Солидарност в пенсия

Паметливите си спомнят, че Желязната завеса първо падна на границата между Австрия и Унгария. Двамата тогаващни външни министри на двете страни Алоис Мок и Гюла Хорн собственоръчно прерязаха телената мрежа през юни 1989 година. И хиляди германци изхвърчаха с трабантчетата си при роднините на Запад през отворената граница.

Днес 26 години по-късно европейските лидери строят нова Желязна завеса, очевидно забравили уроците от миналото. Те са по-разединени от тогава, когато имаше само Изток и Запад. Австрийци и унгарци усилено изграждат нови огради помежду си. Заради бежанците.

Всъщност парадоксално е, че поредната среща между евролидерите за новото разделение беше събота във Виена. Нищо успокоително не дойде от нея. Да, Брюксел още преди това ни обеща 160 млн.евро помощ, но това са мерки на парче. Липсата на обща европейска стратегия в никакъв случаи не намалява заплахата да бъдем залети от бежанци. Във Виена не се чуха нови визии, а само уклончиви пожелания за нашето предложение и това на други балкански лидери за създаването на зони за сигурност извън Евросъюза.

Истината е, че солидарност между страните на стария континент вече няма. Тя май излезе в отпуск, да не кажем в пенсия. И разумното поведение на нашата страна е да продължи да се грижи за собствената сигурност като поддържа добри отношения със съседите, от които зависи мигрантския наплив и същевременно доизгради стената. Както е казал народът никой не може да ни помогне ако сами не си помогнем.

Подготвя ли Костов отстраняването на Радан!?

Странно е мълчанието на лидера на ДСБ Радан Кънев в хаотичната медийна стрелба от участниците на готвещия се в лабораторията на Иван Костов нов десен проект. За сметка на това неговият първи заместник в партията оз ген. Атанас Атанасов всекидневно се появява с нова интрига. Първо "възмутено" заяви, че кметът-крадец на Перущица бил арестуван защото ДСБ отказало да подкрепи ГЕРБ на изборите, в петък от трибуната на Народното събрание обвини неколцина висши служители на ДАНС в заговорничене, а днес поиска управляващите да полегнат на опозицията, ако искат да имат свой президент.

И понеже пушилката му е рехава, но впечатляваща сините каски, не е трудно да се направи извода, че бившият шеф на контраразузнаването, се готви да наследи неадекватния Кънев. 

Всъщност сегашният лидер отдавна е загубил доверието на Костов. Не за друго, а защото не можа да капитализира участието във властта не само на лаборанта от Драгалевци, но и на останалите участници в новия десен проект. Дори напротив - със шашавите си действия, той се превърна в дежурната мишена на всички вдясно.

Затова създаването на новото формирование ще е претекстът за елегатнтото 

отстраняване на Кънев и лидерството за обичащия властовите позиции Атанасов. Оз генералът, който се прочу навремето с редица операции, най-популярната от които е тази с кодовото име "Гном", в която бе набъркан той самия, е всъщност машата, с която Костов ще дърпа задкулисно всички основни играчи в готвената дясна формация.

Смешен плач за крадлив кмет

Винаги когато лъсне поредната далавера, извършена от наследниците на Иван Костов, се намира някой, който гръмко да извика "Бият Паниковски"! В ДСБ очевидно не са проумели още, че номерата от класиката "12-те стола" на Илф и Петров не трогват никого. Обидно дори за техните избиратели е наивното обяснение на бившия шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов, че присвоилият крупна сума пари кмет на Перущица е преследван, защото началниците му по партийна линия отказали да подкрепят ГЕРБ за предстоящите избори. Като автор на "конспирации", Атанасов можеше да измисли нещо по-добро от това как бълхата ухапала слона. 

Всъщност, няма защо да ги "бият", те сами си причиняват това, което с евтин популизъм искат да пришият на други. Така беше когато лъснаха партийни и лични сметки във фалиралата КТБ, така се държаха, докато подкрепяха съмнителни кандидати за кметове на градовете Варна и Хасково. Няма да се връщаме назад в годините, за да припомняме аферите от управлението на лаборанта от Драгалевци. 

Очевидно е, че няма промяна и кражбата се е превърнала в партиен рецидив. 

