче като се има предвидкой е техният Лаборант
Затова най-вероятно ще станем свидетели на поредната разруха вдясно.
Това обаче няма да е проблем на бъдещото управление. Стига новите управници да отстояват определени и договорени предварително национални приоритети. Известно е, че нито есента, нито предстоящата зима ще са леки. Но от друга страна поведението на другите две водещи политически сили вдъхва увереност, че ще има достатъчно силно и авторитетно управление, което да изпълни нелеките задачи.
Има и още нещо – не бива да се забравя и твърдо отстояваната евроатлантическа ориентация от страна на преговарящите от ГЕРБ. Това означава, че страната ни ще получи и достатъчно силна външна подкрепа. Не е без значение, че на този етап
Евросъюзът е най-могъщият финансов донор за страната ни
Затова и очакванията са през седмицата преговорите да приключат успешно и да се пристъпи към следващия етап – разговори по състава на бъдещия кабинет. Направената през миналата седмица стъпка в постигането на съгласие, както и отхвърлянето на чужди за етномодела на страната ни националистически претенции са достатъчно убедителен мотив, че плавният преход към нов стил на управление вече е в ход.
Вместо да демонстрират единство броени дни преди изборите, лидерите на Реформаторския блок правят всичко възможно да отблъснат избирателите с хаотична стрелба помежду си и менторско размахване на пръст срещу ГЕРБ, единствено възможния им съюзник. Радан Кънев (ДСБ), който бе номиниран за председател на коалицията, направи всичко възможно с изявите си не само да разколебае в даденото му от останалите лидери доверие в аванс, но и да ги уплаши до такава степен, че те дружно бойкотираха избирането му. Това допълнително смути симпатизантите и до голяма степен предизвести
бъдещия разпад на дружинката
събрала се не заради общи ценности, а заради лични амбиции, изразяващи се в
осигуряването на десетина топли места в следващия парламент.
Публично известно стана и намерението им да се прецакат помежду си чрез преференциалния вот, което подсказа намерението на една от партиите да си осигури достатъчен брой депутати за самостоятелна парламентарна група. И съвсем логично на останалите лидери им светна, че нездравословният политически хаос вдясно всъщност е добре дирижиран отИван Костов, уж оттеглил се в лабораторията си
за анализи. Той самият вече не крие какво цели в краткосрочен план. Първо, решаването на болезнения за обществеността въпрос с КТБ, и второ, създаване на програмно правителство, което да реши ключови за кризата в държавата проблеми. Нито едно от посочените намерения не е новина – над 100 000 вложители, фирми и общини са потърпевши от случващото се в банката, а търсенето на съгласие между политическите противници след изборите изглежда все по-вероятно, като се има предвид неуспеха на предишните две правителства.
Публичните намерения на Костов обаче са само популистката страна, прикриваща тайните му помисли.
Много бързо стана известно, че в КТБ не е само пенсията на жена му
както първоначално твърдеше, а че там се намират негови депозити, надхвърлящи милион, че дъщеря му е получавала в продължение на месеци по 30 000 лв. за консултантски услуги, т.е. че той има морален проблем заради зависимостите с банковата институция.
Нека да видим и какво има предвид Костов с искането си за програмно правителство. Същността на такъв тип правителство е временният му характер, решават се спешни проблеми и се отива на нови избори. Това би гарантирало така необходимата временна стабилност, но и дава възможност за разкъсваните от вътрешни противоречия партии да решат проблемите си и след това да се върнат в политическата игра от по-силни позиции. Засега няма данни, че това няма да доведе до нови боричкания и последващи сътресения за държавата.
Костов иска да контролира Реформаторския блок
и това е неговата лична цел, за която си прави сметката.
