Апаратните победи - бумерангът, който винаги се завръща

По-малко от година преди изборите отляво и отдясно отчитат само победи. Сякаш времето, през което са били опозиция, е минало, а избирателите са забравили как са управлявали, когато са били на власт. Най-ярки засега са хвалбите им за победи на вътрешнопартийния фронт, където отдавна статуквото е нарушено и самите победители дори го разбират. Но едва ли ще го признаят дори когато ги свалят от постовете и изглеждат като Тато, когато го детронираха неговите уж довереници.

Истината е, че те до такава степен са свикнали с апаратните победи, че дори не се усещат колко са

Деградирали морално

Когато например лидер на дясна партия казва ядосано на тези, които не са му подчинени, но винаги ги е смятал за такива:

„Защо ми разправяхте, че Румен Христов е никой, а той взе, че ви победи.” Това според вещите политически играчи може да означава, че една група хора са изгубили доверието му и не ги очаква нищо добро. Но според по-непредубедените не е нищо друго освен политически тепегьозлък, изключващ възможността за честен избор и подозиращ апаратна победа, защото след като с години си прилагал хватки, за да оцелееш, през главата ти не минава нищо по-различно от това, че

бумерангът, който навремето си хвърлил

сега не само се връща, но и може да изхвърли кукловодите ти от Октопода извън политическия борд.

Лошата новина е, че малко са тези, които истински искат да се управлява страната според десни и леви принципи.

В БСП от самото начало на прехода забравиха стогодишните мантри като „братство” и „равенство” и създадоха червени бонзи, които сегашният им лидер се опита да отстрани по време на своето управление, но ги остави в партията, за да го разиграват днес с равномерни дози подмазване и неочаквани удари под кръста.

Например като Р.Овч., който даде, както се казва, „всичко от себе си”, за да запази лидерството му, а днес казва: „Сергей Станишев трябваше да бъде сменен от поста председател на БСП, но не тази пролет, а през 2009 година." И допълва, че „ако това беше станало тогава, нещата щяха да са много по-различни в партията, но и в държавата”.

Но нека да видим как е описан Овчаров в една грама на тогавашен американски посланик, публикувана в WikiLeaks. Според нея Р.Овч. е „един от най-добрите играчи,

свързан е с корупционни схеми,

но не представлява пряка заплаха за техните интереси”. Точно тази свързаност с кукловодите на прехода и неоспоримите му качества на добър апаратчик са тези, които подлагат динена кора на БСП и я тласкат към блатото. Няма да коментираме отново и „заслугите” на бившия президент към пречупването на същността на лявата идея и превръщането й в заложник на лични амбиции. Но твърдим, че левицата е последвала Синия лъв по надолнището и избраният от нея път няма да донесе нищо добро за редовите социалисти освен бремето на посетите нови интриги и нерадостното бъдеще заради предизвестената загуба на следващите избори.

Има, разбира се, и добри новини. И те идват отдясно. Там вече отхвърлиха

заченатата в грях Синя коалиция

И са на път да се освободят от старите влъхви не като ги изгонят, а като ги оставят да паднат в капана на апаратните игри, с които пазеха всички ключови места за себе си по време на целия криминален преход. Всъщност сега, когато те всячески се опитват да попречат на сините да влязат в следващия парламент, те единствено доказват, че избирателите правилно са се отдръпнали от тях. Но когато разочаровалите се виждат как тяхната номенклатура си отива, те вече има защо да гласуват за възраждането на синята идея.

Тутакси възниква въпросът възможно ли е и вляво да се случи това. Отговорът е, че е възможно, но само ако не се държат като в онзи виц, в който трима луди се опитвали да избягат от лудницата. Докато се промъквал покрай охраната, първият измяукал и продължил нататък. Вторият също измяукал. Когато минавал покрай пазача, третият извикал: „И аз съм котка!”

Наистина, ако червените не виждат, че номерата им са толкова нелепи, че няма кой да им се върже, то поне да разберат, че вече не могат да разчитат и на твърдите си фенове, 70% от които са на възраст над 70 години.

