Ловецът с двете имена пак се появи

Вече си мислехме, че бившият президент Георги Първанов може да се измъкне по терлици от дивотиите които надроби по време на двата си мандата. Но се оказа, че управляващите не са го забравили. Вицепримиерът Симеон Дянков реши да провери как Ловецът с двете имена се е отнасял с лопатарите в резиденция „Кричим”. Защото през последните години само той е посещавал това райско кътче. Винаги може да ни мине през ум, че Дянков не случайно любопитства какво точно е вършел Първанов там, като се има предвид, че двамата не се долюбват още от времето, когато президентът с харамийския псевдоним си позволи в типичен ДС стил да публикува конфиденциален разговор помежду им. 
Но намеренията на вицето заслужават внимание, защото ловните подвизи на Първанов и тяхната съмнителна законност винаги трябва да бъдат разследвани. 
Добре би било и магистратите да се поинтересуват не само от проверката, която управляващите смятат да извършат, но и от предишните скандални ловувания. Защото те имат не само криминален привкус, но някои от тях са цинични от морална гледна точка. Само ще припомним, че един такъв лов се състоя по време на трагедията с онзи влак край Кардам, в който изгоряха девет души и други девет бяха тежко ранени.

Сезонът на изборното инженерство

Малко изненадващо е, но не минава вече ден, без да ни бъдат представени предложения за промени в изборния кодекс. Необичайно е, защото промените се приемат буквално дни преди изборите, а до тях има близо година. Те обикновено се правят от управляващите и целта е да бъдат улеснени в спечелването на изборите и в запазване на статуквото.

Няма да се връщаме много назад в годините, за да си припомним, че само за предишните парламентарни избори имаше предложение за 9-процентова бариера за коалиции, а за партии – над 6 процента. То не бе прието, но бе узаконен мажоритарният вот под натиска на бившия президент Георги Първанов, за да може да си вкара своя квота в парламента. Но имаше обратен ефект – от него се облагодетелстваха сегашните управляващи – те го спечелиха почти във всички области.

Интересно е да се отбележи, че предложенията за промени се правят не от ГЕРБ, а от  други партии.  БСП например опипва почвата с искане за машинно гласуване. Това няма да е компютър, а устройство с екран, което ще е в съответната избирателна секция, и чрез него ще се избира номер на предпочитаната политическа сила. Вотът ще се отчита директно в Районната комисия, а избирателят ще пуска в урната листче, което ще излиза от машината, подобно на касова бележка.

Така

манипулациите и контролираният вот в секционните избирателни комисии,

 където се допускат гафове при преброяването, ще бъдат минимализирани, смятат червените. С такива машини се гласува в държави като САЩ, Германия, Русия, Австрия, Холандия.

Синята коалиция и РЗС също направиха свои заявки за промени, една от които е желанието им  да бъдат представени и в следващото Народно събрание. То допълнително се мотивира от предхождащ слух за промени в избирателната система, които на практика ще върнат двупартийната система. Идеята  се промъкна преди десетина дни и според нея може да се въведе бонус за победителя във вота, ако той води пред втория с 5 и нагоре процента. (Подобен модел се прилага в съседна Гърция.) При това положение спечелилият изборите ще получи като подарък броя мандати до самостоятелното мнозинство от 121 депутати за сметка на непреминалите бариерата от 4% участници в изборите. Това е начин победителите на изборите през 2013 г. да си подсигурят стабилно мнозинство.

Ако се приемат за достоверни обществените нагласи, ефектът от такава поправка ще облагодетелства сегашното управляващо мнозинство. Тъй като повечето проучвания показват 8-10% преднина за ГЕРБ, очевидно това ще им помогне да получат устойчиво мнозинство в следващия парламент. Т.е.

няма нужда от политическо инженерство

в създаването и вкарването в парламента на „присъдружни партии“, които да ги подкрепят било като цяло, било след разбиването им – под формата на независими депутати.

Очевидно е, че с подобна хватка ще бъдат спестени много усилия и най-вече материален ресурс. Освен това със сигурност ще се стигне до естествен отказ на избирателите да гласуват за малки формации, тъй като ще им светне, че гласът им просто ще бъде напразен и ако все пак го направят, то „бонусът“ им  може да отиде за партия, която те не искат да видят на власт.

