Политиците нека не жонглират точно сега със загриженост, граничаща с популизъм. Когато всеки ден научаваме за нови жертви на коронавируса и за нови рестрикции към бизнеса, очакванията за адекватностса достатъчно големи, за да ги карат да търсят макар и привиден консенсус.
Добрата новина е, че дебатът дава възможност да се подготви нов път след кризата, който да е от полза за всички.
Проблемът е, че има сектори, в които трябва да се действа спешно.Такава е ситуацията с пласирането на земеделската продукция на родните производители. Не случайно искането им, подкрепено от политиците, е за твърдо процентно присъствие в големите търговски вериги. А не само да се отбива номерът със забутани щандове, както беше досега. Междувременно обаче възникна нов проблем със затварянето на големите пазари, заради опасното и нездравословно струпване на хора. Едно добро решение, подкрепено и от опозицията, е непласираната земеделска продукция да се изкупи от държавата и да се предостави на социалните служби. Няма да коментираме защо и как това се озова изрично в закона при положение, че можеше да се реализира и без да се превръща в нормативен регламент. Личи си, че е проява на популизъм.
Но и държавата, вместо да затваря, е по-добре да осигури ред на пазарите, какъвто ред има и пред другите магазини. Парламентът е преди всичко коректив на властта. В конкретния случай трябва да се подкрепи безапелационно само това, което е нужно за определен период, но с подобаваща компенсации.
Ще видим обаче дали този консенсус за подкрепа на земеделските ни производители ще продължи и след кризата, както обещаваха в пленарната зала избраниците на народа. Хубаво е да има например български производители на млечни продукти, но изработени не с помощта на сухо мляко, внесено от чужбина, а изцяло направени от българска суровина. От друга страна, работа на управляващите е да се преборят за високи субсидии, каквито получават други страни, за да станат нашите стоки конкуретноспособни.
Така че кризата може да налага актуални и бързи решения, но трябва да се подготвя и промяната след нея. Държавата ни има какво да направи за нашето земеделие. Дори само защото, благодарение на него, в момента няма опасност от продоволствена криза и празни щандове. А политиците нека през това време да помислят за нови, изгодни за бизнеса решения, които да предложат при първа възможност.
