Доносите в Брюксел

Вицът “Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле” е особено актуален след последните избори, които превърнаха ГЕРБ в опозиция, нищо че ги спечели. Бившите управляващи не желаят да се примирят с това положение и се стремят към реванш предимно с недемократични средства. Докато управляваха, за всички беди герберите обвиняваха социалистите, като им приписваха партизанщината, характерна за комунистическата партия, чиито наследници се явяваха. След като загубиха властта обаче, ГЕРБ не се поколеба да използва като основно оръжие това, за което обвиняваше БСП - и стана основен автор на всички материали, с които

брюкселските чиновници размахваха пръста

на страната ни. Подобен подход най-малко отива на партия, която има претенциите да представлява десницата у нас. Но не ни учудва, защото може да се говори за създадени традиции в тази посока. Никак не е случайно, че тези, които днес са начело на листата на Реформаторския блок, са били и са най-големите душмани на страната ни. Няма да припомняме как Меглена Кунева направи услуга на онзи днес фалирал икономически кръг със закриването на два блока от АЕЦ “Козлодуй”, за да им създаде условия да загробят повече от милиард лева на данъкоплатците в гьола на АЕЦ “Белене”. Нито пък ще повтаряме печално известните факти, които й спечелиха прозвището Мадам Yes, докато беше еврокомисар в Брюксел. Бихме могли да се върнем и към времената на комунистическия режим, когато тя обслужваше тези, които изпратиха в изгнание повече от триста хиляди наши сънародници в Турция. И днес госпожата води листата на партиите, някои от които в зората на демокрацията бяха символ на новото начало. А какво да кажем за втория в листата, настоящия евродепутат Светослав Малинов - съвсем наскоро точно той и колежката му от ГЕРБ Мария Габриел призоваха в Европарламента комисаря, отговарящ за вътрешните работи, Сесилия Малмстрьом да бъде предпазлива в усилията си да помогне на страната ни за справянето с кризата с бежанците, защото сегашното правителство не само не се справяло, но имало съмнения за начина, по който щели да се харчат предназначените за тази цел евросредства.

Като класическо доносничество

може да се определи писмото на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, в което той изразява притесненията си от внесените промени (и вече приети) в Закона за енергетиката. Според вносителите на проекта соцдепутатите Таско Ерменков и Явор Куюмджиев то било писано в стил “една жена каза” и авторите на канавата му си личало, че са от България. Последвалата след това среща между експремиера Бойко Борисов и Йотингер само потвърди тези съмнения.

Затова избирателите трябва бъдат особено внимателни в предстоящите, пък и в следващите избори за кого гласуват. И да направят така, че вместо да бойкотират изборите, да изразят масово предпочитанията към тези, които действително ще представят техните интереси. Това е единственият им шанс срещу готвещите се за реванш кукловоди на криминалния преход.

Добре е да попитаме по този повод държавния ни глава Росен Плевнелиев Брюксел ли е мястото, където той трябва да се оплаче, че е бойкотиран от правителството, защото по време на посещенията му в чужбина нямало министри с него. И колко лошо било, че се готвел импийчмънт срещу него. Но и това ще подминем, защото последвалото му изказване за това, че Африка и Европа трябвало да бъдат равни, на което и

Вазовите чичовци биха му завидили, е достатъчно красноречиво, за да не приемем думите му сериозно. Те едва ли ще се приемат и от еврочиновниците, но си остават знак, че

изказването на президента не носи ползи за страната

Бихме могли да напишем и цяла тирада за посещенията на ексминистър Цветан Цветанов в белгийската столица, изцяло свързани с доноси срещу действията на правителството за кризата на бежанците, както и за дейността на МВР, което по думите му използвало насилие срещу мирно протестиращи граждани. Това предизвика справедливия гняв на вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев, който изригна: “Страсбург осъди България заради ареста на Гуцанов, доколкото си спомням. Има повече пострадали полицаи, отколкото протестиращи. Когато Цветанов говори за полицейско насилие, това е все едно Хитлер да вземе темата за правата на човека.”