Точно тази заплаха явно е накарала РЗС и Синята коалиция да контрират тази възможност със свои предложения. Но докато сините не бързат да сложат всички карти на масата в изчакване на заявките за промени от големите играчи, като акцентират предимно в технически промени като въвеждане на електронното гласуване, правене на прозрачна дейността на Централната избирателна комисия, въвеждането на

възможност за обжалване на актове

на изборната администрация, то подходът на РЗС е прагматичен и напълно съответстващ на желанието им отново да бъдат представени в следващото Народно събрание било в резултат на самостоятелно явяване на изборите, или под формата на изборна коалиция. Първо, с промяна, според която в разпределение на мандатите на национално ниво на избори да участват партии, получили най-малко 4% от действителните гласове в страната и извън нея, се запазва досегашният изборен праг. След това с друга промяна се запазва същата

бариера и за двупартийните коалиции

Това им желание недвусмислено ни подсказва и евентуалните намерения на по-малките партии, чиито изразител става РЗС.

Следващите промени обаче са тесла за многопартийните коалиции, които несъмнено вече се подготвят (за една такава между АТАКА, ВМРО и Новото време вече се говори). Според предложенията на РЗС бариерата за трипартийните коалиции става 5% , а за всяка допълнително -  с 1% отгоре. Предлага се и

повишаване на изискуемия депозит в БНБ

 - от 10 000 лв. на 20 000 лв. Това изискване се очаква да ограничи възможността фантомни партии да се явяват на избори и да разсейват гласове.

Удар се нанася и върху правещите социологични проучвания. Във всяко публикувано изследване в отделно поле ще пише за съответната социологическа агенция кой е поръчал изследването и кой го е платил. Освен това след изборите данъчните ще правят ревизия на  собствениците на агенции, за да се провери законосъобразността на парите за предизборните проучвания.

Тепърва ще стане ясно дали това не е само пушилка, която скоро ще се вдигне и тези намерения ще бъдат забравени, както се е случвало много пъти през годините.

Истината е, че тези предварителни ходове много приличат на  онзи виц, в който един човек върви по улицата, носи чувалче и сегиз-тогиз го разтръсква. Един друг го пита какво носи в това чувалче .А оня отвръща:

"Мишки!"

Другият го пита защо в такъв случай го тръска. И човекът му обяснява:

“За да ги замая! Защото като се окопитят - събират си акъла и ми прегризват чувала!...”

Така че при толкова много мишки не трябва да се учудваме на инициативността. Още по-малко пък на това, че някой периодически ще разтърсва чувала.

Сини надежди или нови неизвестни

СДС спечели поредния тест по новия път, който пое преди близо два месеца. Близо две трети от гласовете на първия тур бяха за тримата кандидати, които са за самостоятелно явяване на изборите и най-вече са против Синята коалиция. До класирането на д-р Емил Кабаиванов за втория тур пък се стигна след като четвъртия кандидат от техния общ отбор Румен Христов се отказа и призова привържениците си да гласуват за него в драматично изявление в петък привечер (06.07.). Христов, който със сигурност щеше да вземе втората позиция (както личи от разбивката на получените гласове за Кабаиванов по места), взел трудното решение след като от СДС-София категорично му заявили че няма да бъде подкрепен. Т.е. вижда се, че

в името на общата победа могат да се направят компромиси

Сега остава да бъде направена последната стъпка в избора на лидер на СДС от тези, които са си поставили за цел възраждането на синята партия – гласовете дадени за Иван Сотиров в София да бъдат дадени на Кабаиванов. Те са близо 900 гласа и са напълно достатъчни карловският кмет да е новият син председател. Това сочи логиката и не би трябвало да има съществени изненади. Само че

не така стоят нещата в действителност

Победителят в първия тур депутатът Ваньо Шарков направи веднага след като разбра резултата безпрецедентно изявление, очевидно предварително подготвено, в което благодари на всички на седесари, които са му дали „убедителна преднина в битката за лидер на СДС” и са му гласували доверието си, за да изведял „партията от задънената улица”. „Вие сте моята сила! Във вашия глас е смисълът на СДС, на традиционната десница и на България. Респектиран съм от вашия инстинкт за справедливост, от непримиримостта ви към натиска, схемите и контролираното преливане на гласове”, почти в прав текст посочва за кого работи Шарков. Всъщност, коварният призив към седесарите е:

„Или с ДСБ, или с ГЕРБ”

Няма да се спираме сега кой е измислил тази тактика. Но комунистическата фразеология е толкова прозрачна, че не е трудно да се досетим кой наднича в сянката. Изобщо не се учудваме, че отсъства от това изявление бившата комунистическа партия, с която Синята коалиция си партнираше в продължение на година и половина в парламента. Няма да навлизаме и в други подробности като например под чия диктовка и с какви обещания са получени някои от гласовете на Шарков. Защото това е обидно за самите седесари. Пък и резултатите от гласуването показват, че сините не са загубили инстинктите си за самосъхранение.