Преди обаче да вдигат пушилка, е добре техният лидер Радан Кънев да им прочете от романа "инструкцията", предхождаща виковете за помощ. Там е записано, че трябва "да се вземе всичко, което се намери в джобовете на споменатия гражданин" и "за извършеното да се доложи". Това направиха от прокуратурата, ДАНС и МВР. 

Останалото се надяваме да го свърши съдът.

Кой ще плати за изпадналите в беда

Гръмките фрази за сигурността на страната ни имат и една друга страна, която мнозина се правят, че не забелязват.
Професор Милан Миланов от "Пирогов" съобщи в сутрешния блок на една телевизия, че за животоспасяващите консумативи на Цвети (гимнастичката) още в самото начало трябвало да се платят 22 000 лв. И че Кралев (министърът на спорта) ги дал. На въпрос какво се случва, ако няма кой да плати - той отговори: "Или "Пирогов" плаща, или ние не ги слагаме... И това е ужасното...." Каза го като човек, който със сигурност също умира, заради тази дилема.

Всеки ден стотици лекари, пациенти и техните роднини се налага да търсят спешно решение. Лошото е, че някак си свикнахме - неизбежните смъртни случаи, заради липса на пари, се превърнаха в част от ежедневието. Тези, които гледат от страни също не са невинни. От морална гледна точка и протестъри, и политици са длъжници...

И понеже вече влязохме в президентската кампания нека кандидатите да запишат решаването на този проблем отсега в дневния ред на Съвета по национална сигурност. Какъв е смисълът от политическата победа, ако не се спечели най-важната битка - тази за спасяването на изпадналия в беда.

Фалстарт

Една грозна сцена, в която партийни хардлайнери, в присъствието на кандидат-президент, тъпкаха знамето на Евросъюза и същевременно развяваха руски знамена, трябва да е сигнал към политическите партии. Крайно време е да разберем, че с пещерно поведение, четвърт век след началото на прехода, избори не се печелят. Още повече, че президентът по Конституция трябва да е обединител на нацията и се избира пряко от народа. Голяма част от хората и повечето политици са наясно, че страната ни има полза от добри отношения със съседите ни, с Евросъюза и САЩ. И когато между тези страни има противопоставяне, нашата търпи загуби, както се случи с "Южен поток".
Започналата регистрация на политическите партии за предстоящите президентски избори е повод, който трябва да накара щабовете им да озаптяват подобни прояви. Ще напомним, че надписът на фасадата на Народното събрание - "Съединението прави силата", не е случаен. Винаги, когато нацията е била разединена, страната ни се е превръщала в лесна плячка. И обратно - когато хората са били единни, тогава и великите сили са се съобразявали с волята им.

Двете лица на Радан

Винаги е стряскащо, когато лъсне далавера, в която има пръст Радан Кънев. Не защото някак си свикнахме да се забавляваме с нелепите опозиционни изяви на десния лидер, а защото претенциите на реформаторите и подкрепящите ги "протестъри", че са водещи в борбата с корупцията, се оказват маска. Зад която в повечето случаи наднича сянката на техния патрон Иван Костов. Така беше и когато се оказа, че партийните пари на ДСБ са на преференциална лихва във фалиралата КТБ, така излезе и по време на кметската кампания на последните местни избори, когато ДСБ застана твърдо зад кметове като бившия на Хасково и провалилия се в последствие десен кандидат за Варна, разследвани за престъпления и финансирани от съмнителни кръгове. Не е случаен и купувачът на златния имот в центъра на София - връзките с КТБ и Костов са преки. Въпрос на време е прокуратурата да разнищи кой какво ще получи като "награда" за тази сделка.

Време е да се сложи край на тази двойнственост. Уж не е за вярване, но и сега, както и при предишните случаи, дясната ръка на Командира препоръчал като своя квота назначението на областния управител, разрешил сделката. Когато обаче подобни постъпки се превърнат в рецидив, независимо че Кънев не е нещо повече от кукла на конци, е добре да се предприемат съответните мерки - политически или съдебни, ако се установи участие в ощетяването на държавния интерес. Противопоставянето на подобни "препоръки" е важно и за демократичния процес, който се изразява не само с лозунги и посочване с пръст, но и в носене на съответната отговорност.

