Поредното разочарование вдясно

Икономическата програма на Реформаторския блок, която бе представена миналата седмица, изненада икономистите с левия си уклон, но не впечатли политическите им противници, които отдавна знаят кой мъти яйцата в него. Няма как по друг начин да си обясним защо партии, които би следвало да отстояват твърдо свободните пазарни отношения,(които да се доминират от личностни взаимоотношения или такива на техни сдружения), да станат заложници на държавната намеса и под тази маска да скрият желанието на един олигархичен кръг да седне на правителствената трапеза, независимо от нейния цвят. На истинските либертарианци и през ум не би им минало, че някога в една претендираща за дясна програма ще прочетат още в първите й редове, че трябва да се увеличи държавността. Можем подробно да разгледаме всяка една от така наречените спешни мерки, за да не се стигне до Жан-Виденовата зима,(както прогнозират в нея), но е губене на време поради най-малко две причини – едната е, че предложенията са направени от

нищожен по политическо влияние политически субект

а другата е, че сегашното правителство още от самото начало работи в тази посока, социалистите имат опит във хватката и вълкът сит и агнето цяло, наясно са защо паднаха бившите управляващи точно през февруари и едва ли ще допуснат да и бъде отнета властта по този начин. Тези, които създадоха това управление, нямат интерес да сменят модела поне до следващата пролет...
За да не бъдем голословни обаче, ще разгледаме някои от тезите в програмата на реформаторите:

Например по отношение даването на възможност на по-голям избор на осигурените в какво да бъдат инвестирани и как да бъдат управлявани средствата им, набрани по т.нар. пенсионни стълбове. Всяко действие в тази посока обаче винаги ще буди съмнение, поне докато има задължително пенсионно осигуряване, за което нищо не се казва в програмата.

Друго предложение е да се въведе необлагаем минимум за хора с ниски доходи. На пръв поглед чудесна идея от морална гледна точка, но и в този случай не се споменава нищо за необходимото намаляване на разходите на държавата. Излиза че тази мярка може да се използва за политическо купуване на гласове. Освен това, преди да се пипне плоският данък, което няма как да не раздразни десния избирател, би могло да се помисли за намаляването на други – осигуровки, ДДС, държавните такси. А що се отнася до оставяне на

широко отворена врата за офшорки в обществените поръчки

то не трябва да има съмнение защо някои наричат „реформаторите“ олигархичен блок. Двойствени стандарти и пазене на статуквото, част от което са лидерите и магнатите, които дърпат конците на уж дясното обединение. Достатъчно е да се припомни, че немалка част от тези хора са бивши ключови фигури в няколко правителства на криминалния преход, разочаровали избирателите и заради това изхвърлили ги извън борда на сегашния парламент.

На този фон някак неуместно звучат атаките на техни представители как БСП и ГЕРБ им завзели политическото пространство – че социалистите управлявали като дясна партия, а герберите непрекъснато се опитвали да ги прикоткат под крилото си. Всъщност, обективно погледнато, сегашното поляризиране в парламента не допуска влизането на подобно разводнено формирование като това на нареклите се реформатори. И с появата на някаква икономическа програма се цели

да се отклони вниманието от вътрешните противоречия

на събраните от кол и въже десни партии. Вярно е, че едно ново политическо формирование със сигурност би имало успех, ако то бъде припознато от гражданите – не само от тези, които видимо протестират, но и от тези, които не са на улицата, но искат да се създадат условия да работят и получават според демократични процедури, а не с дирижиран задкулисно натиск. Но това няма да е сегашното дясно обединение. Реформаторите се опитват да прикрият и друго –  влиянието на парламентарните партии не намалява. Това показва, че желанието за предсрочни избори започва да се превръща в дъвка, която е само за популистки цели, но нежелана от никой. Проблемът е, че от това страдат единствено институциите и не случайно доверието в парламента достигна нищожните 11 процента. Но и това може да се приеме, че е за отклоняване на вниманието.

Пропазарните избиратели знаят да четат програми

и не се влияят от пушилки. Те знаят, че има механизми – работодателски организации, синдикални обединения и др., които за разлика от предишното управление вече са на масата на преговорите и някои от исканията са договорени с новия кабинет.