Демонстрираното самочувствие от Шарков обаче сочи нещо обезпокоително. И то е, че някой го надъхва, убеждавайки го, че

мачът е решен на друго място и той ще  спечели

Има основания за подобни съмнения. Разбира се, че те ще останат, докато се види крайният резултат. Но колкото по-рано се изяснят, толкова по-добре ще е за всички.

Ключът за успеха на единия или другия кандидат е в ръцете на СДС-София и в поведението на отпадналия Сотиров. Първо той трябва да каже ясно, че продължава да е в отбора на търсещите ренесанса на синята партия. И публично да призове всички, които са гласували за него да подкрепят Кабаиванов. Не го ли направи или заяви, че трябва да гласуват по съвест, ще останат слуховете за задкулисни договорки и обещания за водаческо място в бъдещата листа от евентуално победилия Шарков. Лидерите на СДС-София и сегашното временно ръководство на „Раковски” 134 час по-скоро

трябва да седнат на масата и да си кажат всичко право в очите,

вместо да се цакат взаимно. Защото накрая и едните и другите ще бъдат изиграни. Насреща си имат хора, които са доказали връзките си с Октопода и винаги са били част от криминалния преход. Сега е моментът тези, които искат на това да се сложи край да се обединят и да го направят. В противен случай рискуват да изпаднат в положението на онези двама осъдени на смърт, които докато ги водят към бесилото си говорят: „Сега е моментът да се опитаме да избягаме”, казва единият, а другият му се сопва: „По-добре да си траем, щото може да стане и по-лошо!”

Надяваме се да не се стигне до тази жалка гледка, да се разберат и в крайна сметка продължат пътя на промяната.

Но дори това да се случи и Кабаиванов да е новият председател на СДС,

мъките на Синия лъв няма да свършат

Не трябва да се забравя, че подписът все още се държи от подалия оставка Мартин Димитров и изборът може да бъде оспорван с дело в съда, което може да се точи дълго време. И в крайна сметка листите да се редят от радетелите за Синя коалиция. Вчера в личната си страница във Фейсбук Мартин написа средното:

"Познавам добре и двамата и съм работил добре с тях. Като председател на СДС безброй пъти ми се е налагало да реагирам мигновено, да дам пресконференция, да влезна в дебат и т.н. За мен е невъзможно това да се свърши от Карлово или от някъде другъде в България. Затова и никога досега сериозна политическа партия не е избирала за председател, кмет, който е на 150 км. от София. Ако Кабаиванов по някаккъв начин спечели, това би означавало, че той се води председател на хартия, но всъщност председател ще е някой друг. Това е и целта на Борис Марков, някой да се води председател, а той да дърпа конците. Чудя се на акъла на Кабаиванов, как се е съгласил да участва в такъв сценарии.

Освен това бъдещият председател на СДС ще трябва да влезе в дебат с Борисов и Станишев. Изисква се много парламентарен опит, за да се справиш. Шарков го има и ще стои авторитетно".

Мартин, когото

по време на Синята коалиция сполучливо наричаха Мавъртинчо,

прави доста евтини внушения като се има предвид, колко олекна самият той с поведението си пред седесарите.

По-същественото от подобни безцеремонни публични изявления и на Шарков и на Димитров е, че те няма да се спрат пред нищо за да постигнат целта си. Затова никак не е сигурно дали няма да бъде направен нов опит за разцепление на партията. И Шарков заедно с групата депутати и политици, стоящи зад него, просто да призоват подръжниците си, вместо за кандидатите на СДС, да гласуват за коалицията, която бе обявено наскоро, че ще бъде запазена.

Накрая ще отбележим и още нещо, което е в ущърб на сегашното временно ръководство. Когато те натрапчиво казват, че искат да върнат старата слава на СДС, това вече не работи в тяхна полза Изтече много вода, времето и хората се промениха, светът не е същия. Само с изтъркани заплахи, че нашият най-голям враг е БСП или пък тройната коалиция, че и царят, няма как да стане промяната. Отрицанието вече не е врата към успеха. Избирателите се интересуват вече с какво конкретно ще им бъдат полезни тези, които избират. И популистката фразеология все по-трудно ще минава. 

Мъка за една подписка

Лидерът на БСП Сергей Станишев се похвали в събота (07.07.) че били събрани над 310 000 подписа за провеждане на референдум за АЕЦ „Белене". Той бе забелязан на пункт за събиране на подписи от активисти на  ВМРО за прекратяване на концесията за Софийска вода. Станишев солидарно сложи параф и под тази подписка. Ще припомним, че БСП и ВМРО си сътрудничат за свикването на референдуми по тези въпроси.

Хвалбата на лидера на БСП идва само седмици след като на партийния им конгрес се разбра, че са събрани едва 70 хиляди подписа, като 30% от тях били невалидни поради сгрешени лични данни.