Вехти амбиции в синьо

Вече не може да бъде скривано, че под прикритието на някакво ново движение се подготвя поредното разцепление в вдясно. Един файтон хора са останали и затова е любопитно да се види чии са тези амбиции. Веднага ще разкрием, че евродепутатът и бивш лидер на СДС Надежда Неински е инициаторът на тази засега непублична кампания по набирането на членове на формацията. Водещи ще са хора от нейния екип, напусналото СДС младежко ръководство и депутати, които подкрепиха неуспелия кандидат за лидер Ваньо Шарков. Според посветени в заверата учредителната сбирка ще се проведе веднага след края на отпуските през есента.

Целта е да се намери патерица за ДСБ (останала самотна в Синята коалиция), за да се запази статуквото на старите сини влъхви и в следващия парламент. Предполага се, че на по-късен етап към движението ще се включат и Шарков и бившият лидер на СДС Мартин Димитров. Двамата са върли противници на самостоятелното явяване на СДС на изборите. Надежда не крие намеренията си, макар че публично още не ги е оповестила: „Cмятам, че всички политици, независимо дали са в партията на г-н Костов, или тези от нас, които подкрепяхме друга политика, различна от тази, която се наложи с новото ръководство на СДС, трябва да потърсят начин да отговорят на очакванията на хората за единство. И да създадат обща политическа формация, която наистина

да направи сериозна заявка на следващите парламентарни избори,

да върне вярата на хората, че в България има демократична сила, която да защитава интересите им. Ключът към успеха на България е традиционната десница да бъде единна и да се яви единна на следващите избори.”

(Не може да пропуснем, че шашмите през 2002 г. около избирането на Неински (тогава Михайлова) вместо Екатерина Михайлова за лидер на СДС доведоха до разцепление и създаването на ДСБ). Парадоксално е, но сега недоволната Надежда, макар че не е пряко засегната, се опитва да отиграе сходна схема. Напълно е възможно тя да не е лицето на новото формирование. А на преден план да излязат хората от разтуреното младежко СДС. Това дори е необходимо като контрапункт, за да бъде измит срамът от напусналия ДСБ млад елит. Точно заради труса в ДСБ ситуацията е

благоприятна за закриването на тази партия

и естественото й преливане в новото дясно движение. Още повече че готвеният изборен закон ще увеличи процентната бариера за коалиции и може да направи невъзможно влизането в следващия парламент на Синята коалиция.

Истината е, че след напускането на СДС на ДСБ им трябват още 30-40 хиляди избиратели, за да прескочат бариерата и имат парламентарна група с минимален състав от 10 души. Само че това очевидно не ги задоволява - с новото движение амбициите им са за група най-малко от 20 души, която да има решаващ глас за следващото, най-вероятно коалиционно правителство. Няма да скрием, че този проект е част от по-голям сценарий за възстановяването на статуквото на червено-синята мъгла и връщането на БСП отново във властта.

Основната цел е сините да бъдат шутирани от политическия живот. Въпросът е дали това не са само лични амбиции, които нямат особено покритие. Или че са израз на безпомощност и най-вече на остатъчни реакции заради загубата на техния кандидат Шарков. Защото това, което се вижда, е, че

без да вдига много шум,

новото ръководство на СДС

показва, че контролира процесите вдясно. След като сините взеха решение да напуснат Синята коалиция и поеха курс към самостоятелно явяване на изборите, те нямат досега грешен ход. Тези, които са за възраждането на Синия лъв, успяха не само да наложат своя кандидат за лидер - карловския кмет Емил Кабаиванов, но и предотвратиха възможността чрез юридически хватки бившият лидер Мартин Димитров да оспорва избора. „Раковски” 134 взе регистрацията, сега е въпрос на време тя да бъде прехвърлена от временното ръководство на новия лидер. Предстоят и няколко рутинни операции като попълването на овакантеното място на заместник-председател от преминалия към „България на гражданите” бивш плевенски кмет Найден Зеленогорски, а така също назначаването на главен секретар. По действията след това ще проличи как сините ще запазят и разширят традиционното

доверие от близо 250 000 избиратели

с което разполагат през последните години.

Този процес неизбежно преминава и през сблъсък с тези, които сега им  кроят шапката. Любопитно е да се отбележи, че засега от партийната централа не искат да коментират намеренията на Надежда и нейния кръг. Причината за това е, че без да подценяват личностните качества на тези бивши сини лидери, новите обитатели на „Раковски” 134 не са убедени, че заговорниците имат достатъчен ресурс, за да могат да отцепят сини гласове.