Уж десет мерки са нещо неотложно (разбирай спасително) за държавата, но предложени от политически лилипути, поставили ги в услуга на все по-ясните техни икономически господари, те допълнително ще отблъснат обезверените от колаборационалисткия и най-вече механичен сбор на партии. Излиза че няма разлика между т.нар. реформатори и провалилата се Синя коалиция.

Дори да влязат в бъдещ парламент, тяхната роля ще е да бъдат нечия патерица или което е още по-вероятно – да станат донор за мнозинство на водещите политически партии. Но паметта на избирателите не е толкова къса – те си спомнят как някои твърдяха в изборната нощ на предишните парламентарни избори, че държат „златното ключе“ на управлението.

Но всъщност нищо не получиха. Сега се подготвя същото Голямо нищо за тях, но с тайна заявка за бъдещи дивиденти за кукловодите, надничащи грабливо зад популистките обещания.

За шмекериите на опозицията

Според някои социологически  проучвания рейтингът на парламента e спаднал до критичните 11%. Ако беше частна фирма, досега да беше закрит. Но няма как да стане, защото това е най-важната институция според конституцията на страната. И би следвало да е и най-авторитетната.

За съжаление това не го разбират не малко народни избраници, предимно от опозицията. Само за десетина дни в парламента се случиха неподозирани неща. Като например бившите управляващи поискаха вот на недоверие, а след това сами го бойкотираха. Този вот ще се запомни и с това, че е първият, по който не е имало дебати. Вместо бързо да претупат избора на шефове на парламентарни делегации и да се заемат със законотворчество, депутатите се преброяваха, за да установят има или няма кворум.

Трябва ли тогава да се учудваме на рейтинга на свещената сграда. Обществото освен че избира и издържа депутатите, очаква и да бъдат приемани закони, които ще облекчат социалните им тегоби, ще стимулират бизнеса и ще създадат такава правна уредба, че злосторниците да бъдат принудени да спазват законите. От това, което се случва в пленарната зала, оставаме обаче с впечатлението, че опозицията гледа на Народното събрание като на място за игра на стражари и апаши.

Шегата настрана, но от поведението им излиза, че депутатите проявяват нехайство към задълженията си. Няма как да си обясним по друг начин няколкомесечното отсъствие на представителите на ГЕРБ от сградата, отказа им да бъдат в ръководствата на комисиите, игричките с кворума и парадоксалните им действия срещу собствените им предложения.

От друга страна, номерът с ниския кворум стана банален. Той беше особено любим през миналия парламент, когато се регистрираха малък брой депутати, останалите хукваха по лични дела, а всички виждаха на телевизионните екрани полупразната зала и се чудеха как толкова малко хора приемат важни закони. В този парламент хватката е друга – достатъчно е всички депутати на ГЕРБ да се регистрират, за да стане проблематично поддържането на кворума. Коментарът и двата случая е лаконичен – задължението на депутатите е да бъдат в залата, а не да кръшкат от нея.

В крайна сметка излиза, че избраниците на народа, вместо да вдъхват сигурност с действията си сред обществото, предизвикват гняв и подигравки заради цирка, който всекидневно ни сервират.

Ще кажем направо - същността на опозицията не е да саботира всичко и със всички средства. Не искаме да цитираме Щастливеца и да правим сравнения с онези времена на див партизанлък. Но няма защо да се правим, че не виждаме дебелащината в немалко парламентарни изяви през последните дни. Ако целта на бившите управляващи е така да се стигне до предсрочни избори, видя се, че не това е начинът. Протестиращите показаха, че няма да припознаят ГЕРБ като свои знаменосци. Напротив, когато активисти на партията опитаха да се включат в демонстрации пред Народното събрание, протестиращите им напомниха, че не случайно са излезли на улицата още през февруари и са ги накарали скоропостижно да сдадат властта. Затова е добре бързо да осъзнаят, че не по маймунджилъците, а по делата ще бъдат познати. Само така може да се върне и авторитетът на Народното събрание.

Несериозният вот

Вотът на недоверие към управляващите, поискан от опозицията, ще остане в най-новата ни история като първия, бойкотиран от тях самите и гласуван, без да има дебати в пленарната зала. Фактът, че ГЕРБ присъстваха в залата вчера и дадоха своя отрицателен вот срещу кабинета, не може да компенсира цирка, който се разигра миналата седмица и показа, че бившите управляващи не само са незрели за висотата на свещената сграда, но и че тяхното управление е било също толкова неумело и деструктивно. От изказванията им след гласуването и по-късно в дебата за исканото от тях отстраняване на председателя на парламента Михаил Миков се видя, че те не разбират смисъла на парламентарния живот.