Подозрителното разбързване и набъбване на броя на подписите си има обяснение. Ако до 28 юли не бъдат събрани най-малко 500 000 валидни подписа, както го изисква законът, референдум за ядрената ни енергетика няма да има.

По повод на съмнителната бързина ще припомним

как катастрофално завършваха няколко подписки за свикването на национални референдуми, съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Техните инициатори бяха разследвани от ДАНС, прокуратурата и от парламента. На показ излязоха скандални шашми, извършени от инициаторите им – лъснаха подписи на мъртъвци, затворници, на нищо неподозиращи граждани. Видеозаписи показаха как противозаконно се ползват лични данни, с които някои компании разполагат, и как акуратно партийни активисти ги преписват в подписката. Имаше и закани от партийни лидери, че ако не им бъде приета подписката, те ще се тръшнат пред кабинета на шефката на парламента и няма да помръднат оттам, докато тя не им угоди. След това всичко утихваше. Скандалите се забравяха, седящите от различни страни на барикадата уж непримирими врагове в крайна сметка се прегръщаха. А подписките потъваха в забрава. Само като си представим колко сили и енергия са отишли за събирането им, няма как да не препоръчаме на тези, които са гласували за инициаторите на подписките, да се замислят

дали трябва да дадат отново гласа си за тях

на изборите догодина.

Има и още нещо, което обрича подобни допитвания на провал. И това е разликата между словесното надуване на подобни балони, т.е. печеленето на политически дивиденти и несъмнено трудоемката дейност по събирането на всяка една от тях. И това, че Станишев се появява няколко пъти на такива пунктове, не означава, че той по цял ден виси под палещите лъчи на слънцето в името на светлото социалистическо бъдеще на страната. Други опират пешкира. Те ще го отнесат и когато се разбере, че и тази подписка е приключила без успех. А лидерът на БСП дори няма да си спомня, че някога е правено такова нещо. И ако все пак си спомни, той ще прехвърли вината или на управляващите, че са им попречили да я съберат, или ще обвини вътрешнопартийната опозиция в лицето на бившия президент Георги Първанов, че нарочно не са си мръднали пръста, за да саботират соцпартията.

Всъщност истината е, че БСП е напълно наясно с мъката по събирането на тези парафи. И тя е, че 70% процента от партийните членове са над 70 години и почти нищожен процент на възраст до 30 години. Затова и инициирането на подобни всенародни допитвания не са нищо друго освен тестове дали

могат и с какво да бъдат прилъгани избирателите

да гласуват за тях. В Столетницата са наясно, че залязват като партия така, както се случи със СДС. Но не искат да вярват, че са тръгнали по пътя на сините. Проблемът е, че както едните, така и другите не знаят какво да направят, за да си помогнат сами. Все разчитат някой друг да им извади горещия картоф. И те да се върнат там, където бяха в продължение на близо десет години – на масата, където се раздава на „батко” и „братко” всичко от държавната софра.

Е, може и да им се помогне, макар че не ни е работа. По едно щастливо стечение на обстоятелствата жителите на окръг Лос Анджелис успешно събраха по едно и също време с нашите социалисти подписи за референдум. Той обаче е за нещо далеч по-атрактивно –

дали порноактьорите да използват презервативи

по време на снимки. В меката на киноиндустрията сериозно са се загрижили за здравето на тези труженици. Самият проблем на допитването е предизвикал огромен ентусиазъм и за нула време са били събрани 360 000 подписа. Прави впечатление и друго, че вместо да се дават излишни пари допитването ще съвпадне с изборите за президент, Камара на представителите, 1/3 от Сената и губернатори с изтичащ мандат.

Това, което искаме да препоръчаме на нашите социалисти, е тяхното

стряскащо допитване на фона на случилата се само преди година трагедия във Фукушима да бъде съчетано с нещо далеч по-привлекателно като например свикването на референдум дали народните представители да не започнат да живеят като в комунизма, т.е. да не плащат за нищо: нито наем за жилищата, нито ток, нито парно; да могат да паркират безплатно; да се возят без пари във всички видове транспорт; да се хранят и почиват безплатно където си искат по света за сметка на данъкоплатците; да не бъдат преследвани дори когато ги хванат, че крадат с безспорни доказателства; но трудът им, разбира се, да се заплаща, дори когато е безсмислен... Сигурни сме, че един такъв референдум ще бъде подкрепен за нула време от най-малко два милиона българи. Със сигурност поне половин милион от тях в суматоха ще се объркат и ще подкрепят червената подписка.

