Общо показвания

понеделник, 27 октомври 2014 г.

Светлина в тунела

Изводът, който може да се направи от втория цикъл разговори между ГЕРБ и партии, които биха участвали или подкрепили бъдещото правителство, е търсенето на формула за стабилно управление. Не случайно от спечелилата изборите партия се твърди, че по-лошо от предсрочните избори е нестабилно управление. Затова в края на седмицата ГЕРБ поиска от “Патриотичния фронт” да участва в кабинета, макар че по време на преговорите се разбраха да получат само подкрепата им. А от срещата между Бойко Борисов и Михаил Миков в неделя можем да направим заключението, че бъдещите управници ще следват принципите за консенсусни решения, договорени при президента още в края на мандата на предишното управление. На този етап нито в ГЕРБ, нито в БСП очакват, че може да се стигне до широка коалиция между двете парти – съотношението на силите е драстично, а и общия брой от 123 депутати не дава гаранции за стабилност. Но доброто взаимодействие между ГЕРБ и водещи партии като ДПС дава възможности за общи решения по ключови за излизане от кризата въпроси. Фактът, че разговорите са конструктивни, след тях няма изцепки, а обща загриженост, вдъхва надежда за управление, което може да надхвърли очакванията ни.
Разбира се, не трябва да забравяме любовта към пируети на Борисов. Склонността му към обрати винаги трябва да се калкулира. В нередки случаи трябва да се разбира точно обратното на това, което той казва. Популизмът му обаче е притиснат от недостатъчния брой депутати, които има ГЕРБ и това го прави зависим.
Затова трябва да приемем, че в на пръв поглед изненадващото търсене на други участници в правителството, освен Реформаторския блок, прозира известна несигурност в тяхното присъствие в бъдещия кабинет. Това недоверие е показателно за досегашните шикалкавения на реформаторите, както и с прибързания опит да налагат “калинки” на ключови постове още при служебния кабинет, което не се нрави на герберите. Те едва ли приемат сенчестото присъствие на един от двигателите на десницата – уж пенсиониралия се политик Иван Костов.


Особено подозрително е неговото мълчание напоследък


което е в пълен синхрон с плонжа към ГЕРБ, който реформаторите направиха миналата седмица. По подобен начин лаборантът от Драгалевци носеше бонбони в болницата на Борисов, а после направи всичко за свалянето му от власт, подкрепяйки в парламента опозиционната и тогава БСП. Затова първоначално лансираната формула “правителство на малцинството” изглежда вече неприемлива за ГЕРБ.
От друга страна търсенето на повече пряко ангажирани с управлението означава, че съставянето на кабинет се отдалечава във времето и той може да се очаква най-рано в средата на следващия месец. Но в случая по-добре да се бърза бавно, отколкото да се окаже, че някои от реформаторите отново си въобразяват, че държат “златно ключе”. Стремежът за реванш на тъмносините и демонстрираната от тях безскрупулност дори спрямо своите при подреждането на листите, битките помежду им, изразени в куп подмолни номера, са нещо, което тревожи Борисов. Затова той не може да не търси сигурност чрез открити дебати с доказалите се през годините БСП и ДПС.


Факт е, че ГЕРБ смениха политическото си поведение


от тотално противопоставяне в миналия парламент на търсене на диалогичност. Разбира се, този нов начин на водене на политика би следвало да се потвърди още в началото на новия парламент, чиито заседания започват през тази седмица. Но отсега е сигурно, че друг път няма и всяко преминаване на границите на политическата търпимост би хвърлило страната в поредната безпътица. Особено внимателни спрямо обществените тегоби би следвало да бъдат действията на бъдещото правителство. Но нека да видим първо как ще завършат преговорите. Във всеки случай опциите на Борисов са достатъчни, за да може да постави част от реформаторите в лицето на ДСБ и СДС на мястото им.
Накрая нека се спрем на варианта “Програмен кабинет”, за който спомена вчера лидерът на ГЕРБ. Борисов поиска по този повод, а и заради налагащите се спешни законодателни действия на народните представители, среща между лидерите на парламентарно представените политически сили. Ще отбележим, че в конституцията няма такава процедура програмно правителство. Там ясно са разписани отговорностите – мандатът последователно се възлага на първата, при отказ на втората и след това на посочена от държавния глава още една от парламентарно представените политически сили. При провал

държавният глава насрочва нови парламентарни избори

От БСП вече казаха, че ще върнат мандата, ако є бъде връчен. Това означава, че ако ГЕРБ се откаже от съставянето на правителство, мандатът по съставянето може да бъде поет от ДПС, реформаторите, патриотите, „Атака” или АБВ. За да не се стигне до избори, някоя от тези сили трябва да поеме отговорността за съставяне на правителство, което точно поради тази причина съвсем условно може да се нарече програмно.
В най-новата ни история има такъв прецедент. Но той се случи след падането на правителството на Филип Димитров без да се стига до избори. Тогава с подкрепата на ДПС и БСП бе съставено експертно правителство, оглавявано от Любен Беров, което просъществува от декември 1992 до октомври 1994 г. (всъщност доизкара мандата на парламента). Така че има възможности за такъв тип правителство, но някой трябва да поеме отговорността и последствията. В тази връзка този вариант е възможен. Но е малко вероятен. Новите избори също не са приемлив вариант, и то не само от финансова гледна точка. По-вероятно е Борисов да оглави правителство на очертаващата се тройна коалиция, но при разписани правила, които да не допускат преждевременното му сваляне заради неразбории. Най-вероятно през следващата седмица ще се пишат тези договорености. Кой ще спечели в крайна сметка е трудно да се каже, но със сигурност правителство ще има.