Предполага се, че и ръководството на ДСБ, което има нужда (както отбелязахме) от подкрепа, едва ли ще разчита само на тях. Възможно е дори оттам да потърсят съвсем други съюзници, от които да имат реална полза, а

Надежда да бъде използвана само да вдига шум в системата

и да омаломощава сините редици. За това свидетелства и представената в Националната художествена галерия (25.07) от лидери на ДСБ платформа за „Модерната десница на българите”. Идеите и присъстващите на събитието нямат нищо общо с кръга на Нейнски. Дори напротив, групата от Националната галерия със сигурност ще се възпротиви на домогванията на неуспелите да спечелят битката за СДС лидери да бъдат лансирани отново в челните позиции на партията им.

Истината е, че

победените не са желан партньор

Освен това малкият шанс, който имат тези, които са останали в разпадналата се Синя коалиция, е в новите лица. Те могат единствено да бъдат трамплин на „традиционните” сини лидери, на които винаги са разчитали кукловодите на криминалния преход.

Що се отнася до шума в системата, Надежда е много добра за тази цел. Оценките и

че сините от „А” група са минали в „Б” група

с избора на Кабаиванов за лидер, както и че форматът „СДС+” се е провалил, обаче са неумело вместване на „нещо” и „нищо” (всички знаят, че форматът „СДС+” бе саботиран от ДСБ) и няма как да й донесат успех. Още по-малко пък ще й помогне формулата за подмяната на СДС с контролирана десница, която се опитва да лансира. И причината е не само в нея, но и в логичния отказ да бъде подкрепена от тези, които веднъж тя успя да отстрани, ставайки лидер на СДС.

Как Комисията по досиетата удря кукловодите на криминалния преход

Нови 495 лица с принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА отчита в доклад пред Народното събрание Комисията по досиетата. Той обхваща периода от 20 декември 2011 г. – 20 юли 2012. Документът е интересен не заради бройката и поредната доза популярни лица, лъснали съгласно закона, а защото той е подписан от новия състав, избран малко преди това. Разбира се, че в него не се отбелязва приемствеността, изразяваща се в това, че председателят Евтим Костадинов и членове запазиха постовете си с подкрепата на управляващите, което е прецедент, но в добрия смисъл. И за съжаление досега не е отбелязан от опозицията.

Това също е обяснимо, като се има предвид, че Костадинов по време на предишния мандат прояви твърдост и не се поколеба да спази закона, независимо че бяха засегнати лица на високи постове в дипломатическата йерархия, включително и бившия държавен глава. Никакво съмнение няма, че именно заради стриктното спазване на закона, и новият състав на комисията ще продължи да бъде атакуван, а дейността саботирана от кукловодите на криминалния преход, които нямат интерес мрачните тайни и зависимости да бъдат разкрити.
Веднага ще отбележим по този повод, че комисията


твърдо се противопоставя на подобни попълзновения 


и остро реагира. Това личи и от представения доклад, в който недвусмислено се отбелязва, че „избирателно и бавно се предават документи от оперативния, служебния и партийния фонд на служба „Военна информация” към МО.” 
Според члена на комисията Екатерина Бончева подобно бавене не може да не поражда съмнения и хипотези за причините.
Депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов, който е един от хората, които участват дейно в промените на закона, заяви че те нямат информация защо военните бавят топката, но обясни причините за законодателното забавяне.
По думите му ангажираността през последния месец на депутатите с промените в закона за съдебната власт е довело до отлагането на други проектозакони. Но той е оптимист и смята, че още през септември ръцете на комисията по отношение на кредитните милионери ще бъдат развързани и ще научим техните имена.
Нещо повече Ципов смята, че тогава ще бъде прието и готвеното от него допълнение, с което към списъка на проверяваните ще бъдат включени и лица,

