Пипалата на фалиралия кръг

Сценарият за реванш на фалиралия икономически кръг вече не е тайна за никого. Техните маши в лицето на опозицията и спонсорирани тинк танкове всекидневно показват рогата си до степен, че карат тези, които първоначално им се вързаха, да бягат с отвращение от тях. Не случайно протестите заглъхнаха. Провалът им накара манипулаторите да тръгнат по опасния път на дестабилизиране на държавата, като пряко застрашиха националната сигурност – чрез всяване на страх в малките населени места, раздухване на бежанската вълна и 

размахване на националистическата карта до степен, 

напомняща за еврейските погроми по време на нацизма и изстъпленията в републиките от бивша Югославия, случили се не твърде отдавна. Всичко това става с активното съдействие на опозицията и под уж нищо невиждащия поглед на президента Росен Плевнелиев. Той вместо незабавно да свика Консултативния съвет по национална сигурност по проблемите, предпочете да даде възможност на ГЕРБ да бави топката с протяжен дебат по вота на недоверие към правителството и  приемането на Изборния кодекс и важни за избирателите социални закони.

Отсега е ясно, че бумерангът ще се върне върху главите на тези, които започнаха тази игра. Проблемът в тази линия на реваншистката стратегия идва преди всичко от създаването на трудни за запушване пробойни в сигурността на страната с неизмерими последици. Важно е да се подчертае, че ако цената е човешки животи, както се случи в Бургас, то тези, които си мислят, че днешното заиграване е като в роман на Майн Рид, много се лъжат, че ще продължат да бъдат недосегаеми. Времето на тайните договорки зад гърба на избирателите, каквито правеха навремето Желю Желев,  Андрей Луканов или Иван Костов, мина. Малцина спечелиха, а

повечето българи сърбат и днес негативите, натворени от тях. 

И така са настръхнали от опитите отново да бъдат употребени, че номерата на кукловодите са обречени.

От една седмица опозицията вдига пушилка за афери, свързани с изграждане на оградата за спиране на бежанската вълна в проблемния участък на границата с Турция. От ГЕРБ сезираха прокуратурата, опитаха се да предизвикат създаването на анкетна комисия в парламента вчера.

Според тях съмнително цената на поръчката скочила от 5 млн.  на над 9 млн. лв., бил заобиколен Законът за обществените поръчки, а фирмата на градски партиен шеф на БСП щяла да бъде главен изпълнител.

Тъпанът, който бият бившите управляващи, звучи кухо. Защото те не искат да чуят и проумеят резултатите от извършените проверки по случая от страна на Министерството на отбраната, както и от Агенцията за обществени поръчки. Никой не оспорва и правото на прокуратурата да извърши своя проверка.

Но ако има престъпления, то те са извършени по време на управлението на ГЕРБ, когато са изразходвани средства по неправомерен начин, както стана известно. В резултат, вместо страната ни да бъде подготвена за бежанската вълна, тя се оказа с усвоени пари, но абсолютно неподготвена за нея.

Няма да се спираме в момента на страха, който изпитва върхушката на бившите управляващи от разрастващата се кокаинова афера, която мирише на

чадър, разпъван над наркоканали

Със сигурност обаче може да се приеме, че димната завеса, която пускат за оградата, цели и това – да се отклони вниманието от скандални престъпления, извършени от тях.

Всъщност подходът към щекотливи теми, свързани със сигурността на страната, трябва да бъде от обединяващи принципи, какъвто би трябвало да бъде конкретният случай - никой не трябва да поставя под съмнение изграждането на това гранично съоръжение. Мястото обаче, където тези теми се дискутират, е КСНС при президента. Росен Плевнелиев,

който се обяви за олимпиец

след срещата с руския президент Путин, не иска нито да види, нито да чуе какво му препоръчват както неговата вицепрезидентка, така и от ДПС. Дори срамните сцени пред джамията в град Пловдив, където от хилядолетия мирно съжителстват хора от различни етноси, изповядващи различни религии, не го стреснаха.