Нарочно оставихме накрая примерите с Плевнелиев и Цветанов. Те едва ли ни топят пред Брюксел с цел лични облаги. Но тяхното поведение не е по-малко укорително, нито по-малко престъпно. Двамата може да не си дават сметка, но докато в страната ни водещите позиции се заемат от такива политици, то тя няма да има шанс да заеме достойно място в Евросъюза. Защото няма нищо по недостойно от политици, които работят против интересите на страната ни.

Първоаприлските лъжи на президента

Щеше да бъде чудо, ако президентът Росен Плевнелиев пропусне деня на лъжата и не забърка поредната политическа каша. Държавният глава използва съобщенията за засилени разузнавателни полети на руската авиация, за да настрои обществеността срещу управляващите, а също така да се прояви като ястреб срещу бившия голям брат. Плевнелиев прозря конспирация в действията на Москва, целяща да отслаби нашата авиация (състояща се от руски самолети), да изхаби бързо летателните си часове и да се приземи за ремонти, който те да ни откажат. Фантазната му логика е такава, че в отговор ние по същия начин бихме го помолили най-после да си признае какво точно са си говорили на онази среща в Сочи с президента Путин, че и до днес се пази в тайна. И тъй като за неговата партия е характерно да върши точно обратното на това, което публично твърди, да предположим, че както навремето Тато е договарял тайно присъединяването ни към Съветския съюз, това е предложил отново нашият президент. Видя се със случилото се в Крим, че на господин Путин не му е чужда идеята да възстанови Варшавския договор. И каква по-добра възможност да спечели точки пред бъдещия си господар за бившия член на комунистическата ни партия, като своевременно му поднесе страната на тепсия.

А какво да кажем за последвалото нелепо твърдение, че като държавен глава бил спазил конституцията, когато направи онзи гаф с членовете на ЦИК и хвърли вината върху управляващите, които бавили писането и приемането на Изборния кодекс година. На Плевнелиев и през ум не му мина, че преди година управляваше правителство, назначено и контролирано лично от него.

Но нека оставим шегите настрана и комичната му роля на пишман главнокомандващ. Можем да забравим дори за Скалистите планини и обидно клюкарското му изказване за срещата с британската кралица. Но някак си ни е трудно да се примирим с разкритията за офшорките с негово участие. Прокуратурата едва ли ще ги забрави, защото оттам наднича не само сянката на онзи фалирал икономически кръг, но и целият криминален преход. Как да подминем ролята на Плевнелиев в подклаждането на уличните протести. Те започнаха през миналия февруари срещу високите сметки на ток, дошли от компании, с чиито шефове той тайно се срещна година по-късно във Виена.

Истината е, че час по-скоро трябва управляващи и опозиция да се договорят за смяната на резилящия институцията президент. Вижда се, че и едните, и другите губят излишно време и нерви, за да замажат антиконституционната му дейност. Проблемът е, че напоследък Плевнелиев се превръща и в заплаха за националната ни сигурност. Дълго време той не взе отношение по кризата с бежанците, след това се потопи дълбоко и за евентуалната енергийна криза, заради събитията в Украйна, а напоследък зорлем иска да ни вкара във война с Русия. Добре че в НАТО не са толкова наивни и добре знаят къде точно летят руските самолети. Накрая ще кажем, че новият политически път, по който всички твърдят, че трябва да се тръгне, задължително минава през импийчмънта на несъстоятелния ни президент.

Изтърканите мантри на Гоце

Едва ли някой вече се съмнява в провала на проекта АБВ на изключения от червените редици бивш президент Георги Първанов. Дори той самият и останалите разколници вече не се надяват на успех. Тезите им звучат като изтъркани мантри, предизборните обиколки са само сред приятелска среда и приличат повече на седенки. Фактът, че Първанов не смее да регистрира АБВ като партия, се обяснява не само  с характерната двойственост на агента Гоце, който работи за издънването на БСП и се надява след евентуален провал да сменят лидера си и тържествено да върнат отцепилите се в редиците си, но издава преди всичко страха, че ако АБВ загуби след регистрирането му като партия, ще го изхвърли извън борда завинаги.