участвали в масовата и

работническо-мениджърската

приватизация и впоследствие станали управители и членове на ръководствата на въпросните дружества. Тези процеси бяха силно разгърнати в правителствата на Жан Виденов и на Иван Костов. В момента в ГЕРБ се обсъжда и трето предложение, което стана актуално заради блокирането на работата на „Горубсо Мадан“ и ОЦК - Кърджали. Според това предложение за принадлежност към бившите служби трябва да бъдат проверявани и собствениците на предприятия, които бавят или не плащат възнагражденията на своите служители.
В отчета си комисията отбелязва, че до този момент са приети документи на хартиен носител 






общо 64 551 архивни дела; 576 000 броя картончета и 3478 броя ролки
филмови материали




Любопитно е да се отбележи, че комисията започва да се ориентира към по мащабни функции. В отчета си отбелязва, че веднага след избора на състава за втори мандат са направени промени в правилника за дейността, съобразени със законите за администрацията и държавните служители, както и с необходимостта за регулиране на дейността по изпълнението на задачите по организиране използването на създадения Централизиран архив.Администрацията на комисията вече включва три дирекции:дирекция „Архив”, дирекция „Изследване на архивите и публична дейност” и дирекция „Финансово-стопански и правно-административни дейности”. Това означава че по-лесно може 


да се пристъпи и към създаването на Музей на репресиите на ДС, 


каквито вече има в повече бивши соц страни. Няма никакви пречки да бъдат създадени и регионални музеи, каквито намерения вече се обявиха в провинцията. Но със сигурност това не може да стане без участието на комисията. Причината за това е, че съгласно закона всички документи, свързани с ДС трябва да бъдат предадени в комисията. Такива документи, каквито със сигурност има (известно е, че архивът на бившето 6-то управление на ДС е изчезнал) не могат да се повявяват самоцелно. От комисията все още официално не са заявили, но не крият, че създаването на паралелни архиви ще крие опасни зависимости. А основната цел на комисията е те да бъдат премахнати. За да се знае в обществото кой кой е.

Най-скучният вот на недоверие

Добре че беше лидерът на една разпаднала се парламентарна група да каже няколко лакърдии, че да има с какво да се запомнят дебатите по поредния вот на недоверие към управляващите. Защото освен с тях и с факта, че Синята коалиция се измъкна по терлици  от продължилото близо две години необичайно за европейски народни партии сътрудничество с опозицията, този вот ще остане в историята като най-тихия. Защото обичайната политическа врява просто не напусна пределите на пленарната зала. И съвсем обяснимо бе, че през по-голяма част от дебатите депутатите предпочитаха да са дори извън свещената сграда.

Разбира се, че преди да се стигне до искането на вота, би следвало избраниците на народа отново да хвърлят едно око на това какво пише на нея, за да проумеят, че единствено „съединението прави силата”. Не само защото вотът съвпадна с един драматичен момент в най-новата ни история – прекия сблъсък с ужаса на терора. А защото винаги когато политическата демагогия вземе връх, разединението е най-добрата храна за октопода на криминалния преход. Но кой да чете.
Това, разбира се, не е всичко. На социалистите тепърва ще им светне, че
прибързаните решения
никога не са били добри за тях. Те дори нямат нищо общо и с някогашните партизански акции, а по-скоро приличат на стрелба с конфети. И в действителност са лош бумеранг, защото евродокладът, заради който те поискаха вот, се отнася и за тяхното управление. Истинският шанс на червените за атака не бе сега, а в първите дни на септември, когато се очаква на заседанието на министрите на вътрешните работи и правосъдието на държавите от ЕС да се дискутира дали България ще влезе в шенгенската зона. Няма да коментираме сега факта, че социалистите тепърва ще има да обсъждат защо тяхната партия бе единствената от всички в Евросъюза, които подкрепиха действията на управляващите в Румъния. В БСП знаят как да се справят с тези грешки. И това, че дни преди техния любим празник на Бузлуджа поглеждат към новия голям брат и се канят да предложат мемориала за стопанисване от НАСА, показва само, че и странният хумор гъмжи от доста трески за дялане. Въпрос на време е
да се види кой как ще се възползва от тези ходове
и дали те не са онази пушилка, която лидерът им съзнателно вдига, за да може по-късно да се справи по-лесно с вътрешните си опоненти. По този повод ще отбележим само, че те засега не се поддават. Но това нещо не означава, защото едва ли ще си траят дълго време.
Що се отнася до неучастието на Синята коалиция във вота, то си заслужава да се отбележи не защото е неуместно твърдението им, че провалите на няколко управления носели лош имидж на страната, след като е известно как точно завърши тяхното управление през 2001 г. По-интересно е тяхното предложение за балансирана външна политика към страните, които пряко се обвиняват за трагедията в Бургас. Не случайно в  Евросъюза се придържат към такава политика и не се поддават на натиск.
За управляващите пък това сигурно е бил най-удобният вот срещу тях.
Не заради предизвестения резултат, а заради лекотата, с която можеха да връщат всяка атака срещу тях
в двора на техните противници
Истината е, че те се държаха със своите опоненти точно като в онзи виц за рибаря, който ловял риба, а на главата му – тухла. Минала една жена, гледа го – с тухла на главата, и любопитството я заглождило.
„Каква е тая тухла на главата ти?”, попитала тя. „Ще ти кажа само ако...” , отговорил мъжът и й намигнал.„Абе, я си гледай работата!”, възмутила се жената и си тръгнала.
Обаче нали е любопитна – върнала се. „Кажи бе, каква е тая тухла!” „Нали ти казах какво искам”, настоял рибарят. „Добре”, съгласила се любопитната жена. Като свършило всичко, той казал: „Слушай сега – от сутринта съм тука, на кукичката с червея – нищо, ама на тухлата – ти си третата!”
Затова и изводът от вота е, че опозицията не трябва да се поддава на евтини примамки, ако наистина иска да си върне доверието на избирателите.