Циркът, който Плевнелиев разигра в Сочи гарниран с недостойни за президентската институция изцепки, няма как да отклони вниманието от необходимостта час по-скоро да бъде пресечено напрежението, което може да противопостави едни на други български граждани. А така също да застраши отношенията ни с наши съседи, свързани с жизненоважната за страната ни енергийна диверсификация.

Начинът, по който така целенасочено действат всички свързани по опозиционната верига, не ни обнадеждава. Факт е, че управляващите използват възможностите на парламента, за да пресекат тези заплахи. Но това не е достатъчно. Ако от опозицията не осъзнаят, че вредите, които нанасят на страната ни, са с непредвидими последици, и не се откажат от други подобни действия, то несъмнено ще трябва да се намеси и държавата чрез прокуратурата и специалните служби. Видя се защо миналия февруари падна предсрочно управлението на ГЕРБ.

Сегашният сценарий за дестабилизиране е обречен на неуспех. Причината няма как да бъде разбрана от самонареклите се „умни и красиви”. Те обаче все повече разбират, че срещу себе си имат повечето избиратели, които дълги години

лъгаха с компенсаторки и масова приватизация

за предстоящо благополучие, но в крайна сметка ограбиха. И няма нищо изненадващо, че „лошият материал” печели с лекота срещу тинк танковете.

Що се отнася до стената на границата, тя ще бъде изградена. Въпреки опитите строителството да бъде забавено от опозицията. Може да е странно как тези, които уж проявяват загриженост за бежанската вълна, изведнъж започват да търсят под вола теле, за да стимулират забавянето. Ние обаче не се учудваме от подобна двойственост. Всекидневно

лъсва истинското лице на представящите се за демократи

от аферите с чуждите помощи от зората на демокрацията до днешните платени тролове, пишещи в полза на Демократи за силна България и дискредитиращи техните противници. Сигурни сме, че лъганите от тях също са наясно. Затова и провалът на сценаристите е неизбежен. Въпрос на време е те да получат полагащото им се възмездие.

"Макдоналдс" и мишката президент

Една част от българите обявиха посещението на президента Росен Плевнелиев за позорно предвид кървавата баня в Украйна. Други пък изтъкнаха, че е почел нашите олимпийци. Проблемът обаче не е в това, а в мишкуването на държавния ни глава и в опита да отбие номера по терлици. А за срещата с руския президент Владимир Путин - ако може да не се отбележи и най-вече никой да не забележи. Само че шило в торба не стои. И няма да е нашият президент, ако сянката на Скалистите планини не надникне и над това посещение. Ето какво изтърси той: “Много хора в България поискаха бойкот, но аз не съм тук по покана на президента Путин или на премиера Медведев. Тук съм по покана на Българския олимпийски комитет. Кого да бойкотирам – Стефка, Сани, Жени?”

Няма да коментираме, че Сани Жекова си е в София и че дори само поради този факт президентът можеше да не бие този път, а директно да покани олимпийците ни на почерпка на “Дондуков” 2. И така да бъдат спестени пари и дарени за социални нужди. Но държавният глава винаги е бил на страната на “умните и красивите”, но не и на бедните.

Ще кажем направо - извинението, че не бил по покана на руските държавници, е унизително. То показва и защо нашият президент не беше на откриването, както много други го направиха. И дума не може да става за сравнение с Обама и Меркел, които бойкотираха игрите. Въпреки че Русия вече не ни е Големият брат, традиционно нашите отношения си остават добри и никога не бива да бъдат пренебрегвани. Такива трябва да са и с нашите съседи, ето защо не приемаме и гафа с грубото отклоняване на среща от страна на Плевнелиев с турския външен министър Давитоглу, който с право се обиди.

Президентът ни се оказа в небрано лозе малко по-късно, след като стана известно, че бил приет от руския президент и двамата разговаряли. Новината дойде от руска страна, а българското президентство си замълча. И с това не свършиха гафовете на родения да ги върши днешен обитател на “Дондуков” 2. Черешката на тортата “Сочи” беше хвърлената обида върху компания - голям инвеститор в страната ни.