Стимул за дарители

За някои може да е изненадващо, но се появи законопроект, който бе приет с внушителните 129 гласа и не предизвика предизборни спекулации. Дарените до 30 дни преди изтичането на срока за годност храни няма да се облагат с ДДС. Освен това бе регламентирано т.нар. „хранително банкиране“, т.е. юридически лица с нестопанска дейност, но регистрирани като оператори с храни, също да могат да извършват тази дейност. По този начин се развързват ръцете на много частни лица за полезни инициативи. 

Трябва обаче да припомним, че дарителството у нас след демократичните промени навява лоши спомени. Затова съставителите на закона са се постарали да има и някои пречки за измами. Една от тях е, че тези дарения не трябва да превишават 0,5% от общия годишен оборот на фирмата. Това не е достатъчно. Самата възможност за спестяване на ДДС дава възможност за прилагане на някои врътки. Не е трудно да си представим как пътят от голямата хранителна верига до живеещите в недоимък да се окаже "дълъг", защото някои са решили да се облагодетелстват. Не случайно от финансовото министерство имат някои възражения по текстовете. 

Остава ни да се надяваме, че добрата новина няма да бъде помрачена и че близо 670 хиляди тона храна ще може да бъде разпределена между социално слабите български граждани.

Предизборна пушилка с досиета

Четвърт век след демократичните промени, става все по нелепо да се развява призракът на ДС в пленарната зала. И това, че се разширяват категориите на проверявани лица, кандидатстващи за публични постове е новина, която ще даде повод за политически спекулации, но няма да има ефект от нея. Както се случи днес в Народното събрание. 

А затова, че сянката на репресивното тоталитарно минало често се появява в ежедневието, вина имат не само наследниците на бившата комунистическа партия, но и тези, които размахваха знамето на демокрацията, но тайно си разпределяха благата в синьо-червената мъгла. 

Днес няма нужда от крайни изцепки, каквито са призивите от БСП за закриване на комисията по досиетата. Обаче идеята за създаването на институт, който да пази архивите и да даде възможност да се изследва това минало, е добра. Не е трудно с общи усилия комисията да се преформулира. Там работят хора с опит, те са тези, които ще бъдат най-полезни за този институт. 

Другото е излишна патетика, която развеселява като вица за Гарабед Шпионина, който трябвало да бъде посетен от агент на чужда държава. „Пристига агентът пред блока и вижда, че на всички звънци имената започват с Гарабед. Решил да звъни поред. Още на първия, щом чули паролата по домофона, от другата страна тутакси отговорили: "А-аа, Гарабед Шпионина ли търсите, звъннете на осмия етаж, 35-ти апартамент".

Къневщини (не) за смях

След развеселяващите изцепки на Радан Кънев в пленарната зала в началото на есенния политически сезон, бихме могли да се запитаме, дали той е истинска опозиция на управляващите или тайно оръжие, с което се разсейва вниманието от популистките напъни за солидност на левицата и националистите. Ако на наследника на Иван Костов отдавна не се гледаше като на шут, то изявлението му, че Русия, Турция, Германия и САЩ вече не са велики сили за България, щеше да е стряскащо. От шоуто обаче си изпатиха единствено колегите му реформатори, които очакваха друго изказване.

Нека оставим обаче шегите настрана. Отдавна е известно, че реформаторите са орел, рак и щука. Но е неудобно някакси цяло лято блокът да не изработи единна позиция за новата парламентарна сесия. Глупаво е Кънев да продължава да е съпредседател на групата, след като още миналия декември обяви, че минава в опозиция. И как да тълкуват избирателите им, че отсега бият отбой с твърдението, че техният кандидат няма да е фаворит за президентския пост. В такъв случай по-добре да търсят общ кандидат в рамките на управленската коалиция.

Няма да се задълбочаваме в техните проблеми. Те все по-малко интересуват избирателите. Очевидно къневщината е започнала да става заразна. От нея няма полза никой, нито управляващи, нито опозиция, а още по-малко дясномислещите. Интересно обаче е да се отбележи, че издънките вдясно се правят все от любимци на протестърите. Така е не само с Кънев, така беше и с бившия правосъден министър. А всички до един (уж) искаха реформи. Провалът им означава единствено, че политиката не е за всезнайковци, свикнали с яслите на НПО-тата. Да се обявиш за реформатор, не означава че си такъв. Рано или късно фалшът в политиката лъсва. И тогава избирателят заслужено ги изхвърля извън борда на политическия живот.