Общо показвания

сряда, 26 септември 2012 г.

Препиране на гузна съвест


Лидери на Демократи за силна България яростно нападнаха президента Росен Плевнелиев в първия ден на новата работна седмица. Поводът бяха твърденията му пред австрийския вестник “Дер Щандарт”: “Ние извършихме най-лошата приватизация в цяла Европа – активи за 30 милиарда евро ние продадохме само за 3 милиарда”; и: „...чешкото правителство остави държавните предприятия да работят и започна да им търси стратегически инвеститори.” От ДСБ обявиха тази оценка за приватизацията на държавния глава като дълбоко невярна. В официално писмо до него тъмносините предполагат, че Плевнелиев неволно се опитва да

реабилитира комунистическата диктатура на Тодор Живков

Според тях тя ни е завещала не предприятия за 30 милиарда евро, а огромен външен и вътрешен дълг, финансова разруха и стопанска катастрофа. От ДСБ предполагат, че от реабилитацията ще се възползват тези, които внушават навсякъде носталгия по тоталитарния режим и се надяват президентът да коригира позицията си.
"Тази теза беше използвана от БСП на изборите през 2001 година и на изборите 4 години по-късно и винаги остро реагираме на тези лъжи и митове. Особено тревожно е те да се разпространяват от президента на България", припомня Димитър Бъчваров, бивш директор на дирекция „Икономическа политика” по време на управлението на ОДС (1997 – 2001 г.) а сега е зам.-председател на партията. Според тях целта на

Плевнелиев била да бъде втори глас

на премиера в комуникацията с левите избиратели. Накрая от ДСБ декларират, че без приватизацията, извършена от кабинета "Костов", би било невъзможно присъединяването на страната ни към НАТО и ЕС, невъзможно би било и оздравяването на финансовата и икономическата система на страната и стабилизирането на българския лев.
Нищо ново под слънцето. Правилно от ДСБ твърдят, че това са стари обвинения към някогашното правителство, ръководено от техния сегашен лидер. Но и в техните оправдания няма новини. Нови са само сочените от тях с пръст, които винаги са маши на червените.
Би било наивно да се смята обаче, че ДСБ скочи срещу държавния глава само заради приватизационните сделки по време на синьото управление. И че с изказването си сегашният президент Плевнелиев така е застрашил партията, че единственият шанс да оцелее, е в необичайно мощното контранастъпление, предприето от тях.
Истинската причина е друга – тя е в предстоящите промени в Закона за досиетата чрез които ще

лъснат агентите на бившата Държавна сигурност, които са се възползвали от приватизацията.

Това е промяна в закона за досиетата, подготвена от зам.-шефа на вътрешната комисия в парламента Красимир Ципов (ГЕРБ). Идеята е на проверка за агентурно минало да подлежат членовете на бордове на държавни търговски дружества, хората, които са получили мажоритарни дялове в такива предприятия при раздържавяването им по стария закон за приватизация, и участниците в управлението на приватизационните фондове през годините. Целта е да се знае кой и как е свързан с приватизацията, мотивира се Ципов.
Промяната му хрумнала по време на дебатите в комисията около обявяването на агентите на тоталитарните служби сред кредитните милионери. Днес вътрешната комисия ще поправи окончателно пропуска в закона, че те трябва да бъдат проверени, но не да се обявяват, както е за президента, министрите, депутатите, общинарите, представителите на висшата администрация, медиите.
Осветяването им само ще потвърди публично известната теза, че

приватизацията е била за червените барони,

а управляващите по онова време са се поставили в услуга на Столетницата
За да не бъдем натрапчиви, само ще споменем за отговорността точно на онова синьо управление към срамни сделки като тази с БГА “Балкан”, “Плама”, “Кремиковци” и цял куп още такива. А какво да кажем за инвазията на руски монополисти. „Нефтохим-Бургас“, вместо да бъде оздравен и предложен на търга, бе продаден на “Лукойл”. “Петрол” пък се озова в ръцете на руски олигарх. Булбанк бе продадена за смешните 160 млн. долара (горе-долу колкото е годишната лихва на парите в трезора й). За сравнение - няколко години по-късно по-малката ДСК беше продадена на търг за 350 млн. евро. Можем много подробно да обясним как бе рекетиран един мобилен оператор, за да му бъде запазен монополът и какво се случи с неговите собственици, след като отказаха да си плащат. Бихме могли да изредим цяла плеяда от никому неизвестни дотогава лица, получили своя просперитет. Ще споменем най-известния сред тях – Косьо Самоковеца.
Истината е, че чрез приватизацията цялата материална база, даваща национален доход, бе унищожена. А кабинетът на ОДС създаде условията и възможността да се извърши извратената масова приватизация, измислена от „Позитано” 20. Сега плачът на ДСБ е и

заради съмнителното политическо бъдеще

Страхът от напълно възможното оставане извън борда на парламента след разпада на Синята коалиция кара тъмносините нервно да търсят пътища за оцеляване. Най-лесният е чрез замерянето с кал на тези, които вече са взели техните избиратели. Това също би трябвало да се отчита от потърпевшите. Те трябва да знаят, че в никакъв случай не трябва да допускат грешката на СДС да бъдат трамплин за оставането в парламента на десни политици, сраснали се с криминалния преход.
Накрая ще споменем един малко известен факт. Между 3 и 10 милиона души са пострадали от масовата приватизация, извършена в страните на бившия социалистически лагер, се твърди в публикувано изследване в британското списание „Лансет” на Дейвид Стъклър от Университета в Кеймбридж, неговия колега от Оксфорд Лоурънс Кинг и проф. Мартин Маккий от Лондонския институт по здравна хигиена и тропическа медицина. Те са работили по поръчка на Института за политико-икономически изследвания към Масачузетския университет „Амхърст”.
Изследването е на база

наблюдения върху данните за смъртността на 3 млн. души

в активна възраст между 16 и 59 г. в 22 страни от Източна Европа. Приватизацията е свързана с нарастване на смъртността на населението в трудоспособна възраст с 12,8%. Основен виновник е масовата безработица, която скача с цели 56% през периода 1989 – 2003 г. Сред причините за високата смъртност се открояват 2 основни: алкохолизмът и психологическият стрес.
За нашата страна изходните данни на тримата британски учени са лоши – страната ни е на незавидното първо място с 14,3 на 1000 души към 2003 г. Ако погледнем по-нови данни, ще видим, че за 2008 г. смъртността е спаднала, но с малко – едва 14,2 на 1000. Поясът на високата смъртност се обяснява с посткомунистическите епидемични нива на сърдечносъдовите заболявания, както и “външните” причинители на летален край като алкохола, самоубийствата, убийствата.