Първанов вероятно си дава и сметка, че обвиненията вляво, които хвърля, биха имали значение само ако е вътре в БСП, но ги повтаря, защото просто не може да изкара тези, които да привлекат избиратели извън файтона с негови приятели.
На всичкото отгоре те са и лъжливи
Едно от най-неверните му твърдения е, че Сергей Станишев бил загубил 7-8 избора. В действителност ги загуби Първанов. Не беше ли той човекът, който налагайки мажоритарния избор през 2009 г., осигури на тепсия победата на ГЕРБ с повече от 20 места и с този ход обрече страната на управление, довело до ексцесиите през февруари 2013 г. Не е трудно да се извадят и допълнителни факти за задкулисните сделки около неговото преизбиране за втори мандат, което също е свързано със загубите на червените. Бихме могли да коментираме и плодовете на тези му ходове днес, изразяващи се
бирена отечественофронтовска коалиция
А колко е смешно да твърди, че неговата евролиста е по-добра от тази на БСП. Преди всичко нека отбележим, че той не сравнява листата с тази на другите партии, а само с тази на червената. Ще кажем направо, Калфин би бил добър кандидат само ако беше кандидатът на левицата, защото и той дължи всичко на нея. Но сега на него се гледа като на маша, зад която се крие хитрецът от Сирищник. Проблемът обаче не е само този, а най-вече в останалите кандидати, всички до един съратници. И нито един кандидат за Европарламента, който да олицетворява нещо ново и различно в противовес на номенклатурния подбор. Какъв кандидат за Брюксел може да бъде пернишката кметица Росица Янакиева, която пред руска телевизия заяви следното:
„Бях от тези, които в парламента вдигнаха ръка за това България да влезе в ЕС. Балансът между плюсовете и минусите на присъединяването към ЕС е много крехък. След като мина известно време,  бих казала, че загубите все пак са повече."
Първанов, разбира се, се опита да замаже безуспешно скандала. Освен това нека запитаме на какви гласове може да разчита тя, след като нищо не направи за съгражданите си след онова земетресение и днес те продължават да треперят за евентуалните нови последствия заради това безхаберие.
Не може да подминем и менторския тон, с който човекът, който се провали с "Големия шлем", се опитва да си присвои бъдещето на тръбопровода "Южен поток"
Пръстът, който размахва срещу бившите си съпартийци, го прави смешен. Защото не той, а те са тези, които задвижиха проекта и които правят всичко възможно тръбата да се строи въпреки санкциите на Бюксел.
Популизмът му
е евтин
а
Всъщност фактът, че
колко фатална за него е тази зависимост
е достатъчно показателен за неговото самозабравяне. И най-вече за това, че живее в измисления свят на политическите илюзии, така характерни за амбициозни, но забравили откъде са тръгнали и на кого дължат просперитета си. Добрата новина от този предизвестен провал е, че може да служи като добър пример какво не трябва да прави не само за всеки бъдещ бивш президент, но и всеки номенклатурчик, дръзнал  да забрави, че успехите и просперитетът му никога не са били заради лични качества и положени усилия те да бъдат развити, а единствено са се дължали на използването му като кукла за постигане на целите от манипулаторите на прехода.

в готвената

но няма да го направим, защото и този балон се пука в чужда полза.  И това е поредният нож в гърба на партията, която му даде всичко.

внушението му, че зад него стои бившият Голям брат е комично.

Разбира се, ние не храним илюзии, че той не е част от онзи фалирал икономически кръг, който ни докара бедата с гьола в АЕЦ "Белене" и не крие реваншистките си амбиции, за да се докопа до комисионите от енергийните проекти. И затова няма да коментираме неговите обяснения за уж жълтите стотинки, с които се издържа кампанията му. Но ще се спрем на изказването му по този повод, че партийните субсидии трябва да бъдат намалени многократно. Това, че се направиха стъпки в тази посока, той не забелязва, но ние добре си спомняме, че по тази тема той дума не обели, докато беше президент. Това също не ни учудва, когато се казва от човек, който години  излизаше пред избирателите с едно име, но се оказа, че има и друго, дадено му от кукловодите.

