Общо показвания

понеделник, 24 септември 2012 г.

Eсенна антикорупционна активност


Само за десетина дни управляващите пресираха опозицията с две антикорупционни комисии, които визират висшите етажи по време на тяхното управление.
Едната бе създадена след бурен няколкочасов дебат миналия четвъртък (20.09.) - целта й е „проучване на случаи, при които има факти, данни, документи, аргументирани публични разследвания, включително и прекратени дела и преписки за корупция по високите етажи на властта, довели до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата". В полезрението й ще са СПИН скандалът в БСП, кръгът Фронтиер, източването на БДЖ, АЕЦ Белене, Сливенгейт и други.
Втората комисия ще бъде гласувана в пленарната зала тази седмица. Тя трябва да провери всички данни, факти и обстоятелства, извършени досега по проекта АЕЦ „Белене” от 2002 г. до края на март 2012 г.
На пръв поглед няма нищо необичайно в случващото се. И управляващите, и опозицията би трябвало да се възползват от двете очертаващи се като много шумни комисии. Едните, за да покажат, че смятат да продължат управлението си още един мандат, а другите – че все още ги има, та позабравилите ги избиратели да се сетят отново за тях и да ги подкрепят на предстоящите избори. Също така отсега не може да се прогнозира какъв ще е резултатът от депутатските разследвания. Със сигурност обаче

изскочилите скелети от гардероба на грабителите

няма да зарадват данъкоплатците, които ще разберат за пореден път, че парите им са отишли в губещи проекти или направо са потънали в джобовете на върхушката от криминалния преход.
Съвсем естествено възниква въпросът дали са нужни тези комисии, при положение, че в самия парламент си има действаща антикорупционна комисия, има следствие, прокуратура, съд. Веднага ще опонираме на тези, които се противопоставят, както и на тези, които не се противопоставят, но се съмняват, че с двете комисии се цели допълнително замъгляване на аферите, с примери от европейски практики, където на прицел е точно

корупцията по висшите етажи

В съседна Гърция например действа временна анкетна комисия, която разследва причините за финансирана предизборна кампания и за подкупи на държавни лица. През 2011 година подобна комисия се появи и в австрийския парламент, за да разследва различни корупционни обвинения срещу бивши представители на властта. Такава разследваща анкетна комисия има и в Европейския парламент. Тя е със същата цел - да разследва борбата с корупцията по високите етажи, прането на пари и организираната престъпност.
Много интересно е да се отбележи, че идеята за такива разследвания не е на управляващите в момента. А идва от средите на опозицията и по-точно тя е плод на

вътрешнопартийните боричкания в БСП

Нека само да припомним, че два от предстоящите за разследване скандали са предизвикани от социалисти – около „СПИН” изказването си информационният секретар на „Позитано” 20 Антон Кутев споменава за сересетата, които уличавали неговата съпартийка Корнелия Нинова в далавери по времето, когато е била шеф на „Булгартабак”. А в „Сливенгейт” от публикуваните сересета се чува как местен соцлидер споменава шестцифрена сума, като цена за бъдещи индулгенции. В момента и двата фрапиращи случая са потулени. Самите социалисти се правят на умрели лисици. Само че точно в таен доклад, писан в края на тяхното управление от 2009 г., се твърди, че корупцията е обществен проблем в България. Този доклад е изготвен от европейска комисия, в която участва и Доминик дьо Вилпен, бивш премиер на Франция. В него е записано буквално следното: „През последните 10 години корупцията се е превърнала в обществен и социален проблем на България, а държавните институции не се намесват. Съществува

повече от общо мнение за безнаказаност на корумпираните хора

защото публичните власти не вземат нужните решения.”
Широката общественост все още не е запозната с всички факти от доклада. Но данъкоплатците вече получиха възможност да видят къде са отишли част от парите им от фактите, изложени от сегашния енергиен министър Делян Добрев:
“На площадката на Белене е имало 80% готов блок, който е развален преди започването на проекта. За развалянето се плаща. Този реактор, който в момента работи в Русия, е продаден за 78 милиона лева, а на хартия пише, че ще вземем 200 милиона. Под него стоят подписите на шефовете на НЕК, но тези хора слушат какво им казва министърът. Никой в НЕК не прави нещо на своя глава.” Министърът съвсем откровено поясни, че

„предателството срещу държавата е извършено още през 2006 г.

От самото начало процедурата е опорочена от корумпирани политици с цел лично облагодетелстване.” И че „хората трябва да знаят цялата истина за проекта “Белене”, да знаят как е злоупотребено с техните пари.” Според Добрев „109 млн. евро е сумата по сключено от хората на предишния енергиен министър Румен Овчаров допълнително споразумение, което е 2000 пъти над максималния праг за провеждане на обществена поръчка, без да е проведена такава.” Самият Р. Овч., чийто екип е продал реактора за жълти стотинки, днес твърди, че един реактор струвал 2 милиарда! Искът от 1 милиард евро неустойки на руската компания "Атомстройекспорт" допълнително нажежи страстите и даде възможност да се разкрият още нелицеприятни факти. Например прогнозите за консумация на електроенергия, с които е обосновано навремето решението за започване на строителството на АЕЦ "Белене", се оказаха несъстоятелни. Защото ако се гледат тези прогнози,

през миналата година България трябваше да изпитва недостиг на около 1000 мегавата

мощности, а то беше точно обратното, имахме 1000 мегавата, които работеха за износ. Любопитно е да се отбележи, че първият ангажиращ за България документ по проекта е споразумението от 29 ноември 2006 г. С него българската страна поема грижата да плати 200 милиона евро за подготвителни работи преди да е договорен окончателният договор за изпълнение, доставка и строителство и преди да е договорена окончателната цена. По-голямата част от тези пари са похарчени за разрушителни работи на площадката. В същото това споразумение двете страни поемат ангажимент в следващите 12 месеца да подпишат окончателен договор с всичките му клаузи и с окончателна цена, окончателни индекси на поскъпване. Това така и не се случва. За сметка на това две години по-късно, през ноември 2008 г., се подписва допълнение 5, с което Националната електрическа компания (НЕК) поръчва оборудване за 670 милиона евро и се задължава да плати 230 милиона от тях. Всъщност това е основният воденичен камък, който виси оттогава нататък на българската позиция. И на практика всички плащания, които са направени до момента по проекта, са следствие на това допълнение 5.
Точно затова е хубаво да бъдат разследвани и публично оповестени всички лица по висшите етажи на властта, които са взели тези погрешни решения. И на каква цена....