“Като държавен глава аз дълбоко вярвам, че ако ние наистина не се интегрираме към света на спорта, не се отворим към висшия, но и към масовия спорт, ако ние не отворим потенциала на една нация за здравословен живот, за качествен екологично съобразен туризъм, докъде ще стигнем? До “Макдоналдс” и до пържолите ли само?”, изтърси с подобаваща убедителност любителят на нашата и американската природа.

Затова ще си позволим да направим едно нелицеприятно предположение. Не бихме се учудили, ако се окаже, че визитата на държавния ни глава е била всъщност бизнес посещение, което да се материализира или в строителството на бизнес парк или на някой от обектите за световното първенство по футбол през 2018 година чрез някоя от офшорните му компании.

Шикалкавенията на Гоце

Всяка нова изява на бившия президент Георги Първанов ни показва защо АБВ е един пробит проект, който наивниците, подкрепили го, бързат да напуснат. Държавният глава, който ще остане в историята с агентурното си име Гоце, до такава степен е загубил представа за политическите реалности, че се осланя единствено на онази тактика, която му донесе известен успех по време на кампанията през 2001 г. А тя е нарочване за грешници на актуални имена в политическия живот, като целта е Първанов да се хареса и да привлече гласовете на тези, които не ги одобряват, а ако успее да ги предизвика на директен дебат (т.е. да се приравни до тяхната значимост), да се класира не само на евроизборите със свой евродепутат, но и да влезе в следващия парламент. За негово съжаление тази схема вече не е печеливша. Причината е, че едва ли някой ще му се върже и второ –

пропадащото АБВ се нуждае от друг тип послания

каквито обсебеният от мания за величие, но деградирал политически още по време на президентския мандат ниско ниво агент на комунистическите тайни служби не може да измисли.

На него му трябва не конфронтация, а съзидание. Но за това той няма енергия, нито пък хора, които да я притежават. Това, което Първанов и неговите приближени могат да демонстрират, е добре познатия ни стил от времето на Тато да удрят с юмрук по масата. Само че когато това се прави без реална власт, е повече от комично. И издаващо безпомощност.

А тя вече си личи по

хаотичната стрелба във всички посоки

на политическия спектър. При това демонстрирана с характерната наглост на опитващия се да забрави с чии гласове е станал президент.

Пропускането покрай ушите и на други истини, като например че тези, за които твърди, че са имали ключови позиции и в други управления освен в сегашното, са... подкрепяли и безславно провалилия се негов “Голям шлем”. А какво да кажем за твърдението му как бил спомогнал “за тройната коалиция в рамките на предоставените ми президентски правомощия” и как днес същите играчи се цакали един друг, но в крайна сметка “в полза на малкия коалиционен партньор”. Веднага ще му припомним как всъщност

провали коалицията на изборите през 2009 г.

като им наложи мажоритарния избор. И още тогава почна да ни светва, че се заиграва с десницата.

Затова днес, когато в противоречие с твърденията му, че бъдещите му леви депутати ще са техният сектор в Европарламента, заявява, че „АБВ е отворено в много широк спектър към избиратели от център-ляво до център-дясно” и че с този ход влизали в “директна конкуренция с ГЕРБ, дори с Реформаторския блок”, изобщо не се учудваме на повратливостта му. Тя е характерна не само за готовия да предаде заради лична изгода, но и за уплашения, на когото му е светнало, че

реваншът му в БСП се е провалил

Някак си вече е нелепо да продължава да се занимава с вътрешните проблеми на БСП и да критикува Националния им съвет, че се събирал рядко и че това показвало колко сегашното соцръководство е далеч от демократичността. Хитрината АБВ да се готви за самостоятелно явяване на изборите, но, от друга страна, да се държи за Столетницата, защото формално Първанов все още е в БСП, е дребна толкова, колкото са и действителните възможности на бившия държавен глава. Точно заради натрапващата се вече обърканост ще подминем и Големановското твърдение на бившия обитател на “Дондуков” 2, че бил най-големият противник на БСП и ДПС. А когато говори за разпъването на чадър над “разбойници”, които трябва да бъдат разследвани от прокуратурата, лаконично ще отбележим, че далеч по-важно е