той не си дава сметка

Дневният ред на диверсификацията

Кризата в Украйна не завари този път българското правителство неподготвено. И макар че все още реално няма тръба, по която да потекат алтернативни количества газ, ако Русия врътне кранчето на украинците, то чест прави на управляващите, че месеци преди да започнат броженията в Киев, направиха пробив и договориха с комшиите с меморандум реален план график за строителството на интерконекторната връзка с Турция. Този тръбопровод стана актуален след драматичното временно спиране на газа от "Газпром" през 2009 г. и бе предмет на безплодни усилия на предишните управляващи, довели до комични ситуации като тази през 2012 г., когато цялото правителство отиде на съвместно заседание с турското с готов договор за тръбата, а турският премиер с усмивка заяви, че не само той, но и министрите му не знаят нищо за това. За разлика от правителството на ГЕРБ новото мнозинство е в процес на усилена подготовка на съвместно заседание с турския кабинет в нашата страна тази есен, където ще бъдат прецизирани подробностите по строителството, а експертите вече работят по проектодокументацията. Връзката може да се изгради за две години. Ако тя се пусне, има подписан от това правителство договор с Азербайджан за доставки на 1 млрд. куб метра от „Шах Дениз 2", които тутакси могат да бъдат изпълнени.

Миналата седмица на кръгла маса за развитието на газовия пазар енергийният министър Драгомир Стойнев съобщи какви са последните данни по диверсификацията. Той откровено заяви, че след пропадането на проекта "Набуко" ние нямаме друг проект освен "Южен поток", който да ни гарантира доставки на газ директно и в такъв размер, че страната ни да е спокойна за стабилността на потреблението

В момента зависимостта от руски газ у нас е 95%. 

Заради евентуалните санкции и възможностите за ответни такива е необходимо изграждането на междусистемните връзки в спешен порядък. Любопитно е да се отбележи парадоксът, че имаме споразумение да подпомагаме Украйна с газ, ако закъса, докато в същото време нито една от водещите европейски страни не е декларирала, че има достатъчно газ и може да започне незабавни доставки.

Освен турската връзка реално се работи по връзката с Румъния, но поради срутване по трасето и необходимостта от изграждане на компресорни станции има забавяне. Със Сърбия връзката се бави заради смяната на правителствата. С Гърция забавянето е по вина на всички акционери в проектната компания. По темата през седмицата се изказа и премиерът Пламен Орешарски в интервю за азербайджанско-британското списание "Каспиан енерджи". Там той посочва важността на изграждането на тръбопровода ТАП от Каспийско море през Турция и Гърция за Европа.Тук е уместно да се посочи, че за нас е актуално извоюването LNG терминал (за втечнен газ ) на Егейско море, който да снабдява Балканите. Такъв е възможно да се изгради и на нашето Черноморие, но Турция забранява подобен вид кораби да минават през Босфора. На кръглата маса министър Стойнев припомни, че за такъв газ е говорено при посещението в Катар. И изграждането да стане на Егейско море с възможност този терминал да стане регионален и да доставя не само за България и Гърция, но и за другите страни на Балканите по междусистемната ни връзка. Терминалът е необходим и защото Трансадриатическият газопровод ТАП (ТАР) през Гърция, Албания и Италия няма да е с достатъчен капацитет.

Връзката с Гърция е важна

и заради усилената работа по газопровода Израел-Кипър-Гърция  – дълъг 1400 км през Средиземно море, средна дълбочина 800, максимална – 2000 метра. Ресурсната му база със запаси е от 2,5-3,5 трилиона куб. м, а възможните доставки до 10 милиарда куб. м годишно.

Въпросът за диверсификацията със сигурност ще се обсъжда при днешните срещи на дясната ръка на президента Барак Обама по европейските въпроси - Виктория Нюланд, с премиера Орешарски и с външния министър Кристиан Вигенин. САЩ имат големи възможности в тази сфера след усиления добив там на шистов газ. Към него са се ориентирали и редица европейски страни.