Преди това, разбира се, ще се опита да спазари участието си в новото правителство. През миналата седмица той демонстрира пред всички как става това. В сряда (24.10.) лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предложи Светослав Гаврийски за гуверньор на БНБ:„Ето тук правя и жест към реформаторите. Гаврийски може да се справи прекрасно, нищо че ми беше конкурент за София и съм го побеждавал на изборите. Той може да се справи, ако има подкрепата на парламента. Подобен човек с репутация ни трябва”. Почти светкавично Костов обяви предложението за неприемливо: “Това не е подаване на ръка от ГЕРБ, първо Реформаторският блок трябва да предложи човека, за да отговори ГЕРБ”, каза Костов в радиоинтервю. „Всъщност какво казва ГЕРБ – хайде, вие, реформаторите, носете отговорността да не се допусне криза в банковата система”, възмути Костов.
Проявата на политическия милиционер от Драгалевци
не ни изненадва. Арогантността му да демонстрира собственичество върху Гаврийски и че той е неформалният лидер на десницата, с когото трябва да се правят договорките (без някой да го е оторизирал за това), демонстрира, че едва ли не притежава ресурс, с който трябва да се съобразяват всички.
Нека да приемем, че това не е брътвеж на обзет от реваншизъм бивш премиер и че след изборите на 5 октомври той ще има най-малко десет депутати, членове на ДСБ. И ще може да претендира за “златното ключе” за следващото управление, както се изхвърли преди пет години със Синята коалиция, когато ГЕРБ спечели изборите. Ще кажем направо – едва ли очертаващият се и сега победител ще се поддаде на рекета, както правилно не го направи и тогава.
Не може да има по-ненадежден партньор от
Костов, едно от лицата на криминалния преход
и главен виновник за отлива на близо 2 500 000 избиратели, колкото имаше в края на деветдесетте години на миналия век СДС, по времето когато Костов бе негов лидер и премиер. Затова очертаващата се перспектива старата десница да бъде отново опозиция и да остане дори извън парламента може и да не е добра новина за търсещите алтернативи и негласуващи от години нейни избиратели, но вината няма да е в тяхната пасивност, а в безличните ментета на старите сини влъхви. Сегашните лидери на Реформаторския блок демонстрират отчайваща безпомощност да родят онези нови идеи, които да върнат доверието на избирателите. Тяхната нескопосаност дразни и предизвиква техните ментори като Костов да се включат отново в играта. И допълнително да обезверят избирателите.
Но има и добри новини. Най-важната от тях е, че и без подставените лица на прехода водещите политически партии в бъдещия парламент разбират сложността на кризата (допълнително утежнена от засилващата се бежанска вълна и опасността от терористични акции), проявяват сговорчивост и готовност да си поделят тежестите на властта, независимо от изборния резултат. А това не може да не ни радва, най-малкото защото плавният преход към нова политическа реалност ще сложи край на статуквото и опитите за реанимация на политици от миналото.
Честването на деня, в който е обявена Независимостта на страната (22 септември 1908 г.), е добър повод да си припомним и напомним на днешните политици как трябва да се действа в съдбовни за родината ситуации. Актът не е само манифестът, прочетен от цар Фердинад във Велико Търново. Той се е случил повече от 30 години след обявяването на Съединението. А след прочитането на манифеста е била необходима близо година дипломатически усилия, за да бъде той признат от Великите сили, които дотогава са опекунствали на България. Правителството на Александър Малинов премахва задължението да плаща данък на империята, да участва в погасяването на турския държавен дълг, да плаща източнорумелийския данък. Премахната е чуждата собственост и експлоатацията на Източните железници на българска територия. България се изравнява със своите съседи Сърбия и Румъния. И им показва как трябва да се отстоява равноправно третиране в международно отношение. Всичко това е резултат от смела, но разумна политика, на дипломатически такт и ловкост и най вече на умение на българската дипломация да се възползва от условията на международната ситуация.
Добре е наред с празника да се обърне внимание, че приликата с онези времена не трябва да приключва с нелицеприятните Алекови герои, действащи като Гочоолу и Дочоолу. Имало е и политици съзидатели, истински достойни българи. От техните действия трябва да вземе пример и днешната политическа класа.
