Преди да замине в Брюксел, всеки български евродепутат би трябвало да се закълне, че ще следва казаното от пребития Петко Каравелов. Когато очакващите пред Черната джамия чуждестранни журналисти го питат дали са го били, той отговаря: “В моето отечество такива работи не стават!”
Далеч сме от мисълта, че разследваната за пране на пари евродепутатка Елена Йончева може да бъде на висотата на тази светла личност от българската история. Но очаквахме заслепението и на типаж от народния фолклор да свърши с “крадецът вика дръжте крадеца”. Тя обаче поиска да бъдат спрени еврофондовете за България! И изобщо не се притесни, че ще бъде застрашен поминъкът на хиляди българи, а моралната щета за държавата ще е дългосрочна.
Всъщност, едва ли ще се осъществи този “пъклен” план. Действията на Йончева са като на злото джудже в лош анимационен филм. И за да не е само, е хванало в този дяволски танц колеги от сродни политически партии. А подсъдните олигарси, с радост бързат медийно да го осветят в контролирания от тях мейнстрийм.
За съжаление, още с избирането не само на Йончева, но и на други евродепутати, беше ясно, че те отиват там не за да защитават националните интереси. А да спъват избрания демократичен път, под прикритието на борба с корупцията. По лошото е, че действията им се използват не само за местни политически цели, но и за дестабилизиране на страната и подкопаване на геополитическата ориентация. А това не бива да се допуска.
Накрая срамът ще остане за Елена Йончева. Петко Каравелов ще остане като пример за следване. А тя ще бъде бързо забравена.
