То бива активност, ама чак толкова не бива. Нека спрат политиците със срамните наневутевски номера: “я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле”. Замерянето с цитати от класици като Гьоте винаги се връщат като бумеранг. Проява на популизъм е и да се каже, че “сити хора взимат решения, докато други гладуват”. Но и подобно самобичуване като това, което направиха народните избраници с решението си да се лишат от заплати до края на кризата, има обратен ефект.
Не случайно с присъщия си ироничен прагматизъм генералът шеф на кризисния щаб подхвърли, че сега екипът му ще трябва да дари от своите заплати на лишения от възнаграждение, заради това решение главен санитарен инспектор.
Нека кажем направо: г-н президент, разделянето на хората на сити и на гладни, не е само мухлясъл коминтерновски популизъм, но преди всичко е обида към нацията. И то в момент на подем, на лекарски героизъм и доброволчески ентусиазъм, на дарителство и взаимопомощ. Не е ли трогваща постъпката на 80 годишната баба Надие, дарила пенсията си на болницата в Исперих!?... Не бива държавния глава да е сляп за това. И да използва празника на медиците, за да сее омраза.
Преди кризата свикнахме да възприемаме подобно поведение като неизбежното зло. Което ще свърши с края на президентския мандат. Но във време на война, в каквато сме в момента, това е пагубно. Няма нужда от противопоставяне, а от смирение. И когато държавният глава призове за това, както го направи преди дни, е добре да не го забравя, а да го следва.