Възраждането на Синия лъв

С избирането на д-р Емил Кабаиванов за лидер на СДС, сините направиха поредната демократична стъпка към онзи силен съюз, за който гласуваха милиони през 90-те години на миналия век.

За да не бъдем голословни ще отбележим само, че заради противоборството вътре в Синята коалиция, (довело и до този избор на лидер на СДС), на президентските избори миналата есен кандидатът на сините Румен Христов получи 53 000 гласа, или 1.85%. .

А само в Пловдив през 1990 г  за изборите за Велико Народно събрание от 9 възможни мажоритарни кандидата сините взеха 9, а СДС получи получи 211 387 гласа. (Докато на последните местни избори СДС, ДСБ, БЕС (Бизнес-експертен съвет?!), БЗНС, БДФ получиха 5 965 гласа (4.2%). За два мандата (от 2003 г.) намалиха общинските си съветници от 19 на 2 (СДС няма съветник).)

На този фон победата на карловския кмет Кабаиванов с 3941 глас над опонента му депутата Ваньо Шарков с 3652 гласа не изглежда внушителна, но със сигурност  показва, че

сред сините демократичният избор е станал норма

Похвално е поведението на двамата участници в битката: Кабаиванов заяви, че няма да има реваншизъм и чистка, а Шарков декларира, че няма да оспорва избора.

Тук отново ще припомним, че почти веднага след избирането му за лидер на СДС Мартин Димитров се саморазправи с опенентите си, като изключи от партията бившия лидер Пламен Юруков, главния секретар Пламен Радонов, зам.-шефката Дора Христова и още неколцина областни председатели. Веднага ще отбележим, че това не означава, че и сега няма да се стигне до ексцесии.

Мартин Димитров юридически все още държи подписа в партията

Той вече бламира възможността да се регистрира временното ръководство. Нищо чудно да се опита да оспорва и избора на Кабаиванов. Още повече, че Мартин е разговарял с редица областни председатели и се е интересувал има ли възможност да бъде бламиран избора по места в резултат на извършени процесуални нарушения. Тези му намерения обаче са обречени на неуспех. Попари ги не кой да е а самият Шарков. Ден след избора, в разпространено до медиите оценка Шарков съобщава за редица нередности, според негова преценка, но не ги персонализира с избрания лидер. Напротив дава му шанс, като заявява, че на  Емил Кабаиванов предстои трудната задача "да докаже правотата на тезата, че сам СДС е по-силен от обединението на десницата".