Това, което става ясно по темата от последната седмица, е достатъчно окуражително за страната ни. За разлика от други години, когато за

диверсификацията повече се говореше, но нищо не се правеше

сега заради драмата с анексирането на Крим се вижда, че този процес няма да бъде оставен само на гърба на правителството ни. И новите ни съюзници ще трябва да проявят повече заинтересованост, за да се измъкнем от едноличната енергийна зависимост. За помощта им е добре да настояват и от самото правителство. То, както се вижда, е първото от десетилетия насам, което полага не малко усилия,  за да разшири енергийните ни възможности. А бързото решаване на този въпрос ще е добре за всички, тъй като освен независимост, ще осигури хиляди работни места и значителни приходи за бюджета на страната ни.

Само факти

- Събитията от януари 2009 показаха, че за европейските потребители е изключително важно да намалят влиянието на транзитните страни. За целта ще бъдат изградени няколко перспективни проекта, сред които "Южният газов коридор", включващ няколко алтернативни варианта за доставките на газ за Южна и Централна Европа от находищата, намиращи се в Каспийския басейн.

-  Най-значимият от тях и по тази причина с най-големи перспективи е "Южен поток" с дължина 2446 км. Това е руско-италианско-френско-германски проект за газопровод, който ще мине по дъното на Черно море от района на Анапа до българското пристанище Варна. Оттам две негови отсечки ще минат през Балканския полуостров за Италия и Австрия. За момента техният точен маршрут не е утвърден. Строителството на газопровода започна на 7 декември 2012 и по план трябва да приключи през 2015.

-  Проектната мощност на "Южен поток" - 63 милиарда куб.м газ годишно. Цената е около 16 милиарда евро. Предвижда се изграждането на четири тръбопровода, всеки с мощност от 15,58 милиарда куб.м, или общо 63 милиарда куб.м. Дължината на морската отсечка е 900 км, тя ще минава на дълбочина 2250 метра.

-  Конкурент на "Южен поток" е неосъщественият до ден днешен проект за магистрален газопровод "Набуко". Тръбата, дълга 3300 км, трябваше да доставя газ от Азербайджан и по-късно и от Туркменистан за ЕС – преди всичко за Австрия.

-  За достъпа до газовия пазар на Южна Европа се конкурират Северна Африка и възможно Израел, от една страна, и Русия плюс страните от Централна Азия и Иран, от друга. Запасите на страните претендентки са достатъчни за осъществяването на доставки в течение на много години, по тази причина е логично сравнението да се направи по критериите дължина на газопроводите и сложност на маршрутите.

Кукувицата кукна фалшиво

Последователността, с която натрапената за водач на евролистата на Реформаторския блок Меглена Кунева руши десницата, вече не учудва никого. Видя се от самата листа защо подредилите се на първите места партийни лидери от останалите формации на думи са за гражданско представителство на “умните и красивите”, но в действителност в главите им и днес гърми член първи от комунистическата конституция за ръководната роля на партията. Не може и да е друго, след като техните патрони и те самите са кръвно свързани с бившия режим на Тато. И с действията си през годините на криминалния преход дадоха всичко от себе си, за да 

отблъснат близо два и половина милиона избиратели, наивно повярвали, че ще живеят в демократичен свят.

Очевидно е също така, че наглостта на кукловодите няма граници. За да постигне реванш, фалиралият икономически кръг чрез своите тинк танкове не се колебае да обезвери и малкото останали десни идеалисти - първо, чрез механичния сбор на доказали политическата си всеядност безскрупулни колаборационалисти, а след окончателното подреждане на кандидатите за Европарламента показа, че червено-синята номенклатура е единственият възможен избор за тях: тоест в действителност да няма за кого да гласуват. Този филм вече сме го гледали. Видяхме резултата от него, когато десницата с гръм и трясък се провали на миналите парламентарни избори. И остана извън парламента. Но това е без значение за тези, които прибраха тлъсти комисиони от загробения в един гьол един милиард пари на данъкоплатците, а днес отново чуват звъна на сребърниците и са готови на всичко, за да си върнат изгубените позиции.

Проблемът им е, че тяхната кукувица пее все по фалшиво и налудничаво. 