Двадесет и пет години криминален преход са достатъчно време, за
да се търси нов политически модел на взаимоотношения
и управление на страната.
През последните няколко години се видя, че две управления приключиха преждевременно, след безпрецедентно народно недоволство, довело до ексцесии и самозапалвания на отделни граждани. На това трябва да се сложи край. Първите крачки вече са направени. Една от управляващите партии направи разумния ход да прекрати сама изчерпалото се управление, в което участваше. А след това при държавния глава водещите политици се договориха да начертаят пет-шест ключови приоритета за страната, които да следват всички правителства независимо от цвета им. Вижда се от, общо взето,
толерантната предизборна кампания
че този процес продължава да се развива, самите политици разбират, че желанията им за самостоятелно управление не са реалистични, силите са приблизително равни. Нито победилата партия, нито другите не могат да осъществят достатъчно убедително управление, което да гарантира стабилност. Цикълът избори до дупка е възможен, но не е приемлив поради конфротационния му характер. Ето защо не може да не подчертаем публично изразеното миналата седмица в Кърджали признание на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че очертаващата се победа на изборите няма да е достатъчна за убедително управление, но очертаващата се коалиционност е за предпочитане пред предизвестените провали на неконсенсусни коалиции, които ще доведат до бързи предсрочни избори.
На пръв поглед ситуацията в страната е критична – криза в енергетиката, банката КТБ, здравеопазването, образованието, съдебната власт. Допълнително утежнение е конфликтът в Украйна и необходимостта противопоставяне на агресивното налагане на джихадистка държава на териториите на Ирак и Сирия. Ще кажем направо –
далеч по-лоша от сегашната е била ситуацията през далечната 1908 г.
Но родните политици са демонстрирали завидно единство, използвали са противоречията между Великите сили, проявили са висш дипломатически пилотаж и умения в отстояването на икономическите си отношения, за да постигнат независимостта на страната и създадат уважаван от света суверенитет. Затова всяка една от днешните водещи партии трябва да забрави езика на омразата, да върне унищожената в годините на репресивния комунистически режим и в последвалия посттоталитаризъм емпатия на българите. Прояви като тази в с. Калище са достатъчно убедителен факт, показващ, че са необходими общи усилия в търсенето на нови пътища за развитие на държавата ни.
Първите стъпки в тази посока обаче трябва да направят по-силните или казано по ясно – победителите в следващите избори.
Реваншизмът трябва да бъде забравен, но не и тези, които дирижираха и се облажиха от прехода.
В тази връзка вече има предложения, които могат да променят законовата база, така че да бъде прекъснат достъпът на кукловодите до перманентна власт. Практическото приложение на новите закони ще даде възможност за развитие на средната класа и ограничаване на влиянието на монополите. Гражданският сектор също има нужда от промяна. Сега той се диктува от едни и същи лица, които си присвояват права да са например водещи фигури на протестиращите, да са ментори на промените, но в действителност бягат от пряката ангажираност със създаването или подкрепата на политически формации, които да променят установеното статукво. Освобождаването на гражданската енергия и насочването й в съзидателна посока би следвало да стане и в унисон с решителните реформи в областта на онези пет-шест приоритета, които спешно би следвало да се договорят и следват от правителствата. Не е без значение да се определи не само
спокойствие от 200 до 300 дни на бъдещото правителство
а и да се очертаят границите, в които то трябва да осъществи част от приоритетите. След това в зависимост от необходимостта то да бъде сменено с друго правителство, без да се стига до излишни харчове и емоции за нови избори.