прокуратурата да разнищи зависимостите на застреляните съветници на Първанов

И накрая ще отбележим, че абсолютно демагогски и най-вече изтъркани са намеренията АБВ да се развива като гражданска коалиция. На избирателите номерът “граждански” отдавна не им минава и предизвиква у тях единствено отвращение. Не само защото многократно са ги лъгали с него, но и заради разкритата свързаност на неговите носители с кукловодите на криминалния преход. Данъкоплатците, които ще идат пред урните, преди всичко се интересуват кога тези, които ги обремениха с милиарди, като например с онзи “гьол” край р. Дунав, ще си платят.

Учудващо е как виновници за сегашното нерадостно положение на българските граждани имат претенциите отново да са на власт и плетат интриги как да ги заблудят и да откраднат гласовете им.

Добрата новина за нищожните им шансове е не само заради

объркаността и очевидната паника

обзела Първанов и неговите приближени, но преди всичко заради точните ходове на управляващите да неутрализират щетите, които им нанесе той с удара в неподходящ момент. Ще пропуснем и продължаващото глупаво заяждане на бившия държавен глава с коалиционния партньор на социалистите, което няма как да му донесе ползи в бъдеще.

В зората на демокрацията агент Гоце е бил насочен от кукловодите към националистическата организация ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси.) и дори е бил кандидат за депутат от Кърджали. А след неуспеха там е прехвърлен да изпълнява поръчките им в БСП. Няма да разкрием голяма тайна, като заявим, че не е бил нещо повече от тяхно момче за поръчки. Неслучайно водещ разузнавач, който е имал отношение към използването на Гоце, е ясен в презрителната си оценка за него: "Те знаеха, че Първанов се занимава с македонска проблематика, но нямам представа дали са го привличали. Шесто, както и ние, не се занимавахме с хора, които не са утвърдени в науката." Тоест още тогава са го преценили като тяхната кукла на конци, която могат с лекота да поставят на пиедестал, но със същата лекота и да свалят.

Костов и медийна свобода ли!?

Върлите радетели на свободното слово сами паднаха в капана на своята фарисейщина. Не че не сме се убедили отдавна, че бившият премиер и доскорошен лидер на ДСБ Иван Костов едно говори, но съвсем друго върши. И че е предал десните идеали, защото е зависим от кукловодите. Но признанието на неговия наследник Радан Кънев, че през 2011 г. Костов е плащал по 10 000 лв. на месец на тролове, е поредното доказателство защо днес десните партийки са извън борда на парламента. 
Всъщност благовидно звучащото “управление на онлайн репутация” не е нищо друго освен хвалебствия за лидера, партията и най-вече плюене върху политическите опоненти. Какъв срам за демократично мислещите българи! Излиза, че тези, които днес мимикрират като реформатори, са готови на всичко, за да получат своя реванш. 
В Евангелието на Матей 23:13-39/13 е казано: “Но горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.” Но вместо да си вземат поука и да се скрият, когато бъдат разкрити мръсните деяния на самонареклите се демократи, те не само, че затварят вратите, но се стремят да потопят всички в смрадта на блатото, в което са затънали. Само че вече няма кой да им повярва, а още по-малко да се остави в ръцете им. Избирателите нямат нужда от тяхната “медийна свобода”.

Иван Костов слугата на криминалния преход

Скрилият се като мишка бивш премиер и десен лидер Иван Костов изненадващо се появи в медийното пространство. Причината обаче не е в широко цитираното му изявление, че докато дясното се оглавява от Бойко Борисов, то няма шанс да избуи, а в желанието му с характерните за него словесни еквилибристики да омаловажи ролята си на колаборационалист, предал идеалите на десницата. Тази му роля бе разкрита в оценките за събитията през зимата на 1997 г.  от лидери на социалистите, участвали в тайните договорки. От тв изявата на Костов през уикенда се видя още, че е видимо раздразнен и от тоталното отричане на целия преход от протестиращите и определянето му за криминален.

