“Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”, възкликва Остап Бендер, в повестта “12-те стола” на Илф и Петров.
След серията обири през последните дни, няма как да няма реакция. И не само от потърпевшите. Лекотата, с която се извършват грабежите, не може да не безпокои. Полицията залови някои от обирджиите, но и привика шефове на охранителни фирми, пазещи банките, на инструктаж.
Всъщност, това, което се случва е резултат е безхаберието и липсата на инвестиции в сигурността на офисите. И в наивната вяра, че филмовите грабежи са само на кино. А също и в останалото от соца мислене, че у нас това е невъзможно, защото има страх от властта. Държавата обаче не може да осигури пред всяко магазинче полицай.
Затова без ирония трябва да се възприеме възклицанието на Бендер от собственици и служители. Защото престъпниците ще стават все по-нагли. Необходимо е лесният достъп до служителите да бъде ограничен с помощта на прегради, а паник бутоните и видеонаблюдението да станат задължителни. А местните власти да увеличат камерите за проследяване в населените места. В столицата, например, отдавна има проект за проследяване с изкуствен интелект, който би дал възможност и за превантивни действия преди още да се извърши престъплението. Но това предложение засега отлежава.
Има и още нещо, което управляващите трябва да имат предвид. И то е, че тези, които имат полза от всяването на страх в хората и в отслабването на държавата, са подсъдните олигарси, Те са готови на всичко за да забавят заслуженото възмездие. С помощта на огромния финансов ресурс, който притежават и връзките в престъпния свят, за тях не е трудно да намерят обирджии и дори след като бъдат заловени, да им помогнат да се измъкнат.
В момента има опасност паниката да вземе грипни размери. За да се пресече това, трябва да стане точно обратното.Тези, които се канят да извършат обир, заплашвайки човешки животи, трябва да знаят, че може и да не останат живи. Но за да се постигне това, не бива да се разчита само на полицаите.