Сега, разбира се, всяка една от партиите тегли чергата към себе си в очакване да види какъв ще е крайният резултат. Би било глупаво обаче, ако все пак някоя от тях стигне до мнозинство, да поеме изцяло самостоятелно да управлява, без да се съобразява с оставащите в опозиция други партии. Липсата на диалог и конфронтация няма да доведат до нищо добро, само до повтаряне на стари грешки. В този смисъл сядането на преговорната маса независимо от изборния резултат би било най-доброто решение. По него ще се съди и до каква степен има желание за промяна на стила на управление на държавата, или ще станем свидетели на поредните мимикрии, водещи в крайна сметка към блатото на поредния провал.
Винаги когато лъсват поредните афери на политмилиционера Иван Костов, той изважда нафталинените плашила от близкото и далечно минало. В повечето случаи отклоняването на вниманието с външни и вътрешни врагове на изявяващия се днес като лаборант пенсионер от Драгалевци (бивш десен лидер и премиер) е облагодетелствало икономически кукловодите на криминалния преход и преди всичко него самия. Тези зависимости получиха своето потвърждение през последните месеци, когато стана известно, че борецът срещу олигархията всъщност е тясно свързан с нея. Първо се разкри, че парите на контролираната от него партия ДСБ се намират в поставената под надзор КТБ. После в желанието да омаловажи случая и да се представи като жертва наред с останалите вложители, съобщи, че жена му също страда като тях, защото не можела да си получи пенсията, която се превеждала там. Само че дни по-късно стана известно, че в банката държи лични пари, наброяващи няколко милиона, според неофициална информация. Което той не отрича. За капак се разкри, че дъщеря му е получавала редовни плащания от една от разследваните от прокуратурата фирми „пощенски кутии” на КТБ. По консултантски договор, свързана с Мина Костова фирма, е получила до момента 270 000 лева, или по 30 000 лева всеки месец, като първото плащане е било на 2 октомври 2013 г. Показателни са и изявленията на главния прокурор, в които се намеква за корупционни връзки на политици с банката. Преведено на достъпен език
става въпрос за безлихвени заеми, безлимитни карти и пари кеш осчетоводявани като друг разход.
Положението на Костов допълнително се утежни и от дирижирания от него безуспешен опит да превземе отвътре Реформаторския блок, като назначи своето протеже Радан Кънев за председател и така да се освободи от провалилия се проект ДСБ.
Затова не трябва да се учудваме на яростната реакция на бившия преподавател по марксистка политикономия. Той очевидно разбира какво ще се случи, след като бъдат официално разкрити тези тежки зависимости и се види в нощта на изборите как с помощта на преференциите е прецакал партньорите в коалицията. В паниката си първоначално Костов взе на прицел ГЕРБ и чрез Кънев ги обяви за главен противник. После обаче му светна, че пак ще се наложи да прави лицеви опори и да ходи с бонбони на крака при лидера Бойко Борисов и дори това няма да му помогне да държи онова “златно ключе”, превърнало в посмешище другото негово протеже Мартин Димитров. Затова реши да извади от нафталина дежурния номер с “проклятието Доган”. Новото е, че му преписа фалирането на КТБ. Ще кажем направо - и този път номерът му няма да мине, както винаги се е случвало през годините.
Ще припомним само един факт - как по време на Косовската криза в края на деветдесетте години
тогаващния премиер Костов се беше снишил услужливо в полза на червените и не искаше да помогне на НАТО
да приключи най-кръвопролитния етнически конфликт на Балканите. Тогава парламентарната подкрепа на движението бе решаваща това да стана.
Но ще се върнем по-рано в годините, когато Костов беше финансов министър в две правителства (на Димитър Попов и Филип Димитров) и плонжира на ДПС, за да продължи да бъде такъв и в правителството на Любен Беров. Споменаваме това, защото той днес предлага услугите си като можещ да спаси КТБ, но в действителност като финансист номер едно в онези две правителства допусна създаването на финансовите пирамиди, които бяха предвестник на фалирането на банките по-късно и унищожаването на спестяванията на българите. Ще добавим към това как по време на неговото управление (1997-2001 г.) ги лиши и от работните им места чрез така наречената Работническо-мениджърска приватизация (РМД), която с право бе определена от народа като разбойническа. Няма да се спираме и на
други договорки с манипулаторите на прехода, когато не изкара досието на агент Гоце
и с това помогна за избирането на Георги Първанов за президент. Ще пропуснем и онези сделки за авиокомпания “Балкан” и двете централи в „Марица-изток”, в резултат на които бяха загубени милиони, а и днес плащаме прескъпия ток от тях.