Привиждащите й се конспирации в парламента, както и умопомрачителните заключения, които прави по този повод, издават единствено клиничното й желание да си върне привилегията да бъде някой. Впечатляваща е наглостта й да твърди как Брюксел трябва да разбере, че те са “сериозни европейци и българи, които владеят новите инструменти на българския патриотизъм”. Тази, която стана известна там като Мадам Yes, щяла да настоява за много силно мажоритарно присъствие, заради всички в европейската листа. 

Кава загриженост от човек, който единствено го интересува как го оценяват кукловодите.

Госпожата, която тогава обслужи със закриването на два блока на АЕЦ “Козлодуй” не само бъдещите си началници в белгийската столица, но и кръгът, който заради личното си облагодетелстване, пожертва бъдещето на милиони българи чрез онзи “Голям шлем”, днес си позволява да говори за патриотизъм. Не случайно, макар и с горчивината на излъган десен симпатизант, известен психиатър характеризира точно подобно поведение: “Това е тактика на хора, които нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите”. А ние ще кажем, че това е поредното яйце на червената кукувица в гнездото на десницата. Какъв срам всъщност! И какво падение вдясно!

Данайската щедрост на ГЕРБ

След една загубена в раздори парламентарна седмица, скъпо платена от данъкоплатците, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се държи изненадващо сговорчиво: готов е на щедри отстъпки по казуса за мястото в ЦИК (брутално и противно на математическата логика дадено от президента Росен Плевнелиев на бившите управляващи) - включващо дори оттегляне на всичките свои представители от там, хитро вметвайки, че от тях нищо не зависи и умело пропускайки, че заедно с другите ще има блокираща квота; предложи и осигури избирането за член на ЦИК ръководител на Реформаторския блок, при това свой персонален противник в лицето на социолога Цветозар Томов; обяви избраната за водач на реформаторската евролиста Меглена Кунева, едва ли не за тяхната кандадатура за бъдещ еврокомисар, забравяйки, че си имат такъв в лицето на Кристалина Георгиева и би могло да я предложат отново; щедро похвали Ивайло Калфин като кандидат за евродепутат на АБВ, с апломб, с който навремето играеше футболни мачове с президента и настоящ лидер на формацията Георги Първанов. 

Борисов не веднъж е протягал приятелски ръце към различни лидери и партии. Но никога с такова усърдие. 

Преди, почти винаги след всяко негово действие за евентуално сътрудничество вдясно или вляво, следваше презрително отмятане, гарнирано с поток  от хвалби, че ГЕРБ е най-мощната политическа сила у нас, че не се нуждае от подкрепа, сама може да управлява (както и го правеше докато беше на власт) и с цветисти нападки към определени лидери (например Иван Костов), виновни за неслучилия се преход. Сега, обаче лидерът на ГЕРБ не се отмята или за да бъдем по-точни, не бърза да го направи. Няма реакция и от страна на "похвалените". Редно е да се запитаме какво означава това и най-вече доколко са искрени намеренията на човек, който за един ден може да се отметне и потвърди своя теза около десетина пъти. Първото, което ни идва наум е, че думите му се приемат несериозно, като някакъв характерен за любителя на романите на Карл Май, брътвеж. Фактът, че ръката му остава да виси във въздуха, би трябвало да ни подскаже, че никой не му вярва. Но от друга страна има достатъчно основание да се предположи, че 

диригентите на прехода, най-вече от онзи фалирал кръг държат дирижираната от тях отечественофронтовска коалиция да се освети и ясно да демонстрира общите си намерения

Възможно е обаче казаното от Борисов да е плод на негова прибързаност и "издаване на четата" преди да бъдат прилъгани достатъчен брой избиратели да гласуват за формациите от бъдещата приятелска коалиция. От конспиративна гледна точка, това може и да не е редно, но от гледна точка на разпадащата се ГЕРБ подобен ход дори е закъснял. И даровете, които днес бившият премиер носи, целят единствено да спрат отлива на негови избиратели и да запази водещата си позиция вдясно. Защото ако другите формации станат прекалено силни, то с ГЕРБ е свършено. 

