Общо показвания

понеделник, 14 март 2022 г.

ПОЛИТИЧЕСКО РАЗДВИЖВАНЕ, ИЛИ ПАК СЪЩОТО...

Не е ли странно на фона на ужасните всекидневни свидетелства за войната в Украйна и неизвестния и край, както и предупрежденията с ядреното копче, да се шуми около създаването на нова партия, да се подготвя смяната на правителството и бившите управляващи не да преформулират партията си, а да преизберат лидера си...

От друга страна в парламента опозицията в лицето на бившите управляващи непрекъснато атакува всичко, което се предлага. И чертае апокалиптично бъдеще. С много малки изключения, каквото бе с оставката на военния министър и подкрепата за санкциите на ЕС и НАТО срещу Русия. Няма да коментираме решенията на конгреса на ГЕРБ, но е смущаващо един и същ да е техния лидер близо 20 г. Почти толкова колкото президента на Русия. По-същественото е да видим има ли нормално политическо бъдеще с редовен парламент и правителство. Или ще станем свидетели на нов изборен процес и служебни правителства, контролирани от президента на страната.
По всичко личи, че сегашните действия на политическата класа са инерционни – резултат от планове на задкулисието преди войната. И се прави опит за пренастройване, като се използват допълнителни хватки със спекула в цените на горива и хранителни стоки. Проблемът е, че ако за едни това е изгодно, за други като управляващите – не е. Дори само защото някои от партиите, съставляващи коалицията им, е съмнително дали ще влязат в парламента. Или най-малкото ще имат в него почти същата тежест. Не е много ясно дали и опозицията в действителност иска предсрочни избори или стремежът ще е експертно правителство в рамките на този парламент.
Всъщност политиците ни се държат малко като Вазовите “чичовци”, трогателно смели, готови за борба, но безстрашни само в кръчмата – уж натовски самолети все пак ще има, но нямало да носят ракети, нямало да изпращаме МиГ-овете в Украйна, нито друго оръжие, но ако от трета страна, наш купувач, изпратели, то нямало да сме виновни. Страхът от заптиетата – стари и нови, както и деленето и противопоставянето едни срещу други, няма как да не ни обезкуражи в това смутно време.
По-лошото е, че сегашните управляващи засега само на думи показват, че нещо правят за да се противопоставят на очертаващата се нова, още по тежка криза. И вместо да пресекат решително спекулациите, те се опитват да запушат пробойните, както са правили много предишни управления и които в крайна сметка са ги сваляли от власт. Уж имало над триста проверки за скока на цената на олиото, но не чухме да има наказания, само прехвърляне на топката от производители към продавачи. Както и на политически внушения, че целта била да се ограничи нашето зърнопроизводство.
Но нека не бъдем толкова песиместични – има и добри новини: най-важната от тях е че хората вече не се лъжат лесно. Може една вечер да има опашки на бензиностанциите, може през уикенда да се сбият за олио и да го разграбят, но в информационния бум, фалшивата тревога не може да продължи дълго, както се случи. Бързо се разкриват спекулантите, които, изправени пред последващи загуби, връщат нормалността на пазара.
Това улеснява нашите политици да съсредоточат вниманието към случващото се заради войната, да предугаждат затрудненията и да ги решават своевременно. И в тези им действия, те трябва да са единни. Ясно е, че ще платим цена и ние, но поне тези, на които им сме гласували доверие, да я направят поносима.