През годините свикнахме да не се изненадваме при всяко разкриване на нови шокиращи зависимости на Костов с кукловодите с които той води мнима война.
Десните избиратели, разбира се, не му простиха – от 2 милиона и петстотин хиляди през 1997 г. те се стопиха до малко над 100 хиляди. Затова ДСБ остана извън последния парламент. Те едва ли ще му простят и днес, защото виждат как се кани отново да ги преметне. Виждат го и партньорите от останалите партии в Реформаторския блок. Наглостта му на човек, който отдавна си е плюл на физиономията (както сполучливо бе определен от един психиатър), обаче няма граници. Вместо да се скрие вдън земя, той се опитва отново да седне на трапезата на властта с помощта на механичния брой от гласовете на група аутсайдери. Но този път удари на камък. Номерът му не мина нито пред реформаторите, нито пред бъдещите победители. А лъсването на поредните му далавери го извади от равновесие. Затова като удавник се хвана за вехтите мантри. Но и това няма да му помогне. Ще се случи това, което манипулаторите винаги са очаквали от него – да доведе десницата до поредния провал. Ако трябва образно да си послужим с неговото сравнение за “червената кукувица” Меглена Кунева, ще стигнем до логичния извод, че днешният лаборант от години снася червени яйца в гнездото на десницата и успява да прикрие това, като прехвърля вината на други. Надяваме се, че разкритията за новите афери на Костов ще бъдат отрезвяващ душ за десните избиратели. А прокуратурата и независимата съдебна власт ще се постараят да го пратят зад решетките – там, където отдавна му е мястото.
Случи се това, което се превърна в традиция за десницата още от зората на демокрацията – лидерите се скараха кой да води бащина дружина. А създаденият с комерсиалната цел съюз да бъде ключодържател към вратата на властта е пред разпад. Едва в изборната нощ ще се разбере кой кого е прецакал с помощта на преференциите, но на бъдещите ощетени май им светна, че се намират в капан, и затова се опитват да се измъкнат с малко щети.
Всичко започна с една интрига в петък (12.9.), когато редакциите на вестници, информационни агенции и сайтове осъмнаха с писма, в които се съобщаваше, че конгресът на Реформаторския блок се отлага. Последва бурно отричане, като най-гръмогласни бяха тези, които оплетоха паяжината на интригата. От партията на Меглена Кунева „Движение България на гражданите” (ДБГ) уточниха, че ще присъстват на конгреса, но ще се въздържат при гласуването на председател. Но в събота скандалът избухна отново и с пълна сила – СДС и ДБГ категорично поискаха с обща декларация отлагане на мероприятието и предложиха да има конгрес на светлата дата 10 ноември (когато ще се чества и четвърт век от демократичните промени). В документа се посочва, че сегашният конгрес е на практика само за избор на председател на блока и “ще доведе единствено до конфликти и впоследствие до по-слаби резултати на вота”. Двете формации заявяват още, че ще участват в изборни процедури в рамките на блока при ясни правила, регламентирани правомощия на изборните длъжности и гарантиран контрол от съответните колективни органи. Според тях обаче ден преди форума нито едно от тези условия не било изпълнено.