Нека да видим каква е реалността в момента. И двете ухажвани формации - Реформаторския блок и АБВ, губят мощност. Реформаторите публично надуват мускули и твърдят, че ще вкарат най-малко трима евродепутати на предстоящите избори през май. АБВ смята, че покрай Калфин може да класират още един депутат. Но това твърдят единствено ръководствата им. "Червената кукувица" Кунева, (според определението на Костов)  срина реформаторите, а подредбата на челните места на останалите лидери води до допълнително разочарование, особено сред техните фенове. АБВ пък беше силна докато беше част от БСП. след изключването на нейните лидери, сривът е неизбежен, червените са дисцеплинирани и не прощават на предателите. Така че възможността

Реформаторския блок и АБВ да нямат евродепутати е реална 

Със сигурност това е и основната причина за дружеските прояви на Борисов към тях. Всъщност той дава ясен знак на техните избиратели, че шансът да не загубят гласа си, е да гласуват за неговите кандидати. Това не означава, че ГЕРБ ще влезе в други още по-тесни договорки с тези формации. Те ще му трябват единствено, ако постигнат резултат на предстоящите избори. За бившите управляващи обаче е важно дори реформаторите и АБВ да постигнат нещо, то да не е толкова значимо, че да заплашва нерадостните им позиции на западаща политическа сила. Целта е ГЕРБ да има бъдещи сателити, а не равноправни съюзници. И така да запази статуквото, което имаше в предишния парламент. 

Веднага ще кажем, че това са напразни илюзии. 

Основание за това е продължаващото неадекватно поведение на ГЕРБ както в парламента, така и извън него - те още живеят с мисълта, че са първа политическа сила, която е спечелила изборите, но с измама и е отнето правото да управлява. Освен това изобщо не си дават сметка, че точно тяхното управление бе свалено преждевременно. И само поради тези две причини, нямат шанс да се върнат отново във властта. 

Не може да подминем и факта, че ГЕРБ имат насреща си противник, който вече доказа, че може да управлява в условията на натиск. И че умее да се възползва не само от предимствата на властта, но най-вече от наивните грешки които превръщат демонстрираната от ГЕРБ байганювщината във фарс, който им гарантира за дълго да бъдат държани далеч от властта.

Кафе за диалог

Срещата между лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Лютви Местан в Кърджали през уикенда се случи навреме след бурната седмица на скандали в парламента за едно място в Централната избирателна комисия (ЦИК). Президентът Росен Плевнелиев допълнително наля масло в огъня като предреши въпроса, давайки бройката на ГЕРБ в противовес на математическата логика и въпреки предварително оповестеното му желание пленарната зала да реши проблема. Добре е да се отбележи, че двамата лидери изпиха кафето си в град, често използван за етнически спекулации заради мрачните времена на възродителния процес. Затова тя се приема и като отговор срещу опитите да се насажда етническа нетърпимост и популистки асоциации със анексирането на Крим от Русия. Още днес по време на срещата на лидерите на политическите партии при президента Росен Плевнелиев ще се разбере има ли резултат от нея. Борисов намекна, че конфликтът за мястото в ЦИК може да се реши. По всичко личи, че на лидерът на сриващата се ГЕРБ му е светнало, че основния губещ от това безсмислено и платено от данъкоплатците противопоставяне главният губещ е той, защото дава възможност на националистическите формации да откраднат от неговите гласове. Затова, както в много други ситуации се е случвало, друг ще опере пешкира. В случая това ще е държавният глава, който услужливо и раболепно даде дължимото на ГЕРБ. Сега очевидно ще направи точно обратното, пак по заповед на патрона си. Няма да е необичайно, нито ще е изненадващо. Плевнелиев отдавна е доказал, че 

зависимостите от фалиралия икономически кръг са тези, които са се превърнали в негови ръководни принципи. 