Очевидно нелицеприятната му историческа роля на

внедрен червен агент в редиците на десницата

го кара да прави отчаяни опити да измие лицето си. Като всеки хванат на тясно, представящият се днес само за аналитик “на моментната политическа констелация”, се опитва с откровени димки да скрие вината за своето предателство с гръмки фрази, че цената била предотвратяването на леене на кръв през оная зима. Само ще припомним, че със същия номер излезе и Желю Желев в зората на демокрацията, когато бе подпален партийният дом, а тв камерата на Евгений Михайлов записа фразата “Танковете да дойдат”.

Новата теза, която Костов развива, е, че БСП крадяла история, като гордо отбелязвала ролята си да сдаде мирно властта през 1997 г., но игнорирала значението на тогавашните протестиращи, която Костов определи като революция. Бихме попитали как стигна до този фундаментален извод, след като години изтъкваше единствено своята роля като предводител на СДС в събитията, но няма да го направим. Но ще припомним как почти през целия ден, в който депутатите бяха заклещени в парламента, Костов обикаляше блед като платно в десния коридор и се опитваше да успокои

революционнo

настроените седесари да си траят

че може да стане по-лошо. После изчезна за няколко часа в късния следобед (според някои източници е договарял колаборацията), след което се върна окрилен с онази кожена тожурка и бурно взе да призовава съпартийците си на бунт. Ще кажем направо, че подобна мимикрия сме наблюдавали в него не един път. По същия начин по време на неговото управление, когато имаше демонстрации в столицата срещу визовия режим пред западните посолства, Костов твърдеше, че тази кампания е мероприятие на ченгета, въпреки че в нея дейно участие имаха и президентът Петър Стоянов, и външният министър Надежда Михайлова (сега Нейнски). А като паднаха визите – си приписа всички заслуги за себе си.

Една от най-опасните

исторически подмени

които се опитва да осъществи бившият премиер, е твърдението му, че на младите хора, които бяха на улиците близо година, не им бе позволено да видят, че могат да направят друга история. Ето какво каза той: “Защото целият този период от 24 години сега в момента, поради това че са откраднати неговите светли периоди, неговите светли моменти, изглежда като 50 процента сив. Защото тези хора, които излязоха сега на протестите, твърдяха, че 24 години нищо не се е случило в страната. Те не бяха видели, не се бяха дори сетили, че в България е имало успешна революция през 1997 г., че България е тръгнала по европейски път, променила е геополитическата орбита, въвела е стабилни пари, стабилни финанси, получила е макроикономическа стабилизация, излязла е от политическа криза, предотвратила е втори национален фалит. И това те не са го видели.”

Колко хубаво звучи, особено ако някак си може да мине за лично свършено от Костов. Само че то е дело на други, включително и поради външен натиск.

А истината за неговото управление е съвсем друга. То е типичен пример за резултата от онези тайни договорки, които днес го определят като

маша на червените кукловоди

и заслужено го изхвърлят на историческото бунище. Нямаше нито един осъден за банкрута на банките и стопяването на спестяванията на българите, напротив, червените барони чрез масовата приватизация закрепиха икономическата власт, а десните симпатизанти загубиха работата си и останаха за дълго на улицата. А какво да кажем за начина, по който бяха скрити агентите на бившата Държавна сигурност, сред които и тогавашният лидер на БСП Георги Първанов. Той едва ли щеше да стане президент, ако избирателите бяха научили второто му име Гоце. И днес Костов, без да му мигне окото, си позволява от тв екрана дружески да обяснява как Първанов си оставял отворен пътя към сараите, но всъщност иска да каже, че той самият е готов за оферти.

Но нека се върнем към неговото управление, защото през уикенда бившият премиер заяви, че всичко лошо в държавата започнало след идването на царя на власт. И това ако не е тепегьозлък. Истината е, че

 Костов беше просто изритан от излъганите избиратели

И той е, нека си послужим с неговия израз, проклятието на десницата.  Защото от 2 500 000, които гласуваха за президент и синьо мнозинство  в парламента през 2006 – 2007 г., днес десницата има само няколко десетки хиляди гласа и не случайно остана извън Народното събрание.