Но да оставим шегата настрана. Като във всяка стара партия и в БСП има хора с опит. Само че кой знае защо вместо те да са в предните редици, в ръководството на червените срещаме лица, заради които преходът бе наречен криминален, а пък те самите бяха нарочени за част от Октопода. И за да бъде замазано тяхното съществуване, се измислят популистки ходове, които няма как да минат.

СДС циркаджилъци до последно

Два дни преди вътрешните избори за нов председател СДС бе разтресен от нов скандал. Временният лидер  Борис Марков и главният секретар на партията Константин Арабаджиев при опит да впишат в съда промените се срещнали с лице, представящо се за адвокат на бившия зам.-председател на партията Найден Зеленогорски, който им заявил, че екскметът на Плевен представлявал сините по силата на пълномощно, издадено му от Мартин Димитров.

В парламента Димитров отрече да е давал пълномощно и обясни, че ставало дума за процедура по отписването на Зеленогорски от ръководството, за да може да поеме по избрания от него нов път. Зеленогорски също отрече да саботира дейността на бившата си партия.

В кулоарите Димитров дори иронично попита защо временното ръководство иска да се регистрира, след като съвсем скоро се очаква да бъде избрано постоянно ръководство. Този отговор обаче не развесели Марков.

Напротив, засили подозренията му, че лагерът, който загуби битката за запазването на Синята коалиция, се готви да ги разиграва, ако техният кандидат и радетел за общо явяване с ДСБ на изборите догодина Ваньо Шарков ги загуби и съответно намери причина да ги оспорва.

Няма съмнение, че това е и основната причина Марков и Арабаджиев да искат юридическия контрол.

Играта на котка и мишка между двата отбора започна още с на пръв поглед неразумния ход лидерът Димитров да подаде оставка. Тя бе приета като знак на протест, че е пропаднала идеята за Синя коалиция след решението преди повече от месец на сините

да се явят самостоятелно на следващите избори

По-късно оставката на друга ключова фигура – зам.-шефа Найден Зеленогорски, само добави нови щрихи към подозренията за апаратна игра, чиято крайна цел няма нищо общо с идеите, заради които бе създаден съюзът.

В началото на тази седмица бе и първият пряк сблъсък между двете групи, когато се разбра, че Димитров не иска да даде пълномощно на Марков да борави с партийните пари.

Според Димитров целта на искания документ от временния председател била той да го използва, за да тегли пари от сметката на сините безотчетно и най-вероятно за да финансира кампанията на своите протежета, кандидати за партиен шеф.

Подалият оставка лидер поясни, че нямало пречки пари да се теглят с решение на НИС, тъй като финансовият секретар Филип Кирев имал пълномощно, което можел да използва след такова решение.

Разликата била в това, че когато имало решение на ръководството, с него се гарантирала прозрачността на усвояването на средствата, докато ако временният шеф имал тази възможност, то той щял да употребява парите непрозрачно.

Няма да припомняме как през годините разделите в СДС са водели до срамни сцени

И как от ДСБ си бяха поискали джантите и гумите на служебните автомобили, които се водеха на фондация „Демокрация”, останала под контрол на новоучредената партия.

Само преди няколко години Мартин също имаше проблеми, които още тогава можеха да решат щекотливия въпрос, свързан  с краха на дружбата с ДСБ, ако юридическият лидер Пламен Юруков не бе отстъпил.

Всъщност от гледна точка на файтона хора, които представят лицата на десницата в момента, подобни интриги нямат особено значение. Но

марката СДС е тази, която привлича политическите удавници

Освен това е известно, че сините разполагат с близо 250 000 избиратели, голяма част от които след раздялата с ДСБ изразяват готовност да подкрепят синята партия. Това ги прави надежден десен партньор в следващия парламент.

Но няма начин да не се отчита не само от радетелите на Синята коалиция, но и от тези, които доста самонадеяно яхнаха други политически проекти.

Първите имат интерес да гушнат отново сините, но ако това не стане, заедно с другите ще направят всичко възможно да оставят СДС извън следващия парламент. Особено активни ще са такива като Зеленогорски.

Те са в правото си да бързат, защото както правилно им бе казано, имат точно определен кредит на доверие, който трябва да оправдаят.

Затова всичко положително, случващо се в СДС, ще е в техен ущърб.

БСП също предпочитат Синята коалиция пред Синия лъв

Партньорството им бе проверено в близо година и половина съвместни действия срещу управляващите в пленарната зала на парламента.

Излиза, че СДС е партията, която може да разбърка сценариите за налагането на поредните мимикрии на Октопода след изборите догодина. Затова колкото по-дълго продължат трусовете на „Раковски”, толкова по-лесно ще се стигне до връщането на статуквото на криминалния преход.