Това не означава, че не съществува реална опасност от разцепление. Евродепутатът и бивш външен министър Надежда Неински не крие недоволството си от провала на Синята коалиция. И дава сигнали, че може да организира свое движение. Ще припомним, че тя веднъж направи такава структура (Дясна алтернатива) вътре в партията. Неин мотор бе Плевенският кмет тогава Найден Зеленогорски, (който наскоро не се поколеба да се ориентира към друга формация, след като му стана ясно, че перспективата му в сините редици не е голяма). Интересно ще е да видим

какъв печеливш кон се готви да яхне Надежда

Тя е много добър играч и грешните и ходове напоследък са обезпокояващи. Особено съмнително е сближаването и с ДСБ, които, както е известно бяха създадени по времето, когато тя бе председател на СДС. И понеже тя днес твърди, че изборът на Кабаиванов за председател на практика извежда "СДС от националния отбор, от националната политика и оттук нататък пътят на СДС е да защитава корпоративния интерес и да бъде патерица на други политически формации”, ще и припомним как с помощта на апаратния вот, организиран от приятелския кръг в партията, (сполучливо характеризиран като „Агнешки главички”) само за една нощ (10-ти срещу 11 март 2002 г.) бяха ”преобърнати” нагласите на делегатите на Националната конференция и вместо Екатерина Михайлова, бе избрана Надежда. И това всъщност беше причината за поредното разцепление и създаването на ДСБ...

Но нека се спрем по подробно на поведението на тези, които имаха смелостта и доблестта да поискат доверието на сините активисти за лидерския пост на партията. Четиримата, които бяха в отбора на тези, които се стремят да възродят СДС, проявиха впечатляващо за състоянието на партията единство. Първо Румен Христов обяви че се отказва от надпреварата и почти в прав текст призова феновете си да гласуват за карловския кмет. След това и Иван Сотиров и Лъчезар Тошев се държаха подобаващо достойно. Не случайно техните гласове бяха решаващи за победата на Кабаиванов. С това и Софийската организация показа защо е водеща в страната и защо не трябва да бъде пренебрегвана. Тя на практика

държи онова „златно ключе”, за което си мечтаеше Мартин,

преди да бъде превърнат в Мавъртинчо. Сега СДС-София отново е на ход. На нейните плещи лежи вътрешнопартийният баланс.

Основоната цел на новия лидер пък ще е да докаже правотата на тезата си, че през

2005 и 2009 година участието на сините в коалиции даде възможност да се влезе в парламента, но не разшири доверието в партията, заради което и Националният съвет на СДС отхвърли споразумението за нова Синя коалиция. Той трябва да направи и следващата стъпка – на дело да върне доверието на седесарите. В момента сините реално разполагат с близо 250 000 избиратели (пак припомняме, че само в Пловдив през 90-те години са гласували толкова за Синия лъв). Кабаиванов първо трябва да запази тези избиратели, а до изборите да направи така, че те да бъдат удвоени. Само така сините

могат реално да участват в следващото управление

най-вече като партньор на сродната Народна партия. Нещо, което Синята коалиция трябваше да направи. Но вместо това предпочете да си партнира с БСП срещу ГЕРБ последната година и половина в този парламент. И колкото и да  прикриват тази близост радетелите за Синя коалиция, точно заради червено синята парламентарна мъгла бяха наказани на последните президентски и местни избори миналата есен.

Много любопитно ще е поведението на Шарков. Той няма интерес да продължи да бъде маша на една малка група, самообявили се за елит на десницата, с единствена цел да си осигурят места в следващия парламент. Освен това той много добре знае, че бе допуснат на изборите след като Контролния съвет си затвори очите за това че организацията, в която членува не бе плащала половин година членски внос и с това на практика се бе самоизключила. Но това е най-малката беда – истинска глупост би било

Шарков да пожертва доверието на своите фенове

за да помага на извънпартийни каузи. Абсолютно сигурно е, че авторитетът на Шарков ще бъде полезен за СДС. Затова в името на единството са нужни компромиси. Шарков е показал, че няма амбиции извън сините редици. Очаква се още в близките дни да се види, че в новото ръководство ще има място и за загубилия битката за лидерския пост Шарков.

Всъщност това, което прави най-силно впечатление през последните близо два месеца, откакто СДС пое по новия път, е стремежът да се ръководи колективно партията, чрез широки форуми. Нещо, което беше забравено заради наложеният от кукловодите авторитарен стил на управление на „едни хора, които отдавна са си плюли на физиономиите и в морално отношение няма какво да губят”. Същите тези хора бъркаха качествата на кандидатите с въпросния култ.