Но да приемем това с подобаващо чувство за хумор и да отбележим и една добра новина -  по всичко личи, че ГЕРБ вероятно са осъзнали, че демокрацията си има правила, които безмилостно превръщат всяка тяхна изцепка в бумеранг, чиито последствия могат да се окажат фатални за бъдещето на партията им. Не случайно те бързо се отказаха и от намерението си да сезират Конституционния съд за казуса с вота, разбрали всъщност, че там не се шегуват. И това за съжаление май е единствената осъзната от тях поука засега. Но това в никакъв случай не означава, че гафовете са спрели. Причината е в авторитарния подход, който пречи да се следва политическата логика. Затова

бившите управляващи загубиха вота и тактически

Оказа се, че опитът им да спекулират с отсъствието на една партия от парламента, за да покажат, че ако не е тя, мнозинството не може да работи, увисна. Достатъчно бе да им се припомни, че тяхното правителство се е крепяло единствено на същата партия, а след като я разбиха - на независимите депутати. В крайна сметка основното им оръжие „има или няма кворум” се провали, като показа безпомощността им и липсата на въображение. Дебатът остави неприятното впечатление, че ако все пак от ГЕРБ решат да участват в парламентарния живот, то всекидневно ще лъсва тяхната некомпетентност и

неспособност да се държат като истинска опозиция

В опита си да принизят ролята на председателя на парламента, депутатите от ГЕРБ изобщо не си даваха сметка защо за подобно действие се искат да се подпишат не 48 народни избраници, както бе за оставката на правителството, а 80 депутати. Също така стана ясно, че през ум не им е минавало, че подобна оставка може да се иска само ако има сериозно нарушение на конституцията от страна на шефа на парламента.

Тези гафове не може да останат незабелязани от избирателите. На практика вчерашният крах на ГЕРБ по всички точки на дневната програма в Народното събрание наля вода в мелницата на сегашното мнозинство.

Защото не само ги обединява и ги прави по-силни, но и им придава самочувствие, което засилва влиянието им. В същото време отвсякъде се вижда, че

ГЕРБ са една уплашена опозиция

която все още не е осъзнала, че повече от половин година не са на власт.  Видя се как протестите залиняха в мига, в който официално в тях се вляха активисти на ГЕРБ. Сега са на път да обезсмислят и вотовете на недоверие като политически инструмент.

Като резултат излиза, че от мудното влизане в час на герберите губят всички. Управляващите нямат интерес от неадекватна опозиция. Но от друга страна, са наясно, че сегашното статукво не може да се промени така, че да имат насреща си депутати, които да имат поведението на достойна опозиция. Това не означава, че мнозинството не разполага с възможности да контролира ситуацията. Напротив, от ден на ден те разбират, че могат да изкарат цял мандат.

Що се отнася до опозицията: странният цугцванг, в  който са изпаднали -

еднакво да са зле и извън парламента, и вътре в парламента

си е само техен провал. И няма кой да винят освен себе си за лошия кадрови избор, характеризиращ се с войнстваща некомпетентност. Очевидно те все още не са разбрали, че точно тази некомпетентност, която налагаха силово, ги свали от власт. Сега е трудно да променят „човешкия материал”, както обичаха да се изразяват...

Разбира се, не всичко е така безнадеждно за бившите управляващи. Те имат своя шанс, като предприемат стъпки към спазване на демократичните процедури. Например да разберат, че

вместо да внасят нов вот на недоверие с предизвестен край

е по-добре да поработят върху внесените законопроекти, да се постараят и те да внесат свои, защото само така могат да бъдат истински коректив на управляващите. Евтините трикове вече не впечатляват избирателите, те съдят по джоба си, осъзнали са силата си още през февруари, когато свалиха ГЕРБ от власт. Точно този шамар, който получиха, бившите управляващи не искат да признаят. Той е свързан пряко с пропуснатите социални мерки, които е можело да предприемат. Сега това е в ръцете на управляващото мнозинство. Те имат опит в социалната политика. Ако герберите проумеят това и вместо да вдигат безсмислена популистка пушилка, се включат в общи парламентарни действия за решаване на всички проблеми, породили сегашната криза, те могат да решат и вътрешните си партийни проблеми.

