от времето, когато еврокомисарят се прочу като Мадам Yes, а иначе ни размахваше пръст от Брюксел. Не може да не отбележим, че в партията й също гъмжи от интриги. Как по друг начин да си обясним ни в клин, ни в ръкав изявлението на ромския Принц Ангел, че баща му (Цар Киро) платил навремето, за да обърне вота във втория тур на кметските избори в Плевен в полза на Найден Зеленогорски срещу Румен Петков. Нека само припомним, че името на бившия плевенски кмет се спрягаше за евентуален наследник на Кунева на лидерския пост. Той самият е един от нейните партийни пажове, но след разкритията кандидатурата му бе компрометирана. Това, че Кунева спомена името на Зеленогорски като поборник срещу бившето управление, заради фигурирането му в онова тефтерче, бе просто от кумова срама. Истината е, че този добре премерен коз
че други са тези, които дърпат конците - от елита се иска единствено да се подчинява, ако иска да си осигури един ден благоденствие на трапезата на победителите. Означава още, че оставката или преизбирането на Кунева се решава другаде и амбициите й са само едно добро прикритие на техните решения. Резултатът може и да не е добър за Реформаторския блок, но да е отличен за тези, които спечелиха от изхвърлянето на десницата извън парламента.Не на последно място трябва да се вземе предвид и продължаващото упорство на “България на гражданите” да се стреми към дясното пространство, вместо да демонстрира готовност за завиване към центъра, за да се отвори възможност за партниране с лявоцентристки формации. Разбира се, възможно е сегашното поведение да е само за създаването на десен имидж, но когато движението влезе в парламента, неговите депутати да покажат истинското си лице. Едва ли има някой в страната, който да не познава трайните връзки на Кунева с бившата комунистическа партия и нейната върхушка. Може би най-същественият извод, който би следвало да се направи след преизбирането на Мадам Yes, е, че десницата продължава да е под контрол, както бе по време на целия посттоталитарен преход. Има различни варианти на отговора кой има интерес. Нестабилната десница може да е изгодна за левицата от гледна точка на това кой ще управлява страната, но в перспектива разслоенията там може да се пренесат и наляво.
ГЕРБ да излезе от нокдауна, който получи неговото управление през февруари. Все пак с 97-те си депутати герберите могат да имат достатъчно претенции за дясна представителност. Тяхната хомогенност засега ги прави далеч по привлекателни за кукловодите, отколкото хлъзгавия и неперспективен Реформаторски блок. Отправените от страна на бившите управляващи покани към реформаторите за общ опозиционен съюз допълнително предизвикват брожения там и дават възможност на герберите да се преструктурират. Заради други грешни ходове, предимно с бойкотирането на парламента и последвалото саботиране на комисии, което тази седмица ще стигне своеобразен връх чрез безсмислен вот на недоверие, бившите управляващи може и да се сгромолясат. Напълно е възможно да се смята, че на техен гръб би могло Реформаторският блок да постигне добър резултат на следващите избори. Проблемът е, че доскоро се смяташе, че предсрочни избори ще има и те най-късно ще се състоят през пролетта на следващата година.
Но тази възможност заглъхва паралелно на линеещия протест.
Разбира се, дясното пространство няма да остане празно. Но тези, които днес имат претенции да го представляват, със сигурност няма да успеят.За съжаление амбициите и стремежът към властта са толкова силни, че заслепяват. Затова ще им разкажем евангелската притча за сеяча:
„А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен.
Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!".