Надяваме се, че всичко това вече ще е минало. И мястото на политическите мумии няма да е в мавзолеите. Идва времето на младите  и необременени политици. От това как тези, които са на партийния връх, ще съумеят да им помогнат да заемат челните места на десницата, зависи и бъдещето и.

БСП пак затъна в блатото

БСП пак не избра правилната посока. Социалистите са напът да се издънят както с подписката за свикването на референдум за АЕЦ „Белене”, така и с останалите си инициативи - протестите пред Ректората на Софийския университет срещу повишаването на цените на тока и на гарата срещу продажбата на „Товарни превози” под надслов „Окупирай Централна гара”. Особено нелепо ще се окаже традиционното честване на Бузлуджа, защото то ще е в сянката на рушащия се мемориал, който червените обещаха да възстановят, но вече мислят как да се отърват от него.

Подписката за референдума трябва да бъде представена до края на този месец. Според най-оптимистичните сведения, дадени от „Позитано” 20, вече били събрани близо 400 хиляди парафа и тя в крайна сметка ще бъде представена. Но това нищо не означава, защото според предварителната инструкция на червената централа тя трябваше да приключи още на 10 юли, за да може социалистите сами да направят проверка на събраните данни и да махнат неотговарящите на изискванията. Но заради забавянето това вече е невъзможно, социалистите трябва да съберат минимум 700 000 подписа, за да разчитат, че 500 000 от тях ще са изрядни.

Допълнително подписката се дискредитира от гафове. Например преди няколко дни се появи информация, че в Кюстендил в сградата на кметството в ромската махала хората са привиквани да се подпишат с обещанието, че по този начин

ще получават по-евтин ток и хляб с по-ниска цена.

Подписката е събирана от представители на мургавите коалиционни партньори на БСП. Междувременно и в двата организирани по интернет протеста – пред Ректората и на Централна гара, се оказа, че зад плакатите и движението по пешеходната пътека неизменно присъства пункт за събиране на подписи. Излишно се оказа и присъствието на полиция на мероприятията, защото на Централна гара се появиха едва 16 души.

Затова и лидерът им Сергей Станишев предпочете да се изнесе в чужбина и да види дали ще може да си уреди преизбирането на поста шеф на евросоциалистите (ПЕС), отколкото под палещите лъчи на слънцето у нас лично да събира подписи, както направи седмица по-рано. Пътешествието му, разбира се, също не е толкова полезно, заради подкрепата, която даде на действията на управляващите в Румъния по отстраняването на техния президент. Известно е, че действията на румънското правителство предизвикаха вълна от недоволство в почти целия Евросъюз.

За капак социологическо проучване показа, че Столетницата не вдига рейтинга си, стои на едно място и само доказва лошата прогноза, че партия, в която над 70 процента от партийните членове са над 70 години, е обречена на изчезване. На този фон изказвания, че социалистите увеличават подкрепата си и могат да спечелят следващите избори, звучат като самохвалство без покритие.

Няма как да бъдат приети и атаките на социалистите по отношение на последните събития в правораздавателната система. Защото мониторингът там беше наложен преди пет години и докладът, който ще излезе, ще включва и тяхното управление.

На фона на тази нерадостна картина изобщо не се учудихме, че в БСП отново

извадиха уж заровените томахавки

Първо Станишев се закани да прокара през тънка цедка червените изборджии, като настоя всички, които са се провалили на последните избори, да бъдат отстранени от щабовете. Лидерът на социалистите поискал повторна детайлна справка за всяка секция в страната заедно с имената на отговорниците по квартали, села и градове. Всеки активист ще бъде разгледан под лупа и този, който се е провалил, няма да получава повече задачи. Според плана на „Позитано” 20 близо 20 000 социалисти ще преминат обучение от 1 септември, когато стартират политическите курсове на Столетницата. На училище ще ходят и новаците в кандидатдепутатските листи. Те ще преминат политически лекции, а специално внимание ще им бъде обърнато на програмата на БСП за развитие на България до 2020 г., ядрената енергетика и безработицата.