Влизане в историята

Няма съмнение, че ГЕРБ ще влязат в най-новата ни история с поредната „героична” проява, която се случва единствено в онези романи за индианци и прерии, така обичани от децата в началното училище. За първи път опозиционната партия, искаща вот на недоверие, сама го проваля, като не се явява в парламентарната зала.

Ако следваме същата логика, би трябвало управляващите сами да си поискат вот за цялостната политика, после да го отхвърлят и така да се бетонират от подобни простотии за следващата половин година. Само че те, за разлика от герберите, не гледат на политиката като на детска игра.

И това не е всичко. На избирателите за пореден път им светна какви наивници са били да пропилеят близо четири години от живота си заради доверието, което са дали на бившите управляващи. Всъщност случилото се трябва да е и за техен урок. И следващия път да не се подвеждат по популистките обещания, зад които стоят кукловодите на криминалния преход.

Мрежата на Георги Първанов

Когато вляво започне да се вдига пушилка, единствената грешка би била да се правят сравнения с разпадналия се Съюз на демократичните сили. Напротив, шумотевицата е сигурен знак, че повече дивотии трябва да се очакват в имащите претенции да са десни партии, отколкото в левицата. Само един преглед на последните събития в политическия живот ни показва колко разединени дори във флирта помежду си са десните партии.

Какво обаче се случва вляво след изявата на президента Георги Първанов през уикенда, на която обяви, че създава мрежа от дискусионни клубове вътре в партията. Известно е, че лидерите на БСП видимо са демонстрирали неприязън към всеки, който под благовидна и най-вече уставна форма започва да създава фракции, клубове и структури. Крайният резултат е, че мътещият водите или напуска и създава толкова незначителна партийка, че скоро потъва в забрава (проф. Н. Василев и АСП, Ал. Томов и Евролевицата или Минчо Минчев и неговата Марксистка платформа, прераснала в партия след време), или с времето се укротява и се подчинява на мнозинството и на наложеното от актуалния партиен председател ръководство.

За разлика от тях Първанов е авторитетна и трудно заобиколима фигура в левицата, чийто електорат по-скоро се гордее с агентурното му минало и лобизмът му за определени икономически кръгове със спорен привкус. За съжаление обаче експрезидентът не направи решителна крачка, с която да впечатли, а остана в лоното на познатата ни негова популистка фразеология, която бяхме почнали да забравяме.

Думите му бяха типичен миш-маш

от обща политикономическа оценка на ситуацията в страната, който съвсем естествено разми предполагаемия негов прицел в лицето на Сергей Станишев.

"Ние виждаме целеполагане на 100 мерки в рамките на 100 дни", каза той по отношение на управляващите, но къде е политиката, визията, стратегията?“, попита той. Първанов поясни, че мерките в програмата на кабинета "Орешарски" са нелоши, но я няма перспективата отвъд 100-те дни, отвъд четиригодишния мандат... Бихме опонирали веднага, че времената за комунистическо благоденствие след 20 години, както обещаваха по време на режима на Тато, отдавна са минали, но няма да го направим, защото този начин на говорене може да е разбираем и приемлив за по-възрастните членове на БСП. Но като опасно голословни ще приемем думите му, че „нямаме изградени механизми за изработване на работеща политика, тя се прави в тесни апаратни кабинети, нужен е широк експертен потенциал“. Добре би било той да ни каже кои са тези

пренебрегнати експерти с огромен потенциал

че не само левицата, но и обществеността да разбере, че има проблем, от спешното решаване на който всички ще спечелим. Защото той очевидно се отнася до управлението на страната. Няма да се спираме и на поредното негово самохвалство, свързано с народното благополучие, докато той е бил президент. Нито пък ще правим паралел със сегашното тотално отричане от страна на протестиращите на целия преход, за който се твърди, че е бил криминален. Ще кажем обаче направо, че възраждането на провалилия се негов проект АБВ под нова форма, но с почти същите артисти, не ни вдъхновява. Намирисва на поредния опит на изпадналите в паника кукловоди да запазят статуквото си чрез стрелба напосоки – ту вдясно, ту вляво. Известно е, че благодарение на политическото инженерство досега успяваха да създадат харизматични продукти, които им помагаха да разширят икономическото си влияние. Сега те са изправени пред нови предизвикателства, които обаче се нуждаят и от нови хора.

