Преди още да се стигне до
очакваните схватки между червени и сини политически агитки в чест на
годишнината от раждането на тоталитаризма в България, приключил с падането на
Стената и осъден от Европа наред с нацизма, балонът бе надут с предложение на
син депутат на мястото на сваления за ремонт Паметник на Цар Освободител в
центъра на София да бъде издигнат паметник на Хан Аспарух. Депутатът внесе в
Народното събрание и проект за вземане на съответното решение на парламента.
Това беше достатъчно, за да пламне искрата и страстите да се разгорят. Още
повече че по същото време се честваха годишнини от раждането на диктатора Тодор
Живков и от убийството на писателя дисидент Георги Марков.
В деня на самия празник,
още в ранни зори
социалната мрежа пламна
с актуални шеги. "Честита 68-а годишнина
от заразяването на България със СПИН!", беше един от поздравите, които
цъфнаха във „Фейсбук“. Наред с военните руски песни се появи и колаж на
пловдивския паметник „Альоша“ с презерватив.
По-късно и едните, и
другите тръгнаха по свои пътища. Съюзът на репресираните организира поклонение
пред Мемориала на жертвите на комунизма до НДК. Столичните социалисти се събраха
на поклонение пред Братската могила в Борисовата градина. В местността
Копривките в Родопите пък беше елитът на БСП, начело с лидера Сергей Станишев.
Тези празненства целят
единствено да прикрият трудната ситуация в която са изпаднали двете водещи в зората
на демокрацията формации. В БСП
трудно ще могат да се измъкнат
от гафа със СПИН-а
на техния медиен секретар
Антон Кутев. Както и да се опитват да го замажат, той не предвещава нищо добро,
там разединението продължава и няма да приключи само с апаратните победи.
В двете десни партии
настъпи хаос. Явно все по-незначителното им влияние, както и краят на Синята
коалиция така е разтърсил пазителите на досегашното статукво там, че са го
ударили на лично спасение и действат на принципа „след нас, ако ще и потоп”.
Първо в пленарната зала по време на откриването на есенната сесия на Народното
събрание бившият лидер на СДС Мартин Димитров прочете една напълно опозиционна
декларация, в която фразеологията доминираше, ден по-късно само трима техни
депутати бяха в залата, когато бе отхвърлен лустрационен законопроект на Синята
коалиция. И жалко, и срамно. Но никак не е за чудене, защото лъсват
зависимости, които обясняват защо например тези лустрационни текстове
не бяха
приети
по време на синьото
управление
в края на миналия и
началото на нашия век, когато имаха абсолютно мнозинство в парламента. Също
така прочетената от Мартин позиция, напълно съвпадаща с тезите на левицата,
показва защо близо година и половина Синята коалиция бе в един отбор с тях
срещу управляващите. На всичкото отгоре се оказа, че няколко часа по-рано във
вторник (04.09) Мартин е обещал пред НИС на СДС едно да говори, а е изпълнил
чужда поръчка от трибуната в пленарната зала.
Но нека разгледаме
по-подробно отхвърления лустрационен законопроект. Той е със заглавие
„Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни
длъжности”. Направен е по подобие на
други, вече приложени в други бивши социалистически страни след падането на
желязната завеса и с него не се цели да се превърне
в акт на реванш или
налагане на справедливост.
Затова този законопроект
не се занимава с извършените престъпления по времето на комунистическите
режими, те следва да се наказват в съответствие с Наказателния кодекс, като
трябва да се отбележи, че въпросът за давността на тези престъпления в България
все още не е намерил решение.
За да не се смята, че
предложените мерки навлизат в територията на наказателното право и с цел
правилното прилагане на лустрационните закони, Парламентарната Асамблея на
Съвета на Европа прие Резолюция 1096/1996 г. В нея се посочва, че някои страни
са въвели административни мерки, като лустрационни или декомунизационни закони
за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи.
Целта на тези мерки е да бъдат изключени лицата от изпълняване на управленска власт,
ако не може да им се има доверие. При всички лустрационни закони, прилагани в
европейските държави,
се въвежда принцип на
преценяване на всеки случай индивидуално
от независим орган,
избиран от парламента с голямо мнозинство.
При определянето на
дефиницията „ръководни длъжности” е използвано определението от Национална
класификация на професиите и длъжностите в Република България, с изключение на
изборните длъжности.
Като основен мотив за
отхвърлянето на проектозакона, конкретно занимаващите се с него в три комисии
народни представители са посочили възможността да бъдат нарушени човешки права,
цитирани са редица конституционни решения по сходни разпоредби на различни
закони, обявени за противоконституционни от Конституционния съд. (Само ще отбележим,
че не всички решения на Конституционния съд са в тази посока. Например за
Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на
ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия, който
беше приет през 1992 г. висшите магистрати със свое Решение № 1 от 11 февруари
1993 г. по конституционно дело № 32 от 1992 г. са отхвърлили оспорването, че такъв законопроект
е противоконституционен. Записано е в мотивите, че
възможността на един учен
да стане ръководител или член на ръководен орган не е право, не е избор на
професия и място на работа.)
За да приключим с това
срамно за сините
неприсъствие
в залата по време на
гласуването, което със сигурност ще задълбочи кризата при тях, сме длъжни да
отбележим, че отдавна е в ход така наречената тиха лустрация, която на практика
обезсмисли и приемането на законопроекта.
Предварителните проверки
за принадлежност към бившия репресивен апарат на ДС на кандидатите за ръководни
длъжности във висши държавни учреждения свеждат до минимум възможността днес в
тях да бъдат назначени служители с такова минало.
Накрая не трябва да
пропускаме и развитието, което се очаква в парламента през тази седмица с
предложението да бъде разследвана червената депутатка Корнелия Нинова заради
обвиненията, че е участвала в корупционни схеми, когато е била шеф на
„Булгартабак” по време на червеното управление. Очаква се още във вторник
управляващите да вземат решение дали да бъде създадена анкетна комисия по този
повод. Очевидно енергията на социалистите ще бъде насочена и в посока как да
бъде защитена тяхната депутатка. Улисани в празничната демагогия те някакси
забравят предстоящите неприятности. Само че рано или късно идва часът на
изтрезняването. А и крайно време е мрачните тайни, родили Октопода и
криминалния преход, да бъдат вдигнати.