Държавният глава, вероятно от глупост, пристъпи една граница, която е много опасна - той извърши дискриминация на етническа основа и това със сигурност ще има последствия. Борисов няма да успее да замаже проблема. Неговото протеже най-вероятно ще плати висока цена за тази опасна за мира на Балканите постъпка като се раздели преждевременно с поста си. А  отмяната на указа вероятно ще бъде първата стъпка в тази посока. Последствия ще има и за  всички, които по един или начин разпалват етническа омраза, както се случи с джамията в Пловдив. Като предизвикателство към манипулаторите на прехода може да се приеме казаното от Борисов, че трябва да демонстрират "пред жителите на Кърджали и пред цяла България, че политиката е важна, но 

стабилността и толерантността трябва да стоят над всичко"

Има многозначтелност и в признанието му, че българските мюсюлмани трябва да са мост с ДПС. Това със сигурност хвърля в смут Реформаторския блок, където има отцепници от движението, претендиращи за тези гласове. Но нека не избързваме. И макар че досега няма сведения Борисов да се отметнал от казаното, истината изисква да кажем, че го е правил неведнъж. 

Трябва да подчертаем, че спорното място в ЦИК е важно защото то е, чийто глас може да блокира едно или друго решение. Но от друга страна със сигурност всички губят от изгубеното парламентарно време. Обществеността за пореден път разбира, че в пленарната зала не се защитават техните интереси, а тяснопартийни, като вместо да се приемат закони в полза на избирателите, се водят спорове, които от математическа гледна точка, 

и децата, четящи Карл Май, биха решили без да се замислят

В тази връзка опозицията влезе в игра, която не е в нейна полза, а управляващите и се вързаха с блокирането на полагащото се на ГЕРБ заместник-председателско място в ЦИК. Така спряха парламентарния часовник, което не е в и в тяхна полза. Затова колкото по-бързо се реши този въпрос, толкова по-големи са възможностите за последвали рационални и най-вече общи решения между опозиция и управляващи в интерес на гражданите, особено важни от гледна точка на националната сигурност във време на сегашната политическа нестабилност поради кризата в Украйна.

Добре би било ГЕРБ да продължи тези добри стъпки на опозиционно поведение. Няма да е зле техният лидер да престане с доста комичното твърдение, че са първа политическа сила. То автоматически се обезсмисля след като не са сред управляващото мнозинство. Диалогът, а не обвиненията са тези, които биха могли да върнат нормалния политически живот у нас и съответно доверието на избирателите. А 

отмяната на указа и взимането на правилно решение

от страна на президента ще е знак, че той също е готов за диалог с парламента. Срещата при него е добър повод той даде отговор за непремерените си и до голяма степен предизвикателни изказвания за руското анексиране на Крим. Отправените от него неколкократни предупреждения, че руският ботуш може да стъпи у нас, са грубо подменяне на фактическата обстановка. Той със сигурност е наясно, че в страна членка на НАТО това не може да стане и в договора изрично е казано, че нападението срещу една от страните, е нападение срещу всички. Затова думите му могат да се приемат единствено като създаване на нездрава обстановка и пореден опит за опорочаване на предстоящите избори за европарламент. Държавният глава трябва да използва срещата с лидерите, за да опровергае тези твърдения, както и да се дистанцира от откровения опит да дискриминира представителството на движението в ЦИК. 

Пленелиев всъщност няма избор - ако не си посипе главата с пепел и не даде заден ход,

рискува да изпадне в изолация и от тези, които го покровителстваха и на които им служеше вярно. Той няма интерес от това и отлично го знае. Колкото по-бързо разбере, че страната ни има нужда от етническата толерантност, спокойност и стабилност на населението в този регион и започне  да изпълнява конституционните си правомощия да бъде обединител, толкова по-лесно ще бъдат пресечени опасно разрастващите се националистически спекулации.

Накрая, не може да бъде отминат въпросът доколко са искрени намеренията на опозицията и дали това не е въпрос на временно изпускане на парата, заради губещата позиция в момента. Противопоставянето между сегашни и бивши управляващи отдавна е минало границите на търпимостта. Нивото на техните отношения е такова, че съботното кафе прилича на поредната опозиционна изцепка, която няма стойност и цели временно отклоняване на вниманието с напразни надежди. Но от  друга страна, видя се, че политическите мимикрии лъсват бързо и се обръщат срещу техните създатели. Така че разумът, в който диалогът е основен елемент, е този, който би трябвало да ръководи политиците и единствено от тях зависи обществената оценка на действията им.