Фактът, че вдясно се разчита на Меглена Кунева, въпреки фаталните й провали, а вляво периодически се реанимира Първанов, показва, че има дефицит на въображение. А може би манипулаторите на прехода тупат топката с тях, докато овладеят уличните протести, като създадат чрез тях послушни нови лидери...

Изобщо не вярваме, че Първанов ще се върне на лидерския пост в БСП. Той показа по време на партийната предконгресна кампания, когато оспорва лидерството на Станишев, че

не е достоен за поста

и най-вече, че времето му си е отишло безвъзвратно. Но със сигурност ще му повярваме, ако целта на неговото начинание е да успокои страстите на негодуващите заради лошия живот червени пенсионери. Макар че всъщност те не би трябвало да разчитат на него, защото името му е синоним на олигархично управление.

Това, което ще се случи най-вероятно, ще е поредното вътрешнопартийно настъпване по кокалчетата, но нищо повече – Станишев е лидер на Партията на европейските социалисти, а Първанов е единственият български президент в новите ни времена с десетгодишен стаж. Ако трябва да навлезем в по-дълбоки дебри, не трябва да пренебрегваме традиционната приемственост в Столетницата, циментирана с майсторско мимикриране – ние сме социалисти, защото всъщност сме комунисти, а по-късно  превърнали се в капиталисти, умело прикриващи метаморфозата си с левичарска фразеология.

Но ако трябва да останем само в конкретността, смело можем да твърдим, че мрежата от клубове на Първанов цели единствено да тушира вътрешнопартийните негативи за БСП от подложеното на невиждан досега натиск тяхно правителство. А Станишев и Първанов, въпреки личната си неприязън, ще продължават да демонстрират когато и където трябва партийна привързаност помежду си, от която десницата може само да се поучи.

Десните - пореден фарс и популистки речи

С преизбирането на Меглена Кунева - провалилата се кандидат-президентка, неуспяла да вкара партията си и в парламента, десницата се върна назад във времето. А тогава лидерите й, вместо да я обединяват, я разединяваха. Фарсът, който се разигра тази събота, подкрепен с популистки речи от останалите шефове на така наречения Реформаторски блок, не вещае нищо добро. Най-малко защото присъствалите видяха, че в действителност коалицията не е желана и всяка от отделните партии тайно крои планове да я използва като трамплин за самостоятелно влизане в парламента. Уж повечето са наясно, че споменът за лидерите на статуквото може да бъде заличен единствено чрез разформироването на техните отрочета и създаването на единна дясна формация. Но на практика всяка партийка дърпа чергата към себе си. Така се очаква да бъде до финалната права преди изборите, когато ще лъснат амбициите на младите галеници и те ще отблъснат и носталгично настроените фенове на някогашния мощен десен съюз, управлявал на два пъти страната.Очевидно е и друго - политическите инженери, подготвили този губещ още от самото начало продукт, не искат да се откажат от него. Не желаят дори да дадат възможност на друг лидер, а разчитат на механичния сбор от партийни гласове, проверен вече с разпадналата се Синя коалиция. Те някак си не забелязват огромното сгромолясване на Кунева, след като получи близо половин милион гласа на последните президентски избори. Нито пък си вземат поуки от трайния негативизъм,

наслоен в обществото към нея


от времето, когато еврокомисарят се прочу като Мадам Yes, а иначе ни размахваше пръст от Брюксел. Не може да не отбележим, че в партията й също гъмжи от интриги. Как по друг начин да си обясним ни в клин, ни в ръкав изявлението на ромския Принц Ангел, че баща му (Цар Киро) платил навремето, за да обърне вота във втория тур на кметските избори в Плевен в полза на Найден Зеленогорски срещу Румен Петков. Нека само припомним, че името на бившия плевенски кмет се спрягаше за евентуален наследник на Кунева на лидерския пост. Той самият е един от нейните партийни пажове, но след разкритията кандидатурата му бе компрометирана. Това, че Кунева спомена името на Зеленогорски като поборник срещу бившето управление, заради фигурирането му в онова тефтерче, бе просто от кумова срама. Истината е, че този добре премерен коз