Така че Костов по-добре да не се опитва да лови риба в мътна вода, ами да си стои в Драгалевци и да си говори на теменужките. Ще му припомним и още нещо: точно разочарованите от него седесари внесоха поправка в Наказателния кодекс да няма давност за престъпленията, извършени включително и по време на неговото управление.

Авторитарният избор на ГЕРБ

Шумно рекламираната от ГЕРБ Национална конференция ще бъде забравена тутакси след нейното приключване. Не само защото си останаха пак същите в ръководството, а лидерът им беше преизбран без нито един глас “против” или “въздържал” се, но преди всичко защото поредицата от самохвалства, увенчани с популисткото твърдение, че са единствената партия, представляваща дясноцентристкото политическо пространство, издава само зле прикритото безпокойство, че са се намърдали в чужди територии, които сега неизбежно ще отстъпят. При това не за друго, а защото и този инженерингов продукт на кукловодите от криминалния преход се провали.

От дълго време от ръководството разиграваха театъра, 

че ако се махне “лошият” Цветан Цветанов, всичко в партията ще тръгне по мед и масло и скоро ще управляват отново. Интригата се подхранваше и от съобщението, направено от лидера Бойко Борисов, че след конференцията ще има трима заместници. Нямаше как да му повярваме, още повече, че само преди два дни, заяви, че изборът на Изпълнителна комисия ще е изцяло негово решение. После пък сякаш се усети, че се е издал и пусна абсолютно противоположното твърдение, че след конгреса “няма вече да се говори за лидери на ГЕРБ, а за Изпълнителна комисия. Тя ще взема решенията, тя ще ги спуска, тя ще ги коментира.” Всъщност нищо объркващо нямаше – това са

типичните лидерски шикалкавения

с които отдавна сме свикнали. Въпросът със или без Цветанов никога не е имал съществено значение. Той винаги е бил удобната дъвка. И той няма да приключи с отстраняването му. Неговото място веднага ще бъде заето от следващата боксова круша.Е, Цветанов си остана заместник-председател. Някой може да възрази, че имал вече двама заместници – кметовете Йорданка Фандъкова и Димитър Николов. Едва ли някой обаче може да се заблуди – двамата са просто само за фасада.Затова по-същественият въпрос е дали ГЕРБ ще продължи да бъде неадекватна опозиция и как да се избегнат пораженията от това им поведение. Последният техен вот на недоверие, свързан с проблемите на националната сигурност, например показа, че бившите управляващи са готови с лека ръка да поставят страната ни в трудната ситуация да бъде лесна мишена заради продължаващата вътрешна война в Сирия. Вместо да се демонстрира единство по темата, те се опитаха да измъкнат предконгресни дивиденти.

А последвалото от ГЕРБ стимулиране на редица националистически прояви, нагло проведени в Пловдив (град, известен с хилядолетното мирно съжителство между хора от различни нации и вероизповедания), в никакъв случай не може да се приеме като отклоняване на вниманието от вътрешнопарийните им проблеми.

Заиграването с националистическата карта от страна на бившите управляващи не може да не тревожи.

От друга страна пък точно тези ходове на ГЕРБ показват, че

разпадът им е неизбежен

и че нямат място в политическия живот. Не случайно старата десница, която доста дълго се колебаеше как да се държи към станалия по-голям брат като политическо представителство, включително и в ЕНП, сега започва категорично да се дистанцира от него. Със сигурност освободеното от ГЕРБ пространство неизбежно ще се заеме от нови формации. Отсега се вижда, че дори да се стигне до предсрочни избори, ГЕРБ не само няма да са първа политическа сила, но и никога няма да са факторът, от който зависи управлението. Освен това предсрочните избори са мираж, в който единствено се правят, че вярват само бившите управляващи. При това защото тази вяра е единствената пушилка, която им трябва, за да прикрият всекидневните разкрития за техни далавери.

Ако се вгледаме в приетата вчера резолюция от третото им делегатско събрание ще видим, че 

тя по нищо не се отличава от речите на партийните конгреси от времето на соца. 