Късно вечерта същия ден на страницата му във Фейсбук последва реакция от страна на лидера на ДСБ Радан Кънев. Както се очакваше,
тя беше емоционална и политически неадекватна
Ще пропуснем излиянията му, че „лидерството е в това да дадеш на хората алтернатива за добро управление, а не единно партийно ръководство. Да промениш обществото, а не структурата” и “че не бих рискувал надеждите за промяна в името на преходни постове”, и ще се спрем на отказа му да бъде избран за председател на коалицията. Този ход би могъл да се приеме като евтин пиар с тайната надежда да получи все пак поста, както се случи след друго негово драматично обръщение, когато обяви, че се отказва от поста говорител на реформаторите с мотива, че не иска да бъде “кандидат в кампания, чиято цел е да закачи брошка на ревера на ГЕРБ или да постави смокинов лист на очертаващите се срамни коалиции”. Тогава скандалът приключи с примамливото предложение той да е бъдещият председател на коалицията и тя да се превърне в единен политически субект. Всъщност точно
това желаеше и уж пенсиониралият се бивш лидер Иван Костов – да мимикрира провалилия се проект ДСБ в нов, на който той да дърпа конците.
После, докато лидерите на блока мислеха единствено как да си поделят избираемите първи места в листите, политмилиционерът по икономика от Драгалевци подреди своите протежета на такива позиции, че лесно да могат с помощта на преференциите да изместят първите, както направи с Кунева на евроизборите. Реална заплаха това да се случи има този път не само с бившата еврокомисарка, но и с лидера на СДС Божидар Лукарски. Двама изтъкнати представители на ДСБ (Вили Лилков и о.р. ген. Атанас Атанасов) им дишат във врата в двата софийски района, контролирани изцяло от гласовете на техни привърженици. По всичко личи, че Кунева и Лукарски са усетили капана и с отлагането на обединителния конгрес след изборите са решили да видят дали ще ги прецака Костов, и тогава да решат ще я има ли коалицията, или ще се разпадне, както се случи с онова обединение между СДС и ДСБ, което уж държеше златното ключе.
Истината е, че няма никакво значение как ще приключи поредният скандал вдясно. Това, което се вижда и с просто око, е
комерсиалният характер на събралите се партии – лидерите да уредят себе си в следващия парламент
Излезе наяве също, че в провинцията може да се спускат парашутисти, но ако по някакъв начин се застраши избирането на който и да е от лидерите, то коалицията може и да се разтури. Няма съмнение, че каквито и пози да заемат, в главите на така наречените нови десни лидери гърми залпът на „Аврора”. И че
те всъщност са едни нови десни тоталитаристчета
ловко жонглиращи с популистки прийоми и търсене на вътрешни и външни врагове за оправдание. Точно заради тази себичност и алчност през двадесет и петте години демокрация техните избиратели се стопиха от близо два милиона и половина до няколко десетки хиляди, което доведе до изхвърлянето им от последния парламент. Днес сме свидетели как надхитрянето между тях продължава. Всеки от лидерите се опитва да убеди избирателите, че раздорите помежду им няма да попречат да получат гласовете им. И че те са по-единни от всички останали партии
Само че електоратът им мисли друго: „Те не могат сламата между две магарета да разделят, а искат ние да им повярваме”, е сполучливият коментар на техен симпатизант в социалната мрежа. Няма как да се повярва на съшитите им с бели конци обяснения, че ако сега имало избор на председател, това щяло да засили раздорите в партията, защото той щял да работи в полза на ГЕРБ. Какъв е смисълът от
провеждането на форум, който освен да демонстрира фалшиво единство
нищо конкретно няма да свърши. Отговорът е не само в зависимостите на Радан Кънев, но и в тези на Лукарски и Кунева. Няма случайност и в противоречащия на десните възгледи техен стремеж да се представят за центристка партия. Каквото и да разправят, отсега е ясно на кого услужливо отстъпват дясното пространство. Подобни дирижирани действия не могат да доведат до желания резултат. Правилата на демокрацията не могат да бъдат преиначени. Освобождаването на дясното пространство само ще ускори процеса на заемането му не от политически хомункулиси на прехода, а от нова, необременена с минало дясна формация.