Допълнителна тежест за сините е, че заради следването на демократични принципи отборът, който трябва да върне доверието на сините избиратели с решението за самостоятелно явяване на изборите, не можа да излезе с единна кандидатура. Временното ръководство не се вслуша в призива на старите седесари за обединяването им около обща кандидатура.

Но те очакват да бъдат чути другите им предложения. Те са разумни и са свързани главно с мерки за връщането на всички бивши членове и симпатизанти под различни организационни форми. Така наречените „сенатори” се надяват да бъде създадена  програма за реформиране на партията с помощта на специалисти, обединени във възстановения статут на експертните комисии. А за разширяване на влиянието на СДС той трябва да бъде представен и със силна гражданска квота в следващия парламент.

Друг проблем е, че на този етап никой не се ангажира с прогнозата дали фактът, че има четири кандидатури от един отбор, няма да предизвика брожения след като стане ясно в неделя

кои трима губят шансовете си да продължат битката. И в резултат на това възникнат нови трусове.

Дори това да не се случи и сините да се обединят, никой не знае докога Мартин ще бави топката и с юридически хватки ще държи подписа на синята партия. Тези, които като удавници са се хванали за Синята коалиция, нямат друг избор, освен да пречат. Само че колкото по-дълго продължи залагането и избухването на скрити мини, това може да има и обратен ефект. И дори тези, на които доскорошните „символи” на синята идея им бяха симпатични, да разберат, че те не заради каузата са подскачали, а заради личните си интереси, които просто умело са прикривали.

Страх зад кулисите на "Позитано" 20

Приятелският кръг на Сергей Станишев е силно разтревожен, след като преди десетина дни от Брюксел плъзна слух, че той може да не бъде избран за лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Както е известно, оттам дойде новината, че бившата съпруга на настоящия президент на Франция, Сеголен Роаял ще е бъдещият шеф на европейските социалисти.

Причината за жегата в партийната централа на БСП е и че „изгарянето” на лидера им щяло да се отрази най-малко на десетина от неговите близки, които вече се виждали на различни апаратни позиции Брюксел и на издръжка на евросоциалистите.

Затова последва моментална реакция. Станишев, който се бе отпуснал, след като нокаутира главния си съперник за поста лидер на БСП, бившият президент Георги Първанов, сега

подскочи като ужилен и се втурна да трупа вътрешнополитически актив

като атакува управляващите в няколко посоки.

Същевременно на тихия фронт на задкулисните интриги, неговите хора се заеха да тушират надвисналата опасност върху лидера им да не бъде избран за шеф на влиятелната евросоциалистическа партия. От направената бърза проверка от тях се разбра, че срокът за подаване на документите е от началото на юли до 10 септември и до този момент все още няма представена кандидатура. Дори конкретно бе запитан Браян Синод от пресцентъра на социалистите в Брюксел дали няма все пак документи от г-жа Роаял, на което той отговори отрицателно.

Същевременно Станишев свика миналата сряда (27.06.) среща на премиерите от ПЕС. На нея се отзоваха премиерите на Белгия – Елио Ди Рупо, Хърватия – Зоран Миланович, Дания – Хеле Торнинг Шмит, Румъния – Виктор Понта, и вицепремиерите на Финландия – Юта Урпилайнен, и на Люксембург – Жан Аселборн. Но

изненадващо не присъства френският премиер социалист Жан-Марк Еро

Нито негов упълномощен представител. Сбирката бе посветена на предстоящия Европейски съвет, който трябва да реши важни икономически тенденции в Европа. Като основен двигател за смяната на курса на този форум, дирижиран досега от Германия се смята, че ще бъде Франция и нейната победила левица. Затова знаковото отсъствие може да се приеме като несъгласие с това сбирката да бъде ръководена от Станишев, а не от техен представител. Което пък се приема като неофициална

френска заявка за лидерския пост в ПЕС

и се потвърждава, че тяхната левица вече работи за избирането на Роаял за лидер на ПЕС. Още повече че французите искат да я компенсират заради отстраняването є от възможността да стане депутат и от там да заеме поста председател на Националното събрание.

Сеголен Роаял заедно с Мартин Обри ­ първи секретар на Френската социалистическа партия, са най-популярните жени на левицата, които са предпочитани от французите, сочи социологическото изследване на Социологическия институт CSA на 26 и 27 юни. Любопитно е да се отбележи, че въпреки скандалите около Роаял всеки пети французин я одобрява. Най-изненадващото е, че младите подкрепят Роаял. 40% от тях са гласували за нея и 35% ­ за Мартин Обри.

Що се отнася до демонстрираното от французите

пренебрежително отношение към лидера на БСП

то може и да е заради изявленията, направени от негови съпартийци, че за френските социалисти бил отреден постът секретар на ПЕС, който бе заеман досега от Филип Кордери. Но той го оваканти, след като стана депутат.