Построяването на някогашния “развит социализъм” по нищо не се отличава от призива на ГЕРБ, да “насочим нашите усилия и действия за напредъка на България и нейните граждани по пътя на европейското развитие на България. “

Кухо е и обяснението, че “то може да се осъществи само с ускоряването на икономическия растеж на българската икономика чрез модерни производства, иновации, ИТ технологии, модерно и екологично земеделие”. Към това бившите управляващи прибавят и провеждането на базисни реформи в демократичните институции и изборни практики, в правосъдната и правораздавателната система, в здравеопазването и социалното осигуряване, в борбата с престъпността и корупцията... Няма обаче кой да им повярва – имаха възможността в продължение на четири години да осъществят тези реформи. Направиха точно обратното – смачкаха всички, които можеха да ги осъществят, а накрая и заради бездарната си икономическа политика

предизвикаха народните бунтове миналия февруари

И през ум не ни минава, че ГЕРБ може да се държат като опозиционна парламентарна сила, както обещават още в приетата резолюция. Няма парламентарен ден, в който те да не са се опитали чрез дребните хитрини с кворума да провалят което и да е заседание. Стигна се дори дотам, че да бламират собствен вот на недоверие. И това не се дължи на “лошия материал”, ако трябва да си послужим с техни думи, а преди всичко на невъзможността да излязат от калъпа, в който са поставени от диригентите на прехода.

Липсата на съществена промяна във върховете на ГЕРБ показва още желанието на лидера да запази статуквото и да не се правят резки движения точно преди евровота.

Номерът и вълкът сит, и агнето цяло обаче само потвърждава, че процесите на разпад в ГЕРБ са толкова неудържими, че Бойко Борисов не иска да си създава нови вътрешнопартийни центрове на напрежение. Пазенето на статуквото може временно да успокои страстите и интригите. Това, което не се вижда, но което тлее вътре в партията още след загубването на властта, е невъзможността да се ползва за лични облаги държавната софра. А силата на всяка инженерно създадена партия се крепи на описания от Алеко келепир и на авторитарния стил на управление. Двете са взаимно свързани. Затова нека изчакаме, за да видим дали стопроцентовото преизбиране на Борисов не е всъщност един мним избор, демонстриращ фалшиво единство.

Опасните гафове на държавния глава

Не трябва да се чака дълго време, за да станем свидетели на поредната необмислена постъпка на държавния ни глава Росен Плевнелиев. Кой знае защо точно в деня, в който се дебатираше вотът на недоверие, той реши да покаже, че темата засяга и неговите правомощия. Няма да коментираме кухата фразеология като “има много какво да се подобри в сектор “Сигурност”, как “вотът на доверие е един демократичен инструмент” и че трябва “да се набележат мерки”. Мимоходом ще отбележим и нелепата проява на хумор, че се надявал “да има сблъсък, но не на автобусите, а на аргументите и идеите”. Подробно обаче ще се спрем на плачливото от всяка гледна точка изявление, че никой не бил дошъл от управляващите в Президентството да обсъди с него проектозаконите в сектора “Сигурност”. И че само бил чувал, че щели да му отнемат конституционни права, без дори да ги съгласуват с него. Защото те (управляващите) правели всичко под масата, макар през 2012 година да са се разбрали по тези въпроси на КСНС при него. По този повод Плевнелиев пита: “Ще ми е интересно с какви аргументи Сергей Станишев, Лютви Местан и Цветлин Йовчев ще се отметнат, ако се отметнат от собствените си думи през 2012 година, когато имахме КСНС по пакета закони в сектор “Сигурност” и постигнахме пълен консенсус.”