е знак към останалите съпартийци


че други са тези, които дърпат конците - от елита се иска единствено да се подчинява, ако иска да си осигури един ден благоденствие на трапезата на победителите. Означава още, че оставката или преизбирането на Кунева се решава другаде и амбициите й са само едно добро прикритие на техните решения. Резултатът може и да не е добър за Реформаторския блок, но да е отличен за тези, които спечелиха от изхвърлянето на десницата извън парламента.Не на последно място трябва да се вземе предвид и продължаващото упорство на “България на гражданите” да се стреми към дясното пространство, вместо да демонстрира готовност за завиване към центъра, за да се отвори възможност за партниране с лявоцентристки формации. Разбира се, възможно е сегашното поведение да е само за създаването на десен имидж, но когато движението влезе в парламента, неговите депутати да покажат истинското си лице. Едва ли има някой в страната, който да не познава трайните връзки на Кунева с бившата комунистическа партия и нейната върхушка. Може би най-същественият извод, който би следвало да се направи след преизбирането на Мадам Yes, е, че десницата продължава да е под контрол, както бе по време на целия посттоталитарен преход. Има различни варианти на отговора кой има интерес. Нестабилната десница може да е изгодна за левицата от гледна точка на това кой ще управлява страната, но в перспектива разслоенията там може да се пренесат и наляво.

Друг възможен отговор е да се даде възможност


ГЕРБ да излезе от нокдауна, който получи неговото управление през февруари. Все пак с 97-те си депутати герберите могат да имат достатъчно претенции за дясна представителност. Тяхната хомогенност засега ги прави далеч по привлекателни за кукловодите, отколкото хлъзгавия и неперспективен Реформаторски блок. Отправените от страна на бившите управляващи покани към реформаторите за общ опозиционен съюз допълнително предизвикват брожения там и дават възможност на герберите да се преструктурират. Заради други грешни ходове, предимно с бойкотирането на парламента и последвалото саботиране на комисии, което тази седмица ще стигне своеобразен връх чрез безсмислен вот на недоверие, бившите управляващи може и да се сгромолясат. Напълно е възможно да се смята, че на техен гръб би могло Реформаторският блок да постигне добър резултат на следващите избори. Проблемът е, че доскоро се смяташе, че предсрочни избори ще има и те най-късно ще се състоят през пролетта на следващата година. 

Но тази възможност заглъхва паралелно на линеещия протест.

Разбира се, дясното пространство няма да остане празно. Но тези, които днес имат претенции да го представляват, със сигурност няма да успеят.За съжаление амбициите и стремежът към властта са толкова силни, че заслепяват. Затова ще им разкажем евангелската притча за сеяча:
 „А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен.
Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!".

Самоизява бумеранг

Вотът на недоверие към правителството, дебатът по който се очаква да бъде през следващата седмица, комбиниран с други очаквани събития в политическия живот, има една цел – да стимулира залинелите протести и да сплоти разпадащата се партия ГЕРБ. Нито едното, нито другото няма да се случи. И причината няма да са участниците в този излишен спектакъл,

а в закрепения от конституцията и законите ред. Дори математически (хипотетично и с гласовете на АТАКА) бившите управляващи

не могат да съберат необходимите 121 гласа

за да се стигне до предсрочни избори. Защото левицата и ДПС вече декларираха, че са твърдо зад кабинета. Всъщност това, което дава сила на сегашните управляващи, е придържането към основните нормативни актове. Конституционният съд призна състоялите се парламентарни избори за легитимни. Според правилата на демокрацията това означава, че кабинетът е получил правото за четиригодишен мандат и всички, които го оспорват, ще имат възможност да

променят политическата ситуация след изтичането му. Оставяме настрана бързите мерки, които правителството предприема в социалната политика и които карат недоволните от бездействието на предишните управляващи да не се подвеждат и участват в дестабилизирането му. За съжаление, вместо да се държи като конструктивна опозиция, ГЕРБ прибягва до опасната за сигурността на държавата