Друга причина за раздразнението на французите може и да е демонстрираната близост с Мартин Шулц, който недвусмислено подкрепи кандидатурата на Станишев и за лидер на българските социалисти.

Във вътрешнопартиен план паниката на „Позитано” се струпа и върху Георги Първанов, който дежурно ще бъде обвиняван вече, че стои зад всички беди, които се стоварват върху Станишев. Разбира се, това, че Ловецът с двете имена се е потопил дълбоко, не вещае нищо добро за соцлидера, но в този случай обвиненията са безпочвени. Първанов си има достатъчно говорители, които биха могли да реагират на тези обвинения, но фактът, че не го направиха, само показва, че не в тази посока ще бъдат насочени реваншистките амбиции на бившия президент.

Особено интересно е поведението на Станишев по отношение на бившите коалиционни партньори. Фактът, че той не подписа искането им до Конституционния съд законът за конфискацията на незаконно придобито имущество да бъде спрян, не може да бъде отминат мимоходом. Той е знак за нещо, което остава скрито и недоизказано.

Не може да бъде

подмината и напълно погрешната атака

на Станишев към управляващите, свързана с цените на тока и подписката за референдум за АЕЦ „Белене”. И в двата случая, както се видя, бумерангът се върна в неговото управление.

В единия стана ясно, че заради договори, подписвани от неговото правителство, се е стигнало до сегашното драстично увеличение на цената на тока. И опитите с демагогски хватки да се обвиняват управляващите, че не може да се оправдават непрекъснато с предишни правителства, поради изложените ясни факти, няма как да минат.

Във втория случай с подписката за АЕЦ „Белене” вината за забавянето и евентуалния и провал е изцяло на Станишев. Тя показва първо, колко

дезорганизирана е вече соцпартията и второ,

колко незаинтересовани са нейните апаратчици

когато не се засягат пряко техните интереси. Освен това очертаващият се провал е показателен и за слабата електорална подкрепа, която имат социалистите. Не на последно място Станишев изобщо не трябваше да се бута в така наречения „голям шлем”, в който за основен играч се смята, че е бившият президент Георги Първанов.

Особено рискова е преждевременно започналата атака на Станишев за спечелването на парламентарните избори догодина. На фона на случващото се в самата БСП тя е нереалистична и единствено може да трогне червените бабички. Вместо да си вземе урок от факта, че тази атака подозрително се подкрепя от близкия до Първанов Румен Петков, (който заявява, че единствено първото място е приемливо за БСП), и да сниши гарда,

Станишев се хваща на въдицата и наляво и надясно тръби как ще е победител.

Това само ще утежни неговото положение след загубата догодина.

Напълно е възможно обаче и по-рано да започне вътрешна офанзива срещу него. И тя да е свързана с неизбирането му за шеф на ПЕС. Очакванията на родните социалисти от доста време насам са, че този пост едва ли не се полага и ще бъде зает от Станишев. И днес, когато това става все по-съмнително, че Станишев ще стане лидер и на евросоциалистите, съвсем обяснимо е, че това ще се отрази и на стогодишната партия. А това със сигурност ще изостри и апетитите за реванш в нея. Всъщност до избора на нов шеф на ПЕС остава съвсем малко време. Той ще се състои веднага след летните отпуски, в края на септември. А до парламентарните избори ще остане достатъчно време, за да възникнат нови трусове в червените редици.

Политически номади и фалшификати

Цяла седмица  маргинализиращите се левица и десница се занимават или със себе си, или си отправят взаимни заплахи от миражното връщане на всяка една от тях на власт. Истината е, че обичайното подаване на топката в червено-синята мъгла не се случва. И причината не е в управляващите, а в неуместното придаване на значимост, както и  в демонстрираните Живкови маниери, пазещи статуквото  на политическата върхушка в БСП и в двете партии от разпадналата се Синя коалиция.

Учудваща беше шумотевицата около напускането на СДС от провалилия се на последните избори кмет на Плевен Найден Зеленогорски. От месеци се знае, че той гледа в друга посока, но кой знае защо когато това стана факт, всички започнаха да се тюхкат и възмущават. Особено подозрителни бяха грубите изказвания на бившия лидер на СДС Мартин Димитров и на кандидата за поста му Ваньо Шарков. Единият определи всички, които зарязват сините и избират други партии, като кебапчийски котараци, а другият отправи под формата на въпроси нападки към учредителите на новото формирование „България на гражданите”.

Веднага ще кажем, че квалификациите от една страна прикриват гузната съвест на техните автори. Та нали те си бяха със Зеленогорски в един отбор.