Лошата новина е, че това няма да стане веднага. Тези, които имаха възможност да я създадат и които дефилираха по улиците и площада около Народното събрание повече от година, предпочетоха да запазят статуквото си на вечни протестъри, вместо да се заемат със създаването на нов десен проект. Така, вместо да са носители на промяната, те се превърнаха във фалшив и затова удобен коректив на всяка власт – бивша, настояща и бъдеща. В някои от случаите с тоталитарните си прийоми на списъчно и индивидуално посочване на враговете те ни напомнят за мрачния лов на вещици от времената на нацизма и комунизма – времена, с които те не би трябвало да имат нищо общо. Но никак не е странно предаването на заразата, за радост на кукловодите на прехода.
Място за отчаяние на десните избиратели няма. След като нямат избор, те от години предпочитат да си останат по домовете. Това също не е добро решение. Но от друга страна, на повечето от тях им писна да избират по-малката беда. Добре е обаче да се знае, че тяхното безучастие или пък гласуване “с отвращение” ще приключи само когато те самите изберат помежду си кой да ги представя в Народното събрание и направят всичко възможно, за да организират този избор. Никой нищо няма да им даде наготово освен манипулаторите те винаги са готови да създадат поредната партия менте, която да излъже за пореден път избирателите.
Новината за Реформаторския блок на 5 октомври няма да е дали ще бъде в парламента, или извън него, а че ще е изцяло под контрола на ДСБ. Това ще лъсне след дирижираното от неформалния шеф на тъмносините Иван Костов преференциално гласуване. Двама от сегашните лидери Меглена Кунева (ДБГ) и Божидар Лукарски (СДС) се очаква да бъдат изместени от първите места в София съответно от Вили Лилков и о.з. ген. Атанас Атанасов. Те заемат вторите места, но на предишните избори ДСБ победи СДС и в двата софийски района (25-и и 23-ти МИР) в съотношение 5 към 1. Вили Лилков е популярен сред твърдия десен електорат с изследванията за репресивния комунистически режим, както и с обществената си дейност като дългогодишен общински съветник. Той е един от инициаторите за възстановяването на мемориала на загиналите от Първи и Шести пехотен полк. Ген. Атанасов е обигран в политическите интриги и печеленето на битки чрез тях. Заради това нерадостно бъдеще за СДС и ДБГ, те се опитаха да отложат предизвестеното избиране на Кънев за лидер на коалицията, но се видя, че нямат сили да се противопоставят.
По повод листите на дясната коалиция един от често срещаните презрително иронични коментари в социалната мрежа бе: „Ред Костов, ред Куневица и тук-там некой местен тарикат за разкош. Лъха свежест, принципност и ясни идеи”. Оказа се обаче, че това е само върхът на айсберга. Тези, които неофициално
продължават да смятат Кунева за червена
кукувица
озовала с в чуждо гнездо, и които не допуснаха тя да отиде в европарламента, сега смятат да не я допуснат и до пленарната зала на Народното събрание. Костов открито призова своите да гласуват преференциално: „Реформаторският блок е коалиция с перспектива да стане единен политически субект. Преференциалният вот позволява всеки политик от листите му да покаже своята обществена подкрепа, като мобилизира максимален брой избиратели: от своята партия, от неправителствени организации и от граждани, които не членуват в политически партии”, декларира той. Според него това е важно, за да може Реформаторският блок да бъде представляван и ръководен от хора, които имат доверие на избирателите, т.е. на политическия милиционер от Драгалевци. Доминиращото влияние на Костов обяснява и
защо Радан Кънев следва непоследователна
политика на конфронтации и неясни позиции
Личи си, че иска да се освободи от хомота на патрона си, но не може. Причината е в неговата безличност. Не минава ден без да получим доказателства за неговата невнятност. За нея ни припомни разпространеното в мрежата негово изказване от преди година, че бил левичар, заради което днес социалистите тутакси го поканиха при тях
А какво да кажем за глупавото му противопоставяне на влиятелния партньор от ЕНП ГЕРБ и последвалото (по заповед, разбира се) протягане на ръка към тях. От многобройните прибързани оценки за ситуацията в страната, впечатляваща е липсата на негова ясна визия за това как ще бъдем изведени от батака след двете провалили се управления, довели до предсрочни избори. Очевидно опозиционното поведение, което най-често практикуват реформаторите, вече е контрапродуктивно.