тактика на саботажи

Първо депутатите им дълго време отсъстваха от пленарната зала, а след като се върнаха, отказаха да участват в ръководствата на комисиите, след това започнаха опити да бламират заседанията, сега предстои вот на недоверие – резултатът е загубено ценно време за законотворчество, скъпо платено с пари на данъкоплатците

И това не може да не се вижда от тях, недоволството им допълнително ще разруши първоначално наложения харизматичен образ на обявилата се за гражданска партия, но провалила се като такава, и затова безславно и предсрочно свалена от власт след протести през февруари. Допълнително имиджът на герберите пада и от авторитарния, но лековат подход на вземане на решенията. Не може да се гледа сериозно на партия, която гърми от първия ден, че ще сваля правителството с всякакви средства, но дълго време само шуми, накрая взема решение за вот срещу цялостната политика и часове по-късно

го заменя с частично бламиране

на сектор и на всичкото отгоре публично си признава

глуповато, че не знаели за бетониране на кабинета за шест месеца, ако вотът бил цялостен. Ще оставим настрана обществената реакция за това поведение, която заподозря ГЕРБ, че нямали интерес вече от скорошни избори и затова решили да закрепят кабинета. Подобна смяна на позицията дразни и протестиращите. Ще припомним как те се възпламениха в първия ден на есенната сесия заради герберите, докарани пред парламента. Видя се също, че и ухажването на Реформаторския блок от страна на ГЕРБ

удря на камък. И носи изгоди само за изпадналите от парламента, но иначе с измамно самочувствие на водещи политически сили, десни партийки.

Като резултат излиза, че действията на бившите все са в техен ущърб. И все по-ясно става, че ГЕРБ отчаяно се опитва да се спаси, но няма не само политически капацитет, но и ресурс, за да го направи. Напъните им се изразяват само с

вдигането на пушилка

към която кабинетът вече привикна, а и тя няма този ефект сред обществото, чиито очаквания вече са други. Личи си, че бившите управляващи все още се изживяват като ментори, очакват да ги приемат в попската къща, а не виждат, че вече не ги искат в селото, както е казал народът.

Популизмът им не само че не се приема, но вече предизвиква обществено недоволство. За да не бъдем голословни, веднага ще посочим като типичен пример на демагогия темата на вота – да се докаже, че инвестиционното проектиране на правителството е пълен провал и затова министерството е излишно. Няма да се спираме на факта, че министерството все още е в процес на създаване, тепърва ще се сформират екипи, то на практика не работи, няма да коментираме и необходимостта от такава институция, защото съществува в почти всички страни членки на Евросъюза. Но не можем да не отбележим милиционерския подход. От ГЕРБ щели да въртят дискусията около две назначения – по първото предложение за министър и по сегашното. Предмет на атака ще са разследвания, свързани с биографиите на двамата. Това вероятно има значение, но едва ли тези, които ще останат в историята на прехода с назначените стотици калинки на висши държавни постове, имат моралното право

да поставят под съмнение

каквито и да било назначения на сегашните управляващи. В ГЕРБ може и да пропускат покрай ушите това, но трябва да им се обърне внимание на този факт, който ще се превърне в основно оръжие в ответната контраатака. Каквито и аргументи да се изложат срещу кабинета, те ще потънат в морето от кадрови недомислия на бившите управляващи. Ако предположим, че управляващите ще разчитат на други политически или институционални решения, които да им помогнат за засилване на суматохата, те пак ще сбъркат. Просто не е възможно да се възползват от тях, протестиращите вече не страдат от къса памет. Има и някои добри новини. Вотът може да се окаже добър урок за всички, които все още не са научили, че играта може да се води единствено по правилата на демокрацията. Онзиденшната договорка между премиера и президента за обща декларация срещу геноцида в Сирия показва как трябва да се действа. Никой не трябва да си мисли, че само с усилията на управляващите може да се изведе страната от икономическата криза. И че ролята на опозицията е да помага на давещите се да се удавят по-бързо. Тази философия работи единствено в полза на тези, които превърнаха прехода в криминален. В крайна сметка е възможно само да си останем с добрите новини, а на практика нищо да не се случи. Но гражданите все повече разбират, че така не може да продължава. И че нормалността в политическия живот е необходимост, а не е само политическа дъвка, която се размахва като лозунг с едната ръка, а с другата се бърка в джоба им.