Паметта

на обитателя

на “Дондуков” 2става все по-къса,

а гьонсуратлъкът очевиден. Само преди седмици, когато обяви, че следващият КСНС ще е за усвояването на еврофондовете, вицето му заяви, че Съветът трябва да бъде по теми, свързани със сигурността. И че предложената от него тема е прерогатив на правителството и не е негова работа да се бърка там. Но той пропусна покрай ушите си това. Не е тайна защо Плевнелиев се опитва

да се пъхне сред

необятните

възможности

на европарите

Към това гледат и закъсалите му ментори от приятелския кръг. Няма да цитираме онази поговорка за гладната кокошка и просото, но тя прекрасно би описала ситуацията. А и по-късно, когато ГЕРБ поискаха вот за сигурността, на всички им светна, че президентът е знаел за намеренията им и вместо да предотврати вота и да се опита да потърси консенсус при себе си на водещите партии, услужливо е оставил да се вихрят скандални дебати. С други думи ­ за пореден път се потвърди заверата между опозицията и техния президент, допълнена с изникналата групичка АБВ около бившия държавен глава Георги Първанов, целяща да клати не само правителството, но и държавността.

Затова не можем да приемемкрокодилските сълзи за предстоящо

отнемане направомощия

от човек, който през цялото време се прави на умряла лисица, но в действителност следва определени бизнес интереси, които, както на всички стана ясно, са в ущърб и на българските граждани.

Не може да пропуснем и нервната реакция преди седмица от страна на Президентството по повод една публикация в турския вестник “Заман”, където, без да се цитират конкретни източници, се съобщава, че турският външен министър Ахмет Давутоглу отлага посещение в България. Най-същественото в тази статия е интригата, че визитата се отлага, тъй като българските домакини не успели да осигурят среща на Давутоглу с президента Росен Плевнелиев. А не успели, защото г-н Плевнелиев бил с претоварен график и отказал срещата. “Заман” коментира, че подобно поведение създава напрежение в отношенията между Турция и България.

Уловката в случая е, чe не е цитирано официално изявление

Но това не впечатлява нашия държавен глава, който решава да реагира чрез съобщение на пресцентъра, в което се обяснява, че посещението се отлагало “поради възникнала необходимост министър Ахмет Давутоглу да пътува за Сочи с премиера на Република Турция Реджеп Ердоган”. И се продължава с обясненията, че публикуваните интерпретации в български и турски медии за причините за отлагане на посещението и за евентуално отражение върху двустранните отношения са неточни. И че то нямало връзка със случаите на задържане на товарни автомобили на българо-турската граница.
Особено интересно е твърдението на президента, че “визитата е елемент от подготовката на съвместното заседание на правителствата на Република България и Република Турция”. Тука всъщност е заровено кучето. Известно е, че само преди месец след посещение на нашия министър на енергетиката в Турция двете страни се договориха да започне строителството на алтернативен газопровод. И че точният график ще се уточни през март. А на съвместното заседание на двете правителства ще бъдат окончателно парафирани съответните документи, за да може газопроводът да се построи в следващите две години. Тази новина едва ли е зарадвала опозицията. Точно по нейното управление се стигна до няколко провала в отношенията с комшиите по тази тема.

Самият Плевнелиев покрай своите кукловоди има съвсем други енергийни интереси, които 

влизат в противоречие с ускоряването на строителството на тръбата. 

Освен това държавният глава си мълчи по въпроса отказал ли е среща с министъра. А за да се отклони вниманието от жизнено важната енергийна тема, се насочват прожекторите към конфликта между двете страни заради броя на транзитните и еднократните разрешителни, както и че близо седмица превозвачи са блокирани от двете страни на българско-турската граница.

Всъщност само бързата реакция на нашия премиер Пламен Орешарски при посещението му в Сочи да се срещне със своя турски колега Реджеп Ердоган и постигнатите договорки попречиха да се изострят отношенията между двете страни заради желанието на опозицията да се дестабилизира властта по всякакъв начин. Сигналът от Сочи е важен не само за кризата с превозвачите, но преди всичко с официалното изявление на нашия премиер, че в подходящ момент по-късно тази година ще се насрочи в София съвместното заседание на кабинетите на България и Турция. „Така че, надявам се, на тази среща да бъдат дискутирани и други интересни и за двете страни въпроси”, допълни многозначително Орешарски, което показва, че независимо от непремерените действия на държавния ни глава отношенията между двете страни ще се развиват добре в икономическата област, което е добре дошло в момент, в който страната ни започва да се отърсва от бакиите, натворени от предишните управляващи.