И не се знае дали наистина се разделят или това е

поредния театър за наивници

Второ, със сигурност изявленията им не помагат на сините, защото издават слабост. И трето, нападките им само показват колко е тесен политическият им кръгозор.

На съботната сбирка на ДСБ смешно прозвуча твърдението, че нямало да допуснат новопоявили се формации да се рекламират като по-доброто ДСБ. И че всеки опит за коалиране щял да произведе фалшификат, какъвто бил случаят, когато НДСВ се рекламирало навремето като по-доброто СДС. Сякаш десебарите, като се отцепиха от сините, не твърдяха, че те били истинските десни политици, а в СДС останали само кариеристите и корумпираните. Твърдяха го, разбира се, до момента, в  който усетиха, че залязват. След това

майсторски превърнаха Мартин в Мавъртинчо,

за да може елитът им да оцелее и по възможност да се настани на трапезата на победителите.

И чак когато се видя, че „златното ключе”, което уж държаха, се оказа безполезно, почнаха да разбират, че не всички закусват карфички и са готови да им се вържат.

Сега същият приятелски кръг е отново в паника, не само защото

техният млад елит ги заряза

като приложи върху им научената от тях безскрупулност, но и защото се оказа, че донори за запазването на Синята коалиция няма.

Изобщо не се учудваме, че този, който управлява партията по живковски, отправя такива упреци към управляващите.

Само че може ли някой да повярва на политически милиционер, промивал главите на студентите в ония години. Точно като в така наречения „развит социализъм” звучат тези като „нужна ни е платформа, в основата на която стои човекът, доближаване до избирателя”. И че „целта на ДСБ е да развие икономика, която да доведе до доходи...”

Изобщо не ни трогна прогнозата им, че общественото доверие в момента било така разпределено,

че имало реална заплаха БСП да се върне на власт

От една страна това е забиване на топката в полето на уж традиционния враг в лицето на бившите комунисти.

В очакване, разбира се, тя да им бъде върната подобаващо заради взаимната им игра, развила се през последната година и половина в парламента. И от друга страна - поредната порция лицеви опори в посока към управляващите, които показват кой в действителност е кебапчийски котарак.

Що се отнася до „Позитано” 20, обкръжението на лидера им Сергей Станишев май сериозно се разтревожи, че няма да замине покрай него за няколко години в Брюксел на разноски на евросоциалистите след като се чу, че Сегулен Роаял, бившата съпруга на сегашния президент на Франция, може да стане лидер на ПЕС. В червената централа до такава степен настана суматоха, че влязоха в схема на опровержения, а после самият им лидер се втурна да организира сбирки на европейски соцлидери, за да демонстрира активност. Само че енергичността  червените трябваше да насочат другаде – в събирането на гръмко обявената подписка за насрочването на референдум за АЕЦ „Белене”. Оказа се, че така са закъсали, че няма никакъв шанс да я съберат в нужния срок. И вместо да си затраят и да преформулират усилията си в друга посока – например в

ремонтирането на култовия за тях мемориал на Бузлуджа

който от близо година е тяхна собственост, те решиха да демонстрират излишни мускули.

От „Позитано” 20 обявиха че инициативният комитет за подписката ще се събере на площадката, определена за втора атомна централа, на 1 юли 2012 г. минути след 12 часа.

Излиза че от една страна те не могат да съберат подписите, но от друга искат да влязат в медиите с демонстрации. Добре че управляващите не разрешиха сбирката, иначе щяхме да гледаме поредния резил на Столетницата.

През седмицата поникнаха и няколко нови политически формирования – едното на един бивш военен министър, който доскоро беше обвиняем, а другото – на дясната ръка доскоро на царската еврокомисарка. Като прибавим към тях и няколко патриотични формирования, които искат да засенчат „АТАКА”, ще останем с впечатлението, че цари предизборно въодушевление.

На всички генномодифицирани политически продукти, както и на номадството в парламента, може да се сложи край,

ако управляващите приемат промени в изборната система, като въведат бонус за победителя във вота, ако той води пред втория с 5 и нагоре процента. Подобен модел работи в Гърция. При това положение спечелилият изборите ще получи като подарък броя мандати до самостоятелното мнозинство от 121 депутати за сметка на непреминалите бариерата от 4% участници в изборите. Така победителят на изборите през 2013 г. ще  си подсигури стабилно мнозинство. И няма да има смисъл нито от помощта на малки формирования, нито от „независими” депутати. Така веднъж завинаги ще секнат мераците да се създават политически фалшификати. А с това и излишното боричкане на маргиналните БСП, ДСБ. Засега тази шокираща промяна се отрича, но изглежда разумна на фона на нароилите се кебапчийски котараци, готови на всичко, за да додрапат до следващия парламент.