Готвената от Станишев чистка очевидно е подразнила доста хора, защото според тях тя трябвало да започне с него, като

главен виновник за последните 6 загуби

на социалистите. Затова и изобщо не се учудихме на бързата и повратлива реакция на минаващия в момента уж за близък на лидера Румен Овчаров: „Сергей Станишев трябваше да бъде сменен от поста председател на БСП, но не тази пролет, а през 2009 година", заяви той по телевизията. По думите му, „ако това беше станало тогава, нещата щяха да са много по-различи в партията, но и в държавата”.

По-внимателното вглеждане в тези думи ни представя автора им така, както го е обрисувал в една грама, публикувана в WikiLeaks, бивш американски посланик. Според нея Р.Овч. е „един от най-добрите играчи, свързан е с корупционни схеми, но не представлява пряка заплаха за техните интереси”.

И в този случай нападките на Р.Овч. не са насочени директно към Станишев, а към бившия президент, с който след загубата на изборите Р.Овч. е заговорничел за свалянето на соцлидера. Но тогавашният държавен глава поради свои си съображения не дал това да се случи. Затова на финала на това изказване нападките на Р. Овч. са насочени изцяло към бившия президент, „който на конгреса на партията тази пролет е

предложил единствено да се "сбори"

с премиера Бойко Борисов”. Според Р.Овч. обаче конгресът на БСП е забавил подписката за референдум за проекта АЕЦ „Белене”. Не е нужно много да се задълбочаваме, за да ни светне, че според изгодата си червените бонзи винаги са готови да се отметнат от всичко само и само да запазят позициите си. И няма никакво значение дали това ще е в ущърб на БСП или пък на избирателите, които са се подлъгали да гласуват за тях.

Интересно е да се отбележи, че по стар комунистически обичай вътрешнопартийните атаки се провеждат в отсъствието на лидера. Той е на форум на младежите евросоциалисти в Хърватия. Станишев, разбира се, може да отговори на нападките, но както винаги предпочита да си трае и ако може те да отшумят. Само че краят на месеца наближава и ще не ще, той ще трябва да почне да отговаря за поредния провал на ръководената от него партия. На старите влъхви също няма да им се размине. Напълно е възможно някои от тях изобщо да не попаднат в избирателните списъци на социалистите. Преди това обаче Станишев трябва да си осигури преизбирането на шефския пост в ПЕС, което с всеки изминал ден става все по несигурно.

Часът на истината за СДС

Сините ще решат днес дали да продължат да са в коалиция с бившата комунистическа партия, така както го правеха през последната година и половина в парламента или ще тръгнат по пътя на десницата, заради която преди близо 22 години бе създаден СДС.

През последните дни маските паднаха и вече никой не се съмнява, че Емил Кабаиванов иска да възроди синята идея, а Ваньо Шарков се кани да върне статуквото на червено-синята мъгла. Зад Шарков стоят тези, които в продължение на целия криминален преход задкулисно, а напоследък съвсем открито обслужваха Октопода. Но успяваха майсторски да се прикриват и лъжат избирателите. И макар те да ги наказаха през 2001 година, лидерите им не се оттеглиха. А напротив – първо се опитаха да откраднат Синия лъв, след това, като видяха, че се провалят, майсторски се присламчиха и превърнаха лидера на СДС по това време от Мартин в Мавъртинчо.

Видя се  също така по време на първия кръг на изборите, че сините играят честно с няколко кандидати, защото такива са правилата на демократичния избор, докато скритите зависимости  изплуваха в един кандидат, както са ги учили кукловодите от култа на личността насам. Не се учудваме, че тези, които загубиха, подкрепят Кабаиванов, защото просто са в един отбор, както и не се учудваме, че съюзилите се с бившите комунисти, си служат с манипулации като тази, че изборът днес е между ДСБ и ГЕРБ.

Предпочитаме обаче да вярваме на Кабаиванов като казва, че трябва да се заложи на ясни принципи, а не на неясни коалиции.

Затова в заключение ще кажем, че тези които създадоха ментето на СДС, е крайно време да бъдат пратени там където им е мястото – на историческото бунище. И СДС да върне трите си букви, а не както беше останал без първата, когато недосегаемите стари влъхви се правеха на мними демократи.