Всъщност дори широко рекламираният преференциален вот няма да прочисти редиците им от фалшивите „нови лица” (които при внимателно вглеждане се вижда колко са обременени от обвързаности) - само ще ги сменят с не по-малко фалшиви, но удобни на Костов пешки,
необходими, за да се осъществи
новият политически субект, в който ще мимикрира ДСБ
Ако въпросът с битката между твърдите звена е ясен, то изобщо не е сигурно дали в провинцията ще могат да бъдат мотивирани десните избиратели, след като в ключови областни центрове бяха спуснати парашутисти в листите (Стара Загора, Велико Търново, Пловдив-област, Кюстендил, Русе, Благоевград, Видин, Ямбол, Сливен). За да не създаваме катастрофична картина, няма да се спираме на подробности около скандалните листи. Но те са налице и е твърде възможно в знак на протест избирателите да си останат по домовете. Нерадостните прогнози за реформаторите се увеличават и поради две други допълнителни причини. Едната е, че
обсебени оттова как да уредят себе си
ръководствата им не дадоха дължимите челни места на протестърите. Не че между тях е имало кой знае каква взаимност. Може дори да си припомним как „окупаторите” на СУ не искаха митингуващите десни да се влеят в техните редици и ги изолираха в градинката пред Народното събрание. Но от кумова срама и заради по-голяма сигурност сините трябваше да им дадат няколко избираеми места, така както се опря на тях служебният кабинет.
Другата съществена причина за безпокойство е нарастващата популярност на новата коалиция „Десните”. Те вече влязоха в прогнозните класации на социолозите. Според някои анализатори те са „втората писта” на Костов поради участието на ключови фигури не само от неговото правителство (1997-2001 г.), но и сред създателите на ДСБ. Подобна констатация може да се окаже вярна, но в бъдеще и с много условности, като се има предвид безславната раздяла между Костов и Надежда Неински, които уж щяха да бъдат заедно на предишните парламентарни избори. Партията и „Синьо единство” е сред създателите на новата коалиция. Във всеки случай това, с което „Десните” привличат не само избиратели на реформаторите, но и от други формации, са ясните и принципни позиции, с които стартираха в предизборната надпревара. Програмата им също буди доверие. Дали те ще получат това към което се стремят, ще стане ясно на 5 октомври. Но със сигурност резултатът им няма да е от полза за реформаторите. Ако трябва да обобщим в няколко изречения – случващото вдясно показва, че там
няма никаква прозрачност, нито демократичност
То е плод на задкулисни игри, които в крайна сметка ще облагодетелстват големите играчи. Те ще са тези, които ще решат как да използват ресурса на малките десни формации. Тактиката на реформаторите никак не е обнадеждаваща. Но тя не може да бъде друга, докато там не се освободят от влиянието както на старите муцуни, така и на напиращите да ги командват олигарси.
Само че шансът това да се случи засега остава малък. Надхитрянето вдясно си има традиции. То до такава степен се е настанило сред елита им, че промяната ако се случи, няма да е според желанията на кукловодите – тя ще е внезапна и шокираща като във онзи виц, в който един отишъл при отчето и му признал, че съгрешил, като успял да излъже един евреин. А преподобният възкликнал: „Това не е грях, синко. Това е чудо!”
Проблемът е, че вярващите във възраждането на старата десница се броят на пръсти.
